РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110141677 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Пред Софийски районен съд делото е образувано по искова молба от Д. Д.
К., с която срещу ответника ****** (със статут на юридическо лице на бюджетна
издръжка съгл. чл. 57, ал. 2 ЗАдм.), представлявана от областния ******, са
предявени искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- за сумата 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в силен стрес, притеснение, безпокойство, потиснатост, отчаяние, затваряне в
себе си, засягане на честта, достойнството, авторитета, репутацията и доброто име
на ищцата, безсъние, липса на апетит, апатия, ограничаване на социалните
контакти, проблеми в семеен и професионален план, нарушаване нормалния ритъм
на живот;
- за сумата 1980 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
реализирани разходи при водене на съдебно дело;
- за сумата 6136,40 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в
размер на 20 000 лева, претендирано за периода 19.08.2020 г. – 25.07.2023 г.,
- за сумата 607,50 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в
размер на 1980 лева за периода 19.08.2020 г. 25.07.2023 г.,
които вреди се твърди да са причинени вследствие виновно противоправно
поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, изразяващо се в
дописването в договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна
собственост по реда на глава IV ЗДС и § 1 ПЗР на ПМС № ****** г., сключен на
******, по който бащата на ищцата е бил купувач, на означението „1/2“, като в
регистрите на областната управа е била заведена преписка, съгласно която баща й е
1
закупил именно една втора ид.ч. от имота, а в Имотен регистър е била отразена
покупко-продажба на целия имот, както и бездействие на ответника да инициира
провеждането на процедура по поправка на очевидна фактическа грешка относно
грешно вписаното обстоятелство, съдържащо се в документа за собственост и да
предприеме действия по вписванията на поправения акт в Агенция по
вписванията.
Ищцата твърди, че с оглед подготовка на дело за делба, е посетила Агенция
по вписванията ******, откъдето получила копие от Договор за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******, видно от който
наследодателят /Д. П. К./, в качеството си на купувач, закупил следния имот:
****** /трети, планоснимачен номер хиляда петстотин и петдесети/, целият от 792
кв.м., находящ се в кв. 60 по плана на ******, ******, при съседи: ******, ******;
******; ****** и улица. Видно от съдържанието на посочения препис, целият имот
/а не само част от него/ е бил закупен от наследодателя на ищцата. Доверявайки се
на публично вписаното обстоятелство, ищцата била със съзнанието, че
наследодателят е бил изключителен собственик на горепосочения имот, като
поради семейни причини към момента на закупуването му не е поддържала близки
отношения със своите роднини, поради което не разполагала с информация
относно придобивната сделка. Ищцата предявила иск за делба на имота /****** в
****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., при съседи на целия
парцел: улица, ******, ******, ****** и парцел ******, който парцел съгласно
скица на поземлен имот представлявал: поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, ******, ******, с адрес
на поземления имот: ******, ******, целия с площ от 786 кв.м., при граници и
съседи на имота: ******; ******; ******; ******; ******/, ведно с построената в
него масивна жилищна сграда, представляваща северозападен близнак с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
******, със застроена площ от 67 кв.м. и ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда, представляваща югоизточен близнак с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, като приложила
заверения препис на договора за продажба от ******, въз основа на което било
образувано гр. д. № 518/2018 г., ГО по описа на РС ******, а в исковата молба
/подадена от ищцата по горепосоченото дело/ се съдържали твърдения, че
поземленият имот /индивидуализиран в Договор за продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост, сключен на ******/ бил изключителна собственост
на наследодателя на коляното на ищцата по настоящото производство. С отговора
на исковата молба по делото за делба ответниците оспорили твърдението, че
посоченият парцел е изключителна собственост на наследодателя на Д. К., като
посочили, че същият е бил собственик само на ½ идеална част от имота.
Ответниците също приложили като доказателство копие от договора за продажба
на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******, в чието
съдържание ръкописно било добавено означение за дробна част, а именно „1/2“, а в
копието на договора бил виден печат на ******. Като писмено доказателство към
отговора на исковата молба по делото за делба, бил представен и договор за
продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******,
между С. Й. С., С. (С.чо) Й С. и ******, съгласно който, продавачът продава на
купувачите държавен имот, както следва: 1/2 от ****** в ****** по плана на
******, целият състоящ се от 792 кв.м., при съседи на целия парцел: улица, ******,
******, ****** и ******. В първото заседание по делото за делба, позовавайки се
2
на приложения от Д. К. документ за собственост, заверен с „вярно с оригинала“,
процесуалният представител оспорил наличието на съсобственост с
конституираните като наследници на лицето С. (С.чо) С. /С. С., А. Ф., Д. Д./. В
производството по делба авторството и съдържанието на договора за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ****** от ****** и на
договора за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от ******,
били оспорени от страна на Д. К., но без резултат, като съдът приел, че
наследодателят на последната е бил собственик на една втора част от посочения
парцел. С решението си съдът допуснал до делба само една втора част от ****** в
****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., представляващ
поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****** и на масивна жилищна сграда, представляваща северозападен
близнак с идентификатор ******, като отхвърлил иска за делба на целия ****** в
****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., и на масивна жилищна
сграда, представляваща югоизточен близнак с идентификатор ******. Ищцата в
настоящото производство реализирала разходи по оспорването на документа /1980
лева: за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева, държавна такса в размер
на 80 лева, държавна такса за 8 бр. съдебни удостоверения 40 лева и депозит за
вещо лице – 300 лева/, основавайки твърденията си на вписаното в имотния
регистър обстоятелство, което довело и до негативни изживявания у нея, като
счита, че същите се намират в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника. Ищцата излага доводи, че относно заповедта, с която се определя
купувач на имот – частна държавна собственост, както и относно договора за
продажба на такъв имот, е предвиден ред за нанасяне на корекции при наличието
на грешка, като по отношение на заповедта процедурата е по административен
ред, а по отношение на договора – по предвидения в ГПК ред за поправка на
подлежащи на вписване актове. Подобни действия обаче не били предприети,
което довело до наличието на вписан в публичния регистър акт с неверни
обстоятелства, което създало неверни представи у ищцата, която предприела
действия по образуване на дело за делба при изчислени и посочени от нея квоти.
Твърди да е преживяла шок и емоционален срив, когато било постановено
решението на съда по гр.д. № 518/2018 г., ГО по описа на РС – ******, в което било
прието, че наследодателят е придобил една втора част от поземления имот, тъй
като по този начин била представена пред своите роднини като алчна личност,
целяща да получи нещо, което не се следва, използвайки правни похвати, като по
този начин името, честта и достойнството били накърнени пред роднините и
съседите. Психическото и емоционалното съС.ие на ищцата се влошило
значително, личността й била засегната негативно, бил е нарушен нормалният
начин на живот, работа, отражение имало и върху социалните контакти. След
постановяване на съдебното решение по делото за делба била разстроена,
изключително напрегната, силно фрустрирана, негативните емоции били завишени
до краен предел вследствие поведението на ответника в настоящото производство.
Ищцата изпитала разочарование от факта, че е възможно официални документи да
се окажат неистински, поради пропуск на ответната страна, който пропуск не бил
коригиран надлежно и своевременно, както и от обстоятелството, че ищцата
определя себе си като честен, лоялен човек, подхождащ добросъвестно към
изпълнение на задължения от всякакво естество и въпреки това била принудена да
търпи унижение и неудобство поради неизпълнението на задължението на
ответника. В началото на периода, в който ищцата започнала да търпи вреди, тя
3
станала апатична и тъжна, като всеки път, в който си спомняла за случилото се,
избухвала в гняв, тъй като се чувствала несправедливо засегната, с оглед на това,
че била възприета от другите участници в производството по делба, като личност,
целяща да получи неоснователно нещо чуждо, като същевременно усещала и
безсилие да промени нещо, поради поведението на ответника. В първите три-
четири седмици, след узнаване на решението на съда по делото за делба, ищцата
посочва, че почти не е спала, премисляла поС.но случилото се, в частност, че
поради поведението на ответника, тя е представена в негативна светлина пред
своите роднини и съседи, която представа у тях щяла да остане завинаги. Загубила
апетит, започнала да страда от безсъние, загубила професионална, лична и
житейска мотивация за извършване на обичайните ежедневни дейности, изгубила
чувството си за хумор, усещането за веселие, спряла да прави планове за живота
си, изолирала се от близки и приятели, тъй като при среща с хора, все се стигало до
обсъждане на случилото се, което травмирало ищцата, като съС.ието се влошавало.
В работата си, ищцата проявявала разсеяност, тъй като била фокусирана върху
неправомерното поведение на ответника, както и каква защитна позиция да заеме.
Ищцата изпитвала притеснение и страх от възможността случката да стане доС.ие
на колегите , което можело да доведе до формиране на негативно мнение спрямо
нея, тъй като преди това била възприемана като съвестен и дисциплиниран
служител. Започнала да изпитва затруднение при изпълнение на служебните си
задължения, вследствие натрупаните негативни изживявания, което довело и до
влошаване на отношенията с нейните колеги, от които се изолирала, тъй като
нямала желание да обсъжда случилото се, което неминуемо ставало тема на
разговор. Загубила желание и устрем за работа, полагала старание да работи както
преди, но това не било възможно поради преживените тревоги и настъпилите
събития, с които не можела да се примири и които дали негативно отражение и
върху семейните отношения. Започнала да се гневи безпричинно и да инициира
скандали за дреболии, отказвала да разговаря с най-близките си хора.
Възнамерявала да възобнови отношенията си с роднините си и със съседите си, но
това се осуетило поради изхода от делото за делба. Всички посочени негативи били
налице и към настоящия момент. Преди случилото се ищцата била жизнен,
контактен, енергичен, работещ, пътуващ, позитивен, усмихнат и ангажиран човек,
отворен към хора и нови контакти, правещ планове и без проблеми със съня, а
вследствие поведението на ответника, станала нещастна, притеснена, унизена,
съсипана физически и психически, затворена, потисната, обезкуражена, често
подхождаща с раздразнение в обикновени житейски ситуации. Ищцата била
известна като грижовен, честен, работещ, отговорен човек, обичащ работата,
средата и живота си, спазваща законите, зачитаща правата на околните и винаги в
готовност да окаже помощ. През целия си живот не е била наказвана, работила
старателно, отличавала се с точност и отговорност, като всичко това било сринато
вследствие поведението на ответника. Ето защо моли за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 1980 лева - обезщетение за имуществени вреди -
разходи за делото за делба, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; обезщетение за забава в размер на 6136,40
лева върху главницата от 20 000 лева, за периода 19.08.2020 г. /на която дата
ищцата се е запознала с решението/ – 25.06.2023 г., както и в размер на 607,50 лева
обезщетение за забава върху главницата от 6136,40 лева, за периода 19.08.2020 г.
4
25.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ******, чрез ******, с
твърдения за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че от
приложените към отговора документи, от решението на РС – ****** от 19.08.2020
г., се установява, че наследодателят на ищцата е притежавал една втора ид.ч. от
поземления имот, придобит чрез договора за покупко-продажба. Излага, че
съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния
съвет от 1975 г., Д. К. /наследодател на ищцата/ закупува право на строеж върху
една втора идеална част от държавна земя. От общинската администрация на
****** до ****** е било изпратено писмо по повод молба от наследодателя на
ищцата за закупуване на една втора част от ****** в ****** по плана на ****** и
уточнението в точка 8 от този документ, касателно съществуването на типов
договор от 11.01.1972 г. за отстъпване право на строеж върху другата една втора
идеална част от поземления имот. Ответникът сочи, че в акт за частна държавна
собственост № ****** от ****** г., отнасящ се към ****** в ****** по плана на
******, изрично в т. 17 „забележка“, е записано, че със заповед № ****** г. на
****** и на основание договор за продажба от ******, една втора част от
процесния имот се отписва от актовите книги за собственост в полза на Д. П. К.
/наследодател на ищцата/. Поддържа, че съгласно договора за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост от ******, купувачът
/наследодателят на ищцата/, е задължен да впише договора в нотариалните книги.
Позовава се и на чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията, като твърди, че
настоящият случай попада в хипотезата на „всички други актове“, съгласно
разпоредбата, т.е. вписването се извършва по писмена молба на страните, на
нотариус и на всеки, който има интерес от вписването, следователно не е налице
изрично задължение за ****** да вписва договорите за продажба на имоти – частна
държавна собственост. На следващо място, ответникът твърди, че видно от
приложения към исковата молба заверен препис на договора за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост от ******, печатът „Вярно с
оригинала“ е на Служба по вписванията – ******; след извършена справка в
Службата по вписванията – ******, се установило, че на 30.07.1997 г., лично
наследодателят на ищцата е вписал договора за продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост от ******, което е в противоречие с твърдението на
ищцата, че областният управител е вписал акта в Агенция по вписванията ****** и
съответно поради това е претърпяла неимуществени вреди от поведението на
ответника. Посочва, че твърденията на ищцата са противоречиви в частта, в която е
посочено, че се е изолирала от близките си, а същевременно е признала, че към
момента на покупката на имота, не е поддържала близки отношения с роднините
си, като допълва, че в исковата молба, въз основа на която е образувано делото за
делба, ищцата е посочила, че баща й е прехвърлил идеалните си части от
процесния имот на сина си срещу задължение за издръжка и гледане, което
ответникът счита, че е индиция за изводи, противни на твърденията на ищцата за
близост с нейните роднини. Ответникът сочи, че ищцата следва да е била наясно с
това каква част от имота е принадлежала на наследодателя , тъй като при
откриване на наследството, за нея е възникнало задължение да внася местен данък,
тъй като била призована към наследяване. Поддържа, че след откриване на
наследството, ищцата е разполагала с възможност да се снабди с информация
относно имота и по-точно неговата площ. Оспорва исковете и като прекомерни по
размер. Моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски.
5
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния
съвет по чл. 20 ЗСГ от 1975 г., С. Ж. М. и З К. М.а са продали на Д. П. К. правото на
строеж върху държавна земя, а именно върху една втора идеална част,
северозападната част на ****** по плана на ******, ведно със застроената в него
жилищна сграда – близнак в недовършен вид.
С писмо от 19.05.1997 г. по повод постъпила молба от Д. П. К. кметът на
община ****** е изпратил на областния ****** преписка за закупуване на една
втора част от парцел******по плана на ******
Установява се от приетите преписи на процесния договор за покупко-
продажба на недвижим имот частна държавна собственост от ******, че същият е
бил съставен в три екземпляра, които купувачът се е задължил да впише в
нотариалните книги съгласно чл. 87, ал. 3 Правилника за приложение на ЗДС. След
нотариалното вписване един от екземплярите съгласно същия е предвидено да се
предаде на купувача, един да остане в Служба по вписванията и един да се
представи в управление „Държавна собственост“ за отписване на имота от
актовите книги за държавна собственост.
С молба до РС – ****** от 30.07.1997 г. Д. П. К. е поискал да бъде вписан
договора, сключен с ******.
Видно е от приобщените като доказателства по делото екземпляри, че
договорът е вписан в книгите, водени от служба по вписванията към РС – ******
във вида му без означението, че сделката има за предмет една втора ид.ч. от имота,
без допълнителния печат и подпис в средната лява част на документа на нивото на
поправката, каквито са видни на другия представен екземпляр от същия.
Доколкото екземплярът от договора, вече вписан в нотариалните книги (предвид
съвпадението на данните от входящия регистър), носи процесната поправка –
дописване на означението 1/2 отгоре върху печатния текст „******“ с положен
печат и подпис на ******, се налага извод, че въпросната корекция е била
извършена върху вписания вече договор за продажба.
Съгласно акт № ****** за държавна собственост от ****** г., съставен за
дворно място от 792 кв.м. без построената сграда с разгъната застроена площ от
314 кв.м., находящ се в ****** и съставляващ ******, със заповед № ****** г, на
****** „!/2“ идеална част от парцела въз основа на § 1 от ПЗР на ПМС № ****** г.
и договор за продажба на недвижим имот от ****** за отписва от актовите книги
за държавна собственост в полза на Д. П. К..
По делото е представена и заповед № ДС-******/****** г. на ******,
съгласно която е разпоредено да се отпише от актовите книги за държавни имоти
частна държавна собственост и да се предаде на Д. К. 1/2 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка от
25.09.1997 г. Д. П. К. е прехвърлил на сина си В. Д. К. 4/6 ид.ч. от собствената си
1/2 ид.ч. от процесния имот, заедно с 4/6 ид.ч. от построената в имота масивна
жилищна сграда, представляваща западен близнак с площ 67 кв.м. срещу
задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката му при нужда,
болест и немощ, като му осигури нормални условия на живот. От представените по
делото от данъчната служба на община ****** документи съдът намира, че към
6
този момент наследодателят на ищцата вече е разполагал с екземпляр от процесния
договор с нанесената поправка, който е бил представен на нотариуса, а също и е
бил приложен към подадените данъчни декларации за имота, в т.ч. и към
подадената от Д. П. К. на 27.03.1998 г. данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ,
авторството на която е установено от приетата в настоящото производство
съдебно-почеркова експертиза.
От удостоверенията за наследници, приети като доказателства по делото, е
доказано, че на 15.06.2008 г. Д. П. К. е починал и е оставил за свои наследници по
закон В. Д. К. и ищцата. В. Д. К. е починал на 19.11.2012 г. и е оставил наследници
Р. Д. К., И.В. К. и Н. В. К..
На 18.06.2018 г. ищцата чрез адв. А. е подала в РС – ****** искова молба за
делба срещу наследниците на В. К. – Р. Д. К., И. В. К., Н. В. К., както и срещу С. Й.
С. и С. Й С.. Със същата е поискано да се допусне извършването на съдебна делба
на поземлен ****** както и на построените в него сгради. В исковата си молба
ищцата се е позовала на договора ******, като е посочила, че имотът е бил
придобит от нейния наследодател. Съгласно приложеното към исковата молба
удостоверение за данъчна оценка за данъчни цели ищцата е посочена като
собственик на 1/6 ид.ч. от 396 кв.м. земя. Към исковата молба ищцата също така е
приложила екземпляри от следните актове: нотариален акт от 1975 г., съгласно
който Д. П. К. е придобил правото на строеж върху ½ част от дворното място
(северозападната част) цялото с площ 792 кв.м., ведно с недовършената сграда,
представляваща северозападен близнак, застроена на площ 67 кв.м., нотариален
акт от 25.09.1997 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, както и екземпляр от договора за продажба, заверен за вярност с
оригинала от адв. А. (виж л. 14 от делото за делба) с нанесена върху същия
корекция относно 1/2 част от имота, с подпис и печат на ****** относно
поправката. Върху тези документи липсва означение да са издадени като преписи
от Службата по вписванията по местонахождение на имота.
По делото за делба е подаден отговор на исковата молба от ответниците Р.
Д. К., Н. В. К. и И. В. К., с който са оспорени квотите на собствеността на
поземления имот и е изразено становище, че югоизточният близнак не следва да се
допуска до делба, предвид че същият е собственост единствено на ответниците
С.и. С отговора ответниците са оспорили връчения им препис от договора, който
бил без отразена поправка, направена от ******, съгласно която общият
наследодател е закупил една втора идеална част от имота. Ето защо и се налага
извод, че към исковата молба ищцата е представил екземпляр от договора с
нанесена в същия корекция, подпис и печат на ****** в средната лява част на
документа, заверен за вярност от процесуалния й представител, а към преписите за
ответниците наследници на В. К. е приложен препис от договора в другия му вид –
без означение, че се продава 1/2 част от имота.
С отговора на исковата молба за делба ответникът С. С. е заявила, че
съпругът й С. С. е починал, но приживе и по време на брака им са закупили с
договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от ******
една втора ид.ч. от поземления имот, а югоизточният близнак е посочила, че е бил
изграден въз основа на отстъпено им през 1975 г. право на строеж върху земята, с
оглед което и след смъртта на съпруга й счита същия за нейна и на останалите
наследници на съпруга й собственост. Към отговора е представен договор за
продажба на недвижим имот частна държавна собственост по реда на глава IV от
7
ЗДС и § 1 от ПЗР ПМС****** г. от ****** за една втора идеална част от имота
целият с площ 792 кв.м.
С определение от 06.03.2019 г. като ответници по делото са конституирани
другите наследници на С. С. - А. С. Ф. и Д. С. Д..
Постъпил е отговор на исковата молба от А. С. Ф. и Д. С. Д., с който искът за
делба е оспорен като недопустим и неоснователен. Изразено е становище, че
дворното място е обща част, а югоизточният близнак е собственост само на С. С. и
останалите наследници на С. С.. Ответниците са посочили, че заедно с майка им са
собственици на една втора ид.ч. от поземления имот.
В първото по делото съдебно заседание ищцата чрез адв. А. е оспорила
ответниците С. С., А. Ф. и Д. Д. да притежават идеални части от правото на
собственост върху поземления имот. В това съдебно заседание ищцата е
представила екземпляра от договора без нанесена корекция относно 1/2 ид.ч. от
имота, издаден й от Служба по вписванията към РС - ******. Оспорено е също
така сградата да е съставена от два самостоятелни обекта, а се твърди наличието на
обикновена съсобственост върху цялата постройка. Въведено е оспорване
договорът от ****** да е породил вещно-транслативен ефект. Оспорен е договорът
от ****** в частта относно извършената поправка. Поискано е откриване на
производство по чл. 193 ГПК на този договор, за който адв. А. е посочил, че е
представен от ответниците с отговорите на исковата молба, макар в идентичен вид
този документ да е бил приложен от самия него към исковата молба на Д. К..
Изискани са и са представени по делото за делба от страна на областния
****** преписките във връзка с договорите за продажба от ****** и от ****** От
същите е установено, че процедурите са се осъществили за по една втора ид.ч. от
имота с площ 792 кв.м.
В делбеното производство по искане на ищцата във връзка с искането до
делба да се допусне и построената в поземления имот сграда е изслушано
заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което сградата е
съставена от два отделни самостоятелни обекта, като всеки един може да
изпълнява предназначението си за жилищни нужди самостоятелно от другия.
Вещото лице е подчертало, че сградите са строени в различно време, с различни
материали и въз основа на различни разрешения за строеж, респ. отделни
строителни книжа.
На л. 234 от делбеното дело е приложен списък по чл. 80 ГПК, представен от
ищеца, чрез адв. А., съгласно който разноските за производството в първата му
фаза са, както следва: адвокатско възнаграждение - 1560 лева, държавна такса за
образуване на делото – 80 лева, държавни такси за съдебни удостоверения – 40
лева, депозит за изготвяне на СТЕ (относно сградата) – 300 лева.
С решение №******/19.08.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № ******/28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 518/2018 г. съдът е приел,
че праводателят на ищцата е придобил 1/2 ид.ч. от поземления имот, а другата 1/2
ид.ч. е била придобита от С. С. и С. С. въз основа на договора за покупко-продажба
от ****** Прието е, че сградата е съставена от два самостоятелни обекти, с оглед
което и е отхвърлен изцяло предявеният от ищцата срещу С. С. и наследниците на
С. С. иск за делба на югоизточния близнак и на 1/2 ид.ч. от поземления имот. До
съдебна делба е допусната 1/2 ид.ч. от ******, целият от 792 кв. м. по плана на
******, с построената масивна жилищна сграда представляваща северозападен
8
близнак със застроена площ от 67.00 кв. м. при квоти: 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6
ид.ч. общо за наследниците на В. К.. Ищцата е осъдена да заплати направените от
С. С., Д. Д. и А. С. разноски в размер на 800 лева.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 23.05.2021 г.
От страна на данъчната служба в община ****** по настоящото дело е
представена информация, че задълженията на Д. К. за местни данъци и такси,
свързани с притежанието на недвижимия имот в ******, са били заплащани, но не
са налице данни кое лице е заплатило същите.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите С. С., С. К. и Р. Й..
От показанията на свидетеля С. съдът приема за установено, че със
семейството й притежават единия близнак от построената в имота сграда и част от
дворното място. Къщата построили въз основа на издадено разрешение, след което
през 1998 г. от областната управа се снабдили с документ за собственост за земята.
Участвала е в производство за делба. Познава семейството на ищцата, като е
заявила, че не познава добре Д. К., която много малко е живяла в имота (другия
близнак), но в същия са живеели баща й, както и брат й със семейството му. Не й е
известно какви са били отношенията на ищцата с баща й. Семейството на
свидетелката не са поддържали отношения с ищцата, като положението се
запазило без промяна в хода и след приключване на делбеното дело.
Свидетелят К., съпруг на ищцата, в показанията си сочи, че му е известен
поземлен имот и част от къща в ******, които съпругата му притежавала по
наследството от нейните родители. Решила да започне дело за делба, тъй като с
останалите роднини не са разбрали доброволно относно прекратяване на
съсобствеността. През 2018 г. подала искова молба с помощта на адв. А.. Твърди
другите наследници да не са й предоставили документи за собственост и самата тя
да не е разполагала с такива. Относно подготовката за делото първо отишла до
****** с цел да се снабди с документ за собственост, но не успяла. Извършила
проверка за дължимите данъци. Накрая посетила Агенцията по вписванията и
оттам се снабдила с документи. При получаването им съпругата му с изненада
установила, че всъщност баща й бил закупил цялата площ, в която били
разположени двете къщи. Половината от този имота се ползвал от нейното
семейство, имало ограда между тази част и частта, ползвана от съседите, и тя не
очаквала, че баща й е закупил целия имот. Твърди този документ да й е послужил
като основание за завеждане на делото за делбa, защото вярвала в истинността му.
Свидетелят е заявил пред съда, че му е известно, че впоследствие по делото е
представен друг договор за покупко – продажба, в който е описано, че баща й е
купил 1/2 част, поправката била нанесена на ръка. Представили го другите страни -
съседите, които ползвали половината от къщата близнак и вероятно Областната
управа. Заявил е, че съпругата му така е разбрала за него и била крайно изненадана,
че такива държавни институции предоставят документи писани на ръка, че има два
документа за едно и също нещо. Чувствала се подтисната и се опасявала да не бъде
възприета като човек, който иска да заграби и има претенции към имущество на
съседите. Това станало тема на семейните им разговори почти поС.но. Не му е
известно дали съпругата му е предприела някакви действия да извърши проверка
относно размера на правата, придобити от баща й. Станала по-раздразнителна,
нервна, имала проблеми с осъществяване на социални контакти. Не била вече
същият човек, който била преди.
9
В показанията си свидетелят Й., колега на ищцата, е заявила, че й е известно
производството по делба, по което ищцата била страна, като във връзка с него
изпитвала негативни емоции и настроения – била притеснена, изнервена, не
можела да си върши работата, притеснявало я, че я мислят за алчен човек. Това
било свързано с наличието на „подправен“ документ и допусната немарливост.
Работата на ищцата била свързана с документи, веднага виждала нередностите в
тях и била изключително стриктна при изпълнение на задълженията си.
Свидетелят е заявила, че ищцата се е снабдила от Служба по вписванията с
екземпляр без поправка, а впоследствие по делото за делба е бил представен
същият документ, но с поправката за 1/2 част.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, като взе
предвид основанията на предявените искове и възраженията на ответника, по
приложението на правото съдът намира следното:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявените искове и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с
претенции с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да
установи в производството наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи (деяние, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани
с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното,
като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и
главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай ищцата твърди, че тъй като не е била наясно с обема на
правата, придобити от нейния баща въз основа на договора за покупко-продажба
на имот частна държавна собственост, то и се е доверила на съдържанието на
преписа, с който се е снабдила от Служба по вписванията и съгласно който на Д. П.
К. е бил продаден целият недвижим имот, а не само 1/2 идеална част от същия.
Установява се обаче от приобщените в настоящото производство материали,
че към момента на завеждане на делото за делба ищцата е разполагала с
нотариалния акт за придобиване на правото на строеж върху 1/2 част от дворното
място и недовършената жилищна постройка, индивидуализирана по
местоположение и площ; с нотариалния акт, с който в полза на Велислав К. Д. К. е
прехвърлил собствените си идеални части от недвижимия имот и постройката,
както и с екземпляр от договора с нанесена върху същия на ръка корекция с
означението „1/2“, подпис и печат на ****** в средната лява част на документа на
нивото на нанесената поправка. Следователно и не отговарят на истината
твърденията, изложени в исковата молба, че едва след представянето на документа
10
в поправения му вид от ответниците по делото за делба, ищцата е узнала за
съществуването на документа в този му вид. С оглед наведените от ответниците по
това дело възражения също така се налага извод, че ищцата към момента на
подаване на исковата молба в РС – ****** е разполагала с документа и в двата му
варианта. Последното е вярно, тъй като процесуалният й представител е заверил за
вярност с печат и подписа си по реда на Закона за адвокатурата и ГПК именно
документа с нанесената на ръка върху същия корекция, който е бил приложен към
исковата молба, а екземпляр без поправка е приложил към книжата за връчване на
ответниците.
От друга страна, въз основа на съдържанието на актовете, с които ищцата
несъмнено е разполагала, след като ги е предоставила на адвоката си, който е
изготвил исковата молба и приложенията към същата, съдът приема за установими
фактите, че през 1975 г. бащата на ищцата е придобил правото на строеж върху
половината от дворно място цялото с площ 792 кв.м. за построяването на жилищна
сграда с площ 67 кв.м., от която първият етаж е бил вече изграден, а вторият не е
бил довършен. Установим също е фактът, че правото на строеж е придобито върху
държавна земя, както и че праводателите на нейния наследодател са го придобили
въз основа на типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
1972 г. От свидетелските показания на разпитаните свидетели, а и от изявленията
на ищцата, направени в хода на производството, става ясно, че ищцата до
студентските си години е живяла в тази сграда, когато вече е била построена
другата част от сградата (югоизточен близнак), дворът е бил преграден с ограда и
другата му част е ползвана от семейство С.и. Тези обстоятелства ищцата не
оспорва, като в тази насока са депозираните пред съда от съпруга й свидетелски
показания.
На следващо място, от съдържанието на договора за продажба на имот
частна държавна собственост е видно, че същият е съставен по реда на глава IV
ЗДС и § 1 ПЗР на Постановление на МС № ****** г.
Съгласно чл. 48 ЗДС договорите за продажба и замяна се сключват в писмена
форма и се вписват от нотариуса по местонахождението на държавния имот, който
се продава, съответно заменя.
Съгласно § 1, ал. 1 от Постановление № 235 на МС от 19.09.1996 г. за
приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на
Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост български
граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13
юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди
в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени
в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и
роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да
подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до ******,
съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота. Ал. 6
предвижда, че въз основа на представените документи областният управител,
съответно кметът на общината, издава заповед, в която определя купувача, имота,
върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания, а
съгласно ал. 7 в едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало
молбата за закупуване, заплаща разликата между цената на правото на
собственост върху земята и цената на реализираното вече право на строеж
върху нея, определени съгласно ал. 4. Цялостната уредба и целта на обсъжданото
11
постановление е да се предостави възможност на гражданите, придобили право на
строеж върху държавна или общинска земя, което са реализирали, да придобият
правото на собственост върху земята, върху която притежават ограничено вещно
право на строеж. Изричното посочване на § 1 от ПМС ****** в договора за
продажба, сключен през 1997 г. от наследодателя на ищцата, служи за
индивидуализиране на правното основание, въз основа на което се придобива
съответният имот. Доколкото наследодателят на ищцата е притежавал 1/2 част от
правото на строеж върху целия имот с площ от 792 кв.м., което е реализирал, то и
по реда на това ПМС му е предоставено правото да закупи само земята, върху
която притежава право на строеж – в случая 1/2 част от имота. За такава част от
имота се е развила и е приключила процедурата чрез сключването на договора за
продажба така, както е предвидено в действащата по това време нормативна
уредба.
Следва също така да се допълни, че в съдържанието на обсъждания договор
е вписано задължението на купувача, произтичащо от правилото на чл. 87, ал. 3 от
Правилника за приложението на ЗДС. Чл. 87 от Правилника предвижда, че въз
основа на представен от купувача надлежен документ за извършено плащане
дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна
собственост" в едномесечен срок изготвя договор за продажба в 3 екземпляра.
Договорът се подписва от купувача и от ****** и влиза в сила от датата на
сключването му. Трите подписани екземпляра от договора за продажба се вписват
от купувача в нотариалните книги по местонахождението на имота. Един
екземпляр от нотариално вписаните договори се представя в дирекция
"Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" за
отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на
първоинстанционния съд намери за установено, че е съществувал екземпляр от
договора за продажба, който външно и разглеждан сам по себе си е създавал
убеждението, че предмет на сделката е целият поземлен имот. В този вид
договорът е бил вписван в нотариалните книги, водени от Служба по вписванията
към РС – ******. Доказано е още, че праводателят на ищцата е бил този, който е
предоставил за вписване договорът в този му вид. Това се потвърждава освен от
наличието на такова законово (и договорно) задължение, а също и от приетата като
доказателство в настоящото производство нарочна молба, подадена от Д. К., с
която е поискано вписването на договора. Допусната грешка с положителност е
била вече открита към момента, в който е осъществена процедурата по отписване
на ½ част от имота от актовите книги за имотите държавна собственост (****** г.).
В тази връзка следва да се подчертае, че купувачът също е разполагал с екземпляр
от „поправения“ на ръка договор, който е бил представян както при прехвърлянето
на имота срещу задължение за гледане и издръжка, така и при декларирането му с
декларации пред данъчните власти на община ******. Не са налице данни да се
приеме обаче, че екземплярите от договора с нанесена поправка са били
предоставени за отразяване на корекцията в нотариалните книги на Служба по
вписванията.
Следва да се обсъдят доводите на ищцата относно начина, по който е била
извършена поправката, липсата на проведена процедура по отстраняване на
грешката, липсата на надлежно вписване в Службата по вписванията на
поправения договор за покупко-продажба и дали е налице противоправно
12
поведение на лица, на които ответникът е възложил работа.
Съобразно действащата към момента на сключване на договора за продажба
редакция на ЗДС в същия не е била установена процедура относно извършването
на поправка при допусната явна фактическа грешка в договор за продажба на
недвижим имот частна държавна собственост. По отношение на самите актове за
държавна собственост (които са различен вид актове от договорите, с които се
прехвърля право на собственост върху държавни имоти) чл. 72 от закона е
предвиждал при установяване на явна фактическа грешка да не се съставя нов акт,
а да се поправи допуснатата грешка. Нарочна уредба за поправяне на договорите
не се е съдържала и в Правилника за прилагане на ЗДС към посочения момент.
Изрична процедура за поправка на очевидна фактическа грешка в документ
за собственост не се съдържа и в ГПК (отм.) в действащата във времето на
нанасяне на поправката редакция. Чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.) е предвиждал, че когато
се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения, прави се в
акта изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. Дори да се
приеме, че посочената разпоредба, регламентираща нотариалните производства, е
била приложима в случая, макар да липсва изрично препращане от ЗДС, ППЗДС,
Постановление на МС № ****** г. или други относими нормативни актове, не е
налице основание да се приеме, че поведението на лица, на които ответникът е
възложил работа, е било противоправно, както се твърди в исковата молба.
Поправката е извършена от ******, като за верността и валидността на същата е
положен печат и подпис. Последното поведение не може да бъде оценено като
неправомерно, противоправно и като такова пораждащо гражданска отговорност
за ответника противно на твърденията, изложени от ищеца в исковата молба.
Съгласно чл. 8 от Правилника за вписванията в съответно действащата
редакция вписването на нотариалните актове по буква "а" на чл. 4 се извършва
служебно от нотариуса, а на всички други актове или преписи от тях по букви
"б" - "з" на чл. 4 - по искане на страните, участващи в акта, и на всеки, който има
интерес от вписването. Тази уредба, съдът намира, че е обща и същата е
дерогирана от изричните разпоредби на ЗДС и ППЗДС, цитирани и по-горе, а както
се посочи в договора за продажба е било указано на купувача задължението му да
впише договора в нотариалните книги по местонахождение на имота.
Следователно и не може да бъде изведено изрично задължение за ответника да
предприеме действия за вписване на процесния договор, респ. не е налице
нормативна уредба, която да възлага такова задължение и по отношение на
поправения акт.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема за установено, че
купувачът по договора (наследодател на ищцата) е бил снабден с препис от
поправения договор и именно последният е следвало да представи същия за
извършване на вписване/отбелязване в нотариалните книги по местонахождението
на имота. Предвид изричната уредба на ППЗДС и установеното с договора
задължение на купувача да представи договора за продажба за вписване,
последното важи и за поправения договор, като не е налице основание да се
приеме, че за служители на областната управа е възникнало задължение да
осигурят вписването на поправения акт.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е
установена първата и главна предпоставка от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение на лица, на които
13
ответникът е възложил работа, с оглед което и предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи още, че в производството не е установена
верността на изложените в исковата молба твърдения, същите дори се явяват
опровергани, че ищцата е разбрала за съществуването на поправения договор едва
с връчването на препис от отговорите, подадени от ответниците в делбеното
производство. Самият факт, че препис от поправения акт е приложен към
подадената от нея искова молба сочи, че тя е разполагала с него. Независимо че се е
снабдила и с документа във вида му отпреди поправката, ищцата е била наясно със
съществуването му и в този вид. Както се акцентира и по-напред, ищцата е
разполагала и с други документи, индикиращи за верността на поправения
договор, в това число официални документи за собственост, препращащи към
императивни законови норми, а също и съответстващи на тях документи,
съставени за целите на данъчното облагане – напр. удостоверението за данъчна
оценка, с което ищцата се е снабдила преди да предяви иска за делба. Дори и
същите да не са били съобразени и да се възприемат твърденията, че ищцата се е
доверила единствено и само на преписа, с който се е снабдила от Имотния
регистър, ответникът не следва да отговаря за възникналите за нея неимуществени
вреди предвид липсата на установено противоправно поведение на лица, на които
е възложил работа.
Претърпените от ищцата вреди като необходима предпоставка за ангажиране
на гражданската отговорност за вреди на ответника, не следва да бъдат подробно
обсъждани, доколкото съдът не констатира наличието на вредоносно поведение на
лица, на които областната администрация като ЮЛ и самостоятелен правен субект
да е възложило работа, което да е предизвикало същите. Дори да се приеме, че
такива вреди за ищцата са възникнали, с оглед липсата на установена
противоправност, е безпредметно анализирането на ангажираните в тази насока
доказателства. От друга страна, по отношение на твърденията за претърпени във
връзка с поведението на ответника имуществени вреди, изразяващи се в сторените
разноски в производството по делба, съдът намира за необходимо да допълни, че
разноските за внесени държавни такси, за адвокатско възнаграждение и за
експертиза, имаща за предмет да изследва сградите, не са свързани с откритото
производство по чл. 193 ГПК, което делбеният съд е намерил за своевременно
поискано и допустимо. С решението си по допускане на делбата, този съд е уважил
иска за делба частично, т.е. претенцията на ищцата не е изцяло отхвърлена, а
сторените разноски са свързани с нейното решение да поиска съдебна делба
предвид липсата на съгласие да бъде извършена доброволна такава с наследниците
на нейния брат и преценката, че сградата се намира в режим на обикновена
съсобственост между наследниците на нейния баща, респ. на брат й и
наследниците на С. С.. С други думи, тези разноски съставът на съда приема, че
биха били извършени независимо от това дали поправеният акт е бил вписан в
службата по вписванията или не.
С оглед неоснователността на главните искове, следва да се отхвърлят и
акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8
ГПК има само ответникът. Същите са в размер на сумата 465 лева (такси за
издаване на съдебни удостоверения и депозит за изготвяне на съдебно-почерковата
14
експертиза). Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
представителство на ответната страна по делото в размер на сумата 200 лева
/съобразно чл. 25 НЗЗП/. В тежест на ищцата следва да се възложат разноски в общ
размер на сумата 665 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, срещу ****** (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка съгл.
чл. 57, ал. 2 ЗАдм.), представлявана от областния ******, с адрес: ******,
осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва:
- за сумата 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в силен стрес, притеснение, безпокойство, потиснатост, отчаяние, затваряне в
себе си, засягане на честта, достойнството, авторитета, репутацията и доброто име
на ищцата, безсъние, липса на апетит, апатия, ограничаване на социалните
контакти, проблеми в семеен и професионален план, нарушаване нормалния ритъм
на живот;
- за сумата 1980 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
реализирани разходи при водене на съдебно дело;
- за сумата 6136,40 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в
размер на 20 000 лева, претендирано за периода 19.08.2020 г. – 25.07.2023 г.,
- за сумата 607,50 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в
размер на 1980 лева за периода 19.08.2020 г. 25.07.2023 г.,
които имуществени и неимуществени вреди били причинени вследствие
виновно противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа, изразяващо се в дописването на означението „1/2“ в договор за покупко-
продажба на недвижим имот частна държавна собственост по реда на глава IV ЗДС
и § 1 ПЗР на ПМС № ****** г., сключен на ******, както и бездействие на
ответника да инициира провеждането на процедура по поправка на очевидна
фактическа грешка относно грешно вписаното обстоятелство, съдържащо се в
документа за собственост и за вписване на поправения акт в нотариалните книги
по местонахождение на имота.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, да заплати
на ****** (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка съгл. чл. 57, ал. 2
ЗАдм.), представлявана от областния ******, с адрес: ****** на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 665 лева, представляваща сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16