Р Е Ш Е Н И Е
№ 85/10.10.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор ………………, като разгледа докладваното от съдия Костова в.гр.д. № 306/2019г. на Апелативен съд–Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. С. А., пълномощник на Е. Ц. П., срещу решение № 105/14.05.2019г. по гр.д. № 567/2018г. по описа на БОС, с искане за неговата отмяна.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че решението е постановено без обсъждане на събраните в хода на производството доказателства, като съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантни за делото факти и обстоятелства. Твърди се, че е налице задължение на нотариуса да извърши проверка в създадени съществуващи регистри, съгласно нормата на чл.25, ал.3 от ЗННД. Информация за извършеното оттегляне на пълномощията пред нотариус С. А. е веднага въведена и изпратена в информационната система на Нотариалната камара, съгласно разпоредбата на чл.9а, т.2 от Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Вписването било доказано с представените писмени доказателства по делото – издадена справка от самия нотариус и нарочна справка от Нотариалната камара. Не била налице законова разпоредба, която да задължава оттеглящия пълномощията да уведомява който и да е нотариус, тъй като целта на създадената информационна система е да се отбелязват всички пълномощни, както и тяхното оттегляне, за да се извършат проверки в нея, чрез Нотариалната камара или чрез нотариус по смисъла на чл.2а от Наредба № 32.
Въззивникът излага твърдения, че нотариус Л. Ч. при извършване на сделка за дарение на 19.04.2012г. не е изпълнила задължението си по чл.578, ал.4 от ГПК да провери представителната власт на лицето С. Я. Н., който се е явил като пълномощник на ищцата, и не е проверила валидността на пълномощното в единния електронен регистър на нотариалната камара, защото в противен случай би се установило, че същото е оттеглено.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Предпоставка пораждаща деликтната отговорност на нотариуса е осъществяване от последния на противоправно поведение – бездействие чрез неизпълнение на задължението по чл.578, ал.4 от ГПК за проверка представителната власт на пълномощника С. Я. Н. На 19.04.2012г. денят, в който е извършена сделката Нотариус Ч. е могла и е била длъжна да направи служебно проверка в информационната система на Нотариалната камара, каквато не е била извършена. Нотариус Ч. е нарушила и задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните по сделката, да не допуска пропуски в работата си, които биха довели до накърняване на техните права.
Твърди се, че са налице двете предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност – противоправно поведение и настъпила вреда, както и вина, която се презумира по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес.
Към момента на извършване на деликтното деяние, нотариус Ч. е имала покрит риск „Професианална отговорност на нотариусите“ съгасно застрахователна полица сключена между нея и ЗАД „Армеец“ с посочен период на покритие от 00.00часа на 07.03.2017г. до 24ч. на 06.03.2018г. и ретроактивно покритие за отговорността на нотариуса от 00.00ч. на 07.03.2012г. до 24.00ч. на 06.03.2017г. Във връзка с това се твърди, че претендираното обезщетение може да се покрие от застрахователя като обезщетение за вреди, причинени вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на Нотариус Ч.
Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции и осъди ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 208 250лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, произтекли от виновното неизпълнение от ответната страна на задължението й по чл.578, ал.4 от ГПК в размер на 1/2 идеална част от средната пазарна стойност на имота, предмет на процесната сделка.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, в който се оспорва изцяло въвзивната жалба като неоснователна. Твърди се, че решението е изцяло мотивирано и в пълнота е обсъден събрания доказателствен материал. Твърди се още, че извършените от ответницата действия са в изпълнение на вменените й законови задължения от нормативната уредба, т.е. ответницата не е имала задължение да извършва справка в електронен регистър „Единство“, тъй като регистърът не е публичен и не съдържа пълна информация. Сочи се, че исковата претенция е предявена след изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от датата на твърдяното вредоносно деяние – нотариалното удостоверяване на НА. Пътят на защита на ищцата е различен от настоящия, т.е. исковата претенция е недопустима. Ищцата е бездействала в преклузивния срок и неуспешно е водила дело за прогласяване нищожността на процесната сделката за дарение. От друга страна се сочи, че наличието на валидно сключена застраховка професионална отговорност не прави исковата претенция основателна. Предвид това се иска да бъде потвърдено решението на първоинтанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба и от ответника – нотариус Л. Ч., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че не е налице императивна разпоредба, която да задължава нотариуса да направи справка в регистър „Единство“, който няма публичен характер и съдържа частична информация от служебните архиви на нотариусите. Вписването в електронен регистър „Единство“ не рефлектира върху валидността на упълномощаването /опр. № 1138/05.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 3926/2014г. ІІІ г.о./. Навеждат се доводи, че не следва да бъде ангажирана отговорността на нотариуса, в случай, че страната, която претендира вреди не е уведомила лицето, на което е предоставила пълномощие. Твърди се, че не са налице годни доказателства, установяващи стойността на имота, а от там и размера на вредите, като се оспорва изслушаната СТЕ. Оспорват се твърденията относно размера на удостоверения материален интерес в НА. Навеждат се подробни възражения за изтекла погасителна давност на исковата претенция за сумата над 74 000лева.
Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Установената по делото фактическа обстановка приема, че ищцата по време на брака си със С. Я. Н., сключен на 09.10.1998г. и прекратен през 2016г. с решение по гр.д. № 53838/2014г. на СГС, придобива в режим на СИО с договор за покупко – продажба, сключен на 16.11.2005г., обективиран в НА № 1* том **, дело № ****/2005 г., с вх. Рег. № 7* от **.**.**** г. на СлВп – Н., следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 5* находящ се в гр. Н., к.к. „С.“, ет. *, с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене с площ 110.00 кв.м, прилежащи части: тераса на площ от 130.00 кв.м, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 240/510 ид. части кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 5* с адрес на имота: гр. Н., к.к. „С.“, целия с площ от 510.00 кв.м.
На 14.03.2012 г. с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 1* от **.**.**** г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1* том *, Акт ** и двете на С. А. – Нотариус с район РС – Н., с рег. № *** на НК, ищцата е упълномощила бившия си съпруг С. Н. да извършва действия на разпореждане с горепосочените недвижими имоти.
Въззивницата – ищца на 28.03.2012г. е извършила оттегляне на горепосоченото пълномощно, което оттегляне е извършено писмено с нотариална заверка на подписа с рег. № 2* от **.**.**** г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 2* том *, акт *** и двете на С. А. – Нотариус с район на действие РС Н., с рег. № *** на НК. Нотариус С. А. е въвел веднага и изпратил в информационната система на Нотариалната Камара оттеглянето на пълномощното, в изпълнение на императивната разпоредба на чл.9а, т.2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
На 19.04.2012 г. бившият съпруг на въззивницата, в качеството му на пълномощник, използвайки горепосоченото оттеглено пълномощно, от нейно име и от свое име, дарява на своята майка К. М. Н. с НА за дарение на недвижим имот № **, том *, рег. № ** дело № ***/**.**.**** г. по регистрите на нотариус Л. Ч. с рег. № *** на НК гореописаните недвижими имоти.
В случая се твърди неизпълнение на задълженията по чл.578, ал.4 от ГПК, тъй като нотариусът не е извършил справка в единната информационна система за валидността на пълномощното, с което се е легитимирал бившия съпруг С. Н., което е накърнило правата и интересите на въззивницата. Претендира се наличие на елементите на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД – противоправно деяние на нотариуса, изразяващо се в бездействие; виновност при условията на „небрежност" и претърпени в следствие на деянието вреди, изразяващи се обедняване патримониума на въззивницата с 1/2 ид. част от процесния имот.
Според чл.25, ал.1 ЗННД, нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. В случая, въззиваемата нотариус Ч., не е оспорила обстоятелството, че при изповядване на процесната сделка не е извършила справка в единната информационна система – въведена в изпълнение на чл. 28б ЗННД и съответно не е констатирала оттеглянето на използваното при сделката пълномощно. Счита, че това не влиза в задълженията на нотариуса, включени в обхвата на чл.25, ал.1 ЗННД и чл. 578 ГПК, тъй като тази информационна система няма задължителен характер.
Въззивната инстанция намира, че въззиваемата - ответница Л. Ч., в качеството й на нотариус, е допуснала пропуск в работата си, като не е извършила служебна справка в базата данни, представляващи единната информационна система за нотариусите – въведена през 2009 г. в изпълнение на чл.28б ЗННД. Въведената в този регистър информация е служебно достъпна до всички нотариуси. Вписването на данни в тази служебна информационна система презюмира известност, респ. служебно знание на фактите и обстоятелствата, предмет на вписване. Нотариусът не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.578, ал.4 от ГПК и не е проверил представителната власт на С. Н., допуснал е пропуски в работата си, които са довели да накърняване на правата и интересите на въззивница. Допуснатия чрез небрежност пропуск, сочи на виновно неизпълнение по смисъла на чл.73, ал.1 ЗННД.
Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.3 ЗННД. Разпоредбата цели максимално ангажиране професионалната компетентност на нотариуса и във връзка с отговорността по чл.73, ал.1 ЗННД се явява гаранция за защита интересите на страните от пропуски и недобросъвестност в нотариалната дейност. Нотариусът е длъжен, съгласно чл.578, ал.4 от ГПК, да провери представителната власт на явилите се пред него лица. Същевременно, съгласно чл.25, ал.3 от ЗННД при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни, като такава е създадена в изпълнение на чл.28б от ЗННД /ДВ, бр.42 от 2009г./ Като не е сторил това чрез справка в информационната система съдържаща база данни – част от служебния архив на нотариуса, въззивната инстанция приема, че за въззиваемата е налице виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус.
В случая, са налице имуществени вреди за въззивницата в резултат на противоправното деяние/бездействие на нотариус Ч. , като е налице обедняване патримониума на въззивницата с 1/2 ид. част от процесните имоти. Налице е причинно-следствена зависимост между претендираните вреди и виновното неизпълнение на задълженията на нотариуса. Искът по чл.73, ал.1 от ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес. В случая, видно от представения нотариален акт за дарение с дата 19.04.2012 г., удостоверения материален интерес е в размер на 147 997.40 лева. Предвид това, че въззивницата е била собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, то искът за обезщетение на причинените имуществени вреди се явява основателен до размер от 73 998.70 лева и до този размер следва да бъде уважен.
До пълния претендиран размер от 208 250 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Отговорността на нотариуса по чл.73, ал.1 ЗННД може да бъде ангажирана и без съставения нотариален акт да бъде обявен за нищожно нотариално удостоверяване или да бъде отменен или изменен, тъй като законът не поставя такова изискване. Не е налице изтекла погасителна давност за претенцията, тъй като увреждащата сделка е изповядана на 19.04.2012 г., а исковата молба е предявена на 18.04.2017 г., т.е. в общия петгодишен давностен срок. Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковия процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск.
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като се постанови решение, с което се уважи исковата претенцията до посочения размер. Съобразно правилата на чл. 78 ГПК и пропорционално на уважената част от иска, на въззивницата са дължими сторените деловодни разноски както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция в общ размер на 8 250 лева.
На въззиваемата страна също са дължими деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, в общ размер на 5 673 лева.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 105/14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 567/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. С. Ч. с ЕГН ********** – нотариус вписан под № *** на НК с административен адрес гр. Н., к.к. „С.“, адм. сграда „С.“, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ц. П.-Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. В., общ. Н., обл. Б., кв. “И.“ № * сумата в размер на 73 998.70 /седемдесет и три хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и 70ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от виновно неизпълнение на задължението за проверка на представителната власт, съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК, равняваща се на 1/2 от удостоверения материален интерес на сключената сделка с нотариален акт № **, том *, рег. № 1* дело № *** от **.**.**** г., която сделка е била изповядана от нея като нотариус, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 208 250 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. С. Ч. с ЕГН ********** – нотариус вписан под № *** на НК с административен адрес гр. Н., к.к. „С.“, адм. сграда „С.“, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ц. П.-Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. В., общ. Н., обл. Б., кв. “И.“ № * сумата в размер 8 250 лева - представляваща деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Е. Ц. П.-Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. В., общ. Н., обл. Б., кв. “И.“ № * на Л. С. Ч. с ЕГН ********** – нотариус вписан под № *** на НК с административен адрес гр. Н., к.к. „С.“, адм. сграда „С.“, ет. *, офис * сумата в размер 5 673 лева - представляваща деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Армеец“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: