№ 237
гр. Велико Търново, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500294 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3938/01.04.2025г. от ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********,гр. София, чрез пълномощник срещу
Решение № 99 от 04.03.2025г. постановено по гр.д.№ 764/2021г. по описа на Окръжен съд –
Русе, с което Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от въззивника против Д. А.
М., ЕГН ********** и Р. С. П., ЕГН **********, иск с правно чл.45 от ЗЗД за заплащане
при условията на солидарна отговорност на сумата от 1 179 651,98 лв., представляваща
главница в размер на 786 871,80 лв.; лихви за забава в размер на 392 780,18 лв. за периода от
10.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба- 08.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което предявените от въззивника искове да бъдат
уважени.
Счита,че с оглед събраните по делото доказателства, влезлите в сила присъди по
отношение на ответниците, както и Окончателен доклад от проведеното разследване на
тежко железопътно произшествие – дерайлиране на товарен влак № 90570 при влизане в
гара Хитрино на 10.12.2016г. , изготвен от Комисията за техническо разследване на тежко
железопътно произшествие в МТИТС, е установен както фактическият състав на деликта,
така и вида и размера на претендираните за обезвреда имуществени вреди. Излага, че
ответниците са направили формални оспорвания, поради което предявения иск следва да
бъдат уважен. Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещните по жалбата страни - Д. А. М. и Р. С. П.,
не е постъпил отговор на депозираната жалба.
В съдебно заседание по същество въззивникът не се явява и не се представлява, чрез
процесуалния си представител с писмена молба поддържа депозираната жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество въззиваемите , редовно призовани не се явяват и не
се представляват.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София срещу Д. А. М., ЕГН
********** и Р. С. П., ЕГН **********, иск с правно чл.45 ЗЗД за заплащане при условията
на солидарна отговорност на сумата от 1 179 651,98 лв., представляваща главница в размер
на 786 871,80 лв. и лихви за забава в размер на 392 780,18 лв. за периода от 10.12.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2016г. на Гара-Хитрино, обл.Шумен, ищците
с противоправни действия са причинили дерайлиране на товарен влак № 90570 на стрелка
№ 5 при влизане в гара Хитрино, вследствие на което са настъпили множество, подробно
описани в исковата молба имуществени вреди.
Към момента на причиняване на произшествието, ответниците Д. М. и Р. П. са били в
трудовоправни отношения с „Булмаркет Рейл Карго" ЕООД, гр. Русе. С трудов договор №
37/01.09.2015г. Р. П. е бил назначен на длъжност „Машинист локомотивен" в „Булмаркет
Рейл Карго" ЕООД, където е работил и към датата на произшествието. С трудов договор №
71/01.09.2015г., ответника М. е бил назначен на длъжност „Машинист локомотивен" в
„Булмаркет Рейл Карго" ЕООД, където работил и към датата на произшествието.
Между ДП НКЖИ и „Булмаркет Рейл Карго" ЕООД е сключен договор за достъп и
използване на железопътната инфраструктура от 17.08.2015 г., на основание чл. 33, ал. 1 от
Закона за железопътния транспорт.
Твърди се , че е изпълнен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД - налице е вреда,
причинена пряко и противоправно от виновни действия на ответниците Д. М. и Р. П., който
се доказва от всички събрани доказателства в хода на наказателното производство, както и
от Решение № 7 от 16.04.2021 г. по ВНОХД № 20203000600260 от 2020 г. на Апелативен съд
- Варна, с което е потвърдена изцяло Присъда № 2 от 22.01.2020 г., постановена по НОХД
№349/2017 г. по описа на Окръжен съд –Шумен , с която подсъдимият Д. А. М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.З, б. „б", предл. 2-ро, вр. ал.1,
б. "б" и б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 от НК , а Р. С. П. - на престъпление по чл.343, ал.4, вр.
ал.З, б. „б", предл. 2-ро, вр. ал. 1,б. "б", и б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 от НК. Излага се,че
2
предстои присъдата на наказателния съд да влезе в сила след произнасянето от ВКС, при
което действието на същата ще бъде задължително, на основание чл. 300 от ГПК.
Твърди се, че за произшествието е изготвен Окончателен доклад от техническо
разследване на железопътно произшествие - дерайлиране на товарен влак № 90570 на
стрелка № 5 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016 г. от специализираното звено за
разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в МТИТС
(Окончателен доклад), който се изготвя на основание изискванията на Директива 2004/49/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на железопътния транспорт в
Общността, транспонирана в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), Наредба № 59 от
5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, който има за цел да
установи обстоятелствата и причините, довели до тяхното реализиране, с оглед подобряване
на безопасността и предотвратяването на други, без да се търси персонална вина и
отговорност.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците – Д. А. М. и Р. С. П. са депозирали отговори
на исковата молба, с идентични твърдения. Оспорват предявения иск като
неоснователен и недоказан. Ответниците признават, че към дата на произшествието и
двамата са работили по трудово правоотношение като машинисти и са управлявали влака,
който е дерайлирал. Оспорват всички имуществени вреди по вид и размер, както и
причинната им връзка с произшествието. Възразяват, че част от описаните и претендирани
от ищеца имуществени вреди са били налични преди датата на деликта и респективно не са
в причинно-следствена връзка с него. Твърдят, че към деня на катастрофата в районна на
гара Хитрино, както и на междугарието cе е извършвал планиран ремонт. Именно поради
тази причина влакът е бил отклонен от обичайния си маршрут през втори коловоз, от където
преминава транзитно, a е трябвало да мине през трети коловоз със спиране. Излагат, че
следва да се посочат конкретно увредените имуществата, за да се прецени дали
действително са увредени, в какво състояние са били преди увреждането, дали са били част
от извършвания ремонт и след това да се проверява, дали представените фактури и други
документи са за тези повреди и да се проверяват и стойностите на ремонтите. Заявяват, че за
тези вреди отговорност следва да носи дружеството-работодател, а именно „Булмаркет Рейл
Карго“ ЕООД – Русе. Възразяват, че ищецът не е собственик на имуществото, което е
увредено.
Към дата на настоящото произнасяне, Присъда № 2/22.01.2020 г., постановена по
НОХД № 349/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен е влязла в законна сила на
18.04.2023г.С Решение №60163/18.04.2023г. по наказателно дело №652/2021г. по описа на
BKC, трето н.о. е оставено в сила Решение №7 oт 16.04.2021 г. пo BHOXД №260/2020г. по
описа на Aпeлaтивeн cъд — Bapнa, c което e потвърдена Присъда №2 oт 22.01.2020г. по
HOXД №349/2017г. по описа на Окръжен съд — Шумен, с кoятo двамата подсъдими - Д. А.
М. и Р. С. П. са признати за винoвни, както следва: - Д. А. М. — за извършено престъпление
по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", пр.2, вp. ал.1, б."б" и б."в", вр. чл.342, ал.1, пр.1 oт НК; - Р. С.
П. — за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", пр.2, вp. ал.1, б."б" и б."в",
вp. чл.342, ал.1, пр.1 oт НК и ищците търпят наложените им наказания лишаване от свобода.
С влязло в сила на 31.10.2024г. Определение № 588/30.06.2023г. по гр.дело №
764/2021г. по описа на Окръжен съд –Русе, производството по делото е прекратено частично
по отношение на един от първоначалните ответници - „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД –
Русе, като е прието, че спорът не е подведомствен по отношение на него, тъй като е налице
арбитражна клауза.
Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди
другиму. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са
налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: деяние /действие или
3
бездействие/ на ответника, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и причинената вреда и вина. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, вината се предполага
по отношение причинителя до доказване на противното, което е в тежест на
извършителя/ответника.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на железопътно произшествие – дерайлиране на товарен влак №
90570 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016г., настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на двамата ответници в качеството им на
машинисти на влака.
Предмет на преценка пред настоящата инстанция е наличието, вида и стойността на
причинените на ищеца вреди, както и причинната им връзка с поведението на ответниците.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд
само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, като всички останали факти имащи отношение към гражданско правните последици
от деянието, в това число и вида и размера на причинените вреди и причинната връзка с
деянието, подлежат на установяване в рамките на настоящото производство. Тежестта на
доказването е на ищеца.
В хода на производството, ищецът чиято е доказателствената тежест не е ангажирал
убедителни доказателства относно посочените елементи на фактическия състав на
предявения иск.
Такива не представляват както мотивите на наказателния съд относно причинените
от деянието вреди , заключението по Окончателен доклад от проведеното разследване на
тежко железопътно произшествие – дерайлиране на товарен влак № 90570 при влизане в
гара Хитрино на 10.12.2016г., изготвен от Комисията за техническо разследване на тежко
железопътно произшествие в МТИТС, така и заключенията по назначените в хода на
наказателното производство СТхЕ. Следва да се има предвид, че при направено от
ответниците своевременно оспорване на приложените към исковата молба писмени
доказателства и въведено от тях възражение за липса на причинна връзка между твърдените
от ищеца за настъпили вреди и поведението им, претендираните вреди подлежат на
установяване от ищеца пълно и главно по съответния процесуален ред. В тази връзка,
видно от първоинстанционното производство, съдът е допуснал исканите от ищеца
експертизи, но поради невнасяне на определения депозит същите са заличени. Настоящият
въззивник, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е направил други
доказателствени искания, поради което искът на ищеца е останал недоказан.
Изложеното обосновава неоснователността на претенцията за ангажиране на
отговорност на ответниците при условията на чл.45 от ЗЗД.
Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорния
такъв – за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата 08.12.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски.
В настоящото производство въззиваемите не са претендирали разноски.
По изложените съображения, Апелативен съд гр. Велико Търново,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 99 от 04.03.2025г. постановено по гр.д.№
764/2021г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5