РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. К., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Р.Г.Д.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103210 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във
вр. с чл.34 от ЗС.
Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот №*** г., на Н.К., нотариус рег.№*** на НК, Н. Е. П. /първоначален
ответник / е дарила 1/2 ид.част от процесния имот на ответника А. Ш. М., с
ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр. П., ***. Заедно с Н. Е. П. били
законни наследници (съответно дъщеря и съпруга) на А. Ш. П., починал на
***г. и по силата на наследяването били съсобственици на следните
недвижими имоти, придобити от общия им наследодател по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***г. на нотариус Р. Б.:
ДВОРНО МЯСТО от 420 кв.м., за което по плана на гр.П. е отреден
Урегулиран парцел ***, в квартал 61, с построените в него: жилищна сграда,
плевня и навес, при съседи: от две страни улици, В. Л. и Н. Д., което по скица
на поземлен имот №***г. на СГКК - С. представлява: Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед №РД-***г. на
АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от ***г., с
адрес: гр.П., общ.П., обл.С., ***, с площ: 471 кв.м., с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до десет метра), с номер по предходен план - ***, квартал 61,
парцел ***, при съседи: ***. По скица на сграда №***г. от СГКК - С.,
жилищната сграда, находяща се в дворното място представлявала: Сграда с
идентификатор ***.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-*** г. на АГКК, с
последно изменение на КККР засягащо сградата от ***г., с адрес на сградата:
1
гр.П., общ.П., обл.С., ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
със застроена площ 78 кв.м., брой етажи- 2 (два), брой на самостоятелните
обекти в сградата - няма данни, с предназначение - Жилищна сграда-
еднофамилна. Общият наследодател А. Ш. П., с ЕГН**********, б.ж. на гр
П., починал на ***г., оставил като наследници: Н. Е. П.-съпруга, както и нея
М. А. Ж.-дъщеря като всяка от тях притежавала по 1/2 ид.част от правото на
собственост върху гореописаните имоти. Поради промяна в съсобствеността,
предвид извършената разпоредителна сделка от първоначалната ответница Н.
Е. П. и замяната й с А. Ш. М., то последната собственик на ½ ид.част в полза
на новия ответник била налице промяна на пасивната процесуална
легитимация. Моли съда, да постанови решение, с което да допусне до делба
следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед
№РД-***г. на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления
имот от ***г., с адрес на поземления имот: гр.П., общ.П., обл.С., ***, с площ
от 471 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), с номер по
предходен план - ***, квартал 61, парцел ***, при съседи: ***, и Сграда с
идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД*** г. на АГКК, с последно изменение на КККР
засягащо сградата от ***г., с адрес на сградата: гр.П., общ.П., обл.С., ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 78
кв.м., брой етажи- 2 (два), брой на самостоятелните обекти в сградата - няма
данни, с предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна, при квоти: 1/2
ид.част за М. А. Ж. и 1/2 ид.част за А. Ш. М..
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът А. Ш. М. счита предявеният иск допустим, но неоснователен.
Оспорва произхода на ищцата от А. Ш. П. и идентичността на описаните в
нотариален акт за дарение №***г. имоти с имотите, описани в исковата
молба. Оспорва твърдението, че имотът бил собственост на А. Ш. П..
Признава, че на ***г. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№***г. Н. Е. П. й прехвърлила собствеността на 1/2 ид.част от поземлен имот
с идентификатор *** с площ от 471 кв.м., заедно с построената в имота
жилищна сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 78 кв.м., ведно
с всички подобрения и приращения. Заявява, че е сестра на А. Ш. П..
Родителите им А. О. П. и Ш. Ю. П. имали общо четири деца - тя, братята й А.,
брат й О. и сестра й М.. С нотариален акт за собственост на основание
обстоятелствена П.ерка №***г. на КРС майка й А. О. П., починала на ***г.
била призната за собственик на поземлен имот с площ от 450 кв.м., за който
по предходен ПЗР на гр. П., одобрен със Заповед № ***г. е бил отреден УПИ
***, в кв. 41, заедно с построените в него: жилищна сграда, плевня и навес.
Закупената от майка й жилищна сграда се намирала на северната улична
регулационна линия на дворното място. Със Заповед № ***г. бил одобрен
действащия План за застрояване и регулация на гр.П. като за имота бил
отреден УПИ ***-***, в кв. 61, с площ от 432 кв.м. Основната жилищна
сграда в имота се намирала на северната улична регулационна линия на
дворното място. След като баща й починал на ***г., брат й А. заминал за
чужбина, където се установил да живее постоянно - в Л., в С., в Р. и в С.. През
2
1999г. старата къща рухнала и се саморазрушила. С общи усилия и със
съзнанието, че имотът е общ наследствен на всички деца, с изричното знание
и съгласие на брат си А., който от чужбина знаел, че започвали да строят, като
преустройвали двете паянтови жилища, находящи в североизточната част на
дворното място в нормално място за живеене на тяхната майка, която
останала сама. Брат й А. си идвал за по две-три седмици през една-две
години. Когато си идвал, той не се противопоставял на извършените от нея,
сестра й и брат й основни ремонти и пристрояване. Никога пред тях- неговите
брат и сестри, той не е казвал, че е собственик на имота, а те нямали нищо
там, не им е отказвал достъп, ползване, управление. За известно време в
имота настанявали летуващи в гр.П., като разделяли по равно разходите и
приходите от наема. Брат им не взимал нищо от това, защото казвал, че
стаите не ги е правил той, а те. След смъртта на майка им на ***г. всички
продължавали да владеят и ползват имота. Всички имали ключове. Сестра й
М. обработвала и почиствала двора и стаите, брат й О. и синът му -
извършвали обща поддръжка на имота - възлагали периодично строителни и
ремонти дейности - възстановили оградата от към улицата, поставили гипс-
картон на стаите, сменили дограмата. Брат й А. почти не си идвал. През
2019г. сключил граждански брак с жената, с която живеел в чужбина - Н.. На
***г. след кратко боледуване А. П. починал.След погребението му, опитвали
да уредят документите, касаещи общият им наследствен недвижим имот на
*** в гр.П. и когато подали заявление за скица на имота, разбрали, че с
нотариален акт за дарение №***г. майка им и баща им прехвърлили на брат
им А. Ш. П.: дворно място с площ от 420 кв.м., за което по плана гр. П. бил
отреден УПИ ***-***, в кв.61, жилищната сграда, плевня и навес. Към датата
на прехвърляне на имота, в дворното място били построени и двете паянтови
жилища, находящи в североизточната част на дворното място, които
преустроили. Тези паянтови жилища не били прехвърлени на брат им А..
Родителите им са ги оставили за другите си деца. След преустройството на
двете паянтови сгради, се е получила съществуващата на терена сграда с
идентификатор ***.1. Ищцата не била на погребението на брат й, а та, брат й
О. и сестра й не били я виждали никога. М. Ж. не била търсила контакт с
никой от тях, не била идвала в гр.П.. Работела в Г., но брат й и сестра й били в
гр.П. и били пенсионери. От племенника си разбрала, че ищцата говорила с
него и искала пари, които й били нужни за да си закупи апартамент в гр.С..
По време на един от смъртните спомени, съпругата на брат й Н. Е. П.,
предложила да възстанови това, което е получила по наследство от мъжа си
на някой от тях - неговите брат и сестри. Двамата нямали деца и приела от
нея дарението на имот в гр.П.. Посетили нотариус и на ***г. изповядали
договора за дарение, на който Н. П. се представлявала от дъщеря си, защото
отново заминала на чужбина, където била трайно установена и не знаела за
образуваното дело за съдебна делба. В отговора са наведени възражения по
чл.30 от ЗН и чл.79, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Видно от представеното заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №***г. на нотариус Р. Б. - нотариус при КРС, А. О. П. лично
за себе си и като пълномощник на съпруга си Ш. Ю. П. са дарили сина си А.
3
Ш. П., с ЕГН-********** следния придобит по време на брака,
представляващ СИО недвижим имот: дворно място от 420 кв.м., за което по
плана на град П. е отреден Урегулиран парцел ***, в квартал 61, с
построените в него: жилищна сграда, плевня и навес, при съседи: от две
страни улици, В. Л. и Н. Д., като запазва за себе си и съпруга Ш. Ю. П. при
запазване правото на ползване на една от стаите в жилищната сграда по
избор, докато са живи.
Прието по делото е удостоверение за наследници с изх.№445/***г. на
община П., съгласно което А. Ш. П., с ЕГН-********** е починал на *** г.
като оставил следните по закон наследници: Н. Е. П., с ЕГН-**********-
съпруга и М. А. Ж., с ЕГН-**********-дъщеря. Поради оспорване от
ответника на удостоверението за наследници, в което ищцата М. А. Ж. е
вписана като наследник по закон на А. Ш. П., е открито производството по
чл.193, ал.1 от ГПК.
Приет по делото е официално заверен препис на акт за раждане №*** г.
на община Ч., съгласно който М. А. Ж. е родена на *** г. в гр.Ч., с ЕГН-
**********; баща А. С. П., с ЕГН-********** с местоживеене гр.П.; майка
И.М.П., с ЕГН-********** с местоживеене гр.Ч.; обявител А. С. П.
местожителство гр.П.; документ удостоверяващ раждането Съобщение за
раждане №*** г. Районна болница Ч. като в долната част на акта за раждане
под „обявител“ и под „длъжностно лице по гражданско състояние“ са
положени подписи. Подписът положен в документа за обявител А. С. П. не е
оспорен.
Съгласно писмо с изх.№11-00-*** от *** г. на община Ч., след направена
обстойна П.ерка в регистрите на Община Ч. е установено, че лицето И.М.П. е
сключила граждански брак с лицето С.Е.Т. на ***г. в с.Г., общ.Б., за
прекратяването на който липсват данни; на *** г. И.М.П. е сключила
граждански брак с лицето С.М.К. в гр.Ч., който е прекратен с решение
№17/*** на Районен съд –Ч.; не е открит граждански брак между А. Ш. П. и
И.М.П..
Представени са официално заверени преписи на: Акт за граждански брак
№***/*** г. на община Ч., сключен между С.М.К., с ЕГН-********** с
местожителство гр.Х. и семейно положение разведен и И.М.П., с ЕГН-
********** с местоживеене гр.Ч. и семейно положение разведена, със
записвания в графа бележки на 08.04.1999 г.: „съгласно решение №17 от ***
на *** районен съд гражданският брак се прекратява“.; Акт за женитба *** от
*** г. на с.Г., общ.Н. за сключен между С.Е.Т., роден на *** г. и Н.М.П.,
родена на *** г., съпругата ще носи името Н.М.Т. като в графа бележки на
акта няма записвания; и заверено копие на Удостоверение изх.№501/*** г. на
Окръжен съд-С., съгласно което в срочната книга за граждански дела първа
инстанция за 1979 г., както и от описната книга за 1979 г. при съда, с обявено
на *** г. Решение №617а по гр.д.№732/1979 г. е прекратен бракът между
С.Е.Т. и Н.М.П., двамата от гр.Ч..
Представено е удостоверение за семейно положение съпруг/а и деца с
№***г. на лицето И.М.П., със семейно положение: разведена.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.
№*** г. на община Ч., името И.М.П. с ЕГН-********** и имената Н.М.И.,
4
Н.М.П. и И.М. К.. са имена на едно и също лице, а от удостоверение за
семейно положение съпруг/а и деца с №***г. се установява, че лицето
И.М.П. е със семейно положение: разведена.
Съгласно удостоверение изх.№1180/*** г. на Окръжен съд-С., в описната
книга за 1986 г., оставена за съхранение в съда на 24.02.1986 г. е образувано
гр.д.№315/1986 г. за оспорване на бащинство по молба на А. С. П. срещу
И.М.П., а съгласно запазена архивна книга за граждански дела първа
инстанция за 1989 г. гражданско дело №315/1986 г. по описа на съда е
прекратено и архивирано с арх.***/27.11.1989 г. Към удостоверението е
приложено заверено копие на титулна страница, стр.358 и др. от Гражданска
архивна книга от 1980г.-1981г., 1982 г. - 1983 г., 1984 г. -1985 г., 1986г.-
1987г.-1988 г. -1989г. - 1990г. до 1991г. / л.191-л.193 на делото /. Представено
е заверено копие на съдебномедицинска експертиза №*** г.за спорен
родителски произход на съдебномедицински експерт д-р И.Г. по гр.д.
№315/86 г. на Окръжен съд гр.С..
Представени са: удостоверение изх.***74/*** г. на РС-Ч., за образувано
гр.д.№61/1989 г. / 19.05.1989 г. със страни А. С. П. – ищец и И.М.П. –
ответник, с предмет чл.72 от СК при справка в описната книга за образувани
граждански дела през 1989 г. в РС-Ч.; заверено копие на решение от
10.02.1986 г. постановено по гр.д.№8/1986 г. по описа на РС-Ч. с което А. С.
П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето М. А. П., в размер на
30 лв., считано от 07.10.1985 г., ведно със законната лихва.
Приети по делото са в заверено копие на предложение от 13.06.1988 г. на
Районна прокуратура гр.Ч. до Районен съд – Ч., на основание чл.43, ал.8 от
НК, да бъде замеН. наказанието от 6 месеца поправителен труд при 10 %
удръжки на А. С. П. от гр.П. с лишаване от свобода.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак №*** г., А. Ш. П. и Н. Е. П. са
сключили граждански брак на *** г. в гр.П. като съпругата е приела
фамилното име П..
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** год. на
Н.К., нотариус рег.№*** на НК, Н. Е. П. дарява на А. Ш. М. притежаваната от
нея 1/2 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр.П., обл.С., а
именно: Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, на гр.П., обл.С., одобрени със Заповед №РД-***г. на
АГКК, с последно изменение на КККР засягащо имота от ***г., с адрес на
поземления имот: гр.П., общ.П., обл.С., ***, с площ от 471 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра), с номер по предходен план - ***, квартал
61, парцел ***, при съседи: ***, и Сграда с идентификатор ***.1 по КККР
одобрени със Заповед №РД*** г. на АГКК, с последно изменение на КККР
засягащо сградата от ***г., с адрес на сградата: гр.П., общ.П., обл.С., ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 78
кв.м., брой етажи- 2 (два), брой на самостоятелните обекти в сградата - няма
данни, с предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна.
Приложеното е удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. ****
г. на община П., съгласно което А. Ш. М., с ЕГН-**********, е омъжена с
5
данни за лицата: Р.С.М.А. – съпруг, Ш. Ю. П. – баща, починал на *** г., А.
О. П. – майка, починала на *** г., М. Ш. Чери – сестра, О. Ш. П. – брат и А.
Ш. П. – брат, починал на *** г.
Представена е Заповед №*** г. на Община П., съгласно която на
основание чл.44, ал.2 от ЗММА и П.едена процедура по чл.195 от ЗУТ по
повод жалба рег.вх.№СИ-02-30-68§4/0*** г. Д. Н.в Д., собствениците А. Ш.
М. и М. А. Ж. са задължени да премахнат два броя прозорци на втория етаж
по южната фасада на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ***.1
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с номер по предходен план
- ***, квартал 61, парцел ***, по РП на гр.П., да премахнат два броя
сателитни чинии, излизащи на южната фасада и покрива на стълбищната
площадка.
Приети по делото са и заверени копия на: нотариален акт за собственост
на недвижим имот издаден на основание обстоятелствена П.ерка №*** г. на
КРС; скица №328/***2 г. на Община П. за УПИ *** – ***, в кв. 61, с площ
432 кв.м. по действаща регулация на гр.П.; скица №***г. на СГКК - С., за
поземлен имот с идентификатор ***, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., обл.С., одобрени със Заповед №РД-***г. на АГКК, с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от ***г., с адрес:
гр.П., общ.П., обл.С., ***, с площ от 471 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до десет метра), с номер по предходен план - ***, квартал 61, парцел ***, при
съседи: ***; удостоверение за данъчна оценка изх.№***.; копие-извадка от
регулационен план на гр.П.; удостоверение за търпимост №*** г. на Община
П., съгласно което строеж: допълващо застрояване – лятна кухня в УПИ *** –
*** в кв. 61, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.1 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, на гр.П., общ.П., обл.С. е
търпим в частта си само на първия етаж по смисъла на параграф 16, ал. 2 от
ПР на ЗУТ; 8 бр. приходни квитанции за периода 20.08.2012 г.-19.08.2021 г.
за платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; и данъчна
декларация №***г. за притежаваните недвижими имоти на територията на
Р.Б. по чл.26 ЗМДТ ведно с Приложение №1, подадена от А. Ш. П. в Община
П., с която е декларирал, че притежава и е единствен собственик на земя и
сграда в гр.П., на ***, придобит по дарение с нотариален акт №***, който
представлява дворно място от 420кв.м, в това число застроена площ от 152
кв.м. жилищна сграда на два етажа, построена през 1950 г., лятна кухня на
един етаж -построена през 1950 г. и навеси без оградни стени, строени през
1995г.
Съгласно показанията на свидетеля Д. Н. Д. /съсед/ в процесия имот
имало плевня, която в момента била направена на къща и един навес. Имало
стара жилищна сграда на четири, пет стъпала от земята, в североизточния
ъгъл на двора, която представлявала- две стаи и сайван на един етаж. Имало и
плевня, която се намирала в югоизточния ъгъл на двора. С тази къща бил на
един дувар. След 1998-1999г. старата къща започнала да се руши. Децата на
дядо Ш., без А., който бил в чужбина, изчистили всичко от двора и започнали
ремонт на плевнята за да я пригодят за живеене. Когато А. се връщал за една,
две седмици лятно-есенно време виждал, че в двора се чисти и подрежда. М.
да се грижела за двора и носела храна на майка им. О., А. и М. започнали
6
ремонт през 1999г. след като починал дядо Ш., за да има къде да живее
бабата. Те започнали да преустройват втория етаж на плевнята, за живеене на
бабата. Не знае братята и сестрите да са се карали по между си. Пуснал жалба
в Общината да се затворят двата прозореца към неговия двор. От общината
разпоредили да се затворят прозорците и те ги затворили.
В показанията си св.Т.Г.М. сочи, че е в последните години виждал в
имота да влизат и излизат М., О. и А., а когато си е идвал и А.. В последните
години А. живеел в чужбина и си идвал много рядко. Свидетелят твърди, че
не бил чувал А. да казва нещо против това, че братята и сестрите му правели
нещо в имота. Той знаел, че се прави нещо за майка му, за да я подслонят.
Страните не спорят, а и от гласните доказателства, събрани в хода на
делото се установява, че А. С. П. и А. Ш. П. са имената на едно и също лице-
А. Ш. П. с ЕГН-**********.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с депозирано
заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключение за УПИ-***, кв.41
по предходен план на гр.П. одобрен със заповед *** са отразени, паянтова
жилищна сграда на северната улична регулация, плевня в югоизточната част,
навес в северозападната част и външна тоалетна в югозападната част. В УПИ
***-***, кв.61 по действащия план за регулация и застрояване на гр.П.
одобрен със заповед №** г. са отразени, полумасивна жилищна сграда на
северната улична регулация, две паянтови жилищна сгради в югоизточната
част на имота, стопанска сграда и навес в североизточната част и външна
тоалетна в югозападната част. В кадастралната карта на гр.П., одобрена със
заповед №РД-***г. е отразена само двуетажната жилищна сграда. Жилищната
сграда, отразена на северната улична регулация в предходния и в сега
действащия кадастрални и регулационни планове не съществува на терена.
На мястото на плевнята отразена в плана от 1949г., в плана от 1992г. и в
кадастралната карта от 2009г. е отразена жилищна сграда, която е двуетажна
само в кадастралната карта. На скица- приложение 1 към експертизата в
червено са отразени сгради и навеси съществуващи на терена, но не отразени
в кадастралната карта на града. Сградата и навесът в северозападния ъгъл са
отразени и в кадастралния план от 1992г. В сега действащия план одобрен със
заповед №***г. в югоизточния край са отразени две паянтови жилищни
сгради с обща площ идентична с площта на двуетажната сграда отразена в
КККР на града. Във всички планове процесният имот е с отреждане за
жилищно застрояване до 10 м. височина. В сега действащия кадастрален и
регулационен план одобрен със заповед №***г. в югоизточната част на имота
са отразени две паянтови жилищни сгради с обща застроена площ
съответстваща на ЗП на двуетажната жилищна сграда отразена в КККР на
града. Удостоверението за търпимост на главния архитект на Община П. е за
лятна кухня, т.е. сграда от допълващо застрояване в тази част, където е
двуетажната сграда, поради което е търпим само първият етаж. Вещото лице
пояснява, че за процесната двуетажна сграда няма строителни книжа за да се
установи годината на извършване на строителство, за ремонт и надстрояване
на съществуващите и отразени в регулационния план от 1992г. две жилищни
сгради.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
7
Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено
в чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това
е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. С предявения иск
за делба съсобственикът на една обща вещ по съдебен ред иска да бъде
ликвидирано съпритежанието на правото на съсобственост по отношение на
конкретния обект. Предмет на предявеният иск за делбата е Поземлен имот с
идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.П., одобрени със Заповед №РД-***г. на АГКК, с последно изменение на
КККР засягащо поземления имот от ***г., с адрес на поземления имот: гр.П.,
общ.П., обл.С., ***, с площ от 471 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до десет метра), с номер по предходен план - ***, квартал 61, парцел ***, при
съседи: *** и Сграда с идентификатор ***.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД*** г. на АГКК, с
последно изменение на КККР засягащо сградата от ***г., с адрес на сградата:
гр.П., общ.П., обл.С., ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
със застроена площ 78 кв.м., брой етажи- 2 (два), брой на самостоятелните
обекти в сградата - няма данни, с предназначение - Жилищна сграда-
еднофамилна.
Ищцата основава правото си собственост върху 1/2 идеална част от
недвижимия имот в качеството си на наследник на А. Ш. П.. Ответникът А.
Ш. М. е придобила собствеността върху останалите 1/2 идеални части от
имота на основание договор за дарение и тъй като не е наследник по закон на
наследодателя А. Ш. П., чийто имот е предмет на делба, то тя няма правен
интерес от оспорване произхода на ищцата-съделител от прекия й
наследодател, от който черпи права по наследствено правоприемство.
Отделно от това оспорването е и неоснователно. Наследници по закон по
смисъла на ЗН са лицата по чл.5- чл.10 от ЗН. Качеството наследник се
придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на
установени от закона отношения- произход, брак, осиновяване и др.
Качеството наследник възниква от момента на откриване на наследството.
Установяването на лицата, на които законът признава качеството на
наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е
удостоверението за наследници. В случая ищцата е удостоверила качеството
си на наследник на А. Ш. П., починал на *** г. с оспореното удостоверение
за наследници, което е издадено по предвидената в ЗГР процедура, от
длъжностното лице по гражданското състояние в община П., след справка в
регистрите на населението. Това характеризира удостоверението като
официален свидетелствуващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 от ГПК относно удостоверените
факти и може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по реда
на чл.193 от ГПК. Приетият по делото официално заверен препис на акт за
раждане №*** г. на община Ч., е официален документ, удостоверяващ
настъпване на юридическото събитие и се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като носи подписа /неоспорен/ на обявителя на
раждането А. С. П., който е вписан като баща на М. А. П.. Актът за раждане е
един от актовете за граждански състояние- чл.34, ал.1 от ЗГР, респ. чл.23, ал.1
8
от Наредбата за гражданско състояние отм. на 18.05.2004 г., но действала към
датата на съставянето му. Съгласно чл.36, ал.1 на НГС, редакция ДВ.бр.75 от
1975 г. „Акт за раждане на извънбрачно дете може да се състави на името на
бащата, ако той го е припознал с писмено заявление преди съставянето на
акта за раждане и майката е потвърдила писмено пред длъжностното лице по
гражданското състояние или управителя на заведението, че той е баща на
детето. Със заявлението се определя и името на детето, като за обявител се
подписва бащата на детето.“. Според чл.34, ал.2 от СК /отм. 01.07.1985 г. /
“Припознаването се извършва с писмено заявление пред длъжностното лице
по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис,
подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението
може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило
детето.“. От така цитираната нормативна уредба, регламентираща
процедурата по припознаване, действала към датата на съставяне на акта за
раждане на ищцата следва извода, че припознаването от А. С. П. е извършено
в първата хипотеза -лично пред длъжностното лице съставител на акта за
гражданско състояние. Отделно от това споровете за произход от майката, за
произход от бащата, за оспорване на бащинство, за оспорване на
припознаването, за установяване на произход от майката и за установяване на
произход от бащата са уредени в глава VІ от СК, респ. глава ІV от СК /отм.
01.10.2009 г. /. Тези искове са родово подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция и в СК предявяването им е обвързано с преклузивен срок и с точно
очертаване на легитимираните страни по всеки от исковете. В случая по
делото няма данни да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който по
установения в закона /СК/ ред наличния произход, установен с акта за
раждане на ищцата да е оборен и припознаването от бащата да е отмеН.,
поради което произходът на ищцата е установен по несъмнен начин. М. А. Ж.
се явява нисходящ законен наследник на А. Ш. П. и е активно легитимирана
страна в производството за делба на наследството му.
Възражението на съделителя А. Ш. М. за възстановяване правото на
запазена част от наследството на Ш. Ю. П. и А. О. П. и възражението й в
частта за придобиване по давност на ¼ ид.част от дворното място от М. Ш.
Чери и на ¼ ид.част от О. Ш. П., считано от смъртта на баща им Ш. Ю. П. са
недопустими за разглеждане в настоящото производство предвид предмета на
делото и основанието за възникване на съсобствеността върху процесния
имот- наследствено правоприемство за ищцата и дарение, извършено в полза
на ответника, която не е наследник на наследодателя А. Ш. П..
По възраженията на ответника за придобивна давност:
На *** г. наследодателят на ищцата А. Ш. П. е придобил процесния
недвижим имот на основание безвъзмездна сделка при запазено пожизН.
право на ползване на дарителите Ш. Ю. П. и А. О. П., негови родители. Не е
спорно, че дарителите са живели в имота до смъртта си- Ш. Ю. П. е починал
на *** г. и А. О. П.- починала на *** г. Правото на ползване е непрехвърлимо
и ненаследимо и се прекратява със смъртта на ползвателя – арг. чл.56, ал.2 и
чл.59, ал.1 от ЗС. От показанията на св.Д. Н.в Д. и св.Т.Г.М., които съдът
кредитира се установи, че след смъртта на Ш. Ю. П. децата му, сред които и
А. Ш. М. са почистили дворното място и извършили преустройство на втория
9
етаж на съществуващата постройка-плевня със знанието на брат си А. П.-
собственик на имота, за да я пригодят за живеене на майка им А. О. П..
Ответницата не е навела твърдения, а и от доказателствата не се установи, че
както след смъртта на ползвателя Ш. Ю. П., така и след смъртта на
ползвателя А. О. П., тя е осъществила фактическа власт върху реална част от
дворното място. Според действащия към м.06.1998 г. ЗТСУ не е допустимо
придобиване по давност по чл.79 от ЗС не само на реални части, но и на
идеални части от парцели чрез владение на реални такива. Правилото на
чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./ съставлява изключение от общата забрана на
чл.59 като действието му е ограничено само спрямо изтеклата давност до
влизане в сила на закона /на ЗТСУ/. Последващата редакция на чл.59, ал.1 от
ЗТСУ /отм./ в сила от 01.01.2001г. и аналогичния чл.200, ал.1 от ЗУТ /обн.ДВ,
бр.1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ създават възможност за
придобиване на реални части от поземлени имоти само, ако са налице
изискванията на чл.19 от ЗУТ, респ.чл.54 от ППЗТСУ /отм./ т.е. само, ако
отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част
отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. В
случая площта на дворното място не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1,
т.2 от ЗУТ. Законът изрично допуска установяване на самостоятелна
фактическа власт върху чужд имот с намерение за своене и придобиване на
право на собственост или друго вещно право след изтичане на определен
срок, като установеното от съдебната практика изискване е владението освен
да е необезпокоявано и непрекъснато, то да е явно, а не установено по скрит
начин т.е. да дава на собственика възможност да узнае за нарушаването на
правото и да го защити ако желае да запази собствеността. От съществено
значение е не дали действията на владелеца са били противопоставени на
собственика на имота, нито дали е доказано да са били извършвани с
намерение за своене с оглед установената в чл.69 от ЗС презумпция, а какво е
тяхното естество и сочи ли последното на установяване на самостоятелна
фактическа власт, което в случая не е установено по делото. По изложените
съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
придобиване от нея по давност на ¼ идеални части от дворното място.
Съгласно чл.85 от ЗС, разпоредбите за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по
давност и на други вещни права върху такъв имот, поради което правото на
строеж върху недвижим имот, на основание чл.85 вр. с чл.79 от ЗС може да се
придобие по давност единствено и само при фактическо упражняване на
действия, представляващи неговото съдържание, като правото да се построи и
държи сграда в чужд имот, изключителното право на собственост върху
постройката и правото да се ползва чуждата земя, което да е продължило
непрекъснато през период от десет години, с намерението владелецът да
строи за себе си в чуждата земя като стане собственик на постройката. По
делото няма наведени доводи, а и представени доказателства, както за
учредено право на строеж от собственика, така също и на строителни книжа,
съобразно изискванията на ЗУТ относно строежа, респ. преустройството на
постройката сега сградата с идентификатор ***.1, а от разпитаните по делото
свидетели не се установи ответницата, която не е притежавала право на
10
собственост върху дворното място да е установила упражняването на такова
владение за себе си чрез фактическо извършване на работи по строителството
на сграда в т.ч. на втория етаж, което да се приеме за начало на давностно
владение относно правото на строеж върху обекта. Следва да се посочи, че
участието при фактическото строителство не създава право на собственост, а
собствеността на сградата следва собствеността върху терена – чл.92 от ЗС. С
оглед гореизложеното съдът намира, че не се установяват елементите от
факти*** състав на чл.79 от ЗС, поради което възражението на ответника за
придобиване по давност на сграда с идентификатор ***.1 е неоснователно.
При това положение понастоящем процесният недвижим имот се явява
съсобствен между страните, при равни права, поради което делбата следва да
бъде допусната при следните дялове: 1/2 идеална част на ищеца М. А. Ж. и
1/2 идеална част за А. Ш. М..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до съдебна делба между М. А. Ж., с ЕГН-********** от
гр.Ч., обл.С., *** и А. Ш. М., с ЕГН-********** от гр.П., обл.С., *** на
следния съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед
№РД-***г. на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления
имот от ***г., с адрес на поземления имот: гр.П., обл.С., ***, с площ от 471
кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), с номер по предходен
план - ***, квартал 61, парцел ***, при съседи: ***, и Сграда с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД*** г. на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо сградата от
***г., с адрес на сградата: гр.П., общ.П., обл.С., ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ 78 кв.м., брой етажи- 2 (два),
брой на самостоятелните обекти в сградата - няма данни, с предназначение -
Жилищна сграда-еднофамилна, при ДЯЛОВЕ: 1/2 идеална част за М. А. Ж. и
1/2 идеална част за А. Ш. М..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11