№ 1635
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20213100501170 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД е редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, явява се управителя лично Петър Николов Колев,
представлява се от адв. Д.Я., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззивниците „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Д.Я., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемия „ИНТЕЙК“ ЕООД, редовно уведомен, не се явява
лично, представлява се от адв. Г., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
Въззиваемия „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД , редовно призован
чл.50, ал.4 ГПК, не изпраща представител.
По хода на делото СЪДЪТ докладва постъпила писмена молба вх. №
13974/13.07.2021г. изходяща от въззиваемия „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД
чрез процесуален представител, в която е изразено становище да бъде даден
ход на далото в остъствие на страната. По съществото на спора изрязаява
1
становище, че е носител на процесното вземание. Моли да бъде постановено
решение в същия симсъл.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивните жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 1695/18.05.2021 година.
Образувано е по (1) въззивна жалба вх. № 275642/01.03.2021г. от „КНМ
Груп“ ЕООД срещу решение № 260412/11.02.2021г., постановено по гр.д. №
8595/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
ищеца „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 и ответниците „КНМ груп“ ЕООД,
ЕИК202745272 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Бук“ №1,
ет.5, ап.10, „Пи маркет“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление
гр.София, ж.к. Люлин, ул.“Търново“срещу бл.817 и „Глас голд груп ЕУ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Струга“, че ищцовото дружество е носител на вземане за сумата от 1
930.59 лв. представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-про продажби“ АД
фактура № **********/9.11.2011 г. прехвърлено от ответника „КНМ груп“
ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. за което има
издаден изпълнителен лист, на осн. чл.124 от ГПК, и (2) въззивна жалба с вх.
№ 275645 от 01.03.2021 г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД срещу същото решение.
В жалбата на въззивника „КНМ ГРУП“ ЕООД се излага, че решението е
недопустимо, евентуално неправилно. Твърденията за недопустимост се
обосновават с наличие на изявление за разваляне на договора, от който
2
ищецът черпи правата си; предявеният иск е неуреден от процесуалния закон;
наличие на сила на присъдено нещо; липса на правен интерес, както и че
ищецът не можел да защити интереса си с установителен иск. Твърденията за
неоснователност на исковата претенция са за неправилност и необоснованост
на изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и развалянето
на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице,
респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с
което настъпва транслативният ефект на сделката. В този смисъл, цедираното
вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на
постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото
му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде
изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи
такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по
отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и
цесионера отпада с обратно действие – арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а
прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава
се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014
год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени
решението.
В жалбата на въззивника „Пи маркет“ ЕООД се излага, че решението е
недопустимо, евентуално неправилно като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Счита, че обжалваният акт съставлява
повторно присъждане на материалното право по вече издаден изпълнителен
лист, съгласно влязъл в сила друг акт на същия съд, който разпростира
задължителната си сила и върху ищеца. Поддържа възражение, че искът се
основава на извънсъдебно развален от цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД договор.
Сочи, че искът срещу жалбоподателя е бил недопустим за разглеждане при в
условията на обективно съединяване по реда на чл. 215 от ГПК. Недопустимо
е и установяването по съдебен ред на „титулярство на вземането“, доколкото
това обстоятелство не може да бъде разглеждано като отделен елемент от
фактическия състав на едно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение. По основателността на иска сочи, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 181 от ГПК, доколкото датата на договора на
3
„Пи маркет“ ЕООД следва да е достоверна за него, тъй като същото не е от
кръга на третите лица по смисъла на чл. 181 от ГПК. Оспорва позоваването на
исковия съд на съобщението за цесията до длъжника като счита, че даже и в
хипотезата на неуведомяване същата поражда действие между страните.
Настоява за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а
в условие на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по
съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалба, въззиваемата страна
„Интейк” ЕООД, ЕИК ********* депозира писмени отговори, в които развива
доводи за тяхната неоснователност.
АДВ. Я.: Поддържаме и двете въззивни жалби в цялост.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговорите. Няма да
соча нови доказателства.
АДВ. Я.: Ще имам доказателствени искания, но също така във връзка с
постановеното определение с доклада считам, че трябва да обърна внимание
на процесуалния статус на лицето „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД, което
няма как да е въззиваема страна, при положение, че беше ответник в първата
инстанция, а сега са в една процесуална роля с ищеца. Това дружество е
ответник, съответно трябва да е на страната на въззивника. Ако не е подало
въззивна жалба или не се е присъединило към нашата въззивна жалба, то не е
необходимо да вземе участие.
Доказателственото ми искане е: моля да представя доказателства за
нововъзникнали обстоятелства, а именно фактът, че процесното вземане е
платено в процесното изпълнително дело. Смисълът на това доказателство е
във връзка с въведения правен стандарт в Решение № 1244/14.07.2021г. по
в.гр.д. № 1274/2021г. между същите страни на абсолютно същото правно
основание. Втори състав на ВОС приема, че след като сумата е платена по
принудителен ред и събрана от ответника, то това отменя активната
процесуална лигитимация и правен интерес на ищеца от водене на иска, както
и на всички други претенденти на вземането, което следва да се установи в
дължимата проверка по чл. 269 от ГПК. Със същото решение делото е
4
прекратено поради недопустимост на иска, вследствие плащане на спорната
сума.
СЪДЪТ констатира, че представеното удостоверение от процесуалния
представител на въззивника е от 2020г. и отправя питане към адв. Я., дали има
обективни пречки да не се е снабидил досега с него, тъй като не е
нововъзникнало по смисъла, вложен в разпоредбата.
АДВ. Я.: Не е имало пречки, но с оглед развитието на процеса, линията
на защита, която сме предприели пред първата инстанция и че подобен
недопустим иск няма да стигне до въззивна инстанция. Но тъй като това
доказателство касае процесуални пречки от абсолютен характер, не мисля, че
е налице доказателствена преклузия и срок за представянето му. То касае
проверката за допустимостта на иска, а не основателността на възраженията
ни. Ако съдът счита, че е преклудирано, то моля по служебен път да се изиска
информация от съдебния изпълнител на какъв етап е изп. дело № 221/2019г. и
дали са платени суми по него.
АДВ. Г.: Само искам да акцентирам, че в хода на целия процес едва в
днешно съдебно заседание въззивниците навеждат твърдения за първи път, че
процесната сума е получена по изпълнителното дело. Това не е направено
нито с писмените отговори, нито с въззивните жалби, а очевидно поне една от
страните е страна по това изпълнително дело. Още на 27.05.2019г. преди
завеждане на исковата молба от наша старна. Ние не сме били наясно, че е
платена тази сума, тъй като обезпечението, което е издадено, е спиране на
изпълнението, сме го входирали до ЧСИ и съответно не сме получили
отговор.
Считам, че доказателството не е допустимо, защото фактът, който искат
да установят е от 27.05.2019г. и подобни твъдения не са били въведени в хода
на първоинстанционното производство. И отделно имаме определение на
Окръжен съд - Варна по ч.т.д. № 1817/2020г., което е отменило прекратително
определение на ВРС. Т.е. аз считам, че въпросът за допустимостта вече е
решен един път в Окръжен съд – Варна и в това произвоство те също са
имали възможност с отговор на частна жалба да наведат твърдение, което в
момента се опитват да докажат.
5
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД по представените в днешно
съдебно заседание писмени доказателства - Удостоверение от ЧСИ с рег. №
718, издадено на 24.02.2020г. и придружаващия го Протокол за извършено
погасяване, намира, че доколкото в днешно съдебно заседание искането за
приобщаване за тези доказателства е обосновано от страна на въззивника с
твърдение, че същите имат относимост към допустимостта на предявения иск,
процесуална предпоставка, за която съдът следи по всяко време на делото, в
това число и с крайния си съдебен акт, то представените писмени
доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
Удостоверение по изп.д. № 221/2019г. по описа на ЧСИ С.Д., изх. №
5099/24.02.2020г. и Протокол за извършено погасяване по изх.д. № 221/2019г.
по описа на ЧСИ С.Д..
АДВ. Я.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
по чл. 80 ГПК.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
по чл. 80 ГПК.
АДВ. Я.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. Г.: Правя възражеине за прекомерност.
С оглед изчерпване исканията на старинте СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Я.: С оглед установената липса на абсолютна процесуална
6
предпоставка с положителен характер, а именно правен интерес за ищеца,
моля да прекратите производстото като недопустимо.
Моля да присъдите на доверителя ми разноски, съгласно списъка.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение подадените въззивни жалби и
да ни присъдите сторените разноски, така, както сме ги депозирали.
Читам, че въпросът за допустимостта на настоящата искова претенция е
разрешен вече с влязло в сила определение по ч.т.д. № 1817/20г. и на отделно
основание фактът, че „Пи Маркет“ твъди, че е титуляр на процесното вземане
на самостоятелно основание, представяйки цесия от 21-ви октомври,
обективира правен интерес да се заведе подобна установителна претенция,
без значение дали вземането е получено или не. Единствено и само фактът на
обективиране на твърдение, че е носител на процесното вземане обуславя
интереса да бъде установителен иск.
Моля за решение в този смисъл. Подробни съображения съм развил в
отговора на въззивните жалби.
УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР КОЛЕВ: Считам, че е отпаднал интересът от
воденето на подобен иск, предвид погасяване на вземането на ищеца. В
останалата част се придържам към казаното от адвокат Я..
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключени и
обяви, че ще постанови решението си в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13,49 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7