№ 1540
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100901192 по описа за 2024 година
СГС е сезиран с искова молба от „Г.Я.Г.“ ЕООД, с която са предявени срещу „К Б.Г.“
ЕООД искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от
ищеца, че е сключил с ответника договор за наем от 03.07.2023 г. и анекс към него от
01.01.2024 г., по който е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника ползването
на имоти, находящи се в гр.София, бул.“*******, но ответникът не е изпълнил насрещното
задължение да плати уговорената наемна цена, поради което е изпаднал в забава и дължи
неустойка и обезщетение по чл.86 ЗЗД. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да
плати сумата от 74 000 лв. – наемна цена за м.01-м.05.2024 г., сумата от 3 360 лв. – неустойка
за забава, натрупана за периода м.01 –м.04.2024 г., сумата от 6115,82 лв. – консумативи за
вода, електричество и газ, както и сумата от 229,85 лв. – обезщетение за забава за периода
20.02.2024 г. – 07.06.2024 г.
Ответникът, по отношение на който следва да се приложи нормата на чл.50 ал.2 ГПК, не е
подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представен е договор за наем от 03.07.2023 г., от който се установява, че между страните
е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което молителят е поел
задължението да предостави за ползване сгради, находящи се в гр.София, бул.“*******, а
ответникът е поел задължение да заплаща наемна цена от 13000 лв. с ДДС и консумативи -
разходите, свързани с ползуването на вещта.
Представен е анекс от 01.01.2024 г., с който страните са се съгласили в предмета на
наемното правоотношение да се включи и ресторантът, намиращ се в основната сграда, а
наемната цена да възлиза на общо 16 800 лв. с ДДС.
Представени са фактурите, издадени от ищеца за дължими от ответника наеми през
1
процесния период.
Представени са фактури, издадени от „О.М.“ АД за доставен природен газ, фактури,
издадени от „Електрохолд Продажби“ АД за доставена електроенергия, както и фактура,
издадена от „Софийска вода“.
Установява се от показанията на св.П., която работи при ищеца на длъжността
„счетоводител“, че предмет на процесния договор е мотел, който се намира в гр.София,
бул.“*******. Наетият имот е бил предаден на ответника, който го е използвал за
настаняване на свои работници.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.232
ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за наем от 03.07.2023 г. и от сключения
към него анекс от 01.01.2024 г., че между страните е възникнало наемно облигационно
правоотношение, по което ищецът в качеството на наемодател е поел задължението да
предостави на ответника за ползване сгради, находящи се в гр.София, бул.“*******,
представляващи комплекс „Черна котка“, и намиращия се в основната сграда „ресторант“,
срещу което ответникът в качеството на наемател е поел насрещно задължение да заплаща
наемна цена от 16 800 лв. и разходите за ползване на имота. От анекса може да се изведе
доказателствения извод, че към момента на неговото сключване отдаденият под наем имот е
бил реално предоставен за ползване на ответника. Този доказателствен извод се подкрепя и
от показанията на св.П., в които се изнасят факти, сочещи на предаването на наетия
комплекс на ответника, който е ползвал комплекса за настаняване на свои работници.
Установеният факт на предаване на вещта на наемателя означава, че ищецът е в
качеството на наемодател е изпълнил основното си задължение по наемното
правоотношение, а това означава, че в негова полза е възникнало вземане за уговорената
цена, съответно за ответника като наемател е възникнало задължението да плаща наемната
цена и разходите.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за изпълнение на задължението му на наемател да плаща дължимата по
наемното правоотношение наемна цена. Следователно искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за наемна
цена е доказан по основание.
Размерът на наемната цена за процесния период възлиза на 84 000 лв., но ищецът
признава получаването на частично плащане по наема за м.01 в размер на 10 000 лв., поради
което искът следва да бъде уважен за предявения размер от 74 000 лв.
Неизпълнението на задължението за плащане на наемна цена представлява забава на
2
наемателя, за която е уговорено в анекса да се дължи неустойка в максимален размер от 5 %
от неплатената сума – т.2.3. Искът по чл.92 ЗЗД е доказан до предявения от ищеца размер от
3 360 лв.
От представените по делото фактури, издадени от „О.М.“ АД, „Електрохолд Продажби“
АД и „Софийска вода“, се установява, че са начислени суми за доставени до наетия имот
природен газ, електроенергия и вода. Доколкото ответникът не е представил доказателства
за плащане на консумираните количества природен газ, електроенергия и вода, претенцията
на ищеца за разходите, свързани с ползуването на вещта, е доказана по основание и размер.
Поради неплащане на сумата за дължимите консумативи ответникът е изпаднал в забава, за
която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва. На
основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава от 229,85 лв.
Следва да се спомене, че уговорената в т.2.3 от анекса неустойка има за цел да обезщети
вредите от забавата да се плати наемната цена, но не и вредите от забавата да се платят
разходите, свързани с ползването на вещта, поради което тези вреди се репарират с
обезщетението по чл.86 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К Б.Г.“ ЕООД, EИК *******, гр.Пловдив, ул.“*******, ап.2, да заплати на
„Г.Я.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата
от 74 000 лв. – наемна цена за периода м.01-м.05.2024 г. /включително/ по договор за наем от
03.07.2023 г. и анекс към него от 01.01.2024 г.; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 3 360 лв. –
неустойка за забава във фиксиран размер от 5 % по т.2.3 от анекса от 01.01.2024 г. върху
неплатената наемна цена; на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата от 6115,82 лв. – разходи за
вода, електричество и газ за м.01 и м.02.2024 г., свързани с ползуването на вещта, ведно със
законната лихва върху сумите от 10.06.2024 г. до окончателното плащане; на основание чл.86
ЗЗД сумата от 229,85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
20.02.2024 г. – 07.06.2024 г. върху неплатените разходи за консумативи, както и съдебни
разноски от 10 786,26 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3