МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 91, постановена на 25.05.2015г.
по НОХД № 589/2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт срещу М.П.Г., с ЕГН: **********
за това, че на 23.03.2011г. в гр. Стара Загора, пред Началник Областен
отдел „Контролна дейност - ДАИ”, гр. Стара Загора, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ, а именно: свидетелство за завършено основно
образование с рег. № 261- 01 / 15.07.1995г., серия Е-95-№016962, издаден на
името на М.П.Г. от ОУ „Христо Ботев”, гр. Сливен,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Г.. Според него от събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна Г. е
извършил вмененото му престъпление така, както същото е описано в обвинителния
акт. Прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Предлага на Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а веществените
доказателства – следва да останат по делото.
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. П. счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1,
вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Счита, че същото е необосновано и
недоказано. Излага подробни съображения и прави анализ на събраните доказателства.
В своята лична защита подсъдимият М.Г. заявява, че няма
какво да допълни към казаното от адвоката си, а в последната си дума моли съда да
го признае за невинен по повдигнатото му обвинение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият М.П.Г., с ЕГН: ********* е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. Живее
в с. Любен, ул. 2-ра № 33, Община Съединение, Област Пловдивска. С начално
образование е. Не е женен. Безработен. Осъждан.
Г. решил да придобие правоспособност за управление на
МПС – категория В. Той преминал през съответното обучение, предлагано от
„Импулс 08“ ЕООД, гр. Стара Загора.
На 18.03.2011г.
попълнил заявление до Началника на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“,
гр. Стара Загора, в което изрично било отбелязано, че прилага заверено от него
копие на свидетелство/диплома за завършено образование, както и копие на
удостоверение за допускане до теоретичен изпит.
На 23.03.2011г.
Г.Я. - ръководител на учебната дейност на „Импулс 08“ ЕООД, гр. Стара Загора - подал
пред РД „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора заявлението на
подсъдимия, ведно с приложенията му.
С писмо с изх. № 16-02-30-6/1 от 11.01.2013г. тези
документи са представени от Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“, гр. Стара
Загора по досъдебно производство № 49/2014г. на ОД на МВР – Стара Загора – л. 5
и 6 от ДП. От тях е видно, че приложеното към заявлението свидетелство за завършено основно образование е с рег. № 261- 01 / 15.07.1995г., серия
Е-95-№016962, издадено на името на М.П.Г. от ОУ
„Христо Ботев”, гр. Сливен Същото представлява неистински официален
документ за завършено основно образование.
С постановление за прекратяване на досъдебното
производство от 24.01.2013г. на прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора
е прекратено ДП № 717/2012г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу
М.П.Г. за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като извършеното не съставлява
престъпление.
От обстоятелствената част на постановлението се
установява, че досъдебното производство е образувано и водено срещу Г. за това,
че на 20.04.2011г. в сектор ПП при
ОД на МВР – Стара Загора съзнателно се ползвал от неистински официален документ
– диплома за завършено основно
образование с рег. № 98-9/16.06.2008г., издадена от СОУ „Христо Смирненски“,
гр. Стара Загора, като от него за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност. Наблюдаващият прокурор изрично е посочил в
постановлението, че документът е подаден от Г. с оглед направено от него искане
за издаване на СУМПС.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
– гласни, писмени и веществени.
На първо място, от показанията на свидетелите И.Т.С.,
М.М.Д. и Г.Н.Я..
От тях се установява, че след приключване на
съответното обучение, кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС попълват заявление до началника на Областен отдел „Контролна
дейност – ДАИ“, гр. Стара Загора за полагане на изпит – теоретичен и/или
практически. Към него задължително прилагат заверено копие от
свидетелство/диплома за завършено образование, тъй като законодателят изисква
от кандидатите да са завършили най-малко основно образование.
Попълнените заявления на кандидатите, ведно с
приложенията им се подават до началника на Областен отдел „Контролна дейност –
ДАИ“, гр. Стара Загора чрез ръководителя на съответния учебен център – в случая
- чрез свидетеля Г.Я..
От показанията на свидетелката Д. се установява, че
още при записване на кандидатите за обучение от тях се изисква да представят
заверено копие от свидетелство/диплома за завършено образование – най-малко за
основно образование. Според Д. документът можел да бъде заверен от кандидата в
нейно присъствие, но не било задължително. Обикновено това се случвало, когато
в офиса на учебния център бил представен само оригинал и се налагало на място
да се направи копие.
От показанията на свидетелите И.Т.С., М.М.Д., Г.Н.Я.,
Ю.Е.И. и И.Т.И. /прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК/ е
видно, че никой от тях не си спомня конкретно нито подсъдимия М.П.Г., нито
подадените от него документи. Това е нормално с оглед големия брой на
кандидатите, които преминават обучение за придобиване на правоспособно на МПС в
„Импулс 08“ ЕООД, гр. Стара Загора и подават заявления до началника на Областен
отдел „Контролна дейност – ДАИ“, гр. Стара Загора за допускане до теоретичен, съотв. практически изпит.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в
посочените по-горе части, тъй като са относими към предмета на делото, а и се
подкрепят от събраните писмени доказателства - писмо № 16-00-30-911#1 от 17.03.2014г. на РД „Автомобилна администрация“,
гр. Стара Загора.
От последното е видно, че документите за явяване на
изпит на подсъдимия Г. са подадени на 23.03.2011г. именно от Г.Я. - ръководител
на учебната дейност на „Импулс 08“ ЕООД, гр. Стара Загора.
Представеното в хода на досъдебното производство
разрешение № 3706 от 26.03.2014г., ведно с приложенията му не е относимо към предмета на настоящото производство, тъй като
касае период, различен от инкриминирания.
На второ място, приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя и от приложените към писмо с изх. № 16-02-30-6/1 от
11.01.2013г. на ОО „КД . ДАИ“, гр. Стара Загора документи.
От тях е се установява, че към заявлението, попълнено
лично от подсъдимия Г. е приложено вещественото доказателство - свидетелство за завършено основно
образование е с рег. № 261- 01 /
15.07.1995г., серия Е-95-№016962, издадено на името на М.П.Г. от ОУ „Христо Ботев”, гр. Сливен, върху което е изписан следният ръкописен текст: „М.П.Г., Вярно с оригинала“ и е поставен подпис.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза № 722/13.12.2014г., което
съдът кредитира, се установява, че ръкописният текст и подписът не са изпълнени
от М.П.Г., също така не са изпълнени и от лицата М.М.Д., И.Т.И., Ю.Е.И. и Г.Н.Я..
Този извод на експерта напълно подкрепя изложеното от
свидетелката Д., че копието от документа за завършено образование може да бъде
заверено преди кандидатът да го представи в учебния център.
От заключението на вещото лице се установява също, че
подписът срещу реквизита „подпис“ в заявление от името на М.П.Г. до Началника
на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“, гр. Стара Загора /оригинал/ е
изпълнен именно от М.П.Г..
На трето място, фактическата обстановка се подкрепя от
писмо с рег. № 3962/14-02-2013г. на ОД на МВР - Стара Загора и приложените към
него заверени копия от страниците на регистъра на издадените от ОУ „Христо
Ботев“, гр. Сливен свидетелства през 1995г.
От тях се установява, че подсъдимият М.П.Г. не е бил
ученик в това училище и съответно не му е било издавано свидетелство за завършено
основно образование.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че
следва да отбележи следното:
Действително в постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 24.01.2013г. на прокурор при РП – Стара Загора е
отбелязано, че ДП № 717/2012г. на ОД на МВР – Стара Загора е образувано и
водено срещу Г. за това, че с оглед направено от него искане за издаване на
СУМПС на 20.04.2011г. в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора съзнателно се
ползвал от неистински официален документ – диплома
за завършено основно образование с рег. № 98-9/16.06.2008г., издадена от СОУ
„Христо Смирненски“, гр. Стара Загора, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност.
Налице са два различни документа за завършено основно
образование, които са представени от подсъдимия Г. съответно на 23.03.2011г.
пред Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“, гр. Стара Загора и на
20.04.2011г. пред Сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора във връзка с
преминатото от него обучение за придобиване на правоспособност за управление на
МПС – категория В.
Съдът намира, че това обстоятелство, върху което
акцентира защитата не е предмет на настоящото разглеждане и е ирелевантно за
него. Това е и причината, поради която не е изследвано в хода на съдебното
следствие.
Във връзка с личността на подсъдимия М.П.Г. са
представени:
- справки за съдимост с рег. № 297 от 24.01.2015г. и
с рег.№ 1814 от 21.05.2015г., и двете по описа на Районен съд – Стара Загора.
От тях се установява, че макар да е осъждан, до настоящият момент не му е
налагано наказание лишаване от свобода.
- декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 10.02.2015г. От нея се установява, че същият живее във
фактическо съжителство с Ангелина Николова и има три малолетни деца.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият М.П.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Г. на 23.03.2011г. в
гр. Стара Загора, пред Началник Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ”, гр.
Стара Загора, съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно:
свидетелство за завършено основно образование с рег. № 261- 01 / 15.07.1995г.,
серия Е-95-№016962, издаден на името на М.П.Г. от ОУ
„Христо Ботев”, гр. Сливен, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Свидетелството
за завършено основно образование представлява официален документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 НК, тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице
в кръга на службата му.
Същевременно, в хода на съдебното следствие се
установи, че този документ е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК –
подсъдимият М.П.Г. не е бил ученик в ОУ „Христо Ботев“, гр. Сливен и съответно
не му е издавано свидетелство за завършено основно образование.
Следователно представеното пред Началника на Областен
отдел „Контролна дейност – ДАИ“, гр. Стара Загора свидетелство за завършено
основно образование с рег. № 261- 01 / 15.07.1995г., серия Е-95-№016962,
издадено на името на М.П.Г. от ОУ „Христо Ботев”, гр.
Сливен не представлява писмено изявление на Директора на посоченото училище,
т.е. не е истински относно автора.
В случая
съдът отчете, че неистинският официален документ, предмет на настоящото
обвинение представлява документ за завършено образование и попада в
квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК.
Действително
този документ е представен от подсъдимия не в оригинал, а като копие, което не
е заверено лично от него, но това обстоятелство не е основание за отпадане на
наказателната му отговорност.
В
съдебната практика – решение № 151 от 7.06.2011 г.я по н.д. № 724/2010г., II н. о., решение № 397 от 24.10.2011г. по н.д. №
2137/2011г., III н. о. и решение от
5.04.2012 г. по ВНОХД № 1048/2012 г. на Окръжен съд - Стара Загора – се
приема, че „ксерокопието
възпроизвежда съществуващ документ и е свързано с него“, „то може да бъде годен
предмет на документно престъпление“.
Несъстоятелни
са възраженията на защитата, че тази практика е приложима само в случаите,
когато ксерокопието е заверено лично от подсъдимия.
Разпоредбата
на чл. 316 НК ясно очертава изпълнителното деяние на престъпния състав – „който
съзнателно се ползва от неистински документ…, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност“.
Липсва
изискване документът да е заверен лично от дееца – достатъчно е той да се е
ползвал от него.
Конкретният
случай е именно такъв – подсъдимият Г. съзнателно се е ползвал от неистинския
официален документ, за да се яви на теоретичен изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
Действително
обстоятелството, че този документ представлява ксерокопие, прегражда възможността
от него за самото съставяне да се търси наказателна отговорност.
От
субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински официален
документ – свидетелство за завършено основно образование с рег. № 261- 01 /
15.07.1995г., серия Е-95-№016962, издаден на негово от ОУ „Христо Ботев”, гр.
Сливен.
При
снемане на самоличността му в хода на настоящото съдебно производство той ясно
и категорично заяви, че има само начално образование.
Макар целта на извършване на деянието да не е съставомерна, същата следва да бъде отбелязана, а именно:
допускане на подсъдимия Г. до теоретичен изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и специална превенция.
За престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия М.П.Г. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като в тази връзка отчете семейното и материалното му състояние.
Същевременно, като отегчаващо вината
обстоятелство съдът възприе обремененото му съдебно минало.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия Дряновски наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно, след преценка на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. От една
страна, към момента на извършаване на деянието Г. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното му наказание е
за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да го
изтърпи.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на Държавата, направените в хода на наказателното
производство разноски.
На първо място, по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора да заплати сумата от 99
/деветдесет и девет/ лева, представляващи направените разноски по ДП № 49/2014г.
по описа на ОД на МВР – Стара Загора – възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-почерковата експертиза.
На второ място, по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд - сумата от 40 /четиридесет/
лева, представляваща направените разноски по настоящото НОХД № 589/2015г. по
описа на Районен съд – Стара Загора - възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: