Решение по дело №2068/2014 на Районен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №281/4.5.2015 г.

 

гр. ЯМБОЛ.04.05.2015..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ...........районен съд ................ гражданска колегия в публично

заседание на .......02.04.2015г........година в състав:

                                                                                                   

Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                                     

при секретаря ...............Ст.М. .....…......................................и в присъствието на

прокурора...................................................................…като разгледа докладваното от

.........................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА.……………  ...гр.дело N 2068........ по   описа

 за 2014год.  и за да се произнесе взе предвид следното................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на З.Д.З. против Д.В.Д., с която желае да се  осъди ответницата да му заплати сумата 6 800лв., представляваща 1/2 ид.ч. от изплатено от него тяхно общо задължение по банкови кредити, ползвани по време на брака в периода 01.09.2009 г.- 18.07.2014 г., както и да бъде осъдена ответницата да му заплати дължащата се мораторна лихва, общо в размер на 700лв. за периода 01.09.2009 г.- 18.07.2014 г, заедно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че ответницата е негова бивша съпруга, с която бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ ***/2008 г. на ЯРС, като от м.ноември 2007 г. са в окончателна фактическа раздяла. По време на брака им с оглед нуждата от финансови средства се наложило да ползват такива от банкова институция, като за тази цел на 08.12.2005 г.сключил договор за потребителски кредит №*** за сумата 10 500лв. и на 15.12.2006 г. договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № *** за сумата 9 800лв., като и двата договора са сключени с Банка „***"АД, по-късно преименувана на „***”АД, като с оглед настъпване на финансови затруднения през следващите години няколкократно се наложило да коригира същите с цел удължаване на срока на връщане на ползваната от тях сума. Ищецът твърди, че до момента продължава да изплаща ежемесечно ползваните кредити без участие на ответницата. Това плащане се извършвало и по изричната му уговорка с бившата му съпруга при прекратяване на брака им, съгласно която уговорка била, че той трябвало да погася кредитите без претенция към нея, а тя да поеме издръжката на децата в периода на погасяването. Именно поради това не е имал до момента никакви претенции за възстановяване на нейната част от задължението. Ищецът твърди, че в края на м.май 2014 г. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ И.Х. по изп.д.№***/2014г. за изплащане на дължаща се издръжка в размер на 8 690лв. за периода от прекратяване на брака им, като с разноските по производството и натрупаните лихви задължението към момента е в размер на 14 051.98лв. Нещо повече, въпреки наличието на уговорка между тях бившата му съпруга е депозирала и тъжба до ЯРП за провеждане наказателно производство против него за неплащане на издръжка. Поради това за него възниква правен интерес да поиска възстановяване на изплатените за сметка на ответницата кредитни задължения. Поради погасяване на вземането му на част от тях поради изтеклия продължителен период, претенцията му се формира от 01.08.2009 г.-18.07.2014 г., като за този период е погасил вноски общо в размер 13 630лв., от които дължащата се от ответницата сума е в размер на 6 815лв., както и дължаща се лихва върху вземането му в размер на 700лв. за периода 01.08.2009 г.-18.07.2014 г.

В хода на съдебното дирене ищецът е направил изменение в размера на иска за заплащане на лихви, като го е увеличил сумата от 1657лв. с оглед заключението на ССчЕ.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор в който заявява, че оспорва иска по основание, като твърди, че посочените банкови кредити са теглени еднолично от кредитополучателя по тях, без нейно знание и без тя да се е задължава по тях. Сумите по кредитите не са изразходвани за задоволяване на нужди на семейството, а за погасяване на стари задължения на ищеца от преди брака. Освен това по един от договорите с анекс се е задължила солидарно Т.И.З.. Според ответницата към настоящият момент за ищеца не е възникнало регресното право да иска от нея заплащането на половината от платеното  по банковите договори, т.к. ищецът не е изплатил повече от половината от пълния размер  на дължимите суми по двата договора, т.е. не е изпълнил нещо което да надхвърля неговата част от цялото задължение. Освен това ответницата твърди, че с лични средства е погасила част от кредите на ищеца, посочвайки ги подробно по дати.

Във връзка с депозираният отговор, ищецът е депозирал становище, в което заявява, че задължението, както и правата по време на брачното съжителство са неделими, поради което изложените  съображения относно липса на предпоставки за предявяване на иск по чл.74 от ЗЗД са  несъотносими към настоящия казус. Сключените Анекси на по-късен етап от договорите за кредит са неотносими към спора, тъй като са от 07.01.14 г. и не касаят размера на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност на доводите и възраженията на страните съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 С решение № ***/13.03.2009 г. постановено по гр.д. № *** по описа за 2008 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 08.04.2009 г. е прекратен брака между страните.

Във връзка с твърденията си  ищецът е представил договор за потребителски кредит  „*** **” № *** сключен на 08.12.2005 г., с който  Банка „*** „АД е предоставила на З.Д.З. парична сума от 10 500 лв. под формата на нецелеви потребителски кредит. Крайният срок на издължаване на кредита според договора е 25.11.2013 г., като погасяването е  уговорено  да се извърши на 96 месечни вноски с падеж на всяка 25-то число на месеца.  Към този договор е сключен Анекс от 23.03.2010 г., по който страна вече е „***” АД и с него са приети за изпълнение Общите условия при които банката предоставя потребителски кредити на физически лица. Към този договор за  предоставени Анекси №1,  №2 и  №3, с които са предоговорени отношенията между страните, както и правопориемниците на Банка „***”АД-„***”  и „***”.

Съгласно договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № *** Банка „*** „ АД е предоставила на З.Д.З. като кредитополучател кредит в размер на 9 800 лв., в т.ч. за погасяване на отпуснати то банката кредит съгласно договор за кредит № ***/26.04.2006 г. и овърдрафт, съгласно договор за овърдрафт № ***/03.11.2005 г. към договора са приложени и Анекс № 1/23.03.2010г., Анекс № 2/12.11.2010 г. и Анекс № 3/07.01.2014 г.

С постановление от 18.06.2014 г. на разследващ полицай при РУ „Полиция” - гр. Ямбол по  досъдебно производство № ***/2014 г. по описа на РУП – Я. З.Д.З. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.183  ал.1 от НК за това, че не е плащал  издръжка на своите низходящи М.З.З. и С.З.З. за което е осъден с влязло в сила решение № ***/13.03.2009г. на ЯРС.

Представена е поканата за доброволно изпълнение  до З.Д.З. от ЧСИ рег. № *** -  И.Х. по изп.дело № *** във връзка с изпълнението по издаден изпълнителен  лист по г.д.№ ***/2008г. на ЯРС, по който З.Д.З. е осъден да заплаща на Д.В.З. в качеството й на майка и законен представил на малолетните деца М.З.З. и  С.З.З. месечна издръжка в размер на 60 лв. за детето М. и  50 лв. за детето С. считано от 01.11.2007г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Във връзка с възраженията си че ответницата е изплащала суми по кредитите които е погасявала с нейни лични средства същата е представила вносни бележки

издадени от „***„ за извършени плащания на 28.11.2008 г. - 300 лв., 30.12.2008 г. – 200 лв., 28.01.2009г. – 350 лв., 24.02.2009г. – 300 лв., 16.03.2009г. – 300 лв., 28.04.2009г. – 250 лв. , 16.06.2009г. – 700 лв., 03.08.2009 г. – 200 лв., 05.08.2009г. – 300 лв., и 01.09.2009г. – 160 лв.

Съгласно писмо изх. № *** /13.10.2014 г. на „***” размерът на неизплатените суми по двата  договора към 01.09.2014 г. е: по договор за кредит № ***/08.12.2005 г. – неизплатената главница е 6657.05 лв., а платените са – 2504.87 лв.; по договора за кредит № ***/15.1.2006 г. неизплатена главница е 8089.45 лв., а платените са – 2352.56 лв.Според писмото размерът на направените вноски по двата  договора за периода 01.09.2009 г. – 18.07.2014 г. е: по първият  договор – главница 3509.63 лв., лихва – 3106.29 лв. и  такса за управление  84.73 лв. а  по вторият договор – главница 2153.34 лв., лихва – 4396.49 лв. и такса за управление – 78.67 лв.

По искане на ищеца по делото  е назначена и изготвена  Съдебно-счетоводна експертиза вх. ***/10.11.2014 г. със задача  след справка  в последното досие на З.Д.З. в „***” вещото лице да даде заключение   какъв е размерът на погасителното задължение за периода от 01.09.2009г. до 18.07.2014 г. както и какъв е размера на дължащите мораторни лихви за същия период и да посочи кой е титуляра на плащанията по вноските. Вещото лице е дало заключение, че размерът на направените вноски  за периода 01.09.2009г. – 18.07.2014 г. по разплащателната сметка на „***„ АД с титуляр  З.Д.З. е общо 13 419.00 лв. размерът на погасеното задължение за този период е общо 13 329.15 лв. в т.ч. – по договор за потребителски кредит № ***/08.12.2005 г. – 6 700.65 лв., в която са включен главница от  3 509.63 лв., лихви  общо от 3 106.29 лв. и такса за управление  в размер на общо 84.73 лв. по договор № ***15.12.2006 г. -  размерът на направените вноски за периода от 01.09.2009 – 18.07.2014 г. е 6628 лв. и включва: главница в размер на общо 2153.34 лв., лихви в размер на общо 4 396.49 лв. и такси управление в размер на общо 78.67 лв. Вещото лице е изчислило размера на мораторните лихви които за периода от датата на плащане до 18.07.2014 г. – датата на И.М. е общо 3314.69 лв. При отговор на втората задача вещото лице е направило справка по разплащателната сметка с титуляр З.Д.З. и е установила, че по различните вносни бележки   фигурират имената на различни лица, като е посочила конкретно кои са те. Така по вносни бележки от 16.03.2012 г., от 03.07.2013 г. от 17.10.2012 г., от 16.03.2013  г., от 07.05.2013 г.  и 25.06.2014 г. като вносител е записано името на Т.И.З..

По делото бяха разпитани като свидетели К.П.Г., М. В. Л. и Т.И.З..

Свидетелката К. Г. твърди, че познава ищцата и са работили с нея заедно от 2001 г. до 2007 г., като са били много близки и много са си споделяли.Същата заявява, че семейството никога не е разполагало  със средства, като ищцата не е разполагала с пари  са живели много скромно. Тя не знае  ищцата да е теглила заем или кредит. Не е виждала в къщата да са правени ремонти, като не е влизала в нея.

Свидетелката М.Л. – *** на ищеца твърди, че по време на брака си страните са теглили кредити, за което съдила по това, че са купували скъпи  джи ес еми, ходили са на ресторанти, сложили са алуминиева  дограма, паркет в семейното жилище, купили си спалня. В къщата, в която живеели също правили ремонт. Свидетелката твърди, че Д. много добре знаела за тези кредити, тъй като сама е предложила да отиде да работи в Г., за да погасят кредитите, а тя да гледа децата.Свидетелката твърди, че тя е гледала  децата на село, като след като се разделили, тъй като З. бил в чужбина Д. е платила две вноски по кредитите, тъй като са идвали поръчителите са идвали  да ги плашат на село. З. й е давал пари лично на нея за нужди на децата. Те са помагали на брат й на Д. да направи  сватба с пари. Ремонтите, които направил в къщата били 2004-2005г.

Свидетелката Т.З. – *** на ищеца заяви, че когато се свързали със съпруга й той имал да плаща кредити, които е теглил по време на  техния брак – 2002-2003 г. знае, че има две деца, за които е осъден да плаща издръжка, но знае, че страните имали уговорка З. да плаща сумите по кредитите и през този период да не й дължи издръжка за децата. А Д.  да не търси издръжка от съпруга й. до 2014 г. Д. не е търсила издръжка от З.. През м.05. получили писмо че и образувано изп. дело за събиране на издръжката като свидетелката е внасяла лично суми за погасяване на вноски по кредита. Това е така, тъй като той работи  далеч по ***-овете, тръгва сутрин рано и вечер се прибира късно и затова тя ги внасяла в банката като той  й давал пари. Сестра й се казва В.И.П., която също е внасяла в банката пари  за да не закъсняват вноските. Със З. са заедно от м.11.2011 г.

Във връзка с новата квалификация на иска на вещото лице е била поставена  допълнителна задача, което да даде заключение относно размера на остатъка от ползваните кредити към датата навлизане в сила на решението за прекратяване на брака на страните, както и относно размера на изплатените вноски до 08.04.2009г. и относно момента на изплащане на ½ част от кредита и размера на погасените вноски след този момент. Във връзка с установяване обстоятелството за предназначението и разходването на паричните средства по ползване от страните на банкови  кредити е допусната до разпит Р. Б.. Във връзка с допълнителната задача на вещото лице е изискана информация от „***” която е изпратила писмо вх. №  ***/25.02.2015 г. във връзка с издаденото съдебно удостоверение на вещото лице, като са приложени всички договори за кредит, Анексите към тях и погасителните планове. Съгласно допълнително съдебно-счетоводна  експертиза, вх. № ***/25.03.2015 г. вещото лице е дало следното заключение: Размерът на остатъка от ползваните кредити към дата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака на страните – 08.04.2009г. е общо 15 676.11 лв. по първият договор – главница 7255.63 лв., по втория  договор от 15.12.200-6 г. – главница – 8420.48 лв. размерът на изплатените вноски до 08.04.2009г. по първия договор от 08.12.2005 г. са в размер на общо  6041.36 лв. и с тях са погасени следните задължения: главница – 3244.37 лв., договорна лихва – 2721.85 лв., наказателна лихва – 15.81 лв., такса управление – 59.33 лв. по договор № ***15.12.2006 г.  са в размер на общо 3472.74 лв. и с тях са погасени съответно главница ,договорна лихва, наказателна лихва и такса управление. Момента на изплащане на ½ ид.ч. от двата кредита и размера на погасените вноски след този момент- след тази дата е както следва: по договор № ***/08.12.2005 г. ½ от сумата от първоначално отпуснатия размер е 5285.32 лв., а момента на изплащане на ½ ид.ч. от кредита е датата 15.02.2012 г. Размерът на погасените вноски след момента на изплащане на ½ ид.ч. от задължението по този договор за периода 15.02.2012 г. – 15.07.2014 г. е общо 3157.30 лв. в т.ч.: договорна  плюс просрочена лихва – 1242.28 лв. , главница /платена до 28.11.2013 г./ - 1882.03 лв., такса управление – 32.99 лв. По договор № ***15.12.2006 г. ½ от сумата от първоначално отпуснатия размер на кредита е 4896.82 лв., а момента на изплащане на ½ част ще бъде датата 15.10.2015 г. по въпросите на ответника вещото лице е отговорило, че размерът н а неизплатените суми по договора за кредит от 08.12.2005 г. към 01.09.2009 г. е общо 7711.28 лв., като са посочени съответно от него главница, договорна лихва и такса управление. Размерът на неизплатените по договор за кредит от 15.12.2006 г. към дата  01.09.2009г. е общо 10428.97 лв., в т.ч. главница – 8089.45лв., договорна лихва – 2269.95 лв. и такса управление – 69.57 лв. Съгласно действащите към 01.09.2009г.  клаузи на договора  крайния срок за пълното погасяване е било 25.11.2016 г. Размерът на извършените плащания по договор за кредит № ***/08.12.2005 г. за претендираният период 01.09.2009г. – 18.07.2014 г., разбит по пера е общо 6700.65 лв., в т.ч.: главница – в размер на общо 3509.63 лв., лихви в размера на общо 3106.29 лв., така управление в размер на общо 84.73 лв. размерът на извършените плащания по договор за кредит № ***15.12.2006 г. за претендирания период 01.09.2009 г.-18.07.2014 г.  разбит по пера е общо 6628.50 лв., в т.ч.: главница в размер на общо 2153.34 лв., лихви в размер на общо 4396.49 лв. и такса управление в  размер на общо  78.67 лв.

Свидетелката Р. Б.  - *** на ищеца заяви, че й е известно, че по време на брака брат й и снаха й са теглили кредит, което било около 2003 г. Той бил за лично ползване, като с тези пари си обзавели къщата, в която се преместили да живеят, която е на баба й и там почти направили основен ремонт. В къщата нямало нищо. Единият кредит тя знае, че брат й е теглил за сватбата на брата на Д.. Това знае, тъй като те са я молили тя да стане поръчител, но свидетелката отказала. Знае, че парите по кредита са били за основен ремонт на къщата, но не може да си спомни кога е станало това. Знае, че са слагали теракота, ламинат, чисто нови мебели, купили са нов хладилник, пералня и компютър.

По молба на ответницата бе изслушана и свидетелката Р.Б. която познава страните от 2002 г. същата заяви, че само веднъж е ходила в къщата на „***” през м.април 2006 г. и видяла, че имало една пътечка с мозайка и пръскана мазилка. Не е видяла да има нови мебели или нови неща като хладилник или телевизори. Не й направило впечатление да има нещо ново.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.127,ал.1, във вр.ал.2 от СК, във вр.с чл.25,ал.2 от СК/отм./, с оглед обстоятелството, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 08.04.2009г. решение, което обуславя приложимостта на СК от 1985г. при уреждане на имуществените отношения на страните. Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за държаща се мораторна лихва за периода 01.09.2009г. – 18.07.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК /отм./ за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят е приел солидарна обвързаност на съпрузите  след прекратяване на брака им, като е въвел законова презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството, т.к. след прекратяване на брака имуществената общност е прекратена и задълженията на бившите съпрузи стават вече в режим на разделност. Когато обаче един от бившите съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяването на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие предвид прекратената СИО, като основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователното обогатяване, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството. В чл.127,ал.2 от ЗЗД е уредено правото на всеки солидарен длъжник , който е изпълнил повече от своята част, да претендира разликата от останалите солидарни длъжници. Регресният иск по чл.127,ал.2 от ЗЗД е средство платилият дълга солидарен длъжник да получи онова, което е платил над частта си от общото задължение. За да се ангажира регресната отговорност в случая на бившия съпруг следва да са налице следните правнорелевантни факти: да има сключен договор за заем от единия съпруг по време на брака, съпругата да е знаела за сключения договор за заем и за неговата цел, заемът да е теглен и изразходван за задоволяване нужди на семейството и този заем е върнат само от ищеца.

В случая няма спор, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с  влязло в сила на 08.04.2009г. решение по гр.д. №***/2008г. на ЯРС. Именно от този момент семейната имуществена общност е прекратена и възниква разделност на задълженията на бившите съпрузи. От писмените доказателства събрани по делото безспорно се установи, че по време на брака съпругът-ищец е теглил два кредита от Банка „***” АД, по късно преименувана на „***”АД, първият с договор за потребителски кредит  „*** ***” № *** сключен на 08.12.2005 г., за парична сума от 10 500 лв.  и вторият с договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № ***15.1.2006 г. за кредит в размер на 9800лв. Ищецът е визирал период на плащане и претенция към ответницата 01.09.2009г.-18.07.2014г./ датата на предявявана на иска/. От гласните доказателства събрани по делото съдът приема, че безспорно се установи че сумите по тези кредити са били използвани за ремонт и закупуване на мебели на къщата, в която семейството се е преместило да живее, т.к. тя била стара и в нея нямало нищо, т.е че същите са изразходвани за задоволяване на нужди на семейството. От същите се установи, че съпругата е знаела за тях, като тя самата е внасяла вноски по тях. Твърдението, че между бившите съпрузи е имало уговорка ищецът да плаща кредите, а ответницата да не му търси издръжка за децата не беше доказано безспорно, т.к. данни за това се съдържат единствено в показанията на съпругата на ищеца свид. Т.З., които останаха изолирани от останалия доказателствена материал и са заинтересовани. Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се възприема от съда като компетентно дадена, размерът на направените вноски  за периода 01.09.2009г. – 18.07.2014 г. по разплащателната сметка на „***„ АД с титуляр  З.Д.З. е общо 13 419.00 лв. размерът на погасеното задължение за този период е общо 13 329.15 лв. в т.ч. – по договор за потребителски кредит № ***/08.12.2005 г. – 6 700.65 лв., в която са включен главница от  3 509.63 лв., лихви  общо от 3 106.29 лв. и такса за управление  в размер на общо 84.73 лв. по договор № ***15.12.2006 г. -  размерът на направените вноски за периода от 01.09.2009 – 18.07.2014 г. е 6628 лв. и включва: главница в размер на общо 2153.34 лв., лихви в размер на общо 4 396.49 лв. и такси управление в размер на общо 78.67 лв.

Основният въпрос е дали с посочените плащания за ищеца е възникнало регресното право по чл.127,ал.2 от ЗЗД да иска от ответницата – солидарен длъжник заплащането на половината от платеното по договорите за кредит. По този въпрос е налице задължителна за прилагане практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №827/ 15.12.2010г. по гр.д.№ 1328/ 2010г., ІV г.о. ГК, съгл. което преди да изпълни на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение, солидарен длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част от солидарното задължение. Това е така, защото правилото на чл.127,ал.2 от ЗЗД  изрично предвижда, че за да възникне обратно вземане към съдлъжниците, солидарният длъжник трябва да е изпълнил повече от своята част. Солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127, ал.2 от ЗЗД , без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която да надхвърля припадащата му се част. Ето защо в случая е без значение кога , на коя дата са погасени половината от задълженията по кредитите. В случая следва да се изследва какво е било задължението по кредитите след прекратяването на брака и дали с вноските по посочения в И.М. период е платено половината от задълженията по тях, т.к. преди това имуществените отношения между страните са в режим на СИО.  В случая трудно би могло да се посочи какво ще е цялото задължение-като главница, лихви и такси, т.к. и двата кредита не са погасени. Според в.л.и писмото на банката размерът на неизплатените суми по двата  договора към 01.09.2014 г. е: по договор за кредит № ***/08.12.2005 г. – неизплатената главница е 6657.05 лв., а по договора за кредит № ***15.1.2006 г. неизплатена главница е 8089.45 лв.Според писмото и заключението на ССчЕ размерът на направените вноски по двата  договора за периода 01.09.2009 г. – 18.07.2014 г. е: по първият  договор – главница 3509.63 лв., лихва – 3106.29 лв. и  такса за управление  84.73 лв. а  по вторият договор – главница 2153.34 лв., лихва – 4396.49 лв. и такса за управление – 78.67 лв. Като се има предвид, че ответницата на 01.09.2009г. е направила вноска по кредите от 160лв. която се включва в исковия период, както и други вноски след прекратяването на брака, за което представи вносна бележка, които не бяха оспорена от ищеца, съдът приема , че ищецът не е изплатил припадащата му се част от солидарното задължение, което претендира на половина и с оглед презумпцията на чл.127,ал.1 ЗЗД. Поради това и ищецът не може да претендира обратно вземане от ответницата, т.к. не са налице условията за възникване на регресното му право, с оглед на което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Иск по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен следва съдбата на основният иск и също следва да се отхъврли.

При този изход на делото на осн.чл.28,ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответницата направените от нея разноски по делото в размер на 757.50лв., съобр. представения списък по чл.80 ГПК.

Воден от горното , ЯРС

 

                                          Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Д.З. ***, ЕГН ********** против Д.В.Д. ***, ЕГН ********** иск по чл.127,ал.1, във вр.ал.2 от СК, във вр.с чл.25,ал.2 от СК/отм./ за заплащане на сумата от 6800лв., представляваща ½ ид.ч. от изплатеното от него общо задължение  по банкови кредити, ползвани по време на брака в периода 01.09.2009г. – 18.07.2014г., заедно със законната лихва от предявяването на иска, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Д.З.  против Д.В.Д. иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на дължащата се мораторна лихва общо в размер на 1657лв. за периода 01.09.2009г. – 18.07.2014г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК З.Д.З. да заплати на Д.В.Д. направените от нея разноски по делото в размер на 757.50лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: