Решение по дело №1202/2024 на Административен съд - Бургас

Производството e по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. М. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с осигуряване на нормални санитарно- битови условия в спално помещение № 207- липса на достатъчна жилищна площ; липса на проветряване на спалното помещение; нехигиенни условия на живот; наличие на дървеници, хлебарки и мишки; малки прозорци, за периода 10.06.2022г. – 18.11.2022г.

Ищецът твърди, че за посочения период затворническата администрация на Затвора Бургас е бездействала и не му е осигурила нормални санитарно- битови условия, като по този начин му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в поставяне в неблагоприятни условия по см. на чл.3 от ЗИНЗС. Вредите оценява в размер на 30 000лв. и претендира обезщетяването им.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Стянов, поддържа исковата претенция и претендира за уважаването й в пълен размер. С. счита, че свидетелят не е казал верни неща по делото.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, не изпраща представител. В представен по делото отговор на исковата молба аргументира тезата за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлена.

І. ФАКТИТЕ:

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 10.06.2022г. – 18.11.2022г.

Според представена по делото справка, изготвена от инспектор СДВР П. Л., И. М. С. постъпва в Затвора гр.Бургас в група за лица със статут обвиняеми или подсъдими на дата 09.06.2022г., като в тази група пребивава до 17.11.2022г. Бил е разпределен в спално помещение № 207, което е предвидено за настаняване на четири лица. Същото е с квадратура 19,74 кв.м., като в тази площ е включено и обособено WC помещение с площ от 1, 442 кв.м. В спалното помещение е наличен керамичен умивалник с течаща вода, налично е таванско осветление от два плафона, всеки с по две електрически крушки, два прозореца с напълно отворяеми крила с два отделни стъклопакета при всяко крило, отделното стъкло е с размери 0,55 на 0,55м., общо двете крила образуват прозорец с размери 1,55 на 0,55м. Дежурствата по поддържане на хигиената в спалните помещения се изпълняват и са задължение на настанените в него, лица. Хигиената в общите помещения на групите се поддържа ежедневно от специално определени лица- хигиенисти, полагащи доброволен труд за почистване.

В справката е посочено, че за периода от 10.06.2022г. до 18.11.2022г. мероприятия по дезинсекция на територията на корпуса на затвора са извършвани както следва: на дата 21.06.2022г.- извършена дезинсекция за хлебарки и дървеници; на 29.08.2022г.- извършена дезинсекция за хлебарки и дървеници; на 30.08.2022г.- извършена дезинсекция за хлебарки и дървеници; на 19.09.2022г.- извършена дезинсекция и дератизация на следните вредители: хлебарки, дървеници, сив плъх и домашна мишка; на 07.10.2022г.- извършена дезинсекция за хлебарки, мравки, бълхи и дървеници; на 15.11.2022г.- извършена дезинсекция за хлебарки, мравки, бълхи и дървеници.

За доказване на посочените факти по делото са представени копия от протоколи- инспекционни листове за извършване на ДДД обработка.

В хода на съдебното производство, по искане на ищеца, в качеството на свидетел е разпитан С. Т. Ц..

Ц. заявява, че е в Затвора от две години и половина, като от две години познава ищеца И. С.. През периода 10.06.2022г-18.11.2022г. с ищеца не били в една килия, но били в един коридор. Килиите като хигиена били еднакви. Хигиената била нормална, имало тоалетна. Килиите се почиствали от лицата, които ги обитават. Ц. твърди, че в неговата килия не е имало дървеници, а само една- две хлебарки. По време на престоя на открито никой не се е оплаквал от условията в килиите. Свидетелят не си спомня да е ходил в килията на С. и същият да му се е оплаквал от условията в нея.

ІІ. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника- липса на достатъчна жилищна площ; липса на проветряване на спалното помещение; нехигиенни условия на живот; наличие на дървеници, хлебарки и мишки; малки прозорци.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

В случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7-^ма от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция и причинно-следствена връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Важно е да се отбележи, че доказване наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение. Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпилите неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т.е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода и задържани лица (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

Съдът намира, че в случая не е доказано бездействие на служители на затворната администрация, което да нарушава изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

Не е налице твърдяната липса на достатъчна жилищна площ в спално помещение №207, в което е пребивавал ищеца.

Според разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.

В случая спално помещение № 207 е с площ 19,74 кв.м. и е предназначено за настаняване на до четири лица. При това положение следва да се приеме, че изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС е спазено.

Недоказано е и твърдението за липса на възможност за проветряване, поради размерите на прозорците и наличието на мрежи.

Наличието на мрежи е резултат на мерки, предприети за осигуряване на условия за сигурност, с оглед предназначението на сградата. Още повече, че нормата на чл.44 от ЗИНЗС изрично предвижда, че местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения.

Що се отнася до размерите на прозорците, те са стандартни за цялата сграда, като в процсното спално помещение и двете крила на прозореца са напълно отваряеми, така че да е възможно проветряване на помещението.

Поддържането на хигиената в спалните помещения не е задължение на затворната администрация.

Според чл.88а, ал.1 от ППЗИНС, лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията.

Следователно ищецът и другите лица, настанени в конкретното спално помещение са били длъжни сами да се погрижат да осигуряването на хигиенични условия за престой.

Ищецът, с оглед доказателствената тежест, не доказва, че през процесния период е бил подложен на въздействието на инсекти и гризачи. Разпитаният по негово искане свидетел няма сведения за наличието на такива в спално помещение № 207, като заявява че в неговото спално помещение, намиращо се в един коридор с това на С. не е имало дървеници и хлебарки, с изключение на една- две.

Същевременно ответникът не само твърди, но и доказва, че е предприел мерки по дезинсекция и дератизация на спалните помещения, включително и на това, обитавано от ищеца, т.е. не е бездействал.

Предвид изложеното съдът намира, че след като ищецът не доказва нарушение от затворната администрация на чл.3 от ЗИНЗС, което нарушение е елемент от фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предявения от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въпреки този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Според разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските, направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в поставяне в неблагоприятни условия по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с осигуряване на нормални санитарно- битови условия в спално помещение № 207- липса на достатъчна жилищна площ; липса на проветряване на спалното помещение; нехигиенни условия на живот; наличие на дървеници, хлебарки и мишки; малки прозорци, за периода 10.06.2022г. – 18.11.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.