№ 45
гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2492/16.09.2021 г. на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК ********************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с настоящо наименование „YETTEL“, насочена
против решение № 94/26.08.2021 г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 990 по
описа за 2021 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Дупница е признал за установено
на осн. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и 86 ЗЗД по отношение на ЗЛ. ИВ. Г., че дължи на
„Теленор България” ЕАД сумата в размер на 125,77 лева, представляваща сбор от суми за
използвани и неплатени далекосъобщителни услуги съгласно фактура №
**********/15.01.2019г. за отчетния период 15/12/2018 - 14/01/2019г.; фактура №
**********/15.02.2019г. за отчетния период 15/01/2019- 14/02/2019г.; фактура №
**********/15.04.2019г. по сключен между страните договор за мобилни/фиксира услуги от
14.05.2018г. и споразумение към него от 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.02.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 477/2020г. по описа на РС – Дупница,
като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр чл. 92 ЗЗД за сумата от
1
92, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на съществувалото
между страните договорно отношение, като неоснователен; осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК ответника Г. да заплати на ищеца сумата в размер на 394, 78 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, както и тези по ч.гр.дело № 477/2020г. по
описа на РС - Дупница съобразно уважената част от исковете в размер на 221, 88 лева.
Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
ДнРС е отхвърлил предявения установителен иск за сумата от 92,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на съществувалото между страните договорно
отношение, като навежда доводи за неговата неправилност поради противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че
решението в обжалваната му част е бланкетно, постановено при допуснати процесуални
нарушения от страна на съда – необсъждане на всички събрани доказателства, неправилно
установена фактическа обстановка, липса на задълбочен анализ на събраните доказателства,
направените правни изводи не съответствали на приетите за установени фактически
обстоятелства, в резултат бил налице порок при формирането на вътрешното убеждение на
съда.
Счита за неправилни мотивите, с които районният съд е отхвърлил предявения иск за
неустойка, като съдът е приел , че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Твърди, че съдът неправилно в мотивите си визирал неустойка, която се
формира от оставащите до края на договорите за мобилни услуги месечни абонаментни
такси, което не съответствало на посочения от заявителя начин на формиране на
неустойката.
Подчертава, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
по процесния договор за мобилни услуги били уговорени между страните в р. 3, т. 3 от
приложимо за съответния период допълнително споразумение № ********* към договора за
мобилни фиксирани услуги от 01.11.2018 г., според която неустойката не можела да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси, поради което бил
неправилен изводът на съда, че неустоечната клауза излизала извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът получавал имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не е развален, без да се престира от
негова страна. Акцентира, че процесната клауза и последиците, които предвиждала, били
двустранно договорени между страните. Поддържа становище, че районният съд не е
изложил конкретни доводи в подкрепа на правния си извод за това защо начинът, по който
се формира неустойката в процесния случай води до противоречие на добрите нрави, като
счита, че такова противоречие не е налице.
Сочи, че съдържанието на неустоечните клаузи в типови договори за мобилни услуги
на оператора и начина на формиране на неустойките били съгласувани и потвърдени от КЗП
посредством сключване на Спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „Теленор България“
ЕАД, като в случая ищецът не основавал претенциите си на тази спогодба, както
неправилно бил посочил районният съд. Всички клаузи за неустойка по договори, сключени
2
след спогодбата (какъвто било процесното допълнително споразумение към договора) били
в съответствие с нея, като според КЗП тези клаузи не противоречали на добрите нрави и не
нарушавали принципите на неоснователното обогатяване и справедливостта. Сочи съдебна
практика в подкрепа на твърдението си че начинът, по който била изчислена процесната
неустойка по клаузи, сключени след влизане на спогодбата, е допустим и съответстващ на
добрите нрави, респ. клаузите не са неравноправни.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения
установителен иск за неустойка в размер на 92.46 лв. Претендират се разноските пред
всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
ЗЛ. ИВ. Г..
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Между страните е сключен на 14.05.2018г.Договор за мобилни услуги с мобилен
фиксиран номер ********************** при уговорен между страните абонаментен план
„Total" при стандартен месечен абонамент от 24.99 лв. Срокът на договорните отношения е
определен изрично и последният изтича на 14.05.2020 г. В договора е уговорено, че след
изтичане на първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен с едномесечно писмено
3
предизвестие. Уговорено е също, че при предсрочно прекратяване на договора по вина или
по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по последния или в
други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи
за всяка карта, по отношение на която е налице прекратяване: за физическите лица –
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.
Неразделна част от договора е Заявление за смяна на потребител, както и Декларация
– съгласие, че потребителят е запознат с Общите условия на мобилния оператор за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, че е съгласен с
последните и се задължава да ги спазва. С допълнителна молба – становище са представени
и приети като доказателство по делото съответните общи условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (л. 14 до 17 от
първоинстанционното дело), както и Покана за доброволно плащане, адресирана до
длъжника З.Г., с която мобилният оператор го уведомява, че общата стойност на
задълженията по процесния договор възлиза на сумата 175.77 лева, като при неплащане на
последната, договорът за предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен и
използването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно, както и че към
посочената по-горе сума ще бъде добавена и неустойка, в размер, съгласно уговореното в
договора, като размерът на същата е определен на 92.46 лева.
По делото е представено и Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с мобилен номер ********************** от 01.11.2018 г., по силата на което
страните са предоговорили ценовите условия на избрания от потребителя абонаментен план,
срокът на договора е продължен до 01.11.2020 г., като е останала в сила клаузата за
дължимата от потребителя неустойка, при условията, уговорени с първоначалния договор.
В първоинстанционното производство са приети като доказателства фактури с
получател ответника в настоящото, както следва: фактура № **********/15.01.2019 г. за
отчетен период 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г. с начислена сума за разговори, данни съобщения
и други таксувани услуги, такса за месечни абонаменти, както и задължения за предходен
период, възлизаща общо на сумата от 164.02 лева; фактура №**********/15.02.2019 г., в
която са начислени задължения за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги,
такса за месечни абонаменти, както и задължението по предходната фактура, като общата
стойност е в размер на 186.34 лева и фактура №**********/15.04.2019 г., съдържаща
начислено задължение за неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора в
размер на 92.46 лева, както и задължения от предходни периоди, възлизаща общо на 218.23
лева.
По делото е приета и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото
лице установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца, отразени са в
дневниците за продажби и размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца
по фактурите към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.02.2020 г. е в
4
размер на 218.23 лева. Размерът на дължимата неустойка за прекратяване на договор за
предоставяне на мобилни услуги чрез номер ********************** бил определен на
базата на три равни месечни абонаментни такси, всяка от които с размер 30.82 лева или
общо сумата от 92.46 лева. (срвн.протокол от о.с.з. на 24.08.2021 г. ).
По ч.гр.д. № 477/2020 г. на ДнРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на въззивното дружество от 09.03.2020 г. за сума в
размер на 218.23 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените разноски - 25,00 лева държавна такса и 360,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Доколкото връчването на длъжника е при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,( чрез
залепване на уведомление), на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок;
респ.в срока по чл. 415 от ГПК заявителят (настоящият въззивник) е предявил
положителните установителни искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от
ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от 14.05.2018г. за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от01.11.2018 г. По силата на същите, ищецът, като доставчик,
се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна
мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
Спорният въпрос, изведен с оглед очертания предмет на въззивно обжалване, е
относно дължимостта на начислената и претендирана неустойка за предсрочно прекратяване
на облигационното правоотношение по вина на потребителя.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при предсрочно
прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата
инстанция намира, с оглед предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е
допустима, освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за уговаряне на
неустойки по договори от вида на процесния следва от разпоредбата на чл.228, ал.1 б.”В”
ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.229а изр. последно от същия закон. В
тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че
кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито
са договорите, на които ищцовото дружество основава правата си, ще може да търси и
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка
за развалянето), ако такава неустойка реално е била уговорена.
По своята правна същност неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
5
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или
в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението
на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В случая е налице хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с
продължително изпълнение за напред (на осн. чл. 88 ал.1 ЗЗД) поради развалянето на
договора по право с настъпване на уговорено между страните основание за това.
При визираното прекратяване на договора се поражда и основанието за
възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй
като се поражда основанието за обезщетение за накърнения интерес на кредитора. В случая
на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва
с частта от липсващото договаряне до края на срока. Действително, след прекратяването на
договорите, операторът си възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения
мобилен номер на нови клиенти, такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с
този потребител.
В процесния договор за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при
прекратяване на договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната,
доставчикът ще бъде компенсиран в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на
стандартните месечни абонаменти, каквато разпоредба е възпроизведена и в сключеното
между страните допълнително споразумение.
Така уговорената неустойка е съответстваща на приетото в Спогодбата от 11.01.2018
г., сключена между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д.
№15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. на Софийски градски съд.
При анализа на правоотношението, съобразно приложените писмени доказателства,
става ясно, че предявеното вземане за неустойка се основава на договор с потребител,
поради което приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед
характеристиката на длъжника като "потребител", съответно на ЗЗД, като общи и
субсидиарно приложими норми. В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК
законодателят изрично е въвел изискване за контрол, при осъществяване, на който съдът
проверява за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, поради
противоречие с императивни разпоредби на закона.
Хипотезата на прекратяване на договор поради виновно неизпълнение се различава
от прекратяване на договора поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на
абоната, доставчикът ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а
при забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази възможност ще
възникне едва след определен период от време, а не автоматично. Затова и доставчикът има
обоснован интерес да стимулира потребителя, който е загубил интерес от ползване на
мрежата до края на срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането
6
на вече неполезните му услуги.
Като всяка неустойка, размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от
накърнен негативен интерес следва да е по-голяма от предполагаемия им размер, за да
изпълни функцията си и на санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на
договора и да стимулира длъжника да се въздържи от неизпълнение, за да се предпази от
завишената икономическа тежест. Именно такива характеристики има обезщетението за
причиняване на вреди поради прекратяване на договора преди уговорения краен срок,
определени като трикратен размер на абонаментна такса. Това завишение не накърнява
изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, които потребителят не е в
състояние да прецени като икономическа тежест. Затова съдът не намира противоречие с
изискванията на специалния закон, изключващ валидност на клаузи за обосновано завишен
размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП).
За да възникне обаче задължението за плащане на процесната неустойка следва да е
доказан фактът на соченото предсрочно прекратяване на облигационното правоотношение.
Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от установяване на
факта на предсрочно прекратяване на договора. Неизпълнението е този юридически факт,
който възниква след сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигната договореност
между страните е свързана с възможността при настъпване на определени условия
кредитора да упражни потестативното си право да прекрати договорната връзка чрез
отправяне на нарочно изявление в тази насока до длъжника. Тъй като ищецът твърди
прекратяване на договора и предвид оспорването му от ответника, в негова тежест бе да
установи този факт.В случая, макар да се представя покана за доброволно плащане с
предоставяне на срок за това и предупреждение за евентуално бъдещо прекратяване на
договорната връзка, липсват доказателства изявлението на ищеца да е достигнало до
длъжника, за да се приеме, че е породило действие. В приложеното удостоверение от
дружеството – връчител „Тип – Топ Куриер“АД се сочи, че доставянето е в пощенска кутия
на адрес в гр.Радомир, докато видно от приложената справка за постоянен и настоящ адрес
последният настоящ адрес на З.Г. е в гр.Дупница, на който ответникът е регистриран от
2005г.( предвид което е определена и местната подсъдност по делото) . Тъй като в случая не
се установява да е налице предсрочно прекратяване на договора , то съдът намира, че
исковата претенция за неустойки се явява недоказана, а оттам и неоснователна.
Поради съвпадане на крайните изводи за неоснователност на посочената претенция за
неустойка , обжалваното решение, като правилно, ще бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор на въззивното дружество не се дължат разноски.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/26.08.2021 г. постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д.№ 990 по описа за 2021 г. на същия съд, в частта, в която ДнРС е отхвърлил
предявения от YETTEL ( предишно наименование „Теленор България“ )ЕАД с ЕИК
********************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу ЗЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, от гр.Дупница
установителен иск за сумата от 92,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на съществувалото между страните договорно отношение по сключен договор
за мобилни/фиксира услуги от 14.05.2018г. и споразумение към него от 01.11.2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8