Р Е Ш
Е Н И Е
№ 933 /24.07.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на
двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар С.А. и прокурор Христо
Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 1168/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат П.К. *** в качеството
му на пълномощник на „Понс комерс“ ЕООД – София с ЕИК ********* против решение
№ 339/11.03.2020 година по н.а.х.д. № 5721/2019 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 466389 – F489645/12.09.2019 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 във връзка с
чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Поддържа, че съдът
не е разгледал възраженията на санкционираното лице, че не е установен
конкретния извършител на нарушението (с посочване на име, точен адрес и
месторабота), че отговорността за извършването на нарушението е лична, а не на
търговското дружество, че в действителност не е установена разлика в касовата
наличност и по отчет от ЕКАФП, защото съставеният документ за опис на средства
не е подписан от представляващия дружеството, че актосъставителят не е успял да
идентифицира физическото лице, извършило нарушението, както и че дружеството
вече е санкционирано за същото нарушение с друго НП в противоречие с основния
принцип „не два пъти за едно“. Поддържа, че РС е следвало да установи наличието
на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и да отмени НП поради наличието на
маловажен случай, защото част от средствата в касата са били използвани за
разплащане с доставчик.
Иска отмяна на решението и на НП. Претендират се разноски.
Прокурорът пледира основателност на жалбата, но не и по съображенията,
изложени в нея.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от
надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 28.05.2019
година в 15:10 часа, в стопанисван от него търговски обект – супермаркет
„Велека“ в град Бургас, ж.к. „Изгрев“, е
установена разлика от 217,94 лева между фактическата наличност в касата (370,64
лева) и отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от
регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (588,58 лева).
Наказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата
във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като търговецът не е изпълнил задължението
си, да отбележи всяка промяна на касова наличност (извеждане на пари от касата)
на ФУ, чрез операцията „служебно изведени“.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано
по несъмнен начин. Изложил е подробни и логически издържани мотиви по фактите,
установени в производството по налагане на наказанието и при съдебното
оспорване. Обсъдил е както поотделно така и в съвкупност всички доводи на
жалбоподателя за незаконосъобразност на НП – в това число и изложените повторно
с настоящата касационна жалба. Тълкувал е нормата, приета от наказващия орган
за нарушена, като е обосновал правен извод за неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав приема следното.
Като ответник в производството пред РС е била конституирана Териториална
дирекция (ТД) – Бургас на Националната агенция за приходите (НАП). Издател на
обжалваното НП, обаче, не е орган на териториалната дирекция, а началникът на
отдел „Оперативни дейности“ (ОД) – Бургас в Централното управление (ЦУ) на НАП,
който е орган в друга структура на агенцията. По делото на РС няма
доказателства за уведомяването на учреждението, чиито орган е издал обжалваното НП, съгласно изискването на чл. 61
ал. 1 от ЗАНН, защото началникът на отдел ОД – Бургас в ЦУ на НАП, макар и
служител на агенцията, базиран в град Бургас, не е служител на ТД – Бургас (т.е.
не е част от структурата на ТД), видно от нормата на чл. 6 ал. 1 от ЗНАП.
Приложимото законодателство не съдържа легално определение на понятието
„учреждение“. За съдържанието на този израз в обществото се е наложило
разбирането, че под „учреждение“ следва да се разбира конкретна „организация в
рамките на едно ведомство“, т.е. при установеното в случая разделение на НАП на
централно управление и на териториални дирекции (различни „учреждения“ в
рамките на НАП) като ответник в процеса е следвало да бъде конституирано ЦУ на
НАП, чрез началника на отдел ОД – Бургас, а не ТД – Бургас на НАП.
Като е конституирал ненадлежен ответник и е разгледал спора по същество, РС
е постановил съдебен акт при допуснато съществено процесуално нарушение.
Решението следва да се обезсили, а делото да се върне на друг състав на РС,
за конституиране на надлежен ответник - ЦУ на НАП, чрез началника на отдел ОД –
Бургас при ЦУ на НАП и продължаване на процесуалните действия.
С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл.
63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 339/11.03.2020 година по н.а.х.д. № 5721/2019 година на
Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на друг състав на районния съд за продължаване на
процесуалните действия, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: