Определение по дело №33184/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20231110133184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44310
гр. С., 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110133184 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л. А. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. С., ж. к. *******, против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като
правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис
73Г.
Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от
ГПК и е разпореди да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на процесуалния представител на ответника,
като в предвидения от закона срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима и като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че ищецът, в качеството му на заемополучател, сключил Договор за паричен
заем № 5870929 с ответника „Вива кредит” ООД в качеството му на заемодател, като
уговореният размер на заема бил в размер на 500 (петстотин) лева, със задължение да бъде
погасен чрез 7 (седем) двуседмични вноски, като годишният процент на разходите бил
49.39%. Сочи, че към момента на депозирането на исковата молба задължението било изцяло
погасено.
В Договора било разписано, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя
щяло да бъде начислена допълнителна такса в размер на 106.47 лв., която да бъде разсрочена
за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.
Страните били уговорили още, че заемателят се задължавал в срок до 3 три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
1
поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или
банкова гаранция. С договора било уговорено, че в случай на непредставяне на
обезпечението, потребителят дължал неустойка в размер на 70.98лв. Уговорено било тази
неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла бъде в
размер на 101.28 лв., а общото задължение по кредита щяло да е в размер на 708.96 лв.
Ищецът твърди, че договорът не е бил написан по ясен и разбираем начин, не е
спазено изискването всички документи по договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Ищецът сочи, че не му е било предоставено копие от Общите условия към договора и
погасителния план, освен това договорът не бил подписан на всяка страница.
Ищецът посочва, че в договора ГПР бил посочен само като процент, без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В договора не е
било посочено какви са компонентите на ГПР, в това число и дали ГПР включва таксата за
експресно разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчител, застраховка и т.н. Сочи,
че потребителят нямал реална възможност да изчисли ГПР, без същият да притежава
специални знания и умения. В договора единствено бил посочен годишният лихвен процент
по заема, без да става ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Описаните
в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка за поръчител) водели до различен размер на ГПР от
посочения, който бил над максимално установения праг в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът счита, че целият договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, а също и поради нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът още приема, че клаузата за заплащане на неустойка, в случай че не бъде
представен поръчител, е нищожна, тъй като противоречи на целта на закона /чл. 2 от ЗПК/,
заобикаля закона, накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал, 2, т.
5 от ЗЗП. Отделно, клаузата не е била индивидуално уговорена.
Ищецът твърди, че е нищожна и клаузата, с която се уговаря заплащане на
възнаграждение за експресно разглеждане, доколкото била в пряко противоречие със ЗПК.
Твърди, че сумата не е заплатена за допълнителна услуга по договора, а за такса, свързана с
усвояване на кредита, което противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва, че сумата се е
равнявала на 106,47 лв., докато отпуснатата сума по договора била в размер на 500 лв.
Ищецът счита, че разходите за заплащане на неустойката и допълнителната услуга за
експресно разглеждане по своята същност представлявали печалба за кредитора, надбавка
към главницата, заплащали се периодично и заради това следвало да бъдат включени към
ГЛП и ГПР, което е щяло да доведе до надхвърляне на максималния допустим размер на
ГПР.
Навежда твърдения, че непосочването на реалния ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между Л. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.,
ж. к. ******* и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като правоприемник на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, че клаузата на
чл.1, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 5870929, с която се начислява такса
„Експресно разглеждане“ е нищожна;
- с което да признае за установено в правоотношенията между Л. А. Г., ЕГН
2
**********, с постоянен адрес в гр. С., ж. к. ******* и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, като правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2,
ап. офис 73Г, че клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за потребителски кредит № 5870929, с
която се предвижда заплащането на неустойка е нищожна;
- с което да осъди „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като правоприемник на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г да заплати на Л. А.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж. к. *******, сумата от 10 лева, като
частичен иск от 280 лева., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 5870929, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба – 15.6.2023 година до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски от ищеца в производството.
В законоустановеният срок не е постъпил отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване следните искови претенции:
по иска за прогласяване на нищожност на уговорената в договора клауза за
начисляване на такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал. 3 правната квалификация е
чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от Закона за задълженията и договорите;
по иска за прогласяване на нищожност на уговорената в договора клауза за неустойка
в чл. 4, ал. 2 правната квалификация е чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от Закона за
задълженията и договорите;
по иска за парично вземане в размер от 10.00 лева - частичен иск от 280 лева, правната
квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до
С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С- 244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има
качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители
- в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и
приложимите към същия Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143
- 147а от Закона за защита на потребителите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - такива няма.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно
главно доказване по двата иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД съдържанието на
3
договора, вкл. двете клаузи, които оспорва, респективно, размера на платеното по договора.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
необходимо е да се установи от ищеца, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на
блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е
бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
първите две предпоставки.
В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за задължаване по чл. 190 ГПК на
ответника да представи кредитното досие на ищеца, вкл. и извлечение от счетоводството си
за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по Договор за паричен заем № 5870929,
включително да предостави и копие от договора, СЕФ и застраховка, съдът счита, че
искането е допустимо и относимо само в частта за кредитното досие на ищеца и договора за
паричен заем, като ще се произнесе по представените доказателства в първото открито
съдебно заседание.
Съдът ще се произнесе по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза в
първото открито съдебно заседание.
Не следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: гр. С., ул. „Славянска“ 6, за
предоставяне на информация относно всички сключени договори за потребителски кредит
между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г,
представлявано от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ и кредитополучател Л. А. Г. с ЕГН
**********, както и данни за движението по тях – като неотносимо към спора.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи цялата преписка по
процесния потребителски договор - Договор за паричен заем № 5870929.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за назначаване на съдебно- счетоводна
експертиза, съдът ще се произнесе по тях в първото открито съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение
от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу
Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и
4
други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на
договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесния договор за
потребителски заем. и приложимите към същия Общи условия - съдът ще извърши проверка
по смисъла на чл. 143 - 147а от Закона за защита на потребителите.
Указва на ответника, че ако не се яви в първо съдебно заседание или не изпрати
представител, доколкото не е депозирал отговор на исковата молба в законния срок –
ищецът може да поиска от съда до постанови неприсъствено решение по реда на чл.238
от ГПК, както и няма да има възможност да заяви възражение по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата
за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани
и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което
може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
5
(ЕС) № 910/2014“. Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване се
удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2. електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси, а за ищеца
съдебните книжа да се връчват само по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.3.2025 година от
10:00 часа ,за която дата и часа да се призоват страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Препис от настоящето да се връчи на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6