Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. Велико Търново, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Н.О., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №
10096/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 67 от 15.02.2021г. по НАХД № 1695/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е потвърдено Наказателно
постановление №
464699-F503756/20.09.2019 г. на Началник Отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „Венера АФ“ ООД, гр. Велико Търново, за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДДС му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000
лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от „Венера АФ“ ООД, гр..., представлявано от М.А.Ч.,
чрез *** С.С. от ВТАК, с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост
на наказанието. По същество касаторът излага доводи, че неоснователно РС не е
приел позоваването на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път,
причините са обективно настъпили обстоятелства; не били настъпили никакви веди
за държавния бюджет. Пред РС
са дадени обяснения за причините, поради които е възникнало нарушението. Не се
спори, че действително от формална страна нарушението е извършено, но в случая
би могло да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен и
да се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена
санкция. На следващо място, НП било явно антидатирано, тъй като е връчено близо
една година след посочена дата на издаването му, като търговецът не е бил
търсен - има телефони, обектът му е известен. Няма никакво логично обяснение
или причина, поради които да бъде връчено в такъв късен срок освен неговата
антидатираност. Счита, че за така извършеното нарушение наложената санкция в
максималния размер на закона е явно несправедлива и следва да се приложи чл. 28
от ЗАНН. Алтернативно моли да се отмени решението и да измените НП като наложи
санкция в минимален размер. Претендира присъждането на касатора направените
разноски по делото пред първоинстанционния съд.
Ответникът
по касация – Централно
управление на Национална агенция за приходите - Отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново заема писмено
становище вх. № 2325/26.05.2021г. за неоснователност на жалбата. Правилно била ангажирана
административно- наказателната отговорност на лицето, като конкретният случай
не се различавал от подобните такива, поради което правилно не е приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се остави в сила решението. Претендира
присъждането на разноски. Възразява срещу евентуалната прекомерност на
разноските за касатора, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита,
че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а административното нарушение,
за което е издадено НП, е доказано от обективна и субективна страна. В тази
връзка споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, изложени в
мотивите на обжалваното решение. Предлага решението на ВТРС, като
законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
При извършена проверка на 03.08.2019
г. в 09: 00 часа в търговски обект - хранителен магазин, стопанисван и
експлоатиран от касатора, е установено, че дневният оборот от монтирания в
обекта ЕКАФП модел "TREMOL ZM-KL" с посочен индивидуален номер
съгласно междинен отчет от фискалната памет е в размер на 3 119.88 лева.
Установената касова наличност в брой, в обекта е в размер на 262.30 лева,
описан по банкноти и монети, в опис на касова наличност от управителя.
Установената разлика между фактическата касова наличност и разчетената касова
наличност от фискалното устройство е в размер на 2 857.58 лева. Отразеното
установява, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби/сторно операции, да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, което е довело до констатирана разлика между фактическа
касова наличност и разчетената касова наличност. Като доказателство за
резултати от проверката и направените констатации и събрани доказателства, е
съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК ПИП №
0361475/03.08.2019 г., неразделна част от съставения АУАН. Нарушението е
квалифицирано като административно такова по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. За извършената проверка и установеното нарушение е
съставен Протокол за извършена проверка в обект № 0361475/03.08.2019 г.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил в оспорената част наказателното
постановление, тъй като при
извършена служебна проверка, съдът не констатира нарушения на установеното в
ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Актът за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити и са връчени по надлежния ред на представляващия
дружеството управител. От събраните писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че е осъществен състава на визираното в наказателното постановление
административно нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Намерил е, че формалният
характер на нарушението, засегнатите обществени отношения не могат да определят
случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН не следва да намери приложение. Административнонаказващия орган
правилно бил приложил закона, като е описал административното нарушение,
посочил е правилно нарушената материалноправна норма и съответно санкционна
такава. По отношение на нейния размер е счел, че наложеното наказание около
средния размер за юридическите лица и еднолични търговци в размер на 1000лв. е
правилно определен.
Настоящият състав намира решението за правилно по отношение на
осъществяване на състава на административното нарушение, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е частично основателна само относно размера
на определената имуществена санкция.
АУАН и НП са издадени от
лица със съответната материална компетентност, при спазване формалните
изисквания, установени съответно в чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. В същите е описано констатираното деяние, времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено. Отразената в АУАН фактическа
обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно
постановление. Актът и наказателното постановление са редовно връчени на „Венера
АФ“ ООД. В
административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуални правила и касаторът е имал възможността да упражни правото си на
защита в пълен обем, както правилно е преценил и районният съд.
Съобразно наличните в
делото доказателства съдът правилно е преценил като неоснователни направените
пред него възражения за незаконосъобразност на НП, преповторени и в
касационната жалба. Правилно въззивната инстанция е приела за безспорно
установено административното нарушение – неотразяване чрез ФУ на промяна в
касовата наличност. По този начин е нарушено изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Налице е съставомерно противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие, за каквото е наказан ответникът, валидно задължен да действа по
силата на нормативен акт по прилагането на чл. 118
от ЗДДС. Деяние съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл.
185, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, вр. с чл. 33
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Неоснователни са и
изложените в касационната жалба доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за административни задължения имащи пряко отношение към
гарантиране надлежната отчетност на дейността в търговския обект,
неизпълнението им затруднява постигането на въпросната цел, поради това самият
законодател е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на
обществена опасност, видно от размерите на определените за тях санкции. В
случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. Подробни мотиви за този извод са
изложени от въззивната инстанция, те се споделят от настоящия състав и не е
нужно да бъдат преповтаряни.
Извън това, настоящият
касационен състав на Административен съд - Велико Търново намира, че следва да
измени обжалваното пред него наказателно постановление в частта за наложеното
наказание. Несъмнено нарушението е съставомерно и не представлява маловажен
случай, за който следва да намери приложение нормата на чл. 28 от НК. Санкционната норма на чл.
185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща чл.
185, ал.2 от същия закон, предвижда за подобно нарушение имуществена
санкция от 500 лв. до 2000 лв. Липсата на мотиви от страна на наказващия орган
при извършената от него индивидуализация на наказанието, което следва да бъде
наложено на нарушителя и какво налага да бъде определено наказание над
минималния размер, предвиден в закона, мотивира съда, при преценка на същото, в
съответствие с чл.
27 от ЗАНН, да намали така наложеното наказание. Налагането на наказание за
така извършеното първо нарушение, с оглед установената сума от оборотни
средства, която е била въведена във фискалното устройство, липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, дават основание на касационната
инстанция да счита, че наказание над 750лв., би било несъразмерно тежко и явно
несправедливо. Налагането на наказание в размер на 750 лв. би постигнало целите
на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН и би постигнало своя предупредителен, възпиращ и санкциониращ ефект. При
индивидуализация на наказанието е отчетено от административнонаказващия орган,
че нарушението е първо за дружеството и не води до неотразяване на приходи,
като е наложена санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС. Ето защо съдът следва да измени обжалваното наказателно
постановление, като на търговеца бъде наложено наказание в размер на 750 лв.
На последно място, неоснователно
е възражението в касационната жалба относно късното връчване на НП. Последното има
отношение само към броенето на срока за обжалване на НП, което право безспорно
е упражнено от жалбоподателя и не може да има отношение към законосъобразността
на издаденото НП.
По отношение на
исканията на двете страни за присъждане на разноски и предвид на крайния
резултат по делото - частично уважаване и отхвърляне на жалбата, настоящият
състав намира, че по компенсация такива не следва да бъдат присъждани.
При така изложеното
настоящият състав намира, че са налице основания за изменение на процесното НП
като се намали размерът на наложената на касатора имуществена санкция до размер
на 750лв.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 67 от 15.02.2021г. по НАХД № 1695/2020г.
по описа на Районен съд Велико Търново и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №
464699-F503756/20.09.2019 г. на Началник Отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите,
с което на „Венера АФ“ ООД, гр. Велико Търново, за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция", като намалява същата от
1000 до размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.