№ 216
гр. гр.Н., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно
наказателно дело № 20232150200714 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Р. А.“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Н., ж.к. „М.“, бл. **, ет.*, ап.**,
представлявано от Р. С. Г., срещу Наказателно постановление № 724359-
F722085 от 08.09.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, му е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства – за това, че в издаден фискален касов бон №0000574 от
31.07.2023 г., от монтираното и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално
устройство модел „DATECS DP – 150 MX“ с ИН на ФУ: DT941597 и ИН на
ФП: 02941597, за извършена покупка на зеленчуци, общо на стойност 4673,
81 лв., не се съдържали задължителни реквизити за количество и стойност по
видове закупени стоки и услуги, а се изписва обща стойност, нито е упоменат
номер на фактурата, към която е издаден фискален бон.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат доводи за материална незаконосъобразност на
атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „Р. А.“ ЕООД, редовно призован,
не се явява законния представител.
Въззиваемата страна Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
1
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно
призована, представлява се от юрисконсулт Т.. Моли за отхвърляне на така
подадената жалба.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото
доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН,
във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 18.08.2023 г. бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F722085 от Г. Н. А. на длъжност инспектор по
приходите в НАП при ЦУ. Видно от описаното в акта, същият бил съставен
на „Р. А.“ ЕООД за това, че в издаден фискален касов бон №0000574 от
31.07.2023 г., от монтираното и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално
устройство модел „DATECS DP – 150 MX“ с ИН на ФУ: DT941597 и ИН на
ФП: 02941597, за извършена покупка на зеленчуци, общо на стойност 4673,
81 лв., не се съдържали задължителни реквизити за количество и стойност по
видове закупени стоки и услуги, а се изписва обща стойност, нито е упоменат
номер на фактурата, към която е издаден фискален бон. Посочено е, че
водачът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели. Връчен е на представляващия дружеството лично, тоест
връчването е надлежно.
В резултат на посочения акт на 08.09.2023 г. било издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
По делото е представен протокол за извършена проверка в обект от
13.08.2023 г. в 13, 09 ч. в гр. Н., ул. „С.“ №** от Г. А., Н.М., инспектори към
ЦУ на НАП. Установено било, че обектът е стопанисван от „Р. А.“ ЕООД.
Приложена е справка – клен от фискалното устройство, намиращо се в обекта
за сумата от 4673, 81 лв. По делото е представена фактура №********** от
31.07.2023 г., издадена за сумата от 4673, 81 лв. с посочен получател „Алфа
40“ ЕООД.
По делото е разпитан един свидетел.
От показанията на св. Г. А., без родство и особени отношения с
жалбоподателя, работи като инспектор по приходите към ЦУ на НАП, гр.
София, се установява следното:
Началото на август била извършена проверка в обект за плод и зеленчук,
находящ се в гр. Н.. При всяка проверка имали издадена работна карта, в
2
която в случая имало изискване по време на проверката да бъде изваден клен
от наличното фискално устройство в обекта, за три фискални бележки, които
били издадени в края на месец юли на голяма стойност и съответно се питало
какво точно е фискализирано. Свидетелката ги е приобщила под формата на
клен към протокола за извършена проверка. Актът, който бил съставен е за
липса на задължителните във фискалните бонове реквизити. В случая, когато
имало издадена фактура, за да няма нарушение на разпоредбата, следва да
бъде посочен номер на фактурата, в която е описано количеството на стоките,
вида и единичните стойности, като това не било така.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и
онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано
подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, датата и
мястото на извършването му, както и съответната правна квалификация. С
факта на издаване на процесното наказателно постановление, наказващият
орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в
обективната действителност деяние, за което следва да се ангажира
имуществената отговорност на юридическото лице – жалбоподател. Изрично
е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът
и размерът на наложената имуществена санкция, както и конкретно е
3
ангажиран размер, тоест са изпълнени правните предписания на чл.57, ал.1 от
ЗАНН.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. От събраните по
делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна от жалбоподателя.
Според чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължителни реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на
вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид,
които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява
поотделно със съответната стойност. От фактическа страна безспорно се
установи, че във фискалния бон, издаден на 31.07.2023 г. от монтираното в
стопанисвания от „Р. А.“ ЕООД обект фискално устройство, не се съдържали
задължителните реквизити, посочени в цитираната разпоредба. Нарушението
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата е осъществено, тъй като във фискалния бон,
в отклонение от правилото на цитирания текст, не били посочени
количеството и стойност по видове закупени стоки и услуги, а се изписвала
обща стойност, нито е упоменат номер на фактурата, към която е издаден
касовия бон.
Следва да се посочи, че по същество жалбоподателят не оспорва
установените от проверяващи факти, а навежда възражение, че се касае до
хипотеза на плащане по доставка с непрекъснато изпълнение, поради което
издаденият фискален бон не съдържал данни по отношение на датата към
фактурата. На първо място, липсват каквито и да е представени
доказателства, че се касае до хипотеза на доставка с непрекъснато
изпълнение. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.15 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства фискалната касова бележка от
ФУ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства
на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните
реквизити: номер и дата на фактура при плащане по доставка с непрекъснато
изпълнение, за която има издадена фактура. Видно от цитираната разпоредба
е, че и в този случай е налице изискване за посочване на номер и дата на
фактурата, като както бе изложено по – горе, в издадения фискален бон не се
съдържа номер на фактурата, която обстоятелство изрично е отбелязано и в
издаденото наказателно постановление и АУАН.
4
По тези съображения, съдът не споделя доводите и възраженията на
жалбоподателя, че в издадения фискален бон се съдържат изискуемите от
Наредбата реквизити.
За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца
санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното препращане от
чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, към чл.185, ал.1 от ЗДДС , като на търговеца е
наложена „имуществена санкция“ в минималния размер от 500 лв.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН , тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл.93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Следва да се обърне внимание, че реквизитите по чл.
26, ал. 1 от Наредбата са абсолютни и задължителни и непосочването на
количеството и стойността по видовете закупени стоки и услуги представлява
съществено нарушение. Такова поведение е предпоставка за препятстване
отчетността на търговския обект, доколкото различните стоки могат да
попаднат под различен данъчен режим. Изложеното до тук е достатъчно за
съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към
процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от същия вид. В подобна насока е и трайната
практика на касационната инстанция относно нарушения от същия вид -
Решение № 638 от 11.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 418/2020 г.,
Решение № 770 от 30.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 666/2020 г.,
Решение № 878 от 16.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1202/2020 г.,
Решение № 921 от 22.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1051/2020 г.,
Решение № 1016 от 3.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1049/2020 г.,
Решение № 1043 от 4.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1082/2020 г.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно.
По разноските. С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат
от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл.63д, ал.5 от
ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на
извършената дейност.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Районен съд - Н.,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 724359-F722085 от
08.09.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на „Р.
А.“ ЕООД с ЕИК *****, е наложено имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
ОСЪЖДА „Р. А.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. Н., ж.к. „М.“, бл. **, ет.*, ап.**, представлявано от Р. С. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите /НАП/ на основание
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, разноски в настоящото производство в размер
на 100 лв. за защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6