№ 22114
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110103430 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим
имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК
и се намира във фазата по допускане на делбата.
Ищeцът М. К. Е. твърди, че с ответника са съсобственици на основание
наследствено правоприемство на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.1383.2261.1.37/шест осем едно три четини. едно три осем
три. две две шест едно. едно. три седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД- 18-
48/12.10.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
„Надежда“, ж.к. „Надежда 2“. ... (двеста петдесет и осем), ... (седем), ... (тридесет и седем),
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1383.2059 /шест осем едно три четири. едно три осем три. две нула
пет девет/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), с площ от 67.68 (шестдесет и седем цяло шестдесет и осем стотни кв.метра)
с прилежащи части: избено помещение № 37 (тридесет и седем) и 0.927 % (нула цяло
деветстотин двадесет и седем хилядни върху сто) идеални части от общите части на
сградата, ниво: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1383.2059.1.38, 68134.1383.2059.1.36; под обекта: 68134.1383.2059.1.31; над обекта:
68134.1383.2059.1.43, стар идентификатор: няма, който имот съгласно документ за
собственост представлява АПАРТАМЕНТ (жилище) № 37 (тридесет и седем), находящ се в
блок № 6-в (шест - в) на VII (седми) етаж, комплекс „Надежда II“ в гр. София, състоящ се от:
две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 67.68 (шестдесет и седем цяло
шестдесет и осем стотни) квадратни метра, с прилежащите - избено помещение № 37
1
(тридесет и седем) и 0,927 % (нула пяло деветстотин двадесет и седем хилядни върху сто)
идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, ап.36, ап.38
и двор, а на избеното помещение - коридор, мазе 36, мазе 38 и двор. Излага, че
наследодателите им и родители на страните - Т. И.ова Е.а, починала на 18.10.2009 г. и К. Д.
Е., починал на 18.04.2014 г., са придобили процесния имот въз основа на нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 29, том I, нот. дело № 29
от 15.01.1990 година на I-ви нотариус при Софийски районен съд. С оглед на изложеното се
иска делба на посочения имот при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. К. Е., с който не оспорва
съсобствеността върху процесния имот, както и обстоятелството, че страните са наследници
на Т. И.ова Е.а и К. Д. Е.. Оспорва единствено квотите в съсобствеността с твърдението, че
ищецът се е отказал от наследството на баща си К. Д. Е., поради което след неговата смърт
притежаваните от същия 4/6 ид.ч. от процесния имот преминали в собственост на
ответника. Така ответникът се явявал притежател на 5/6 ид.ч. от имота, а ищецът – на 1/6
ид.ч.
В открито съдебно заседание ищецът М. К. Е. чрез адв. Б., който оспорва
действителността на отказа от наследство, като твърди, че се касае за частичен отказ и моли
да бъде допусната делбата при законните квоти между страните.
В открито съдебно заседание ответникът Б. К. Е. чрез адв. С., който оспорва отказът
от наследство да е недействителен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от Нотариален акт № 29, том I, нотариално дело №
29 за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ от 15.01.1990 г., че Т. И.ова Е.а и К. Д. Е. са придобили следния
недвижим имот: апартамент № 37, находящ се в блок № 6-в на VII етаж, комплекс „Надежда
II“ в гр. София, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
67.68 (шестдесет и седем цяло шестдесет и осем стотни) квадратни метра, с прилежащите -
избено помещение № 37 (тридесет и седем) и 0,927 % (нула пяло деветстотин двадесет и
седем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № УГ01-8595/28.07.2022 г., на
Столична община, район „Надежда“ се установява, че Т. И.ова Е.а е починала на 18.10.2009
г., като е оставила за наследници – К. Д. Е. – съпруг, Б. К. Е. – син и М. К. Е. - син.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 25334/П/18.05.2021 г., на
Столична община, район „Надежда“ се установява, че К. Д. Е. е починал на 18.04.2014 г.,
като е оставил за наследници Б. К. Е. – син и М. К. Е. - син.
От представената по делото Схема № 15-210527-01.03.2024 г. на АГКК се установява, че
процесният имот с идентификатор 68134.1383.2261.1.37 е самостоятелен обект в сграда с
адрес на имота: гр.София, ж.к. „Надежда II“, бл...., ет.7, ... с площ 67,68 кв.м. с избено
помещение № 37 и 0.927 % идеални части от общите части на сградата.
2
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните
по делото писмени доказателства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по исковете за делба е да докаже твърденията си относно
основанията, на които се позовава за възникването на съсобственост с ответницата.
Предявеният иск за делба е допустим. Разгледан по същество, е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. По силата на чл.30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противното.
От представените по делото доказателства се установява, че наследодателите на
страните Т. И.ова Е.а и К. Д. Е. са придобили собствеността върху имота срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 15.01.1990 г. Не се спори между страните, че по
време на придобИ.е на имота наследодателите на страните са били в граждански брак,
прекратен със смъртта на Т. И.ова Е.а. По силата на нормата на чл. 13, ал. 1 от Семейния
кодекс /обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985
г., в сила от 1.07.1985 г./, жилището, придобито от Т. И.ова Е.а и К. Д. Е., е принадлежало
общо на двамата съпрузи. По силата на нормата на чл. 44 от Семейния кодекс,
имуществената общност се е прекратила със смъртта на Т. И.ова Е.а. Установява се от
удостоверение за наследници, че последната е оставила за свои законни наследници съпруга
си К. Д. Е., Б. К. Е. – син и М. К. Е. - син, които я наследяват при равни дялове /арг. от
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/. При прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите са равни /арг. от чл. 27 от Кодекса/. Така К. Д. Е. се е
легитимирал като съсобственик с 1/2 идеална част от правото на собственост върху
жилището, която му е принадлежало след прекратяване на имуществената общност по
силата на договора по ЗТСУ. По наследство от съпругата му към него е преминало право на
собственост върху 1/6 идеална част, или общо е притежавал 4/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамента. Всяко от децата на починалия е придобило по наследство от
своята майка 1/6 идеална част от правото на собственост върху жилището. На 18.04.2014 г. е
починал и другият наследодател на страните К. Д. Е..
По делото е спорно дали в резултат на описаните по-горе правоприемства ищецът и
ответникът притежават по ½ идеална част от процесния обект на правото на собственост.
Тази съсобственост произтича от наследствено правоприемство от родителите на страните -
Т. И.ова Е.а и К. Д. Е..
По възражението за недействителност на отказа от наследство:
По делото не е спорно, а и се установява от Съдебно удостоверение от 16.10.2014 г. по
гр.д. № 55322/2014 г. по описа на СРС, 84 състав, че М. К. Е. се отказва от наследството на
К. Д. Е., вписан в специалната книга на съда под № 949/16.10.20104 г.
3
Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му, като
приемането може да стане с писмено заявление до районния съд, в района на който е
открито наследството, както и с извършването от наследника на действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено
имущество. Предвидено е, че наследникът може да се откаже от наследство, като това се
извършва с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството.
Отказът от наследство представлява по своята правна същност отказ от правото да се
придобие наследството като съвкупност от права и задължения, останало от конкретния
наследодател. Отказът от наследство не може да бъде извършен под условие, за срок или за
част от наследството, по аргумент от разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗН. Законът утвърждава
форма за разпореждане с правото на наследяване - писмено волеизявление до районния съд
по местооткрИ.е на наследството - чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, като ефект настъпва с
вписването му в нарочната книга на Софийски районен съд. Тези характеристики на акта
сочат на едностранна сделка по смисъла на чл. 44 ЗЗД, поради което към него са приложими
съответно разпоредбите на ЗЗД относно правилата за установяване съдържанието му и
съответно критериите, за да породи правно действие. Отказът в посочения смисъл
предполага безусловно дезинтересиране от оставените в наследството имуществени блага -
така изрично чл. 54, ал. 1 ЗН.
Отказът от наследство не може да бъде извършен под условие, за срок или за част от
наследството – чл.54, ал.1 от ЗН.
От текста на заявлението за отказ ясно личи волята на М. К. Е. за отказ от наследството,
оставено от К. Д. Е., предвид използването на израза "отказвам се от оставеното от него
наследство намиращо се в квартал ж.к. Надежда II, бл...., ..., ...“. Спорният въпрос е дали
намиращо се в квартал ж.к. Надежда II, бл...., ..., ... наследство изчерпва цялата наследствена
маса. Приемането и отказът направени за част от наследството са недействителни, тъй като
наследството преминава към правоприемниците изцяло, като съвкупност от права и
задължения, а не в отделни негови части.
От приетото по делото Заявление за отказ от наследство М. К. Е. се установява, че
същият се отказва от оставеното от К. Д. Е. наследство, намиращо се в квартал ж.к. Надежда
II, бл...., ..., .... В същото време от приложената по делото справка от Агенция по вписвания
№ 69096/17.01.2024 г. се установява, че наследодателят на страните К. Д. Е. и Б. К. Е. са
сключили договори за аренда 2012 г. за срок от 5 стопански години на недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Септемврийци и с. Ярловица. Предвид липсата на обратно
доказване на тези факти, съдът приема, че в наследството на К. Д. Е. са били включени и
други имоти, извън този находящ се в гр. София, ж.к. Надежда II, бл...., ..., ..., поради което
не може да се направи извод за безусловно разпореждане с правото да приеме наследството
и вписаният отказ на М. К. Е. е недействителен.
Делбеният имот е нанесен в КККР и снабден с идентификатор № 68134.1383.2261.1.37.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да допусне съдебна делба на процесния
недвижим имот при равни квоти от правото на собственост за всяка една от страните.
Разноски на този етап от производството не се дължат на страните.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. К. Е., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. ”П... и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
”Надежда”, бл. № ..., ... на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ (жилище) № 37
(тридесет и седем), находящ се в блок № 6-в (шест - в) на VII (седми) етаж, комплекс
„Надежда II“ в гр. София, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 67.68 (шестдесет и седем цяло шестдесет и осем стотни) квадратни метра, с
прилежащите - избено помещение № 37 (тридесет и седем) и 0,927 % (нула пяло деветстотин
двадесет и седем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, при съседи
на жилището: стълбище, ап.36, ап.38 и двор, а на избеното помещение - коридор, мазе 36,
мазе 38 и двор и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
68134.1383.2261.1.37 по одобрени КККР със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК,
при следните ДЯЛОВЕ: по ½ ид.ч. /една втора ид.ч./ от правото на собственост за
всеки един от двамата съделители.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5