№ 584
гр. Монтана, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630101295 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал.2, вр. ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,****‘ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, ***** е
предявил против ответницата Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: ******
обективно кумулативно съединени установителни искове с петитум да
бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
дружеството-ищец към ответницата, на основание сключеният между нея и
кредитора ,,******‘‘АД Договор за потребителски кредит №
681023/31.03.2021 г., както следва: ****** лв. главница; 15 лв. договорна
лихва, дължима за периода от 31.03.2021 г. до 30.04.2021 г.;92,29 лв.
мораторна лихва, начислена за периода от 30.04.2021 г. до06.02.2024
г.;122,72 лв. неустойка, начислена съгласно чл. 17 от Договора.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл. 47, ал.6 от ГПК особен процесуален представител на ответницата- адв.
Ц.. Намира, че исковата молба е частично основателна-само в частта за
главницата, а в останалата част е неоснователна.
1
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в
установения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество: искът за главница е изцяло основателен, а
останалите установителни искове са неоснователни в цялост.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице Иванова по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 632447/09.02.2022 г. със следните параметри:
-Размер на кредита: ******лв.;
- Лихвен процент- 0%;
- Годишен процент на разходите-0%;
-0бщо дължима сума- ****** лв.
-Срок за погасяване на първи транш- 30 дни;
- Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания-10%;
- Обезпечения- да –поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
2
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.Съгласно Чл. 143 от
ЗПК:. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Легалната дефиниция на понятието потребител е дадено в §13, т.1 от Закона за
защита на потребителите: "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.‘‘. Безспорно ответницата притежава това правно
качество, респективно разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК намира приложение
в процесния казус.
На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи
на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение
№ 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..
Съдът се занима служебно с въпроса относно действителността на
процесния договор за кредит, като счете, че са налице основания за неговата
недействителност, поради следните съображения:
На първо място некоректно и заблуждаващо е посочено в Договора, че
лихвения процент и ГПР по кредита са 0%- това противоречи и с предявения
от ищеца иск за договорна лихва от 15 лв.
На следващо място е приложен погасителен план, който е неясен и от
него не става ясно по какъв начин се извършва погасяването на сумите по
кредита и каква точно сума дължи потребителя.
На следващо място, неравноправна и противоречаща на добрите нрави е
уговорената в чл. 23 от Договора за потребителски кредит неустойка, която е в
размер от 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. На първо място,
длъжникът дължи неустойката без оглед на това, дали кредиторът е претърпял
вреди или не от липсата на обезпечение и без оглед на това, дали
заемополучателят е изряден платец- така неустойката е уговорена за
неизпълнение на условие, стоящи извън главните задължения по кредита.
Предвид посоченото, съдът намира, че неустоечната клауза излиза извън
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции на неустойката,
поради което е нищожна и по нея не се дължи изпълнение. Освен това
3
вземането от 122,72 лв. за неустойка е предварително договорено, чрез него се
оскъпява кредита и ответницата го дължи заедно с погасителната вноска,
поради което представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘, неправомерно оскъпяваща
кредита, което задължение е следвало, но не е било включено в ГЛП и ГПР по
кредита.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният Договор за
потребителски кредит № 681023/31.03.2021 г. е недействителен по смисъла на
чл. 22 от ЗПК, поради това, че в него не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита/главницата/, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Водим от горното, съдът намира, че следва да се уважи единствено
искът за главница от ****** лв., а останалите искове- за договорна и
мораторна лихви, както и за неустойка, като неоснователни и недоказани,
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете- както в настоящото
исково производство, така и в предхождащото го заповедно производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от
ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
,,****‘ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, ***** към Р.
Р. Р., ЕГН ********** с адрес: ******, дължими по сключеният между Р.
Р. Р.-длъжник и кредитора ,,******‘‘АД Договор за потребителски кредит №
681023/31.03.2021 г., както следва: ****** лв. главница.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
,,****‘ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1404, ***** против Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес:
****** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1 от
4
ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД с петитум да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ,,****‘ЕООД към Р. Р. Р. , на основание
сключеният между нея и кредитора ,,******‘‘АД Договор за потребителски
кредит № 681023/31.03.2021 г., както следва: 15 лв. договорна лихва, дължима
за периода от 31.03.2021 г. до 30.04.2021 г.; 92,29 лв. мораторна лихва,
начислена за периода от 30.04.2021 г. до 06.02.2024 г.; 122,72 лв. неустойка,
начислена съгласно чл. 17 от Договора.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на ,,****‘ЕООД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, ***** сумата от общо ******
лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1295/2024 г. по описа на РС-Монтана,
както и ***** лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 313/2024 г. по описа на РС-
Монтана- съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5