Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
15.07.2021г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на шести юли две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 2819 по описа на БОС за 2020г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, със съдебен адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, партер, адвокат Светозар Златанов срещу Д.Б.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Алеко Константинов № 8, ет. 1,
адвокат Марин Милев.
Видно от изложеното в исковата молба, съгласно договор за потребителски кредит № HL23509 от 28.06.2007 г. “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) в качеството на кредитор е отпуснала на Д.Б.М., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, кредит 28 800 евро, с краен срок на погасяване съгласно чл. 5, ал. 1 от договора - 300 месеца.
Във връзка с отпуснатия кредит кредитополучателят e подписал договор във формата на нотариален акт: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 137, том XIII, per. № 8525, дело № 2452 от 2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, нотариус при PC-Несебър, вписан под № 208 в НК. С този нотариален акт, в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от процесния договор за кредит е учредена договорна ипотека върху закупения с кредита апартамент, обезпечаващ вземанията на банката-ищец, произтичащи от договора за кредит. След учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по договора за кредит кредитополучателят е усвоил кредит в размер на 28 800 евро. Впоследствие страните са предоговоряли условията по договора за кредит с Допълнително споразумение от 05.06.2008 г., Допълнително споразумение от 07.04.2009г., Допълнително споразумение от 15.01.2010 г., Допълнително споразумение от 21.6.2010г., Допълнително споразумение от 19.11.2010; Допълнително споразумение от 30.11.20 Юг., Допълнително споразумение от 29.07.2011г., Допълнително споразумение от 26.3.2012г., Допълнително споразумение от 06.11.2012г., Допълнително споразумение от 22.8.2013г., Допълнително споразумение от 29.9.2014 г., Допълнително споразумение от 17.11.2015 г., Допълнително споразумение от 4.1.2017 г., Допълнително споразумение от 20.2.2018г. По силата на Допълнително споразумение от 05.06.2008 г. и предхождащо се от изрична молба на кредитополучателя за промяна на валутата на кредита, валутата на кредита е променена от евро в швейцарски франкове, по курс „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк България“ АД към евро към дата 23.06.2008 г„ като определеният съобразно този курс размер на превалутирания остатъчен дълг и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 47 300, 94 CHF. По силата на Допълнително споразумение от 20.02.2018 г. и предхождащо се от изрична молба на кредитополучателя за промяна на валутата на кредита, валутата на кредита е променена от швейцарски франк в лева. Съгласно Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 20.02.2018 г., към тази дата общата сума на непогасените задължения по процесния договор за кредит е в размер на 59 218, 48 CHF, а равностойността в лева на оставащата сума на непогасените задължения по договора за кредит е в размер на 96 087, 91 лв.
Ищецът счита, че с оглед следните подписани между страните
съглашения: Договор за потребителски
кредит № HL23509 от 28.06.2007 г., изм. с Допълнително споразумение от 05.06.2008 г.,
Допълнително споразумение от 07.04.2009г„ Допълнително споразумение от
15.01.2010 г., Допълнително споразумение от 21.6.2010г., Допълнително
споразумение от 19.11.2010; Допълнително споразумение от 30.11.2010г.
Допълнително споразумение от 29.07.2011г. Допълнително споразумение от
26.3.2012г. Допълнително споразумение от 06.11.2012г. Допълнително споразумение
от 22.8.2013г. Допълнително споразумение от 29.9.2014г. Допълнително
споразумение от 17.11.2015г. Допълнително споразумение от 4.1.2017г. Допълнително
споразумение от 20.2.2018., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
по несъмнен начин се доказва факта, че между него и ответника, е възникнало
облигационно отношение, основано на Договор за потребителски кредит № HL23509 от
28.06.2007 г., по което банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 28
800 евро, който кредит с Допълнително споразумение от 20.02.2018 г. е
превалутиран в лева. На основание чл. 24, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № HL23509 от28.06.2007г. страните по взаимно съгласие са предоставили на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи
от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД. На 15.07.2008 г. с Договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГ АРИЯ” АД в
качеството си на цедент прехвърли на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК
*********, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № HL23509 от 28.06.2007
г. Впоследствие с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за
кредит от 17.12.2014 г., БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на
цедент прехвърли обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на цесионер
всички вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ HL23509 от 28.06.2007 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД и при условията на чл. 24, ал. 1 от договора за кредит ответникът е
уведомен за цесиите чрез уведомление за прехвърляне на вземания, връчено чрез
ЧСИ Делян Николов, per.
№ 804 на КЧСИ и р-н на действие - Бургаски окръжен съд.
С двата договора за цесия се установява, че въпреки първоначалното цедиране на
вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в полза на трето лице, вследствие на
извършена обратна цесия понастоящем ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГ АРИЯ” АД отново е
титуляр на всички вземания срещу Д.Б.М., ЕГН **********, произтичащи от Договор
за потребителски кредит № HL23509 от 28.06.2007 г. Съгласно чл. 18, ал. 1
от договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както
и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След извършена
справка в счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се установи, че към
06.02.2019 г. е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договор за
потребителски кредит № HL23509
от 28.06.2007 г. в размер на 5 049, 45 лв., поради
непогасяване на 9 вноски за главница, считано от 10.05.2019 г. и 8 вноски за
лихва, считано от 11.06.2019 г. С оглед на големия размер на просрочието
Банката упражни правото си да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за
което ответникът е уведомен с уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, връчено чрез ЧСИ Делян Николов, per. № 804
на КЧСИ и р-н на действие - Бургаски окръжен съд. Предсрочната изискуемост на
кредита настъпи на 09.10.2020 г„ след достигане на волеизявлението на банката
до ответника. Кредитополучателят Д.Б.М., ЕГН ********** се счита уведомен за
предсрочната изискуемост на вземането по реда на чл. 47 ГПК, тъй като е търсен
в продължение на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от
тях, като едно от посещенията е в неприсъствен ден.
С настоящата искова молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД предявява иск за вземането за главница в размер на 58 000 лева по Договор за потребителски кредит № HL23509 от 28.06.2007 г„ представляваща част от общо дължимата по договора за кредит главница, възлизаща на 95 187, 91 лв. ведно със законната лихва върху претендираната главница от постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането; иск за вземането за такси по договора в размер на 797, 27 лв. за периода от 09.10.2020 г. до 23.11.2020 г. и иск за вземането за нотариални разноски в размер на 153, 00 лв. за периода от 11.4.2019 г. до 23.11.2020г.
В определения от закона срок е постъпил отговорил на исковата молба от ответника, чрез назначените му особени представители. Видно от същия, се счита, че прехвърлянията на вземанията
по договора за кредит не са породили действия по отношение на ответника, защото
не са му съобщени от предишния кредитор. С оглед на което и ответникът намира,
че всички действия след извършване на прехвърлянията са били без основание.
Ответникът също счита, че не е налице твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като няма надлежно обявяване на същата на длъжника. Счита се, че
нито обявяването на предсрочната изискуемост на кредита чрез залепване на
постоянния и настояща адрес, нито получаването на препис от исковата молба
представлява редовно уведомяване на ответника за настъпването на предсрочна
изискуемост, тъй като не е налице лично получаване от същия.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема по делото за неспорна фактологията,
че между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД) в качеството му на кредитор и Д.Б.М., ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател, е сключен валиден договор за потребителски кредит №
HL23509 от 28.06.2007г. По силата на така сключения договор банката е предоставила на ответника кредит 28 800 евро, с краен срок на погасяване съгласно чл. 5, ал. 1
от договора - 300 месеца. От
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че парите по
кредита са усвоени от ответника. Съдът приема за безспорно установено по делото
също така, че между страните, посредством поредица от допълнителни споразумения
са предоговаряни условията по договора, като последно действащото споразумение
е от 20.2.2018г. Безпорно установено по делото е също така, че след сключване на
процесния договор, на 15.07.2008г., с договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, „ЮРОБАНК БЪЛГ АРИЯ” АД, в качеството си на
цедент, е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, всички свои вземания
срещу ответника, произтичащи от този
договор, а впоследствие с договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договор за кредит от 17.12.2014г., „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД,
в качеството си на цедент, е прехвърлил обратно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството му на цесионер, тези вземания. Действително
основателно е възражението на ответната страна, че няма представени
доказателства за съобщаване на тези цесии на ответника от цедентите, тъй като
изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за валидно съобщаване на цесията на
длъжника е, последният да е уведомен за същата от страна на стария длъжник, в
противен случай се приема, че цесията няма действие спрямо длъжника. Идеята на
цитираната разпоредба е да защити длъжника и да го предпази от плащане на
ненадлежен кредитор, което да доведе до плащане на два пъти на един и същи
дълг. В настоящия казус съдът констатира, че ответникът и длъжник по вземането
очевидно е бил наясно с цедирането вземане по договорите за цесия от
15.07.2008г. и 17.12.2014г., защото след сключването на същите е подписвал
споразумения с новите кредитори без да има възражения. Така на 07.04.2009г.
същият се е съгласил и пописал допълнително споразумение по процесния договор
за кредит, като вече кредитор по договора е цесионера „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, а на
17.11.2015г. е подписал допълнително споразумение вече с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Следователно, с подписването на допълнителните споразумения с новите кредитори,
съдът приема, че самият длъжник е приел, че цесията има действие по отношение
на него. Съдът споделя възражението на защита на ответника, че настъпването на
предсрочната изискуемост не е обявено по надлежен начин на 09.10.2020г., което
съобщаване е станало чрез частен съдебен изпълнител, връчено чрез залепване по
реда на чл. 47, ал. 5 във вр. ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на
длъжника. Налице е практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК,
например решение № 180 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2400/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева, Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, която казва, че определящо за надлежното връчване на такова уведомление е
уговореното между страните в договора. Едва ако такава договорка липсва,
кредитодателят разполага с възможност за предприеме, такова уведомяване, което
да стигне до знанието на кредитополучателя, като се отчита и полагането от
същия на дължимата грижа да намери длъжника и да го уведоми. Видно от сключения
между страните договор, в чл. 25 от същия, страните са уговорили писмена форма
на уведомленията помежду им, които се изпращат по факс, чрез лично доставяне
или по пощата с обратна разписка или препоръчана поща или с телеграма. Видно е,
че изпратеното от ищеца уведомление до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е направено по уговорения начин. Съдът обаче приема, че
надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост е налице, с получаване на
исковата молба от назначените особени представители на ответника. Неоснователно
е твърдението на назначените процесуални представители на ответника, че
връчването чрез тях не е надлежно, защото няма лично получаване от ответника. Съдебната
практика е категорична, че в хипотезата, когато ответникът не може да бъде
намерен на обявения му постоянен и настоящ адрес, именно чрез назначените му
особени представители може да стане всяко връчване, като последните са
определени именно с цел да представляват страната, която не може да бъде
намерена и да защитят нейните интереси. С оглед и което съдът приема, че е
налице обявена предсрочна изискумост на сумите по процесния договор по начина
приет от съда, като изготвената съдебно икономическа експертиза е установила и
твърдението на ищеца, че са налице предпоставките за същата. Вещото лице А. е констатирал,
че по договора към 06.12.2019г. има неплатени девет вноски за главница и осем
вноски за лихва. Съгласно чл. 18 от договора, страните са се уговорили възможност
за обявяване на договора за предсрочно изискуем при неплащане на една от
вноските по погасителен план, Следователно ищецът основателно твърди, че са
налице предпоставките да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем.
С оглед така приетата от съда фактология по
правните изводи съдът намира следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
430, ал. 1 от Търговския закон, а именно за присъждане на част от дължимата
главница, такси и разноски по валидно сключен договор за потребителски кредит в
условията на предсрочна изискуемост на сумите по договора.
Съдът приема, че така предявената претенция е
допустима и основателна.
С оглед на становището на съда, че между страните
има действащ договор за кредит, обявен надлежно за предсрочно изискуем при
доказани предпоставки за това, то в тежест на ответника е да докаже по делото,
че е изправна страна по този договор и е изплатил дължимите от него суми по
договора. От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи,
че дължимата по процесния договор предсрочна изискуема главница е размер на
95 187,91 лева. Освен това ответникът дължи сума за такси в размер на 797,27
лева и нотариални такси в размер на 153 лева. Ескпертизата е приела за редовно
водено счетоводството при ищеца, което на основание чл. 55, ал. 1 от ТЗ,
установява дължимост на въпросните суми. Съгласно чл. 10 от процесния договор,
ответникът, като кредитополучател се е задължил, да плаща подобни разноски,
като търсените му по делото. След като по делото няма ангажирани доказателства,
че ответникът е изпълни своето задължение, то основателно ищецът претендира
главницата от 58 000 лева- част от общо дължимата по договора за кредит
главница в размер на 95 187, 91 лв, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на
вземането, такси
по договора в размер на 797, 27 лв. за периода от 09.10.2020 г. до 23.11.2020
г. и нотариални разноски в размер на 153, 00 лв. за периода от 11.4.2019 г. до
23.11.2020г., които суми следва да се
присъдят на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за
производството в размер на 7 705,08 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Алеко Константинов
№ 8, ет. 1, адвокат Марин Милев, да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №
260, със съдебен адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, партер, адвокат Светозар Златанов, следните суми по сключен между страните договор за потребителски кредит № HL23509 от 28.06.2007г.-обявен за предсрочно изискуем:
- сумата от 58 000 /петдесет и осем хиляди/ лева- част от общо
дължимата главница в размер на 95 187, 91 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 09.12.2020г. до окончателното и изплащане;
- такси в размер на 797,27 /седемстотин деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева за периода от 09.10.2020 г. до 23.11.2020 г. и
- нотариални разноски в
размер на 153 /сто петдесет и три/ лева за периода от 11.04.2019 г. до 23.11.2020г.
ОСЪЖДА Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. Алеко Константинов № 8, ет. 1, адвокат Марин Милев, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Неофит Рилски № 57, партер, адвокат Светозар Златанов, направените
в съдебното производство разноски в размер на 7 705,08 /седем хиляди седемстотин и пет лева и осем стотинки/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: