Р Е Ш Е Н И Е
№ 1072/23.6.2020г.
Град Пловдив, 23.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 912 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Е.З. *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000670 от 21.02.2020
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която
на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна
поради необоснованост, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на разноските, като адвокатското възнаграждение се
определи по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Допълнителни съображения по същество са
изложени в представената писмена защита.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли
тя се отхвърли като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, за което представя доказателства, и че полевият тест за
наркотици е бил годен, за което е било налице съответно отбелязване върху
опаковката му от защитно фолио. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
задължения пряко се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на 07.04.2020
г. Жалбата е срещу акт, който съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване
по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 21.02.2020
г., около 10,10 часа, в град Пловдив, на бул.
“Освобождение“ – срещу мебелна къща, посока запад, жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил ВАЗ 21217, с рег.№
***, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пробата е
извършена с тест дрегер DRUG CHECK 3000 STK5 LOT ARMJ-0623, годен до м.10.2020 г., който
е отчел положителна проба за тетрахидроканабинол. На
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0039327, връчен на
21.02.2020 г., в който изрично е отбелязано, че З. приема показанията на
техническото средство. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3,
т.1, пр.2 ЗДвП.
Тези факти, макар че формално се оспорват от
жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение и
талон за медицинско изследване, и от липсата на други доказателства, които да
ги оборят. При доказателствена тежест за жалбоподателя да установи твърдението
си, че на 21.02.2020 г. не е управлявал автомобила си след употреба на
наркотици или техни аналози, такива доказателства не бяха събрани. Вярно е, че
той твърди отрицателни факти, но само по този начин не може да бъде оборена
материалната доказателствена сила на официалните писмени документи, поради което
съдът приема, че фактите са безспорно установени, а спорът между страните е по
отношение правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Противно на застъпеното от жалбоподателя становище,
съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, защото съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив са
делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на
началници на групи в сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема издателят
на оспорената заповед, да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, поради което напълно неоснователно и недоказано е
възражението на жалбоподателя в тази насока.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма
възражения срещу него.
Предвид нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП и
доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение, неоснователно
е възражението на жалбоподателя за неспазване на процедурата за установяване
употребата на алкохол и наркотични вещества.
Вярно е, че приложимият ред е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но всички възражения в тази насока са
неотносими към предмета на настоящото дело, доколкото спазването на процедурата
е въпрос, който би се изследвал във връзка със законосъобразността на
наказателно постановление, ако такова се издаде по отношение на жалбоподателя. За
настоящия казус не стои и въпросът кое е изследвано лице, доколкото в акта за
установяване на административно нарушение и в самата заповед ясно и с
достатъчно индивидуализиращи белези е описан именно жалбоподателят, а
наведените възражения обслужват единствено защитната му теза.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа установените
в закона, задължителни реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са
посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Както се каза, в случая са налице безспорни писмени доказателства за
извършен тест на жалбоподателя и за неговото съгласие с отчетения от
техническото средство резултат. Т.е., безспорно е доказано наличието на
предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. И
доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма
право на преценка дали да приложи съответната принудителна административна
мярка или да не я наложи. Административният орган действа в условията на
задължителна администрация и задължително следва да приложи мярката, защото преценката
относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР
Пловдив, в установената писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона. Ето защо жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Е.З., ЕГН **********, от град
Хисаря, ул. „***“ № *, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-000670 от 21.02.2020 г. на началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: