Решение по дело №8481/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1721
Дата: 13 октомври 2017 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20164430108481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

   

гр. Плевен, 13.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8481 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Л.Х.Б.  ЕГН **********,*** чрез адв. М.М. срещу  ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Х.. К. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл.89 ЗЗД за осъждане на ответника  да заплати на ищеца сума в размер на 19 726, 63 лева, представляващи стойност  на извършени от ищеца подобрения в отдаден от ответника под наем недвижим имот и неговото преобразуване от столова в магазин, от които: за изхвърляне на строителни отпадъци от помещенията и почистване на 127.73 кв.м. - сума в размер на обща стойност от 592,67 лв.; Двукратно боядисване с латекс на 184,56 кв.м. - сума в размер от 771.46 лв; Фина варова мазилка с пастообразна смес  на 99 кв.м. - на обща стойност от 476,19 лв.; /Вътрешна варова мазилка по бетоновите тавани в столовата на 108,25 кв.м. - сума в размер от 860,59 лв.; Фина гипсова мазилка с дебелина до 3 мм с готова смес по тавана в търговската зала от 108,25 кв.м. - на обща стойност от 636,51 лв. Зидария с газобетонни блокчета с дебелина 175 мм  на 33 кв.м. на обща стойност от 936.54 лв; Настилка от гранитогрес на лепило на 78,56 кв.м. на обща стойност от 2 179,25 лв.; облицовка с гипсокартон на метална конструкция - директно закрепена на 184,56 кв.м, на обща стойност от 2 701,96 лв.;Разбиване на неармиран бетон с ел. къртач ВиК на 14.09 кв.м. на обща стойност от 163,02 лв.; Поставяне на ПВЦ-тръби-муфени с фасонни части Ф 110/2.2-66 кв.м. на обща стойност от 1 345,08 лв.; Вътрешна водопроводна инсталация с ППР-тръби ф20 мм за студена вода на 36,2 кв.м. на обща стойност от 201,27 лв.; Вътрешен водопровод с ППР-тръби ф20 мм за топла вода на 12,45 кв.м. на обща стойност от 74,33 лв.; Тоалетна седалка-полупорцеланова, бяла, с пластмасово казанче-1 бр. на стойност от 133,81 лв.; Тоалетна мивка-среден формат-1 бр. на стойност от 63,30 лв.; Водомер за студена вода 3 куб.м.-1 бр. на стойност от 33,24 лв.; Стенна смесителна батерия за мивка-1 бр. на стойност от 47,54 лв; Ръчно изработване на улеи от 40/20 до 50/40 в тухлена зидария за поставяне на кабели  - 52,4 кв.м. на обща стойност от 394.05 лв.; Доставка и полагане на ПВЦ-тръби ф32 под мазилката-52.4 кв.м. на обща стойност от 214,32 лв.;Доставка и изтегляне по тръбите на проводник ПВ 2x2.5 кв.м.-52.4 кв.м. на обща стойност от 77,55 лв.; Доставка и монтаж на разклонителна кутия-кръгла за ГК-11 бр. на обща стойност от 30.03 лв.; Доставка и монтаж на луминисцентно осветително тяло на таван - 10 бр. на обща стойност от 131.40 лв; Монтаж на ел.табло до 0,5 кв.м. без таблото-1 бр. на стойност от 36,40 лв; Монтаж и свързване на дефектнотокова защита до 0.63А-4 бр. на обща стойност от 10,52 лв.; Монтаж на оборудвано табло ТЕМО /7-5/-1 бр. на стойност от 153,30 лв; Монтаж на метална защитна врата с каса-1 бр. на стойност от 522 лв.; Такси за изготвяне на архитектурен проект и план за преустройство с промяна на предназначение-2 850 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба.

  Твърди се в исковата молба, че  до 01.02.2012 г. ответникът е бил ЕТ с фирма „Б. ***. Сочи, че в качеството си на ЕТ на 01.05.2006 г. сключил договор за наем с ответника за срок от 10 години, с който му е предоставен под наем следния недвижим имот, собственост на кооперацията, а именно: две помещения, находящи се в административната сграда в центъра на С.В, представляващи столова от 116 кв. м. и помещение –кухня със сервизни помещения от 87 кв.м. с цел извършване на търговска дейност с Х.анителни и неХ.анителни стоки, с договорена наемна цена в размер на 150 лева. Излага, че на 17.06.2009 г. получил уведомително писмо от ответника, с което бил уведомен, че едностранно, по решение на УС размерът на наема е увеличен на 260 лева, считано от 01.07.2009 г. Сочи, че на 21.11.2011 г. е подписан анекс към договора за наем, по силата на който договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие.  Навежда доводи, че преди извършването на подобренията, имотът не е отговарял на изискванията за търговски обект – Х.анителен магазин, поради което е било абсолютно необходимо същия да бъде преустроен за ползване по предназначение. Твърди, че тъй като през времетраенето на договора, наетото помещение от столова в изключително увредено състояние, със знанието и съгласието на ответника е преобразувано в Х.анителен магазин със съответния проект за преустройство, архитектурни проекти част електро, част ВиК, всички необходими разрешителни от община Плевен, както и извършил подобрения, които са на значителна стойност, възложил на вещо лице – оценител, да извърши оценка на разходите, които е направил в процесния имот, като същите възлизат на 19 726,63 лева. Навежда доводи, че многократно е искал от ответника да му бъдат заплатени направените от него подобрения в отдадения под наем имот, но че това не се е случило. Поради изложеното счита, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със сумата от 19 726,63 лева, съставляваща стойността на вложените средства за подобренията, извършени в собствения на кооперацията недвижим имот. Счита, че се касае за полезни подобрения в имота, както и за извършени от наемателя разходи за привеждане на имота в състояние годно за ползване по предназначение.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да им присъди сторените по делото разноски.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск. Моли съда при изчисляване на извършените от ответника подобрения да вземе предвид заключението на първоначалната тройна експертиза. Навежда доводи, че твърденията на ответника, че не са представени доказателства за: изхвърлянето на строителните отпадъци; финната гипсова мазилка до 3 мм. С готова смес; разбиване на нермиран бетон с електрически къртач; водопровод топла вода; смесителна батерия за мивка; ръчно изработване на улеи; доставка и полагане на ПВЦ тръби под мазилката са неоснователни. Твърди, че изчисленията на вещите  лица по допусната тройна СТЕ за подобрения които са извършени от ищеца, но не включени в исковата молба следва да се включат в общата сума, като навежда подробни доводи в тази насока. Прави извод, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се приеме, че предявеният иск е доказан, поради което моли съда да го уважи и да му присъди сторените по делото разноски.    

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.  Счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Излага че: ********е собственик, съгласно ********на Плевенски нотариус на две помещения – столова от 116, кв.м. и кухня със сервизни помещения от 87 кв.м., като съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация №137/04.09.2006 г. по описа на община Плевен и проекта към него обектът е преустроен в магазин за Х.анителни стоки. Сочи, че действително с ищеца  на 01.05.2006 г. са сключили договор за наем с предмет отдаване под наем на описаните помещения за срок от 10 години. Твърди, че от 01.05.2006 г. до 15.01.2010 г. собственик та ЕТ „Б.44“ с ЕИК******** е бил Х.Б. М., като с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 15.01.2010 г. М. е продал на Л.Х.Б. своето търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ЕТ „ Б. 44- Л.Б.“ за сумата от 500 лева. Излага, че в последствие на 01.02.2012 г. ЕТ „ Б. 44- Л.Б.“  е продал на Х.Р 88 ЕООДсобственото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения ведно с фирмата за 100 лева. Сочи, че на 21.11.2011 г. между страните е сключен Анекс, с който се прекратява договора за наем по взаимно съгласие и без страните да имат претенции една към друга относно недвижимите имоти предмет на договора. Описва, че на същата дата е сключен нов договор за наем за същите помещения с фирма Х.Р 88 ЕООД. Поради изложеното счита, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация по делото. Отделно от това навежда доводи и за неоснователност на иска по основание и размер.Твърди, че е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Сочи и, че искът е неоснователен и по размер. Твърди, че съгл. чл.7 от Договора за наем всички подобрения по обекта извършени от наемателя през срока на договора за наем са за негова сметка, като преустройството е направено със съгласието му /на ответника/. Излага, че в този смисъл има и анекс подписан между наемателя и наемодателя, в който е посочено, че страните нямат претенции към недвижимите имоти. Оспорва и истинността на арх. Проект и оценителния доклад. Сочи, че от прекратяване на договора до настоящия момент единственият постъпил документ, свързан с извършените строителни подобрения е от Х.Р 88 ЕООД. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.

В  проведеното по делото о.с.з моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В нарочна писмена защита процесуалните представители на ответника сочат, че искът е недопустим, неоснователен, недоказан по основание и размер и погасен по давност. Твърди се, че по делото безспорно се установило, че ответното дружество е собственик на двете помещения, по отношение, на които се претендира присъждането на разноски. Навеждат се доводи, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е доказал по безсъмнен начин, че притежава представителна власт да предяви иска от ЕТ „Б. -44- Х. М.“, тъй като от депозираното по делото пълномощно не се установява, че Л. Б. има право да води настоящият иск. Подробно описва Х.онологията на сключените договори за наем, както и факта, че ЕТ „Б. 44- Л.Б.“ е продал на Х.С.88 ЕООД собственото си търговско предприятие. Поради изложеното счита, че ищецът е ненадлежна страна в процеса и прави извод, че искът е недопустим и погасен по давност. Навеждат се и пространни доводи относно неоснователността на иска. Сочи се, че не става ясно какви СМР са извършени, нито каква е тяхната стойност. Излагат подробни доводи относно обосноваността на единичната експертиза. Твърдят, че доколкото тройната СТЕ е установила, че подобренията, с които се е увеличил имота са на стойност 5100 лева, а ищецът не е представил доказателства за реално сторените разходи, то същите не могат да се доказват със свидетелски показания, съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Излагат и , че съгласно сключения договор за наем от 01.05.2006 г. всички подобрения са за сметка на наемателя. Твърдят, че претенцията е погасена по давност за което навеждат пространни съображения. Поради изложеното молят съда да отхвърли иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеният по делото *****се установява, че ответникът е собственик на помещенията, по отношение, на които се претендират подобрения.

Установява се от сключения на 01.05.2006 г. договор за наем между Ч. „ З.“  с.В. като наемодател и ЕТ „Б. 44“, представлявано от Л.Х.Б., в качеството си на наемател, че страните са се договорили наемодателят да отдаде под наем на наемателя две помещения, находящи се в мазата на административна сграда, находяща се в центъра на С.В, представляващи столова от 116 кв.м. и помещение – кухня със сервизни помещения от 87 кв.м. със срок на договора за наем от 10 години и месечен наем в размер на 150 лева месечно. В договора за наем страните са постигнали съгласие, че наемателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци и такси, свързани с привеждането на столовата и кухненските помещения в търговски обект. Наемателят се е съгласил и, че всички подобрения, направени по обекта на договора през периода на ползване на обекта са за негова сметка.

Видно е от представения по делото приемо – предавателен протокол от 12.05.2006 г., че между страните по договора за наем е съставен такъв, в който е посочено, че при предаване на обекта наемателя се е съгласил след изтичане на договора за наем да върне три уреда, отразени като неработещи.

От представеното по делото Уведомление от 17.06.2009 г. се установява и, че ответникът е уведомил наемателя, че след взето решение на УС договорът за наем се увеличава на 260 лева, считано от 01.07.2009 г.

Установява се и от представения по делото Анекс от 21.11.2011 г., сключен между страните по делото, че въз основа на решение на УС на дружеството наемодател сключеният договор за наем от 01.05.2006 г. се прекратява по взаимно съгласие и без страните да имат претенции една към друга по отношение на недвижимите имоти.

 Видно е от  представения по делото договор за наем от 21.11.2011 г., сключен между ответника по делото в качеството си на наемодател и Х.С.88 ЕООД,  в качеството си на наемател, че ********е отдало под наем за срок от 5 години магазин за Х.анителни стоки, находящ се в УПИ ІV, кв. 9, по плана на С.В, с месечен наем от 260 лева.   

Видно е от представения по делото проект за преустройство на столова в магазин за Х.анителни стоки в Административна сграда в С.В,  в частта относно ВиК, че съгласно същия е предвидено, че заХ.анването в магазина с вода ще стане от съществуващия водопровод в сградата, след общия водомер, като през помещение, съседно на санитарния възел мине вертикален клон на сградната водопроводна инсталация и отклонението от него ще бъде от ПЕВП тръби от 20 мм. Предвидено е, че водопроводната инсталация ще се изпълни от ППР тръби, като хоризонталната разводка ще се изпълни скрито в улеи, под мазилката. По отношение на канализационната инсталация е предвидено, че новите санитарни прибори ще се включват в съществуващ вентилируем вертикален клот от ф10 мм. на сградната канализация, минаващ през съседното на санитарния възел помещение, като отводноте тръби от приборите ще бъдат от PVC тръби.

Установява се от приложения по делото проект за преустройство на столова в магазин за Х.анителни стоки в Административна сграда в С.В,  в частта относно електро, че съгласно същия е предвидено, че ел. заХ.анването на обекта, ще се осъществи от ново ел. табло, което ще се монтира на фасадата на административнта сграда, а на подходящо място вътре в помещението ще се монтира разпределително ел. табло, което ще се заХ.анва с кабел, положен по фасадата и вътре в склада по стена на РVC канал. Предвидено е, че ел. инсталацията ще бъде скрита, като ще се монтират луминисцентни осветителни тела и контактите ще бъдат тип „шуко“.

 Ведно е от приложения по делото проект за преустройство на столова в магазин за Х.анителни стоки в Административна сграда в С.В,  в частта относно архитектура и констр., че съгласно същия е предвидено какъв ще е обектът, предмет на преустройството, както и какво ще представлява новото помещение.

По делото са представени и: Удостоверение, издадено от община Плевен, че ответникът, в качеството си на възложител/собственик на строеж „Х.анителен магазин“, находящ се в УПИ 4, кв.9, по плана на С.В е внесъл в общината на основание чл.52, ал.4, и §4, ал.1, т.4 от ЗКИР, във вр. с чл.116, ал.1 и чл.175, ал.5 на ЗУТ необходимата документация; Разрешение за строеж №402/21.08.2006 г. за преустройство на част от столовата; както становище от НВРС, РВМВС гр. Плевен,  че проектната документация, отговаря на изискванията на наредба №7/08.04.2002 г.; становище от Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве гр. плевен, от която се установява, че инвестиционният проект съответства на хигиенните норми и изисквания, като са дадени и предписания какво да се изпълни до завършване на обекта; Удостоверение за въвеждане в експлоатация, от което се установява, че преустроеният магазин за Х.анителни стоки е въведен в експлоатация.

Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 15.01.2010 г., че Х.Б. М. е продал на Л.Х.Б. търговското си предприятие с фирма ЕТ „Б. 44 – Х. М.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 500 лева, като правоприемника ще осъществява дейността си и ще се подписва като ЕТ „Б. 44- Л.Б.“.

По делото е депозирано и пълномощно, от което се установява, че Х.. Б., в качеството си на управител на  ЕТ „Б. -44- Х. М.“ е упълномощил ищеца да го представлява пред редица държавни органи, сред които и съдът.

Видно е от депозирания по делото Договор за прехвърляне на търговскопредприятие от 01.12.2012 г., сключен между ЕТ „Б. 44- Л.Б.“, чрез управителя си Л.Б., в качеството си на продавач и Х.С.88 ЕООД, в качеството си на купувач, че продавачът е продал на купувача собственото си търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с фирмата. В договора страните са договорили, че купувачът се задължава да встъпи в правата и да изпълнява с грижата на добър търговец задълженията по всички договорни и законови правоотношения, по които търговското предприятие, предмет на продажба е страна.

По делото е представено и искане от  Х.С.88 ЕООД, за издаване на удостоверение от страна на ответника, във връзка с договор за наем, сключен с ЕТ „Б. 44- Л.Б.“ и, че преустройството на столовата в магазин е извършено изцяло и за сметка на ЕТ „Б. 44- Л.Б.“.

Въз основа на направеното искане е изпратен и отговор, в който е вписано, че не е посочена конкретна информация относно квадратурата на извършените СМР по пера, както и заверени преписи от договори, фактури, количествени сметки за извършени СМР, за да може да се удостовери изрично, че са извършени в магазина за Х.анителни стоки описаните дейности. Посочили са и, че съгласно чл.7 от Договора за наем всички подобрения в обекта са за сметка на наемателя. 

Установява се от приложения по делото Приемо – предаватален протокол от 02.11.2016 г., че Х.С.88 ЕООД е предал на ответника по делото, отдаденият под наем недвижим имот, а именно: магазин за Х.анителни стоки, ведно със сервизни помещения, находящ се на приземен етаж в административна сграда, в С.В.

По делото са депозирани и платежни нареждания за плащане на ел. енергия на имота. Представена е и извадка от архитектурен проект за преустройство на част от столова в магазин с поставен печат от 18.08.2006 г.

По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И.В.И, И.Г.И, Р.М.Аи Р.Ц.С.

Свидетелят И.В.И свидетелства, че е бил председател на ответното дружество в периода от март 1997 г. до март 2000 г. разказва, че преди отдаването под наем на помещението същото е ползвано за провеждане на събрание на кооперацията, както и, че кухнята се е ползвала и в нея се е готвело по време на жътва, за да се Х.анят механизаторите. Твърди, че тъй като в кухнята се е готвело, вътре е имало вода, ток, обикновени крушки, ел. контакти, бойлер. Сочи, че на пода имало мозайка. Излага, че след като се върнал в селото след 2006 г. помещението било променено, обзаведено наново, с ново осветление, нови теракотни плочки. Сочи, че столовата била разделена на две – като едното помещение било за магазин, а другата част за склад. Твърди, че преди 2006 г. е имало канализация, по отношение на която по времето когато е бил управител не е имало проблем.

 Свидетелят И.Г.И свидетелства, ,че е бил в УС на ответното дружество. Твърди, че  преди 2006 г. в столовата е имало ток и вода. Разказва, че в нея се е готвело за комбайнерите и механизаторите, поради което знае, че вътре е имало вода. Обяснява, че преди 2006 г. стените на помещението са били боядисани, имало е мозайка на пода, а вратите са били дървени. Свидетелства, че в момента помещението е наредено с теракот и има желязна врата. Твърди, че не може да си спомни колко хора са правили ремонта, но е сигурен, че те са от селото. Сочи и, че не си спомня дали са изхвърлени строителни отпадъци, както и, че не знае дали е правен ремонт на канализацията.

Свидетелят Р.М.Асвидетелства, че бил нает в С.В за извършване на ремонт на сграда, като уточнява, че това е било за грубата работа, т.е. за подготовката на помещението за  ремонт. Разказва, че къртили, стъргали тавани, съборили стена и изхвърляли отпадъци. Твърди, че помещението било в окаяно състояние. По отношение на отпадъците твърди, че са събрали два или три контейнера. Свидетелства, че са работили 7 човека за около 10 дни. Твърди, че ищецът им плащал. Разказва, че в помещението може да е имало вода и ток, но че били спрени. Сочи, че за времето през което са работили са им платили общо около 2000 лева.

 Свидетелят Р.Ц.С разказва, че  преди 10 г. работил за ищеца, в магазина, който открил. Свидетелства, че изпълнявал много задачи, като правел баня, тоалетна, лепил плочки, шпакловал таван, помагал за ел. инсталацията, да се върже ВиК инсталацията. Описва, че в началото помещението се е рушало, както и, че не е имало вода в него. Твърди, че го преградили на две, като в по – малката част направили баня и тоалетна с мивка с ВиК инсталация. Обяснява, че в обекта работили много хора, като първо къртили тавана, стъргали и изхвърляли боклуци. Твърди, че къртенето е било с къртач. Подробно разказва какво, как и с какво е подменено. Сочи, че ответника му плащал на свършена работа. Твърди, че не е наясно колко пари са вложени за материали.

По делото са изслушани заключенията и на СТЕ и допълнителна СТЕ към нея, както и на тройна СТЕ и допълнителна към тройната СТЕ. В заключението на единичната СТЕ е посочено, че общата стойност на подобренията е в размер на 11 987,42 лева, като подробно е посочил по пера каква сума е изчислил като подобрения. В заключението си допълнителната СТЕ сочи, че стойността на разходите към датата на извършването им е 11384,80 лева, в това число – материали -4475,12 лева и 6909,68 лева за труд. Посочено е и,че стойността на подобренията към датата на прекратяване на договора е в размер на 9925,21 лева, а стойността на подобренията, с която се е увеличила стойността на имота е 5162,11 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По така предявеният иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че е налице твърдяната от него активна легитимация, твърденията си за даването на имуществена облага, без да е налице правно основание за това, наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването, както и, че посоченото имуществено разместване произтича от един и същ факт или група от факти.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че е налице основание за имущественото разместване.

Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че същите са било обвързани по силата на Договор за наем, който впоследствие е прекратен по взаимно съгласие.

Спорно е между страните на първо място дали ищецът разполага с процесуална легитимация да води настоящия иск.  Ответникът твърди, че ищецът не разполага с процесуална легитимация да води настоящия иск, поради което моли съда да прекрати производството по делото. Процесуалната легитимация на двете страни съобразно трайната практика на ВКС / р-е по гр.д. № 5/06.06.2011 г. по гр.д. №47/2010 г. следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. Процесуалната легитимация обаче се различава от материалната такава, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. В настоящия случай ищецът е процесуално легитимиран да води процеса доколкото твърди, че е направил подобрения в имота, с които ответникът неоснователно се е обогатил. Дали в действителност тези факти са налице е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация.

От представения по делото Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 01.12.2012 г., сключен между ЕТ „Б. 44- Л.Б.“, чрез управителя си Л.Б., в качеството си на продавач и Х.С.88 ЕООД, в качеството си на купувач, се установява, че продавачът е продал на купувача собственото си търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с фирмата. В договора страните са договорили, че купувачът се задължава да встъпи в правата и да изпълнява с грижата на добър търговец задълженията по всички договорни и законови правоотношения, по които търговското предприятие, предмет на продажба е страна.  ТЗ предвижда, че ЕТ може да прехвърли приживе на трето лице фирмата, само заедно с предприятието си при условията и по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗчл. 60, ал. 1 ТЗ). По същността си търговското предприятие съставлява правна и фактическа съвкупност, която може да бъде обект на разпоредителна сделка именно като такава. Възможността и редът за продажбата му като съвкупност е уредена в чл. 15 ТЗ. Касае за особен вид разпоредителна сделка, при която, законът предвижда единна форма за извършването й, независеща от състава на съвкупността - права (вещни, облигационни, интелектуална собственост и пр.), задължения и фактически отношения, неподлежащи на унифицирана идентификация. Описанието на активите на предприятието не съставлява задължителен реквизит на договора по чл. 15, ал.1 ТЗ (Решение по т.д.№ 923/2012 г. на ВКС-ТК, І т.о.). Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др./ и неговия предмет /търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, както и спазване на предвидената в чл. 15, ал.1 от ТЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите. По правило предмет на договора по чл. 15, ал.1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения. Независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл. 15, ал.1 от ТЗ може да бъде и част - идеална или реална, от търговско предприятие. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал.1 от ТЗ. (в този смисъл Решение № 213/30.12.2010 по дело № 29/2010 на ВКС, ТК, II т.о.   

За конкретния случая липсват данни, а и от съдържанието на договора по чл. 15, ал.1 от ТЗ се установява, че предмет на прехвърлителната сделка е цялото предприятие на търговеца, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност, сред които и с оглед фактите по делото - попадат и претендираните подобрения в ползвания имот.

Настоящият състав на съда счита, че от представеното по делото на л. 87 пълномощно не може да се обоснове, че у него е налице активна материална легитимация за воденето на иска, доколкото упълномощител по него е лице, което е различно от управителя на Х.С.88 ЕООД. Не може да се обоснове и извод, че ищецът действа в качеството си на представител на Х.С.88 ЕООД, доколкото искът е предявен от Л.Х.Б. в лично качество, а не в качеството му на пълномощник.  

С оглед на представените доказателства съдът счита, че ищецът не притежава материална легитимация да претендира подобренията в имота, доколкото същият се е разпоредил с търговското предприятие на дружеството претендирало да е направило подобренията в имота, поради което искът следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доказателства по делото.

С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че не следва да се произнася по направеното възражение за погасяване на иска по давност, доколкото това възражение е направено едва в писмените бележки и съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК е преклудирано.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК  ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящето производство в размер на 2287,00 лева, от които 1977 лева за  адвокатски хонорар и 310 лева за депозит за вещо лице. Съдът счита, че не следва да обсъжда направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено в писмените бележки от процесуалния представител на ищеца, тъй възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде заявено най - късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Това е и крайния момент, до който страните трябва да направят исканията си за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.Б.  ЕГН **********,*** срещу  ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Х.. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл.89 ЗЗД за осъждане на ответника  да заплати на ищеца сума в размер на 19 726, 63 лева, представляващи стойност  на извършени от ищеца подобрения в отдаден от ответника под наем недвижим имот и неговото преобразуване от столова в магазин, от които: за изхвърляне на строителни отпадъци от помещенията и почистване на 127.73 кв.м. - сума в размер на обща стойност от 592,67 лв.; Двукратно боядисване с латекс на 184,56 кв.м. - сума в размер от 771.46 лв; Фина варова мазилка с пастообразна смес  на 99 кв.м. - на обща стойност от 476,19 лв.; /Вътрешна варова мазилка по бетоновите тавани в столовата на 108,25 кв.м. - сума в размер от 860,59 лв.; Фина гипсова мазилка с дебелина до 3 мм с готова смес по тавана в търговската зала от 108,25 кв.м. - на обща стойност от 636,51 лв. Зидария с газобетонни блокчета с дебелина 175 мм  на 33 кв.м. на обща стойност от 936.54 лв; Настилка от гранитогрес на лепило на 78,56 кв.м. на обща стойност от 2 179,25 лв.; облицовка с гипсокартон на метална конструкция - директно закрепена на 184,56 кв.м, на обща стойност от 2 701,96 лв.;Разбиване на неармиран бетон с ел. къртач ВиК на 14.09 кв.м. на обща стойност от 163,02 лв.; Поставяне на ПВЦ-тръби-муфени с фасонни части Ф 110/2.2-66 кв.м. на обща стойност от 1 345,08 лв.; Вътрешна водопроводна инсталация с ППР-тръби ф20 мм за студена вода на 36,2 кв.м. на обща стойност от 201,27 лв.; Вътрешен водопровод с ППР-тръби ф20 мм за топла вода на 12,45 кв.м. на обща стойност от 74,33 лв.; Тоалетна седалка-полупорцеланова, бяла, с пластмасово казанче-1 бр. на стойност от 133,81 лв.; Тоалетна мивка-среден формат-1 бр. на стойност от 63,30 лв.; Водомер за студена вода 3 куб.м.-1 бр. на стойност от 33,24 лв.; Стенна смесителна батерия за мивка-1 бр. на стойност от 47,54 лв; Ръчно изработване на улеи от 40/20 до 50/40 в тухлена зидария за поставяне на кабели  - 52,4 кв.м. на обща стойност от 394.05 лв.; Доставка и полагане на ПВЦ-тръби ф32 под мазилката-52.4 кв.м. на обща стойност от 214,32 лв.;Доставка и изтегляне по тръбите на проводник ПВ 2x2.5 кв.м.-52.4 кв.м. на обща стойност от 77,55 лв.; Доставка и монтаж на разклонителна кутия-кръгла за ГК-11 бр. на обща стойност от 30.03 лв.; Доставка и монтаж на луминисцентно осветително тяло на таван - 10 бр. на обща стойност от 131.40 лв; Монтаж на ел.табло до 0,5 кв.м. без таблото-1 бр. на стойност от 36,40 лв; Монтаж и свързване на дефектнотокова защита до 0.63А-4 бр. на обща стойност от 10,52 лв.; Монтаж на оборудвано табло ТЕМО /7-5/-1 бр. на стойност от 153,30 лв; Монтаж на метална защитна врата с каса-1 бр. на стойност от 522 лв.; Такси за изготвяне на архитектурен проект и план за преустройство с промяна на предназначение-2 850 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба.

ОСЪЖДА  Л.Х.Б.  ЕГН **********,*** да заплати ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Х.. К. сумата от 2287,00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

        Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: