МОТИВИ към присъда №
260010/28.05.2021 г.
постановена
по НОХД № 332/20 г. по описа на СОС
Подсъдимият
П.С.Г., е предаден на съд за това,
че
На
20.04.2018г. в землището на с.Окорш, обл.Силистра, в местността „Коренището“, в
съучастие като извършител, заедно с Л.Г.В. *** и Д.К.Д. ***, без съответно
разрешение е търсил археологически обекти, като при извършване на деянието са
използвани технически средства - 1 бр. окомплектован металдетектор марка
„PIRATE Black Devil 2 PRO“, 1 бр. окомплектован металдетектор марка „ DEUS“-
модел „ХР 225“, 3 бр. лопати и моторно превозно средство-л.а. марка Мерцедес“,
модел „А160“ с per. № СС 9496 АМ.
Престъпление по чл.277а, ал.3 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият Д.К.Д., е предаден на съд за това , че
На
20.04.2018г. в землището на с.Окорш, обл.Силистра, в местността „Коренището“ в
съучастие, като извършител заедно с П.С.Г. *** и Л.Г.В. ***, без съответно
разрешение е търсил археологически обекти, като при извършване на деянието са
използвани технически средства- - 1 бр, окомплектован металдетектор марка
„PIRATE Black Devil 2 PRO“, 1 бр. окомплектован металдетектор марка „ DEUS“-
модел „ХР 225“, 3 бр. лопати и моторно превозно средство-л.а. марка Мерцедес“,
модел „А160“ с per. № СС 9496 АМ.
Престъпление по чл.277а, ал.3 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият Л.Г.В., е предаден на съд за това, че
1.
На 20.04.2018г. в землището на с.Окорш,
обл.Силистра, в местността „Коренището“, в съучастие като извършител, заедно с П.С.Г.
*** и Д.К.Д. ***, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като
при извършване на деянието са използвани технически средства- - 1 бр.,
окомплектован металдетектор марка „PIRATE Black Devil 2 PRO“, 1 бр.
окомплектован металдетектор марка „ DEUS“, модел „ХР 225“, 3 бр. лопати и
МПС-л.а. марка Мерцедес“, модел „А160“ с per. № СС 9496 АМ, собственост на
„Братя Николови“ООД-гр.Силистра.
Престъпление по чл.277а, ал.3 във вр. с ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
2.
На 20,04.2018г, в землището на с.Окорш, обл.
Силистра, в местността „Коренището“, в черна чантичка от изкуствена кожа, ведно
с прилежащ към нея колан за носене през кръста и в дома си в гр.Главиница,
ул.“Витоша“№ 64, е държал повече от три археологически обекти, общо шест, а
именно:
- 2 бр. бронзови монети- Римска
империя. Траян (97-117);
- 1 бр. бронзова монета (ас) - Римска
империя. Луций Елий цезар;
- 1 бр. бронзова монета (дюпондий) -
Римска империя.Антоний Пий (138-161);
- 1 бр. бронзова монета сечена в
Никополис ад Иструм-Римска империя.Септимий Север( 193-211)
- 1 бр. обезличена бронзова римска
монета,
които не са идентифицирани и
регистрирани по реда на Наредба №Н-3/03.12.2009г, за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности
Престъпление по чл. 278, ал.6,
предл. „трето“ от НК
3. На
20.04,2018г, в дома си в гр.Главиница, обл.Силистра, ул.“Витоша“№6
противозаконно е държал оръдия: 1бр. саморъчно направен нестандартен металдетектор
с размери 210/360мм. без надписи и 1 бр. саморъчно направен нестандартен
металдетектор с размери 210/315мм. и надписи „Усилвател“, „Стрелка“, „Земя“,
„Звук“, „Дискриманция“ и „Включване“, за които е знаел, че са предназначени за
търсене на археологически обекти.
Престъпление по чл. 277а, ал.7
от НК
Окръжна
прокуратура поддържа така повдигнатите
и предявени обвинения срещу подсъдимите. В пренията излага доводи, че
събраните по делото доказателства са в достатъчен обем и по категоричен начин
се установява виновно участие в престъпленията, в които са обвинени и тримата подсъдими.
Предлага на подс. Г. и подс. Д. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ над минималния размер и глоба,с приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК; за подс. В.
да бъде наложено наказание “лишаване от свобода“ над минималния размер и „глоба“ за трите престъпления.
Процесуалният
представител на подс. Г. счита да не са налице безспорни доказателства за
виновно участие на подсъдимия по предявеното му обвинение, като прави анализ за
обективна несъставомерност на престъпление по чл. 277а, ал. 2 от НК, а такова
не е повдигано и предявявано на подзащитния му. Счита, че подс. Г. следва да
бъде оправдан.
Процесуалният
представител на подс. Д. изразява становище за липса на съставомерност по
предявеното обвинение; недоказаност на същото, поради което този подсъдими
трябва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Процесуалният
представител на подс. В. също застава на позицията за недоказаност и на трите обвинения. Излага
версия, че процесните монети, намерени в дома на подс. В. не са били
регистрирани по независещи от него причини, а именно отказ на съответни
служители от съответните държавни институции да си изпълнят задълженията.
Излагат се доводи за липса умисъл, за некомпетентност на вещото лице по
назначените СТЕ.
В
обясненията си подс. Г. и подс. Д. са
единодушни, че са търсили самородно
злато и не са имали умисъл да извършват престъпление и желаят да бъдат
оправдани. Подс. В. твърди, че е отишъл в процесния имот като експерт,
компетентно лице по история, археология, химия, физика. Не е имал умисъл да
търси археологически обекти, а да проучи терена за самородно злато.
Съдът
след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
В
средата на м. април 2018 г. св.Г. М.,
който е земеделски производител и
обработва нива с площ от 25 дка, разположена в парцел №080003, находяща се в
местност „Коренището“ в землището на с. Окорш, общ. Дулово, обл. Силистра.
собственост на майка му, предприел култивиране на терена. На 14.04.2018г.
свидетелят отишъл да засее нивата, но забелязал нещо да блести. Когато се доближил
и се вгледал видял купчина монети, приличащи на сребърни.Взел ги, без да
ги преброи. След един-два дни се свързал по телефона и си писал в
социалната мрежа с подс. П.Г.. Тъй като св. М. знаел, че подс. Г. проявява
интерес към нумизматиката , искал да разбере какви са монети и какво да прави с
тях, си уговорил среща с него в център на с. Окорш, обл. Силистра. Св.М. поискал от обв.П. да види монетите, за
да знае какво да ги прави. На срещата
свидетелят предал една шепа от монетите, като същите не са били броени.
Уговорката била, след като подс. Г. види
монетите да ги върне на М., който от своя страна подробно разказал къде е
намерил монетите. Подс. Г. е знаел местонахождението на полския имот, тъй като
преди няколко години и помагал на М. при отглеждането на тютюн.
На 19.04.2018 г. подс. П. Г. пътувал от гр.
Стара Загора към гр. Силистра и решил още същата вечер да организира посещение
на нивата на св. М. за търсене на самородно злато. Уговорил се с подс. Д.,
който предложил за вземат с тях и подс. В., тъй като той познавал детайлно
металотърсачите и може да ги ориентира в обстановка и техниката. Тръгнали за с.Окорш с лек автомобил марка
„Мерцедес А-160“ с рег.№ СС94-96АМ, собственост
на „Братя Николови“ ООД-гр.Силистра, а към настоящият момент собственост на С. Г.И.
- баща на подс. Г.. Пристигнали до процесния имот / нива с площ от 25 дка,
разположена в парцел №080003, находяща се в местност „Коренището“ в землището
на с. Окорш, общ. Дулово, обл. Силистра/
около 01.30 ч на 20.04.2018 г. , като преди това минали през гр. Главиница, от където взели за
консултант подс. Л.В.. Той взел една „мухлясала“ чантичка, в която да държи
телефона си и тръгнал .
След като
стигнали до нивата, в която св.М. е казал на подс. Г., че е намерил монетите,
свалили от автомобила 2 бр. металдетектори, 2бр. криви лопати и 1 бр. права
лопата и започнали да изследват почвата.
Междувременно
в изпълнение на План за СПО с per. №342р-4524/18.04.2018г., по линия на
противодействие на престъпления по отношение на културно-исторически ценности,
служители на РУ Силистра и ГПУ Силистра
- св.К. Янев, св.Г. Ганчев, св.В.П., св.Н.С. и св.Венелин Малчев, тръгнали от
гр.Силистра около 20,00ч. и се насочили, и установили в края на с. Окорш. Там
където се установили имали видимост към нива с площ от 25 дка, разположена в
парцел №080003, находяща се в местност „Коренището“ в землището на с. Окорш.
Служителите имали информация, че някакви лица търсят археологически обекти. Св.
В.М.започнал наблюдение на разорана нива, чрез използването на уред за нощно
наблюдение- термокамера, С уреда за нощно наблюдение работел само св.Венелин
Малчев, като от време на време обръщал камерата към колегите си от РУ-Силистра,
за да виждат и те.
Около 01,30ч,
на 20,04.2018г. забелязали топлинни обекти във въпросната нива, които се
движели. Всички служители на МВР се отправили към нивата, като наблюдението с
камерата продължавало да се извършва от св.В. М.
Камерата можела да отличава топлинни обекти, хора и животни, като на разстояние
от около 100м. можело да се разпознае дали се движи човек или животно. Лицата,
които били в нивата били наблюдавани около 10 мин. Полицейските служители си
придвижили до нивата , а когато
пристигнали на место, заварили трима мъже, от които двама държали
металдетектори и били в процес на търсене, а третият копаел дупка в почвата.
Извикали „Стой! Полиция!“, при което всички захвърлили предметите, които
държали в ръце, единият от тях хукнал да бяга, а останалите двама останали на
място.
В последствие
била установена самоличността на тримата подсъдими. Лицето, което избягало и
било настигнато от св.К. Янев и св.В.П. бил подс. П.Г..
На место в нивата имало прясно изкопана дупка
с неправилна форма с размери по диаметър 3.70/4.80м и дълбочина около 0.30
м. На около 150м. от мястото, където
били установени лицата, в полизащитен пояс, бил паркиран лекия автомобил марка
Мерцедес с per. №СС ////АМ, ползван от подсъдимите.
Служителите уведомили ОДЧ при ОД на МВР
Силистра и на место пристигнала оперативно- следствена група. При извършеният
оглед на местопроизшествие са установени и иззети 2 бр. металдетектори, които
били в близост до изкопания ров, а в самият ров имало 3 бр. лопати. В близост
до рова била намерена 1бр. чантичка, с прилежащ колан за носене през кръста,
собственост на подс.Л.В., в която имало 5 бр. монети, покрити с патина. Намерените
на место и иззети 2 бр. металдетектори са собственост на бащите на подс.
Д. и подс. Г..
Извън очертанията на земеделската нива, върху
тревно покритие на скат, разположен след зеления синур, опасващ нивата от
лявата ѝ страна, гледано в посока север,
е бил намерен 1 бр. джойстик за металдетектор.
Карта за
залежи на самородно злато в процесния участък не е била намерена.
Били са
предприети незабавни процесуално-следствени действия, претърсване и изземване в
дома, обитаван от подс.П.Г. *** и в дома на подс. Д.Д.,***. , като не са били
установени книжа и предмети, имащи значение за разкриване на обективната истина
по делото.
При
претърсване в дома на подс. Л.В.,***, са
били установени и иззети 2бр. металдетектори - самоделно изработени, 1 бр.
бронзова монета с неправилна форма, близка до кръгла с диаметър около 1 см., 1
бр. каталог за римски монети на български език, с включен в него снимков
материал на антични монети с посочени стойности в евро.
С протокол за
доброволно предаване от 20.04.2018г. св.Г.М. е предал 68 бр. монети, които е
намерил на 14.04.2018г. при извършване на оран
и посев в нивата, която е обработвал в парцел №080003, находяща се в
местност „Коренището“ в землището на с. Окорш, собственост на майка му.
По преценка на
наблюдаващият делото прокурор, не са били налице основания за повдигане на
обвинение по чл.278 от НК по отношение
на св. М.
В хода на
досъдебното производство е назначена СТЕ
на иззетите металдетектори. От заключението по същата е видно, че:
-металдетектор
марка „PIRATE Black Devil 2 PRO“ е съвременен и професионален, фабрично
производство и при извършеният експеримент във въздушна среда, същият реагира
на метални предмети.
-металдетектор
марка „DEUS“, МОДЕЛ хр 225 е съвременен и професионален, фабрично производство
и при извършеният експеримент във въздушна среда, същият реагира на метални
предмети.
-нестандартен
металдетектор №1 е нестандартно изделие. При огледа не са установени надписи и
означения, сочещи неговите характеристични параметри. При извършеният
експеримент във въздушна среда, същият реагира на метални предмети
-нестандартен металдетектор №2 е нестандартно
изделие. При огледа са установени надписи: „Усилвател“, „Стелка“, „Земя“,
„Звук“, „Дискриманция“, „Включване“. При извършеният експеримент във въздушна
среда, същият реагира на метални предмети.
Схемите за
изработване на нестандартните металдетектори са взаимствани от подобни
стандартни изделия, предлагани на пазара. При огледа им не се установяват точно
техните технически параметри.
Горепосочените
обекти са изправни и годни за употреба по предназначение. Всеки един от тях
представлява техническо средство, което би могло да се използва при теренни
археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими
културни ценности / археологически обекти/ на сушата или под водата.
В хода на
разследването е назначена и допълнителна техническа експертиза като от
заключението става ясно, че към момента на огледа на ВД на двата
металдетектори, не е била извършена проверка дали същите са били настроени с
конкретни параметри за търсене на злато или бронз. В същото е посочено, че идентификацията
на засечените метали става по два начина:
-чрез звук-при
откриване на цветен метал се чува плътен сигнал, а при черен метал се чува
пукане или накъсан сигнал
-визуално-засеченият
метал се идентифицира визуално на дисплея на дистанционното управление.
Видно от
заключението по СНЕ
- Обект 1
съдържа 68 бр. сребърни монети на град Истрия -истроски драхми
- Обект 2
съдържа 5 бр, бронзови монети: 2бр, бронзови монети - Римска империя. Траян
(97-117); 1 бр. бронзова монета (ас) -Римска империя, Луций Елий Цезар; 1бр.
бронзова монета (дюпондий) - Римска империя. Антоний Пий (138-161); 1 бр.
бронзова монета сечена в Никополис ад Иструм - Римска империя. Септимий
Север(193-211)
- Обект 3
съдържа: 3.1.- 1 бр. обезличена бронзова римска монета и 3.2. - Каталог-Римските
монети и техните стойности.
Вещото лице е
категорично, че от представените за изследване предмети, като движими
материални следи от човешка дейност от минали епохи по смисъла на чл.146 ал.1
от ЗКН могат да бъдат определени ОБЕКТ 1, ОБЕКТ 2 И ОБЕКТ 3.1.
Съгласно
Наредба №Н-3 за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими
културни ценности, всички предмети, които са движими материални следи от
човешка дейност, подлежат на задължителна идентификация и регистрация.
Описаният в
Обект 3.2. каталог „Римски монети и техните стойности“ няма никаква
библиографска стойност.
Видно от
изпратен отговор от Министерството на културата, тримата подсъдими не са
вписани в регистъра като лица, имащи право да използват регистрирани специални
технически средства и не са им издавани съответните удостоверения.
Подс. В. не е
подавал документи в МК за вписване на културни ценности, които са придобили
статут на „национално богатство“ по реда на чл.100 от ЗКН.
Видно от писмо
на Регионален исторически музей-гр. Силистра в посочената територия- източно от
пътя между с,Окорш и с.Паисиево няма регистрирани археологически обекти, но пък
в останалите посоки на посочената
територия попадат 10 археологически
обекта.
При
така установената фактическа обстановка и подлагайки на логически анализ
събраните по делото доказателства -
свидетелските показания на полицейските служители, показанията на св. М.,
веществените доказателства и вземайки предвид и
заключенията на вещите лица, съдът достигна до правни изводи, че тримата подсъдими в съучастие са довършили от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 277а, ал.3 във вр. с
ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК., а подсъдимият В. и деянията по чл. 278, ал.6, предл. „трето“ от НК, и чл.
277а, ал.7 от НК.
Относно престъплението по чл. 277а, ал.3
във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК
От обективна страна: При основния
състав на чл. 277а, ал.1 от НК изпълнителното деяние се изразява в активна
проява на дееца, насочена към локализиране/търсене на археологически обект,
като това търсене се извършва без съответно разрешение. Самото откриване на
археологически обект не е съставомерен елемент от престъпния състав. ИД е
довършено с осъществяването на целенасочена дейност по търсенето на такива
обекти.
Съдържанието на
понятието „археологически обект“ се извлича от разпоредбата на чл. 146 от
Закона за културното наследство, т.е. археологически обекти са всички ония
движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и
под вода, за които основни източни на информация са теренните проучвания.
Законодателят
е предвидил и квалифицирани случаи на „търсенето“ като един от тях е
използването на технически средства и/или МПС.
В конкретния случай – подс. Г.
предварително е бил осведомен от св. М., че в процесната нива са били намерени
монети, вероятно от сребро, видимо от друга епоха. Нещо повече, няколко дни преди
процесната дата подсъдимият е получил
известен брой от тези монети, за да повери и даде отговор на св. М. какви точно
са. Връщайки се от гр. Стара Загора, подс. Г. решава да отиде в земеделската
нива на св. М. и да търси „самородно злато“ . Обажда се на подс. Д., който
осигурява и „експерт-консултант“ – без налично образование, в лицето на подс. В..
Двамата
подсъдими – Г. и Д. вземат окомплектованите металдетектори на своите бащи и три
лопати, а подс. В. взема със себе си няколко стари монети /по-късно установени
като „археологически обекти“/ и пристигат на мястото с МПС. Същото е използвано
за пренасяне на техническите средства, с които впоследствие са предприети
търсене и копаене, за да бъдат открити археологически обекти.
Тримата са
били заловени на място, след полунощ, в
момент, в който са предприели активни действия
по търсене на обекти, защитени от закона – чрез използване на технически
средства.
Видно от
огледния протокол тримата са изкопали дупка с немалък диаметър и дълбочина .
При пристигане на полицейските служители, подс. Г. дори е направил опит да избяга.
Защитната
версия за търсене на самородно злато не може да се приеме за достоверна, тъй като се опровергава от показанията на св.
М. и от свидетелските показания на полицейските служители, а така също и
от наличието на противоречия в самите
обяснения на подсъдимите.
При извършения
оглед на местопроизшествие, и при „претърсване и изземване“ в домовете на
подсъдимите не е намерена и иззета карта на Р. България, от която да е видно
къде са местата на разсипно самородно
злато. От друга страна ноторен е фактът,
че от наличните в интернет пространството карти в процесния район няма
обозначени такива места.
От друга
страна е налице и противоречие в
обясненията на тримата подсъдими. Подс. Г. отрича да е провеждал разговор и среща със св. М., но пък е организирал
търсенето именно в имота на свидетеля. Подс. Д. е категоричен /което е в унисон
със заявеното от св. М./, че са се отправили към тази нива, защото според Г.
там са открили нещо, без да пояснява за самородно злато.
Подс. Г. е
организирал търсенето в късните часове
на денонощието, след полунощ, защото през деня се обработват земеделските земи,
което твърдение се опровергава от обяснението на подс. В. – „Предложих им през
деня да се отиде, но понеже имало кариера там и да не си помислят нещо хората“.
Тримата са се
снабдили и със съответни техническа средства за действията, които ще извършват.
Досежно
възраженията, изнесени от защитниците в хода на съдебните прения:
Защитникът на
подс. Г. твърди, че липсва изначална съставомерност от обективна и субективна
страна на деянието по чл. 277а, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК по отношение и на тримата подсъдими. Твърди, че ИД не е
осъществено с оглед изложеното в Решение № 214 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 588/2013 г., I н. о., НК. Тук следва да се посочи, че некоректно се използва
практика на ВКС по дела с предмет на доказване по друга правна квалификация, а
именно по чл. 277а, ал. 3 във връзка с
ал.2 от НК. Безспорно в настоящия случай не сме изправени пред решаване на
такъв казус и предвид липсва на такова
обвинение не е нужно да се излагат мотиви е ли е налице охранителна зона на недвижима
културна ценност; теренни археологически разкопки или проучвани и т.н.
Некоректно се
твърди, че в района, в който тримата подсъдими са търсили „самородно злато“
няма никакви археологически обекти. Това
твърдение по своята същност е изведено самоцелно, без да отговаря на
действителността. Видно от писмо на Регионален исторически музей-гр. Силистра в
посочената територия- източно от
пътя между с,Окорш и с.Паисиево няма регистрирани археологически обекти, но пък в останалите посоки на посочената територия попадат 10
археологически обекта.
В унисон са
защитните пледоарии по това обвинение и на останалите двама защитници.
От субективна страна: Деянието е
извършено с пряк умисъл, който се доказва от действията и на тримата подсъдими.
Налице е общност на умисъла по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, изразяваща в подготовка за извършване на
престъплението. Предварително е бил известен обектът, в който ще се осъществи
търсене, осигурени са били технически средства – два металдетектора и три
лопати, използвано е и МПС за придвижване и пренасяне на техническите средства.
В тази връзка
с цел да се избегне субективния елемент е и твърдението, че тримата са били на
процесното място с цел да търсят самородно злато. Това се опровергава от наличните по делото
доказателства и бе коментирано по-горе.
От друга
страна, заключението на вещото лице по назначените СТЕ бе оспорено едва в
пренията като некомпетентно,без в действителност да се излагат съществени
аргументи, а се набляга само и единствено на изключителната „компетентност“ на подс. В., която се извлича евентуално от
свидетелството му за съдимост. Същият е бил там, за да дава „компетентни“
съвети по използване на техническите средства – металдетектори, но всъщност
изобщо не е настройвал тези средства за търсене на злато. Същите са били
използвани и без негова помощ.
Тримата
подсъдими са съзнавали обществения характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Относно престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК.
От
обективна страна – подсъдимият В. на процесната дата, в дома си, противозаконно е държал два самоделно
направени металдетектора - -нестандартен металдетектор №1 и нестандартен
металдетектор №2
При
извършеното претърсване не са били открити
съответни разрешителни за търсене на археологически обекти. Търсенето на
археологически обекти се извършва по строго определен ред, предвиден в ЗКН, а
доказателства за задвижена такава процедура няма.
Касае
се за формално престъпление. То е довършено тогава, когато има установена
фактическа власт върху оръдие, което е можело да бъде използвано, или вече е
използвано, за търсене на археологически обекти, без значение чия е
собствеността.
В настоящия
казус процесните металдетектори представляват такива технически средства,
чрез които могат да се извършват дейности, насочени към търсене и откриване на
културни ценности и археологически обекти. Вещото лице е категорично в своето
заключение, че предоставените за изследване обекти са годни за употреба по предназначение
и представляват технически средства, които могат да се използват при теренни
археологически проучвания за недеструктивно откриване на движими и недвижими
археологически обекти и културни ценности на сушата.
„Държането“ като изпълнително деяние по чл.
277а, ал.7 от НК е противозаконно, когато е обусловено от предназначението или
послужването с конкретното оръдие, за което привлеченото под отговорност лице
знае или предполага, че е предназначено или е послужило за търсене, съхранение,
изменение или пренасяне на археологически обекти. Ако и законодателят да е
декриминилизирал задължителната регистрация на металдетектори, когато те се
използват за хоби, следва да се посочи, че в настоящия случай фактическите
обстоятелства водят до друг извод, а именно,че процесните оръдия са послужили
за извършване на дейност, която далеч нахвърля понятието “хоби“.
У подс. В. са намерени различни по вид и датировка
предмети, които безспорно няма как бъдат извадени над земната повърхност без
използването на конкретно оръдие. Нещо повече , самият подсъдим настоява да е
достатъчно наясно с възможностите и предназначението на тези технически
средства.
От субективна страна е налице форма на вината – пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е
знаел , че техническите средства са годни за употреба и предназначени за търсене на археологически
обекти, и ги е използвали точно за това.
В тази връзка
съдът не прие възражението на подсъдимия и неговия защитник за субективна несъставомерност на деянието,
чрез оспорване на заключението на в.л. по СТЕ. Направеният извод се изгражда
въз основа на логичен анализ на доказателствения материал и приложените по
делото веществени доказателства.
По отношение на обвинението по чл. 278,
ал.6, предл. „трето“ от НК
От обективна страна – в чантичката
на подс. В. , на инкриминираната
дата, са били намерени 5 бр. монети и
една в дома му. Всички те са
археологически обекти по вид, произход и предназначение. Подс. В. е съзнавал,
че те са продукт на човешка дейност от минали епохи и представляват
археологически обекти. В тази връзка е категорично заключението на вещото лице,
че инкриминираните и изследвани предмети представляват движими културни
ценности и се определят като движими археологични обекти по смисъла на чл. 146,
ал. 1 ЗКН, респ. и движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗКН.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние
"държане", тъй като предметите са били в негова власт, у него самия и в дома му. Същите, съобразно Закона за
културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, е следвало
да бъдат идентифицирани и регистрирани, което не е било сторено от подсъдимия.
Обстоятелството, че не може да се установи периода от време, в който тези
предмети са извадени от земята, не променя характера им на археологически
обекти и културни ценности.
"Археологическият
обект" по смисъла на чл. 278, ал.6 от НК е разновидност на
"културната ценност" по ал. 1 - 5 на чл. 278 НК, тъй като съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗКН нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство
като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет,
национална идентичност и имат научна или културна стойност, биват обхванати от
общото понятие културно наследство.
В същото време
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗКН археологически обекти са всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания. Съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН
недвижимите и движимите археологически
обекти имат статут на културни ценности с категория национално значение или
национално богатство.
От
своя страна културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост /
чл.2,ал.3от ЗКН/, а тези, които са археологически обекти по смисъла на чл. 146,
ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на РБ, са публична държавна
собственост / чл.2а, ал.1 от ЗКН/. Т.е всички предмети ,окачествени като
археологически обекти , след влизане на ЗКН в сила, са публична държавна собственост и идентификацията и регистрацията за тях са
задължителни, по изрично предвиден в Наредба № Н-3/ 03.12.2009 г. ред.
При
липса на идентификация и регистрация, те винаги са публична държавна
собственост, чието държане представлява престъпление и води до съставомерност
на деянието по чл. 278, ал.6 от НК.
В
настоящия казус е безспорно установено, че не е открита процедура по
идентификация и регистрация на веществените доказателства. Желанието от страна
на подсъдимия и неговия защитник да се вмени във вина на държавните служители
липсата на съответна регистрация е меко
казано несериозно. Безспорно подс. В. не
е предприел действия, с които по официален ред да бъде задвижена съответна
процедура по идентификация и регистрация на археологическите обекти, които са
били намерени у него и в дома му. Липсват каквито и да било, депозирани по
официален ред, заявления за откриване на такава процедура.
От субективна страна – подсъдимият е
действал умишлено, при форма на вина
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изграждайки
линията си на защита, подсъдимият и
неговият защитник оспорват
съставомерността на престъпното деяние, както от обективна, така и от
субективна страна, по няколко линии:
Подсъдимият
отрича умисъл при „държането“ на тези предмети с обяснението, че изобщо не е
знаел, че процесните археологически обекти са се намирали в мухлясалата
чантичка и дори и същите да са археологически обекти, то те не подлежат на
регистрация като се позовава на разпоредбата на чл. 5,т.2 от Наредба № Н-3 .
Подобно интерпретиране на чл. 5, т. 2
от Наредба № 3/2009 г. е неоснователно, тъй като задължението за идентификация
и регистрация за предмети, намерени
преди влизане на ЗКН в сила е предвидено по
§ 6 от ПЗР на ЗКН, в който е определен и реда за това, докато цитираната разпоредба от
Наредба № 3/09 г. сочи, кои вещи и обекти не подлежат на идентификация по реда
на тази наредба.
За сведение на защитата – „§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в
сила от 20.11.2009 г.) Лицата, които до влизането в сила на закона са
установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и
монетовидни предмети, са длъжни в
едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и
регистрация.
(2) Идентификацията и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършват
от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата и
получили удостоверение за това. Към искането за вписване се прилагат устав и
удостоверение за съдебна регистрация.
(3) Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се
прилагат декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на
произхода им и способа за тяхното придобиване, както и снимков материал. За
деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от
Наказателния кодекс. Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето
удостоверение за изпълнение на задължението по изречение първо.
Нито
една от линиите на защита не може да се обвърже с наличните по делото
доказателства. Точно обратното, всяка една от тях говори за хаотични опити да се оборят
обвинениеята, без в действителност да се посочат състоятелни съображения за
това.
От
друга страна, в дома на подсъдимия е намерен нумизматичен каталог, което само по себе си говори за
специфичните интереси и познания на подс. В. и за знанията му относно
съществените белези, които определят един предмет като археологически обект и
задължението същият да бъде идентифициран и регистриран по законов ред.
Предвид
изложеното , настоящия съдебен състав прие всички съображения на защита за
несъстоятелни . Липсват доказателства в подкрепа на предприетите защитни линии.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимите , съдът взе предвид и отчете:
По отношение на деянието по чл. 277а, ал.3
във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК
За подс. П.Г.
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало сравнително младата възраст, студентска ангажираност;
- като отегчаващи вината обстоятелства – не
се отчитат
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 5000 лв. , с прилагане
на разпоредбата на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
За подс. Д.К.Д.
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало сравнително младата възраст, трудова заетост
- като отегчаващи вината обстоятелства – не
се отчитат
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 5000 лв. , с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК
за изпитателен срок от три години.
За подс. Л.В.
-
като смекчаващи вината обстоятелства – не се отчитат
- като отегчаващи вината обстоятелства –
предходно осъждане за престъпление по гл. VIII от НК.
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв.
За подс. Л.В. за престъплението по:
чл.
278, ал. 6, предл. трето от НК
-
като смекчаващи вината обстоятелства – не се отчитат
- като отегчаващи вината обстоятелства –
предходно осъждане за престъпление по гл. VIII от НК.
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
за срок от две години и глоба в размер на 3 000 лв.
чл. 277а, ал.7 от НК
-
като смекчаващи вината обстоятелства – не се отчитат
- като отегчаващи вината обстоятелства –
предходно осъждане за престъпление по гл. VIII от НК.
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
за срок от две години.
На осн. чл. 23
ал. 1 и ал. 3 от НК бе определено общо наказание в размер на две година
лишаване от свобода, с изцяло присъединяване на наказание глоба в размер на
5 000 лв.
Съдът прецени,
че следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК .
Видно от справката за съдимост, подс. В. е
осъждан три пъти. Първото престъпление е извършил като непълнолетен, а съгл. чл. 1, ал.1, т.1, б.“Б“ от ЗА
/02.02.1984 г/ е бил амнистиран.
По второто
осъждане е настъпила реабилитация по право на 31.01.2003 г.
По НОХД №
303/15 г. по описа на ОС Силистра е било сключено Споразумение № 8/27.11.2015
г., в сила от същата дата. Подс. В. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 277а, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК като е било
определено наказание лишаване от свобода за една година с прилагане на
разпоредбата на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Изпитателният
срок е следвало да изтече на 27.11.2018 г. , като деянието по настоящото
производство е извършено на 20.04.2018 г. , т.е. в изпитателния срок. По тази
причина съдът постанови наложеното наказание в размер на една година да бъде
търпяно отделно.
На осн. чл.
57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС бе определен и строг режим на изтърпяване.
С налагането
на тези наказания, по отношение и на тримата подсъдими, по преценка на съда в
пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се
постигнало максимално превъзпитателно въздействие .
Съдът се
произнесе и по направените в досъдебната и съдебна фаза на процеса разноски,
като осъди всеки един от тримата подсъдими да заплати съразмерна част .
Съдът се
произнесе и по реда на чл. 53 и чл. 278, ал.7 от НК.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: