Р Е
Ш Е Н
И Е
21. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на трети октомври , през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря П.Ц.а и в присъствието на прокурора Анг.Василева,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 2896 по описа за 2019г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 03.06.2019г. по н. о. х. д. № 10886/18г. Софийски районен съд, НК, 135 с –в е признал подсъдимата К.Ч.Н. за невиновна
в извършването на престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК и по
чл.309 ал.1 от НПК,поради което я е оправдал по повдигнатите за това обвинения.
Против
постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него ,в които се
посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на нова –осъдителна присъда по отношение на
подсъдимата и по двете обвинения.
В
съдебно заседание,представителят на СГП не поддържа протеста.Счита ,че
присъдата и правилна и законосъобразна и следва да бъде изцяло потвърдена.
Подсъдимата Н.,счита ,че съдебния
акт на първостепенния съд е правилен.
В последната си дума моли същия
да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимата К.Ч.Н.е родена на *** г. в гр.Велико Търново, българка,
български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********.
През 2016 г. подс. К.Н. изпълнявала длъжността „Административен секретар.
Управление на човешки ресурси“ в сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК *******с
адрес гр. София, ул.“*******. Сдружението се представлявало от председателя на
Управителния съвет- св. А.С..
Изпълнителният секретар на сдружението -св. В.Ц., въз основа на устава на
същото разполагал с правомощия да сключва и да прекратява договори с мобилните
оператори. Към 2016 г. сдружение БТС имало сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги с „М.“ АД. По силата на този договор на поде. Н., като служител
в сдружението били предоставени за ползване три СИМ -карти с номера: *******, *******.
Първият мобилен номер бил ползван от подс. Н., вторият от нейната приятелка
-св. Р.А., а третият от майката на подсъдимата Н..
В началото на м. септември 2016 г. по нареждане на председателя на БТС, св.В.Ц.отправила
молба до „М.“АД за спиране на телефонните номера, ползвани от подс. К.Н., които
били в група към БТС; както и за издаване на дубликати от СИМ- картите, за да
могат да бъдат ползвани от служители на БТС, тъй като спрените карти оставали
неактивни у притежателя им.
На 12.09.2016 г. подс.Н. установила, че мобилния й телефон не работи. Към
тази дата същата се намирала в отпуск по болест, считано от 08.09.2016 г. Подс.
Н. отишла при св. Р.А. и я попитала дали нейният мобилен телефон работи. Св.А.
не била забелязала, че телефонът й не работи, но заедно с подсъдимата
установили, че ползването на телефонните им номера е прекъснато от мобилния
оператор. Двете помислили какво да правят и решили, когато се прибират през
метростанция „Сердика“ да посетят намиращия се там офис на „Виваком“ ЕАД, за да
си купят СИМ -карти и да станат абонати на този мобилен оператор.
В изпълнение на взетото решение поде. Н. и св. А. посетили офиса на
оператора „Виваком“ ЕАД, находящ се на метростанция „Сердика“. Там ги
посрещнали двама младежи, които били любезни и обяснили на подсъдимата и св.А.,
че ако телефонните им номера са спрени, но са свободни, могат да бъдат
прехвърлени към друг мобилен оператор, като по този начин ще запазят номерата
си.
Служителят в офиса - св. М.Д.предоставил на подс. Н. документите, които
следвало да бъдат попълнени. Последната от своя страна пък, му представила за
проверка личната си карта. Св. Д.след като направил запитване към другия
мобилен оператор (М.) установил, че мобилните номера са предоставени за
ползване от оператора на БТС, а не на физическо лице и попитал подс. Н. кое е
материално отговорното лице на сдружението. Същата му отговорила, че не знае
точно, поради което ще напише в документа имената на А.С. и В.Ц..
Св. А. била отегчена от процедурата по прехвърляне на номерата, която
продължила доста дълго време, но наблюдавала как служителят дава на К.Н.
различни бланки, който тя да попълни, като я напътствал при самото попълване и
й посочвал местата, където да се подпише. След това служителят разпечатил
договора, който поде. Н. подписала.
След известен период от време в сдружение „БТС“ била получена фактура от „М.“
АД, в която била начислена неустойка в размер на 600 лева за трите мобилни
номера, ползвани от под. Н.. След като била направена справка в мобилния
оператор, се установило, че трите номера са прехвърлени към мрежата на друг
мобилен оператор - „Виваком“ ЕАД. За извършеното прехвърляне на мобилните
номера към мрежата на друг оператор от сдружение БТС уведомили Комисията за
регулиране на съобщенията, тъй като прехвърлянето не било извършено по
установения ред. След като КРС се произнесла по казуса с решение, трите мобилни
номера били върнати в мрежата на „М.“АД, и дължимата неустойка по издадената
фактура била премахната.
За случилото се управителният съвет на БТС взел решение да подаде сигнал до
Софийска районна прокуратура. Такъв бил подаден от св.В.Ц. и заведен с вх. №
45570/29.11.2016 г. по описа на СРП, с оглед данни за извършено документно
престъпление.
На 05.01.2017 г. била прекратено трудовото правоотношение между подсъдимата
К.Ч.Н. и сдружение „БТС“ със Заповед № 2/05.01.2017 г. на председателя на УС на
БТС, на основание чл.ЗЗО, ал.1, т.6 от КТ вр.чл.190, ал.1, т.З и т.7 от КТ.
На 06.02.2017 г. било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.309, ал.1 от НК.
От заключението на изготвената и приета съдебно графическа експертиза № 524 -Е/2017 г.
се установява, че ръкописните текстове в графи „абонат“, „нов абонат“ и
„заявени номера за пренос“ в копие на заявление -декларация от 12.09.2016 г. е
копие на ръкописен текст, който е написан от подсъдимата К. Н.. Изписаните цифрови текстове в графа
„заявени номера за пренос“ в същия документ е копие на ръкописен текст, който
не е изписан от К. Н..
Подписите в графи „подпис абонат“ и „подпис нов абонат“ са копия на
подписи, които са положени от К.Ч.Н..
Ръкописните текстове в графа „заявител -юридическо лице“, в графа „трите
имена на заявителя“ в копие на заявление за преносимост на национално значим
номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 12.09.2019 г. е копие на
ръкописен текст, който е написан от К. Н..
Изписаните цифрови текстове в графа „заявените за пренасяне номера“ в копие
на заявление за преносимост на национално значим номер при смяна на доставчика
на мобилни услуги от 12.09.2019 г. е копие на ръкописен текст, който не е
написан от К. Н..
Подписите в графи „подпис на заявителя“ в копие на заявление за преносимост
на национално значим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от
12.09.2019 г., са копия на подписи, който не са положени от К.Ч.Н., А.Д.С., В.А.Ц.
или от М.Ц.Д..
От заключението на изготвената и приета
съдебно графическа експертиза № 121 -Е/2018 г. се установява, че
подписите в графи „подпис на заявителя“ в копие на заявление за преносимост на
национално значим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 12.09.2019
г., са копия на подписи, които не са положени от Р. Й. А..
При така
установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че авторството на деянията по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК и по чл.309 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен
начин,поради което подсъдимата Н. е призната за невиновна в извършването на посочените престъпления.
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика.Изложил е
подробни съображения защо приема едни, а други -не от доказателствените
източници.
В този
смисъл,развитите оплаквания в протеста за необоснованост на фактическите изводи
на първата инстанция,настоящият съд намира за неоснователни.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимата е
извършила престъпленията, описани във внесеният обвинителен акт е намерил
своето правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда.
Обосновано първия съд е
заключил,че установените по делото факти не се субсумират под признаците на
престъпленията по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК и по чл.309 ал.1 от НК от
субективна страна.
Несъмнено се установява ,че
подсъдимата Н. на процесната дата се е явила в офис на мобилен оператор и е
поскала да прехвърли мобилни номера от един мобилен оператор на друг.За тази
цел св.Д.й е предоставил документи по образец,които да попълни.Несъмнено се
установява ,че документите са попълвани с указанията на св.Д.,който преди да
открие процедурата по прехвърляне на номерата е направил справка в конкурентния
оператор ,кой е титуляря им.Установил е,че те не се водят на името на подсъдимата,поради
което същата без надлежно пълномощно и в отсъствието на титулярите не би могла
да прехвърли номерата.Въпреки това ,св.Д.,без да обясни на подсъдимата ,че не
би могъл да извърши прехвърляне е предприел такова ,при това без да я уведоми
,че всъщност действията му са в нарушение на вътрешните правила и законовите
изисквания.Подсъдимата е останала със субективната увереност ,че действията й
са законосъобразни,тъй като са извършени със съдействието на служител на
мобилния оператор.По делото не са събрани доказателства,както гласни така и
писмени,които да оборват формираните изводи на първия съд за липсата на субективната
страна у подсъдимата при осъществяване на двете престъпления.Напротив ,от
показанията на св.М. се установява ,че вътрешната проверка на процесния
оператор е установила нарушенията на св.Д./който е пренебрегнал разписаните
правила ,за да си осигури служебен бонус/,поради което същия впоследствие е бил
дисциплинарно уволнен.Св.А. също заявява ,че подсъдимата е подписала всеки
документ,предоставян й от св.Д.следвайки указанията му,тъй като не е била
наясно каква е процедурата и какви документи изисква тя.
Въззивната инстанция също приема
,че не се установява виновно поведение от страна на подсъдимата при
осъществяване на конкретните действия, още по-малко умишлено такова. Както в правната доктрина ,така и
в съдебната практика еднозначно се приема,че за формата на вината се съди по
действията на подсъдимото лице..Несъмнено,подсъдимата е подписала част от
инкриминираните частни документи под ръководството на св.Д.,което обаче не води
до ангажиране на наказателната й отговорност ,именно поради факта ,че у подсъдимата
е липсвала конкретна и ясна представа ,че процедурата по прехвърляне не е
спазена и действията й осъществяват документно престъпление.Тя е била
напътствана през цялото време от служител на мобилния оператор и е следвала
неговите указания.Както ,в протеста ,така и в допълнението към него не се съдържат
конкретни доводи защо прокуратурата приема за установено ,че действията на подсъдимата
са били умишлени.Събраната доказателствена маса от първия съд,която включва
всички възможни и относими към предмета на доказване факти и обстоятелства не
позволява формирането на подобен извод ,поради което обосновано първия съд е
приел ,че липсва виновно поведение и е оправдал подсъдимата по повдигнатите
обвинения.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.06.2019г.г. по н. о. х. д. № 10886/2018 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 135 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.