Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 45

гр. София, 22.04.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 174 по описа за 2015 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЕЦЪТ – И.Т.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника си адв.С.Ч. от САК, със съдебен адрес: ***, е предявил срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Й. П., обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие настъпило на 25.11.2014г., на път ІІ-86 /между гр.А. и гр.П./, при 21 км, ПТП между МПС марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, управлявано от А.С.Ч. и ППС – каруца, теглена от кон и управлявана от ищеца в същата посока, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 25.11.2014г. до окончателното им изплащане.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.11.2014г., на път ІІ-86 /между гр.А. и гр.П./, при 21 км, е настъпило ПТП между МПС марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, управлявано от А.С.Ч. и ППС – каруца, теглена от кон и управлявана от ищеца в същата посока. Водачът на МПС застигнал движещата се пред него каруца и поради несъобразената си скорост с конкретните пътни условия и законовите ограничения на скоростта я ударил, като контактът бил между задна лява част на каруцата и предна дясна част на лекия автомобил. В резултата на удара каруцата била избутана напред и встрани, били й нанесени материални щети, а на ищеца били причинени телесни увреждания.

            Изложено е още в исковата молба, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 99/26.11.2014г. Последният установявал, че  виновен за ПТП бил водача на посоченото по-горе МПС, който с поведението си нарушил редица законови разпоредби от ЗДвП. Отговорността на водача на ПТП била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „З.” АД, ЕИК . със застрахователна полица № 07514000213874, валидна от 04.01.2014г. до 03.01.2015г. Па случая било образувано д.п. № 1060/2014г. на РУП – Асеновград и пр.пр. № 1798/2014г. по описа на РП- Асеноград. Сочи се още в исковата молба, че вината на водача на МПС Ч. била установена с влязло в законна сила съдебно решение № 119/09.09.2015г. по нахд № 365/2015г. по описа на РС- Асеновград.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът е откаран в болница веднага след инцидента от екип на ЦСМП с болки в дясна подбедрица. Била му поставена следната диагноза: контузия на главата и фрактура на дясна подбедрица, счупване на десен глезен с палпаторна болка и парамелиоларен оток в дясна глезенна става и болезнени ограничени движения. Бил с гипсова имобилизация, в продължение на месеци бил обездвижен, стоял в дома си и разчитал на близките си да го обслужват в домакинството. В резултат на това състояние ищецът сочи, че станал нервен и изпитвал страх от преминаващи в близост автомобили.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „З.” АД, ЕИК .да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.11.2014г., в размер на по 26 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от датата на процесното ПТП – 25.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски и се прави искане за заплащане на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение на пълномощника, представлявал безплатно ищеца в производството по делото.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни. Оспорил е механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба, както и наличието на неимуществени вреди и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Направено е от ответника и възражение за намаляване на отговорността на застрахователя, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради допринасяне от страна на ищеца за вредоносния резултат, чрез навлизане с каруцата на пътното платно в опасната зона за спиране на застрахования водач.

Ответникът счита, че претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени  вреди, като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа на справедливост, както и на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 99/14 от 26.11.2014г. на РУ на МВР – гр.А. при ОДМВР – гр.П.е, че на 25.11.2014г., около 10.00 часа на път ІІ-86 /между гр.А.и гр.П./, при 21 км, е настъпило ПТП между МПС марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, управлявано от А.С.Ч. и ППС – каруца, теглена от кон и управлявана от ищеца в същата посока. Установява се още от протокола, че при инцидента е пострадал ищеца по делото с фрактура на дясна подбедрица, както и впрегнатото животно – кон, тъй като е получило порезна рана на десния заден крак. Като причина за ПТП в протокола е отразено, че водачът на МПС при изпреварване на ППС с животинска тяга не е осигурил достатъчно странично разстояние и е блъснал каруцата в задната лява част.

                От представения с исковата молба лист за преглед на пациент в спешно отделение, издаден на ищеца от ЦСМП се установява, че пострадалият при горното ПТП е бил приет на 25.11.2014 год. в болничното заведение за около два часа с повърхностна травма на главата с неуточнена локализация и счупване на подбедрица. Видно е още от амбулаторен лист № 3408 от 26.11.2014г., че основната диагноза на ищеца е счупване на външен /латерален/ малеолус, настъпило в резултат на ПТП, като на същия е назначена гипсова имобилизация.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 25.11.2014г. И.Т. е получил следните травматични увреждания: травма на опорнодвигателния апарат, а именно счупване на външния малеол/израстък на малкопищялната кост участващ в изграждането на глезенната става/ на дясната подбедрица, травматичен оток на меките тъкани в областта на глезенната става, както и контузия на главата.

Вещото лице сочи, че описаните увреждания могат да бъдат в причинна връзка с процесното ПТП, тъй като са получени в резултат на механично въздействие. Установява се още от заключението, че общия възстановителен период на ищеца от травматичните увреждания е продължил около 45 – 60 дни, като след този период функцията на крайника се възстановява в пълен обем. Вещото лице излага, че болезнеността в първата седмица след причиняване на увреждането е била силна, както спонтанната, така и при допир, като постепенно намалявала по интензитет и изчезнала към третата седмица. Сочи, че за в бъдеще болезненост щяла да се проявява при промяна на времето и натоварване на крайника в зоната на фрактурата. Допълва още, че болезнеността следствие на контузията на главата е била около 7-10 дни - спонтанна и при допир.

В съдебно заседание вещото лице, изготвило приетата съдебно-медицинска експертиза допълва, че в случая няма данни за настъпили усложнения от травмата, но болката при промяна на времето и натоварване на крайника в зоната на фрактурата ще остане за винаги, като интензитета й не може да се определи, тъй като при различните хора бил различен прага на поносимост.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следното:

Пътният участък в зоната на процесното ПТП бил прав с двупосочно движение с две платна, чиято обща ширина била 2x4 м. Пътното покритие било сух асфалт, а видимостта добра. От двете страни на пътното платно имало банкети с чакъл с ширина 2 м. и след това тревна площ. Нямало вертикална сигнализация, а хоризонталната маркировка била единична непрекъсната осева линия „M3”.

По отношение описанието на механизма на ПТП експертът сочи два варианта. Първият вариант вещото лице е съобразило с показанията на свидетеля Ч. – водач на МПС – участвало в ПТП, а именно: л.а. Тойота Корола се движел в колона със  скорост около 80 км/ч. зад неизвестен бус. Бусът се изнесъл внезапно наляво, за да заобиколи движещата се пред него попътно каруца – конска, която внезапно се  отклонила наляво и преминала от банкета в дясното пътно платно. Движещият се зад буса л.а. Тойота Корола късно възприема каруцата като опасност поради ограничената видимост и малката дистанция, с която се е движил зад буса, поради което ударил в задна лява част с неговата предна дясна част, ППС - каруца. Удара бил с припокриване на двете -  МПС и ППС с около 0,8 м. За втори вариант на механизма на ПТП вещото лице сочи, че е възможно да е липсвал бус пред л.а. Тойота Карола и водачът да е възприел късно отклоняващата се наляво каруца, която преминава на пътното платно отляво надясно пред него и затова е ударил в задна лява част с неговата предна дясна част.

Установява се още от заключението на вещото лице, че при скорост на автомобила Тойота Корола  - 80 км/ч , опасната зона на спирането му е 62,6 метра . Ако каруцата обаче била предприела маневра отклоняване наляво когато л.а. Тойота Карола е бил зад нея на дистанция по голяма от 14,59 метра удара бил предотвратим при маневра заобикаляне отляво за водача на л.а. Тойота Корола, но не и при дистанция по – малка от 14.59 метра. Вещото лице поддържа, че местоударът е с припокриване по ширина на 0,8 м. или от 0,7 м. -1,5 м. в ляво от десния край на пътното платно. Водачът на МПС можел да възприеме конската каруца от около 100 м. ако нямало други попътно движещи се МПС, а при наличие на други МПС видимостта се ограничавала и изменяла по дължината на пътното платно. На въпрос „Какво е поведението на двамата водачи при настъпване на процесното ПТП ,какви маневри са извършили същите?” вещото лице отговаря, че водачът на конската каруца се отклонява наляво и се качва на пътното платно преди удара, а водачът на л.а. Тойота Карола се отклонява наляво, но не достатъчно, за да предотврати удара. Експертът излага, че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са движението на л.а. Тойота Карола с висока скорост при ограничена видимост напред и недостатъчна дистанция от движещото се пред него ППС, както и отклонението наляво на конската каруца и качването й на пътното платно при интензивно движение. Посочено е още в заключението по допусната автотехническа експертиза, че водачът на л.а. Тойота Корола е можел да предотврати ПТП при движение със скорост не по висока от 61 км/ч., а водачът на конската каруца е можел да предотврати ПТП ако се е отклонил в ляво на пътното платно при дистанция с другите МПС зад него повече от 62 метра. В района на произшествието нямало данни за ограничение на скоростта, поради което се приемала 90 км/ч. допустима скорост. В тази връзка л.а. Тойота Корола се движел с около 80 км/ч., а конската каруца натоварена била с около 8 км/ч. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в момента на удара каруцата е била изцяло на пътното платно и начинът, по който е  ударена съответства  на това, че тя се е движила направо, а не настрани. Допълва, че каруцата е била ситуирана успоредно на пътното платно при удара, защото двамата пътници в нея били изхвърлени при удара от каруцата в дясно. Ако е била под ъгъл разположена каруцата на пътното платно вещото лице поддържа, че МПС ще я удари и ще я завърти обратно и разположението й след удара щяло да е по-друго. Или напред или в ляво щяла да отиде.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. и Ч.. Първият свидетел установява, че след катастрофата били счупени краката на ищеца и бил с гипс. Главата му била ударена и имал рана на гърба. Бил в гипс 40 дни, като свидетелката непрекъснато се грижила за него, защото той сам не можел да се обслужва. След премахването на гипса свидетелката излага, че ищецът месец и половина ходел с бастун, като и до настоящия момент имал оплаквания от болки в краката. Последните при студено време зачестявали. Бил нервен, не говорел с приятели.

Свидетелят Ч. установява по делото, че той е управлявал автомобила, ударил каруцата на ищеца. Свидетелят през месец ноември 2014г. се движел към С. от А.По главния път, който свързвал А.с П., се движел по пътното платно, а пред него имало голям бус и не можал да види каруцата, че е пред буса. Бусът заобиколил каруцата, а свидетелят не можал да избегне удара и се блъснал в нея, защото отсреща /в насрещното платно/ идвала друга кола. Часът бил между 10 и 11 часа,  преди обяд. Пътното платно било двулентово с пътен банкет, а пътят главен. Свидетелят счита, че там не трябва да се движат каруци. Ударът бил на пътното платно, като свидетелят уточнява, че е ударил каруцата отзад в ляво с дясната част на колата си. Установява се още от показанията на този свидетел, че той е управлявал автомобила си със 70-80 км/ч и когато видял за първи път каруцата пред него, тя била на близко разстояние

            С протоколно определение постановено в съдебно заседание, проведено на 23.02.2016г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № 07514000213874/03.01.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.

            С представеното по делото, влязло в законна сила съдебно решение № 119/09.09.2015г. постановено по НАХД № 365/2015г. по описа на РС- Асеновград, вината на водача на МПС Ч., противоправността и самия факт на деянието му са установени.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС – А.С.Ч., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП –

- всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-  водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

- водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко;

- водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

При преценката на събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК – и с оглед на останалите доказателства по делото, съдът не кредитира в голямата им част показанията на св. Ч., участник в ПТП. На първо място, свидетелят не се и очаква да даде показания, които го уличават в извършване на престъпление или административно нарушение, включително и под угрозата от предявяване на регресен иск от застрахователя срещу него при неблагоприятен за ответника изход на делото. Проявление на горното са вътрешни противоречия и непълноти в показанията му, дадени пред съда – например: „…пред мен имаше голям камион…”, „...аз се движех зад буса, нямаше как да изпреварвам...” и в същото време свидетелят сочи, че бусът е изпреварил каруцата, той не е могъл да намали толкова бързо скоростта си и затова се е блъснал в каруцата. В същото време свидетелят не се спомня каква е била дистанцията между него и буса пред него, както и дали последният е дал мигач преди да изпревари каруцата. Освен показанията на свидетелят Ч. по делото няма други данни, а доказателства още по-малко за наличието на соченият от свидетеля бус. В този смисъл не може да се отрече отговорността на свидетеля Ч. за настъпването на ПТП. Още повече, че по делото е налице влязло в законна сила съдебно решение установяващо вината на св.Ч. по отношение процесното ПТП – чл.300 от ГПК.

Не се установи по делото твърдението на ответника, че каруцата е навлязла внезапно на пътното платно. Посоченото обстоятелство е визирано единствено в представеното писмено заключение на автотехническата експертиза, но вещото лице в съдебно заседание не поддържа този си извод. Нещо повече – в представеното заключение вещото лице не сочи от къде произтича извода му, че каруцата внезапно се е отклонила на ляво и е преминала от банкета в дясното пътно платно.

            От изложеното е видно, че единствено противоправните действия на св.Ч. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в исковата молба увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

            В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, описани в исковата молба и констатирани от експертизата: травма на опорнодвигателния апарат ,а именно счупване на външния малеол/израстък на малкопищялната кост участващ в изграждането на глезенната става/ на дясната подбедрица, травматичен оток на меките тъкани в областта на глезенната става, както и контузия на главата.

            Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищеца в ПТП, причинено от водача на лекия автомобил, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите увреждания. Установи се също така от доказателствата по делото, че ПТП се е случило в светлата част от денонощието /преди обяд/ при много добра видимост, поради което наличието на поставени светлоотразители на ППС – каруца е без значение за правния спор.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ –с протоколно определение съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № 07514000213874/03.01.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически дискомфорт, поради обездвижен крак за период от 1.5 – 2 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, както и поради контузна рана в областта на главата, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства сравнително краткия период на лечение и възстановяване, както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето, съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2014 год., като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането – 25.11.2014 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането без да е необходимо да е поканен, поради което и доколкото застрахованият дължи на увредения лихви за забава от деня на увреждането, дължимото обезщетение следва да се присъди, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Изключението, въведено с разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.2-ро от КЗ /отм./, касае лихви за забава, присъдени с влязло в сила решение в тежест на застрахования, като в тази хипотеза застрахователят отговаря за лихвите за забава от деня на съобщаването по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./. При прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ няма изискване за уведомяване, още по-малко това може да се постави в тежест на увредения, поради което лихвите следва да се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане – от деня на увреждането.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като по силата на закона ищецът с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 200 лева /4 % от 5 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 300 лева – депозит за възнаграждение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза; с оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от иска, сумата от 57.69 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на 1785 лева – 400 лева за депозит за възнаграждение на в.л. по назначена експертиза и 1310 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размер и на адвокатските възнаграждения, 5 лева държавна такса за издадено съдебно удостоверение и 70 лева – разноски за призоваване на свидетел. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1441.73 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 22.03.2016 год. договор за правна помощ от 12.02.2016 год., сключен между ищеца и адв. С.Ч. от САК, адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /5 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 600 лева /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 580 лева/, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, „З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А. Й.П. да заплати на И.Т.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените  му неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, поради обездвижен десен крак за период от 1.5 – 2 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, както и поради контузна рана в областта на главата, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2014г., на път ІІ-86 /между гр.А. и гр.П./, при 21 км, по вина на А.С.Ч. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № РВ 3615 РС, със застрахователна полица № 07514000213874/03.01.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със „З.” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.” АД, ЕИК .да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 200 лева /двеста лв./, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 57.69 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и девет ст./, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И.Т.Т., с ЕГН **********  да заплати на „З.” АД, ЕИК .сумата от 1441.73 лева /хиляда четиристотин четиридесет и един лев и седемдесет и три ст./, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. С.Ч. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 600 лева /шестстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: