№ 6208
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110142280 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Аутотехника“
ЕООД срещу „Киа България“ ООД, както следва:
иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1195.80 лева, представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнение на договор за покупко – продажба на автомобили с
ответника от 31.05.2019 г. в размер на стойността на ремонт и труд, необходим за
отстраняването на вреди по лек автомобил марка „KIA“, модел „CEED“, с номер на
рамата/шаси: U5YH1513AKL065449, с двигател/тип № G4LCKZ205111, цвят: сив, рег.
№ СВ 4933 НС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда- 03.08.2022 г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 113.27 лева - лихва за забава върху
главницата периода от 27.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че 31.05.2019 г. между страните бил сключен договор за покупко–
продажба на автомобили, по силата на който придобил лек автомобил марка „KIA“, модел
„CEED“, с номер на рамата/ шаси: U5YH1513AKL065449, с двигател/ тип №
G4LCKZ205111, цвят: сив, рег. № СВ 4933 НС, произведен от ответното дружество.
Поддържа, че въз основа на този договор придобил правото на гаранционно обслужване на
автомобила, което следвало да се извърши от ответника. Ищецът твърди, че в съответствие с
предписанията на производителя е извършвал своевременно и пълно сервизно обслужване
на вещта, а именно: извършвал е задължителните за смяна през определени интервали от
време и/или пробег филтри, масла и други консумативи, така и е извършил четири пълни
сервизни технически обслужвания на автомобила на 06.11.2019 г., на 29.06.2020 г., на
29.03.2021 г. и на 02.03.2022 г. Твърди, че на 02.06.2021 г. - в срока на гаранционно
1
обслужване, оставил автомобила в официален сервиз на ответника, поради установено
наличие на нетипичен звук при експлоатация, за което бил съставен нарочен протокол от
същата дата. Ответникът отказал да изпълни своевременно задължението си да извърши
ремонт на автомобила, като мотивирал отказа си, обективиран в становище от 22.06.2021 г.,
с обстоятелството, че автомобилът не бил сервизиран в оторизиран сервиз на дружеството,
като посочил наличие на установени вложени в същия резервни части с неустановен
произход (филтри), а също и извършените технически обслужвания не са регистрирани с
диагностичен уред в европейската база данни на „Киа“, което съставлявало основно
изискване на марката. Ищецът поддържа, че поради несвоевременното изпълнение на
задължението на ответника за осигуряване на гаранционен сервиз, претърпял вреди,
произтичащи от неосъщественото сервизно обслужване на повредения автомобил и
представляващи разходи, които ищецът е сторил за отстраняване на вредите по автомобила
в сервиз на „Киа България“ ООД, съизмерими със стойността на ремонта за сумата от
1195.80 лева с ДДС, която била заплатена от ищеца в полза на ответното дружество въз
основа на издадена от последния фактура № ********** от 30.07.2021 г. на процесната
стойност. Поддържа, че бил спазил инструкциите за поддръжка и обслужване на
автомобила, тъй като за времето, през което е ползван по предназначението си, същият бил
надлежно сервизиран, така и не била налице хипотезата на вложени некачествени резервни
части, въз основа на която производителят би могъл да се освободи от гаранционната си
отговорност по отношение на вещта. При изложените твърдения, претендира недължимо
платената в полза на ответното дружество сума, законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 03.08.2022 г., до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 113.27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.08.2021 г. до
сезиране на съда. Претендира разноски.
Ответникът-„Киа България“ ООД, оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен процесния договор, както и факта на заплащане на съдебно
предявената претенция в негова полза за ремонт на автомобила по издадена от ответника
фактура за стойността на вложени части и труд. Поддържа, че е изправен по отношение на
задължението за гаранционно обслужване. Заявява, че в хода на техническия преглед в
оторизирания автосервиз на Киа е установено, че в автомобила са вложени резервни части с
неустановен произход, както и извършените технически обслужвания не са регистрирани в
единната европейска база данни на производителя на марката автомобили „Киа“.
Гаранционното обслужване не покривало нормалната поддръжка на автомобила - смяна на
масло, филтри, антифриз, спирачни накладки дискове (консумативи) и др., така и повреди
поради липса на поддръжка или използване на неподходящо гориво или смазочни масла
(материали или течности), поради което е отказал да осигури ремонта на автомобила и
същият е заплатен от ищеца. Поддържа, че ищецът е подходил недобросъвестно, като е
възложил работата по поддръжка на процесния автомобил на сервиз и техници, които не са
обучени професионално, не разполагат с необходимото техническо средство - диагностичен
уред (необходимо оборудване), така и в автомобила били вложени резервни части, които не
са еквивалентни на оригиналните и не са одобрени за употреба на територията на Европа.
2
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е собственик на процесния автомобил,
възникнало облигационно отношение между страните, въз основа на което към 02.06.2021 г.
за ответното дружество е било налице задължение да извърши сервизно обслужване на
автомобила, включително за посочените ремонти, изпълнение на задълженията му по това
правоотношение, настъпилите вреди за автомобила и извършването на разходи в причинна
връзка с претърпяната вреди и техния размер.
Процесуално задължение на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, както и своите правопогасяващи или
правоизключващи възражения. С оглед конкретно наведените в отговора на исковата молба
доводи, в тежест на ответника е да установи пълно и главно, че е изпълнил задължението си
за своевременно осигуряване на гаранционен сервиз или че неизпълнението се дължи на
причина, за която не отговаря.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
законната мораторна лихва. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да установи, че е погасил дълга в срок, каквито твърдения в случая той не навежда,
съответно и не сочи доказателства в тази насока.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че на 31.05.2019 г. между страните е сключен
договор за покупко – продажба на автомобили, въз основа на който ищецът е придобил
собствеността по отношение на лек автомобил марка „KIA“, модел „CEED“, с номер на
рамата/шаси: U5YH1513AKL065449, с двигател/тип № G4LCKZ205111, цвят: сив, рег. № СВ
4933 НС; че на 02.06.2021 г. автомобилът е приет в оторизиран сервиз за ответното
дружество, в който е извършен ремонт; че стойността на действителните вреди по
автомобила към 02.06.2021 г. са били в размер на 1195.80 лева с ДДС, за която сума е
издадена фактура № ********** от 30.07.2021 г., както и че същата е заплатена от ищеца в
полза на ответното дружество.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Допустимо и необходимо е искането за допускане събирането на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца, който да установи посочените в
исковата молба обстоятелства, като се допусне един свидетел при довеждане на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК.
3
На ищцата следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата
молба, но за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определени писмено, с препис за насрещната страна, да изложи фактически твърдения
относно обстоятелствата, пораждащи процесното парично притезание за лихва за забава,
като изясни основанието за дължимост на същата от сочената за начална дата на
претенцията в исковата молба – 27.08.2021 г. /като посочва, че от печата, поставен върху
исковата молба, същата е подадена на 03.08.2022 г./, като УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в тази част.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за разпит на втори свидетел за
същите обстоятелства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно: че на 31.05.2019 г. между страните е сключен договор за покупко –
продажба на автомобили, въз основа на който ищецът е придобил собствеността по
отношение на лек автомобил марка „KIA“, модел „CEED“, с номер на рамата/шаси:
U5YH1513AKL065449, с двигател/тип № G4LCKZ205111, цвят: сив, рег. № СВ 4933 НС; че
на 02.06.2021 г. автомобилът е приет в оторизиран сервиз за ответното дружество, в който е
извършен ремонт; че стойността на действителните вреди по автомобила към 02.06.2021 г.
са били в размер на 1195.80 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура № ********** от
30.07.2021 г., както и че същата е заплатена от ищеца в полза на ответното дружество.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг.подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2023 г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
4
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис
от писмения отговор, подаден от ответника.
Препис от молбата на ищеца в изпълнение на дадените указания, ако такава постъпи,
да се изпрати на ответника за становище в съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5