Определение по дело №1625/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1845
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20217040701625
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1845

 

    Бургас, 17/09/2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                   Съдия Златина Бъчварова

 

като разгледа  административно дело номер 1625  по описа за  2021 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И.Н.Р., ЕГН**********, понастоящем в затвора Бургас, против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, по т.3 от уточнителна молба, вх.№11007/09.12.2020 г. по адм. дело №2062/2020 г. по описа на Административен съд Бургас.

Претендира отговорност на наблюдаващ прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, произтичаща от твърдяно бездействие да му предостави документи по заявление, вх.№8853 от 09.09.2020 г. на затвора Бургас, подадено от пълномощник. Иска да се извърши проверка относно „законосъобразността и целесъобразността на издадените от Окръжна прокуратура Бургас постановления“, които да се отменят, тъй като са издадени в нарушение на материалния закон.

Жалбата е недопустима за разглеждане по същество, при следните съображения:

Производството по част шеста от ЗИНЗС, озаглавена „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, регламентира правната възможност на всеки лишен от свобода или задържан под стража да може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са в нарушение на забраната по чл. 3 от закона, респ. може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. Правилото на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС регламентира, че осъдените и задържаните под стража лица не могат бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искането по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, каквото е процесното, не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното бездействие не се отнася до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза, която да изисква прекратяване на бездействието, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение.

Следователно, предпоставка за защитата по глава шеста от ЗИНЗС е не само наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, което обаче да касае условията за изтърпяване на наказанието, посочени в ал. 1 на чл. 3 с.з.

В случая се претендира отговорност на наблюдаващ прокурор и контрол върху актовете на Прокуратурата на Република България.

Наблюдаващият прокурор не е орган по изпълнение на наказанията по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Всеки един прокурор има своята оперативна самостоятелност и неговите действия се контролират единствено инстанционно и служебно.

Отделно от това, заявените искания са извън подведомствеността на административните съдилища, разписана в чл.128 АПК. Административните съдилища нямат правомощия да упражняват контрол върху органите на прокуратурата. Последните не са административни органи и издаваните от тях актове по наказателни производства не са административни актове съобразно чл.21, ал.1 АПК. На контрол подлежат актовете на прокуратурата единствено в хипотезата на чл.243 НПК и то от общия съд.

Липсва абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, а именно наличие на годен предмет за обжалване. Лицето, подало жалбата, е сезирало съда с недопустимо искане.

При това положение, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран така и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГРЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., ЕГН**********, понастоящем в затвора Бургас, против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, по т.3 от уточнителна молба, вх.№11007/09.12.2020 г. по адм. дело №2062/2020 г. по описа на Административен съд Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1625/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред тричленен състав на  Административен съд Бургас.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ: