Решение по дело №3250/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 632
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 6 юли 2019 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова Савова
Дело: 20183230103250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 03.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание, проведено на трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          Председател: Татяна Лефтерова-Савова

                                           Секретар: Валентина Петкова                      

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3250 г. по описа на Добричкия районен съд за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на С.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дж. Баучер” №87, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ….., вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на …. год. в гр. Д., на кръстовище на ул. „” и ул. „”, предизвикано от водача на лек автомобил с peг. № , ведно със законната лихва от 02.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На г. в 21.45 часа, в гр. Д., по ул. „” в посока центъра на града, ищцата управлявала л.а. „”, с peг. № . Преди кръстовището на ул. „” с ул. „” подала ляв мигач и предприела маневра завиване наляво. Водачът на движещото се след автомобила на ищцата, МПС – л.а. марка „” с peг. № предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че движещият се пред него водач е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, като блъснал странично управлявания от ищцата автомобил. Последната се уплашила, слязла от автомобила и сигнализирала на тел. 112 за настъпилия инцидент. За възникналото ПТП бил съставен протокол за ПТП № , подписан от двамата участници в ПТП, в който били вписани обстоятелствата, нарушенията и причините за ПТП, като е отразена и схема за настъпването му. Лек автомобил с peг. № в момента на ПТП бил управляван от лицето Б.Е.М., ЕГН ********** с адрес ***. Вина за настъпване на ПТП имал само и единствено водачът на лек автомобил е peг. № . Последният имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, за което е била издадена застрахователна полица № на ЗД „Бул Инс” АД, със срок на валидност 12 месеца - от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г.

В резултат на ПТП ищцата твърди да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в …….., които продължили повече от 6 месеца. Ответникът заплатил имуществените вреди, но отказал да заплати неимуществените, независимо от отправените искания от страна на ищцата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва претендирания размер като завишен; оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, а именно: сочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП; оспорва приложения двустранен констативен протокол; оспорва да е налице телесна повреда на ищцата; оспорва наличието на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните от ищцата увреждания; наличие на противоправно поведение от страна на водача Б.М., което да е довело до настъпване на процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като то е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди.

Въвежда възражение за съпричиняване в размер на 50 % от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, поради неспазване от нейна страна на разпоредбите на чл.26 ЗДвП.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

 Претендираните права имат идвъндоговорен характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ /сега чл.432, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП; да докаже претърпените неимуществени вреди, като на доказване подлежат претърпените от ищеца ……, както и че същите са причинени виновно. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

От представен по делото препис от застрахователна полица №…, по безспорен начин се установява наличието на правоотношение между ответника и собственика на л.а. „….”, рег. № … - Б.Е.М., по валидна към датата на ПТП, застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователният договор е сключен на 07.02.2013 г. и има срок на действие до 24.00 ч. на 06.02.2014 г.  

В протокол за ПТП № … от 04.08.2013 г., съставен от младши автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, в присъствието на двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва верността на представения протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му, по предвидения за това ред и в установената форма, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, в т.ч. и касателно частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”. Протоколът за ПТП е съставен от младши автоконтрольор М.И.В. - служител на СПП при ОДМВР - Добрич, в присъствието на участниците в произшествието, които са го подписали без възражения по съдържанието. Доколкото е съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и по предвидения за това ред, той е доказателство за удостоверените с него факти и обстоятелства. Чрез горепосочения документ се установява, че на … г., в 21.45 ч., при движение в гр. Д., на кръстовището на ул. „…” и ул. „…”, водачът на л.а. „….”, рег. № …. – Б.Е.М., предприема маневра изпреварване на движещ се пред него участник, без да се убеди, че последният е подал мигач за изменение лентата на движение, наляво, като го блъска странично. Описани са установените увреждания по автомобилите. Доколкото от събраните гласни доказателства се установи, че протоколът не е съставен на място, а в сградата на ОДМВР – Добрич, то длъжностното лице е отразило механизма на настъпване на ПТП по данни на двамата участници в произшествието, които са подписали същия без възражения.

На водача на лекия автомобил ….с peг. № …. е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т.1 и чл.150а ЗДвП, въз основа на който с наказателно постановление № 1499/13 от 14.08.2013 г., влязло в сила на 13.09.2013 г., му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева.

По искане  на ищеца са разпитани свидетелите: М.И.В. - служител на СПП при ОДМВР – Добрич – съставил ППТП, С.К.Н. – …. на ищцата, А.Н.Н. – без родство и дела със страните и М.Н.А. – … на ищата.

От показанията на св. В. се установява, че процесният ППТП е съставен от него, като свидетелят разпознава своя почерк и подпис. Не си спомня конкретни факти и обстоятелства относно съставянето на протокола.

Св. Н. сочи, че на … г., около 21.00 – 21.30 ч., се наложило … му С.Н. да шофира, за да заведе до дома им брата на свидетеля и неговата дъщеря, които им гостували по-рано. Свидетелят се намирал на терасата на жилището си, когато чул шум от силен удар. Непосредствено след това по телеофона се обадила ищцата, като му казала, че при движение към дома им, управляваният от нея автомобил е бил ударен от друг автомобил. Свидетелят незабавно отишъл на местопроизшествието. … му и другият участник били на място, като М. поискал да не се уведомява полицията, тъй като бил с отнето СУМПС. На място пристигнали полицаи, които съставили протокол. Управляваният от Н. автомобил се намирал в лентата за насрещно движение. Ищцата била без видими наранявания, но според свидетеля, …... Дълго време след инцидента Н. …... Това състояние продължило над …., като за да се ….. Свидетелят сочи, че след произшествието се наложило да …..

От показанията на св. Н. – … на … на св. Н., се установява фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с изложеното от … на ищцата. На процесната дата, С.Н. е претърпяла ПТП. Ищцата се връщала с автомобила си към дома си, след като завела съпруга на свидетеля и децата им до жилището им, когато при завой наляво била ударена странично от движещ се зад нея лек автомобил. Свидетелят сочи, че след произшествието, … на ищцата се променило значително, като последната …..; често се ….. Св. Н. сочи, че ищцата ѝ е споделяла, че …, когато се намира в ..….

В показанията си св. А. – … на ищцата, заявява, че била уведомена по телефона от … си за настъпилото произшествие, като последната ѝ казала, че се намира в полицията. По данни на свидетеля, ищцата се намирала …... Нямала физически наранявания, но …. Около година след инцидента …, като много често се налагало св. А. да шофира, за да води …. си. Н. била с …. – …….

От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел Б.Е.М. се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по …. Свидетелят …., че е управлявал л.а. „…”, като е предприел неправилно изпреварване и е ударил странично движещият се пред него л.а. „…”, който завивал наляво. Свидетелят сочи, че на мястото на ПТП изпреварването било забранено, тъй като там имало кръстовище. След удара, автомобилът на ищцата се намирал в лентата за насрещно движение. Протокол за ПТП бил съставен в сградата на полицията, като същият бил подписан от страните без възражения. Св. М. заявява, че е .. за настъпилото ПТП, като към датата на инцидента, той е бил отнето свидетелсто за управление на МПС.

Всички свидетелски показания са непротиворечиви и потвърждават изцяло фактите, отразени в ППТП и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Съдът кредтитира изцяло показанията на всички свидетели, като обективни и достоверни – в т.ч. и тези на … и … на ищцата, като цени същите при прилагане разпоредбата на чл.172 ГПК.

По делото, по безспорен начин се установи точното място на ПТП, обстоятелствата по настъпването му, участниците в него, както и нанесените увреждания по автомобилите. В пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил „…” е настъпило произшествието, при което ищцата твърди да е …. – неимуществени вреди, за които претендира обезвреда от застрахователя.

Въз основа на материалите по делото вещото лице инж. Е. Ж. е установило следния механизъм на настъпване на произшествието:

На г., около 21,45 ч., в гр. Д., по ул. „”, в посока към търговски к-с „” се е движел л.а. „”с peг. , управляван от С.С.Н.. В същото време, в същата посока, зад л.а. „….”с peг. се е движел лекият автомобил „….” с peг. № …., управляван от Б.Е.М.. Процесното ПТП е станало през тъмната част на денонощието при ясно време, добра метеорологична видимост и работещо улично осветление /изкуствено осветление/. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, хоризонтална в района на произшествието, като движението се е осъществявало двупосочно. Наближавайки кръстовището между ул. „….” и ул. „…..”, водачът на л.а. „….”с peг.№ …., е включил левия пътепоказател на автомобила си с цел да укаже желанието си да извърши маневра завой вляво и да продължи движението си по ул. „….”, след което е предприел извършване на маневра завой вляво. В същото време, водачът на движещия се зад ищцата л.а. „…”, е предприел маневра изпреварване спрямо движещия се пред него автомобил. При създалата се пътнотранспортна ситуация, вследствие на взаимното пресичане на траекториите па движение на л.а.””с peг. …. и л.а. „…” е настъпил улар между двата автомобила. Ударът се е осъществил между предната лява част на л.а. „”, извършващ маневра завой вляво и предната дясна част на л.а. „…”, извършващ маневра изпреварване. След удара двата автомобила се установили в покой върху платното за движение по ул. „”. Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и същото е прието от съда като компетентно и обективно.

Ответникът представя по делото препис от книжата по щета **********. От същите се установява, че по отправено от ищцата искане, застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не били налице данни твърдените увреждания да са настъпили следствие на ПТП. Видно от заседание на експертен съвет на ответника, проведено на  19.07.2018 г., на Св. Н. отново е отказано изплащане на обезщетение, тъй като не са ангажирани доказателства, че уврежданията са следствие на ПТП. От съдържащите се в преписката по щета книжа се установява, че е възприет описаният в ППТП механизъм на произшествието, като изрично е посочено, че няма данни за съпричиняване от страна на ищцата.

Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Св. Н., в размер на 50%, за неоснователно. Ответникът твърди, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, като така се е поставила в значителен риск спрямо нормалния. Дали Св. Н. е пътувала с или без предпазен колан е ирелевантно за случая, доколкото не се касае за причиняване на телесни повреди, а за изпитани силни негативни емоционални преживявания. Независимо дали коланът на Н. е бил поставен или не, резултатът би бил един и същ – Н. би изпитала силен уплах. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а доколкото такава категорично не е налице, няма основание за съответно намаляване на обезщетението.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и  заключението на вещото лице са установени претърпените от ищцата … именно в резултат на предизвиканото от виновното поведение на водача на застрахования автомобил ПТП. В продължителен период от време /свидетелите сочат …./ ищцата е……. Липсва установяване на основание за прилагане на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Налице са предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. В този смисъл ищцата е активно материалноправно легитимирана да претендира от застрахователя обезщетение за причинените ѝ вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции. Безспорно е, че между ответното дружество и деликвента Б.М. е сключен договора за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е оспорил отговорността си по договора за вредите, причинени на ищцата. По делото не се установиха доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.

Обезщетението за неимуществени вреди, според чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като преценката за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извърша на база конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя притежател. В случая, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се изведе от характера на търпените от ищцата негативни емоции и неудобството, които същите създават в ежедневието ѝ. По делото по безспорен начин се установи, че непосредствено след инцидента, С.Н. се ….. В дълъг период от време след произшествието тя …... Според св. А.Н., ищцата ….. При изяснения механизъм на ПТП са обясними силните негативни емоции, изпитани от ищцата. Тя е ….. движещ се зад нея, във време, когато пътното движение не е натоварено. Ударът е бил внезапен, изненадващ и силен, като управляваният от Н. автомобил е бил изхвърлен в лентата за насрещно движение. Ищцата не е могла нито да допусне, нито да предположи, че в участък, в който изпреварването е забранено, друг водач на МПС ще предприеме забранена маневра и ще удари управлявания от нея автомобил. В съответствие с установените изпитани от Н. …., съдът определя по справедливост обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лева, дължимо, на основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./ и чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3  ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.08.2015 г. Предявеният иск за горницата над 2000 лева до претендираните 3000 лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне. На основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва върху главното задължение, считано от датата на увреждането – 04.08.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, но доколкото претенцията на ищеца е за заплащане на законна лихва, считано от 02.08.2015 г., то съдът следва да съобрази посочената начална дата.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от ищцовата претенция, ответникът следва да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в общ размер на: 413,33 лева, от които: 80 лева - внесена държавна такса; 100 лева депозит за вещо лице; 233,33 лева - адвокатско възнаграждение. Ответникът възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но възражението е неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в размера, установен от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 116,67 лева - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш   И  :

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, …. в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на год. в гр. Д., на кръстовище на ул. „” и ул. „”, предизвикано от водача на лек автомобил „….” с peг. № …., ведно със законната лихва от 02.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 2000 лева до претендираните 3000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 413,33 лева, представялваща сторените разноски по делото.

 ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 116,67 лева, представялваща сторените разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Добричкия окръжен съд.

                                                 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: