Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Плевен,06 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело № 699 по описа за 2020 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба и
уточнения към нея по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС от л. св. И.Х.И., EГН ********** изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода без право на замяна“ в затвора Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която се иска изплащане
на обезщетение в общ размер на 800 /осемстотин/ лева за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата
администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните
проблеми на л.св., а именно: астма с преобладаващ алергичен компонент; от
неосигуряване на лекарствен продукт „Панцеф“, необходим му за лекуване на
белодробното заболяване, както и от
подлагане на изтезание и нечовешко
отношение, вследствие от неизпълнение на
произтичащо от закона задължение, за периода от 24.06.2020 г. до 10.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба 13.08.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се изразява недоволство от медицинските услуги в затвора Белене, като се
твърди, че за процесния период затворническата администрация бездейства и не
лекува по адекватен начин неговите заболявания – астма с преобладаващ алергичен
компонент.
В тази връзка
се твърди, че затворническата
администрация отказва да закупи от аптечната мрежа предписания му лекарствен
медикамент – „Панцеф“, с мотив, че е много скъп, поради което са му били
предложени заместители. Счита се, че е налице бездействие на затворническата администрация,
което представлява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Счита се, че е поставян в неблагоприятни
условия, подложен е на изтезания и нечовешко отношение, в резултат на което е
търпял болки и страдания.
От ответника е депозиран писмен отговор за
неоснователност на исковата претенция.
В последното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв. Г.Й.
от АК – Плевен, който счита исковата претенция за бездействие на
затворническата администрация за доказана, като се позовава на доказателствата
по делото. По отношение на размера на претенцията моли за присъждане в пълен
размер обезщетение, алтернативно да се определи размер на обезщетението
съобразно доказателствата по делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за
неоснователна и недоказана. Представя писмена защита с подробни доводи за
неоснователност на исковата претенция. В заключение моли да бъде отхвърлен
искът и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита исковата
претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд – Плевен, седми
състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че И.Х.И. към момента на
подаване на исковата молба – 13.08.2020 г. изтърпява наказание „доживотен затвор без
право на замяна“ в затвора Белене.
От данните по делото се установява, че по повод здравословни оплаквания ищецът И. Х.И. е бил консултиран със специалист –
пулмолог - д-р Н. от УМБАЛ „ Д-р Г.Странски“ ЕАД гр. Плевен, който е предписал
за лечение медикамента “Панцеф“ от 400 милиграма, в доза по една таблетка
дневно и препарата „Тавипек“, назначен три пъти по една таблетка. Приложен е амбулаторен лист
/АЛ/ от извършен лекарски преглед на И. /л. 143/, като видно от същия е, че му
е поставена основна диагноза „хронична деструктивна
белодробна болест“ с придружаващо заболявания
„астма“ с преобладаващ алергичен компонент. В амбулаторния лист е
вписано, че на пациента е предложена диспансеризация (активно регулярно медицинско наблюдение
от лекар - пулмолог), но
ищецът отказал.
С молба рег. №М3613/16.07.2020г.
/л. 77/ до началника на затвора
Белене, ищецът е поискал да му бъде закупен медикамента „ Панцеф“.
От приложеното на л. 83
медицинско становище за И.Х.И. от д-р Г. Г. относно молбата на ищеца е видно,
че от спецификацията на „ФАРМАНЕТ“
ЕАД се установява, че „Панцеф“ няма, но има лекарства от групата на
цефалоспорините, които са с по-слаб ефект,
а именно „Цифзил 500“ и „Фуроцеф 500“. Ако И. се съгласи да бъдат използвани
тези препарати, те могат да бъдат изписани по спецификацията на „ФАРМАНЕТ“ ЕАД.
На И. било предложено медикаментът „Панцеф“ да бъде заменен с друг такъв, който
да получи безплатно. Със заявление рег. №3931/21.07.2020 г. И. отказал да приеме
заместители, тъй като били неефективни. Отказал на администрацията да му бъде
закупен с лични средства антибиотика „Панцеф“.
Към преписката са приобщени: докладна
записка рег. № М-3932/21.07.2020 г.; медицинско становище рег. № М-3835/16.07.2020
г.; заявление рег. № 3931/21.07.2020 г.; докладна записка рег. №
М-3795/15.07.2020 г.; докладна записка рег. № ИЗ-5308/14.07.2020 г. становище
рег. № ИЗ-8073/07.07.2020 г.; докладна записка рег. № М-3614/06.07.2020 г.; молба
рег. № 3613/06.07.2020 г.; рецепта от 24.06.2020 г. от доктор Н..
По делото е назначена и
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение /изготвено по документи/ съдът кредитира с доверие като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. От последното се установява,
че „Панцеф“ (Цефиксим) е
антибиотик от групата на цефалоспорините, който се приема през устата.
Клиничните изпитвания са показали активност, както ин витро (в лабораторни
условия), така и при клинични инфекции спрямо повечето щамове на следните
микроорганизми: Streptococcus pneumoniae,
Streptococcus pyogenes, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis,
Escherichia coli, Proteus mirabilis, Neisseria gonorrhoeae и
някои други, които причиняват остри инфекции на горните и долните дихателни
пътища, като фарингит и тонзилит, остър бронхит и изострен хроничен бронхит,
пневмония, остър и изострен хроничен синузит. Този антибиотик често се прилага
и при инфекции на пикочните пътища (цистити, уретрити, пиелити), както и при
гонорея (трипер).
Медикаментът
„Цефзил“ (Церфпрозил)-500“ също е полусинтетичен, широкоспектърен
цефалоспоринов антибиотик, който се приема през устата. Действа на голяма група
както на грам положителни, така и грам отрицателни бактерии. Прилага се за
лечение на пациенти със следните инфекции инфекции причинени от чувствителни на
церфпрозил бактерии, като инфекции на горните и долните дихателни пътища, като
фарингит, тонзилит синузит, отит, остър и хроничен бронхит и пневмония, някои
инфекции на кожата и неусложнени инфекции на пикочните пътища, включващи остър
цистит и уретрит.
„Фуроцеф – 500“е
антибиотик, който се използва при възрастни и деца с тегло над 40 kg. Той действа като унищожава
бактериите, които причиняват инфекции на горните и долни дихателни пътища,
средното ухо, пикочните пътища. Принадлежи към група лекарства, наречени
цефалоспорини.
„Цефаклор Алкалоид – 500“ е антибиотик,
принадлежащ към група лекарства, наречени цефалоспорини, които действат чрез
разрушаване на определени бактерии, причинители на инфекции. Прилага се за
лечение на следните инфекции, които са причинени от цефаклор - чувствителни
бактерии, като инфекции на горните и долни дихателни пътища (тонзилити,
фарингити, остри и хронични бронхити, пневмонии, инфекции на пикочните пътища,
инфекции на кожата и меките тъкани, инфекции на пикочните пътища.
„Оспексин
1000“ се нарича още цефалексин. Това е антибиотик също от групата на полусинтетичните
цефалоспорини, който унищожава много различни бактерии, чрез потискане на
биосинтезата на клетъчна стена. Може да се прилага при широк спектър от
заболявания. Абсорбира много добре в организма. Тъй като наличието на храна не
влияе съществено на абсорбцията му, пациентите с чувствителен стомах също могат
да приемат Оспексин по време на хранене. Оспексин се разпределя добре във
всички тъкани на тялото и се отделя в активна форма с урината. Заболявания,
които могат да бъдат лекувани с него са инфекциите, причинени от микроорганизми
чувствителни към оспексин,като:
1 .Инфекции на
пикочо-половата система, вкл. простатит;
2.
Инфекции на кожата и меките тъкани;
3.
Инфекции на костите и ставите;
4.
Инфекции на горни и долни дихателни пътища;
5.
Инфекции на уши, нос или гърло;
6. Зъбни инфекции;
Всички
антибиотици, споменати по-горе са от една и съща фармакологична група -
цефалоспорини. По химична структура цефалоспорините се отнасят към бета-лактамните
антибиотици. Те са широко използвани антибактериални лекарства, съдържащи в
молекулата си четиричленен бета-лактамен пръстен.
Освен
сходна химична структура, всички бета-лактами притежават общ механизъм на
действие и профил на безопасност.
Всички
те са широкоспектърни и действат както на грам положителни, така и на грам отрицателни
бактерии.
Първите
четири антибиотика „Панцеф“, „Цефзил“, „Фуроцеф“ и „Цефалкор“ всички са от
четвърто (последно, най-съвременно) поколение цефалоспоринови полусинтетични
производни.
Вещото лице е направило заключение, че на база тези данни за вида и
характеристиката на тези медикаменти, тяхната химическа структура,
фармако-кинетика и фармако-динамика в организма на човека, предложените
антибиотици „Цефзил“, „Фуроцеф“ и „Цефалкор“, МОГАТ СЪВСЕМ УСПЕШНО ДА ЗАМЕНЯТ
ИЗЦЯЛО ПРЕДПИСАНОТО ЛЕЧЕНИЕ С „ПАНЦЕФ“.
От приложеното на л. 83 медицинско становище от д-р Г. Г. се установява, че медикамента „Панцеф“ го
няма в спецификацията на лекарствата в затвора Белене, поради което е
предложено да бъде заменен с лекарства
от групата на цефалоспорините „Цефизил 500“, „Фуроцеф 500“ и други, но л. св. Илев не се е съгласил, като е настоял да приема „Панцеф , а не
заместители.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл.
284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл. 12,
ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Белене, са нейни териториални
служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН” – София
е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца И.Х.И..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразно действие, респ. бездействие на администрацията
на затвора Белене за периода от началото на 24.06.2020 г. до 10.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба
13.08.2020 година до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в неадекватно лечение
на здравословните проблеми на л.св., а именно:
астма с преобладаващ алергичен компонент; от неосигуряване на лекарствен
продукт „Панцеф“, необходим му за лекуване на белодробното заболяване, както и от подлагане на изтезание и нечовешко отношение, вследствие от неизпълнение на произтичащо от
закона задължение.
Ето защо на основание чл. 204, ал. 4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
поред специалната разпоредба на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила
от 07.02.2017 г.), приложим към настоящото производство, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи
се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се
предполагат до доказване на противното, поради което е необходимо да се докаже
незаконосъобразното действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в
нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно действие, респ.
бездействие на затворническата администрация към затвора Белене изразяващи се
в неадекватно лечение на здравословните
проблеми, а именно: астма с преобладаващ алергичен компонент; от неосигуряване
на лекарствен продукт „Панцеф“, необходим му за лекуване на белодробното
заболяване, както и от подлагане на изтезание и нечовешко отношение, вследствие от неизпълнение на произтичащо от
закона задължение, за периода от 24.06.2020 г. до 10.08.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 12 от Наредбата, приемът в медицинския
център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или
поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински
специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия
надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок
до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. На лишените от свобода се осигуряват необходимите
лекарства, а тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от
свобода в амбулаторната книга, като при предписване на лекарства, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или
частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК
и обосновава нуждата от тях. Според чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената
диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да
поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този
случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че от приобщените по делото доказателства се установява, че на И. са
правени два медицински прегледа във връзка с оплакванията
му от кашлица с храчки, заморяване при физически усилилия.
От амбулаторен лист № 000551 от 24.06.2020 г. /л.143/ на И.Х.И., издаден от доктор О.Н. се
установява, че основната диагноза на ищеца е „хронична обструктивна белодробна
болест“. Като придружаващо заболяване е вписана диагноза „Астма с преобладаващ
алергичен компонент“.
Анамнеза – оплаква се от кашлица с храчки,
афебрилен, заморява се при физически усилия.
Обективно състояние – добро общо
състояние, афебрилен, контактен, без цианоза, без дишане със сухи свиркащи хрипове
двустранно.
Изследвания – Rо графия на бял дроб, белодробен емфизем, оформят се
участъци на пневмаофибозо с вторични бронхектазии, без данни за остър
възпалителен процес.
Терапия – „Панцеф“ х 1, „Тавипек“ 3 х 1. Информиран за вида и тежестта на заболяването,
възможните усложнения и възможните рискове. Предложено му е диспансерно
наблюдение. Отказва да бъде диспансеризиран.
От Амбулаторен лист №
00640 от 10.08.2020 г. /л.144/, издаден от
д-р О.Н. се установява, че основната диагноза на ищеца е „хронична обструктивна белодробна болест“.
Като придружаващо заболяване е вписана диагноза „Астма с преобладаващ алергичен
компонент“.
Ананамнеза – оплаква се от кашлица с храчки, афебрилен, лесна
умора при физически усилия.
Обективно състояние – добро общо състояние, афебрилен, без дишане с единични
сухи хрипове двустранно, контактен, без цианоза,
Изследвания
– Rо графия на бял дроб, белодробен емфизем,
пневмофиброза с вторични бронхектазии, без данни за остър възпалителен процес.
Терапия –
„Ципрофлоксацин“ 2 х 500, „Ердомед“ 2 х 1. Информиран за вида и
тежестта на заболяването, възможните усложнения и възможните рискове.
Предложено му е диспансерно наблюдение. Отказва да бъде диспансеризиран.
От заключението на вещото лице се установява, че предложените
на ищеца антибиотици „Цефзил“, „Фуроцеф“, „Цефалкор“, могат съвсем
успешно да заменят изцяло предписаното лечение с „Панцеф“.
От изложеното се налага извод, че
затворническата администрация е изпълнила задължението си за опазване на
физическото здраве на лишения от свобода. При тези факти и законова
регламентация не се установява твърдяното от ищеца неадекватно действие
/лечение/, респ. незаконосъобразно бездействие, т.е. не се установява
неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила ищеца от допустимо,
но неосъществено поради такава дейност лечение.
По делото не се
доказа и наличие на нечовешко и унизително отношение на длъжностни лица при
затворническата администрация спрямо ищеца И..
Ето защо не
може да се направи извод и за неимуществена вреда, настъпила в резултата на
нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, причинена от длъжностни лица при затворническата
администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е
налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на
затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т.е.
не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са
средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само
до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена
от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика -
решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д.№ 6338/2016 г. на ВАС, постановено по
аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд – Плевен,
седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена по реда на
чл. 284 и сл. от ЗИНЗС от л.св. И.Х.И., EГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода без право на замяна“ в затвора Белене, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, с която се иска изплащане на обезщетение в
общ размер на 800 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия и/или неадекватните действия на затворническата администрация при
затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните проблеми на л.св., а
именно: астма с преобладаващ алергичен компонент; от неосигуряване на лекарствен
продукт „Панцеф“, необходим му за лекуване на белодробното заболяване, както и от подлагане на изтезание и нечовешко отношение, вследствие от неизпълнение на произтичащо от
закона задължение, за периода от 24.06.2020 г. до 10.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 13.08.2020 г. година
до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: