Решение по дело №296/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 325
Дата: 27 май 2019 г.
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220200296
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. Пазарджик, 27.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 296/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Община Пазарджик, представлявана от кмета Т.Д.П., с адрес гр. Пазарджик, бул. „***“ №2, против Наказателно постановление № 44 от 28.01.2019 г. издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на Община Пазарджик, Булстат *********, представлявана от кмета Т.Д.П., на основание чл.164 ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) за нарушение на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени подробни съображения, подкрепящи изразеното становище.

В съдебно заседание за жалбоподателя редовно призован не се явява законовия представител, но изпраща процесуален такъв, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище за отмяна на НП като незаконосъобразно, излагайки обосновани съображения за това.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване, излагайки аргументирано становище.

Районен съд- Пазарджик, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, установи следното:

Община Пазарджик е оператор за експлоатация на инсталация и съоръжения „Регионално депо за неопасни отпадъци регион Пазарджик, Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура“, изпълняваща дейност съгласно т.5.4 от Приложение №4 към ЗООС.

В посочения обект инспектори от РИОСВ- Пазарджик извършили проверка на 21.08.2018 г., 22.08.2018 г. и на 24.08.2018 г., при която било установено, че не се изпълняват някои от условия на Комплексното разрешително, което общината притежава за експлоатация нКР. За констатациите бил съставен Констативен протокол № 20-06/24.08.2018 г. Със същия протокол на оператора на инсталацията били дадени предписания за установяване на причините за констатираните несъответствия на условията по КР, като за всяко едно от неизпълнените условия да предложи мярка със срок за привеждане в съответствие. От страна на оператора бил представен план за действие с предприети мерки и определен срок.

След изтичането на сроковете за всяка една от предприетите мерки от страна на РИОСВ била извършена повторна проверка както по документи, така и с оглед на регионалното депо за неопасни отпадъци. Контролните органи констатирали, че част от констатираните при първоначалната проверка несъответствия били отстранени, но за несъответствията по две от условията не били предприети необходимите действия. А именно: Условие 4.1. на притежателя на КР се разрешава да експлоатира инсталация по Условие 2, попадаща в обхвата на Приложение №4 на ЗООС, без да превишава капацитета посочен в Таблица 4.1.- Регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, включващо Клетка 1 с капацитет 256 тона/ 24 часа и капацитет 590 тона, било установено, че от представените справки за капацитет на депониране изразен в т/24 ч., за 21.08.2018 г.- 278,700 т/24 ч. и за 22.08.2018 г.- 313,240 т./24 ч., от които става ясно, че на тези дати е превишен заложения в таблица 4.1. капацитет за депониране от 256 т./24 ч. и Условие 11.2.2. Притежателят на КР да извършва приемане на отпадъците по Условие 11.2.1. по предварително уточнен график и направена и приета заявка с притежателя на отпадъците и въз основа на писмен договор, като било констатирано, че при извършената на 24.08.2018 г. проверка било констатирано, че за някои от приеманите отпадъци не са налични договори по чл.8 от ЗУО, като не са представени договори за приемане на отпадъци между Община Пазарджик и „***“ АД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. При извършената на 22.11.2018 г. проверка не били представени договори за предаване и приемане на отпадъци между Общината и „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

Така установеното съставлявало нарушение на условие 4.1. и Условие 11.2.2. от Комплексното разрешително, като по този начин било извършено нарушение на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС. На Община Пазарджик била изпратена покана за съставяне на АУАН (л.66 от делото), като в определения срок не се явил законен или упълномощен представител на общината и актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. Впоследствие съставеният АУАН бил връчен на кмета на Община Пазарджик срещу подпис (л.38 от делото).

Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление. То било връчено с писмо в Община Пазарджик на 29.01.2019 г. (виж л.39 от делото). Жалбата против НП била подадена от кмета на санкционираната община чрез АНО, като била входирана в деловодството на РИОСВ- Пазарджик на 01.02.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за проверка на НП и пред надлежния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Л.К.. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.

При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Не е спорно по делото, че Община Пазарджик притежава Комплексно разрешително (КР) № 509-Н0/2015 г., прието като писмено доказателство в настоящото производство (л.47-64 от делото). При това положение няма съмнение, че към момента на проверката Община Пазарджик е имала качеството на оператор на инсталация и съоръжения по смисъла на т.43 от §1 към ДР на ЗООС във връзка с чл.117 ал.1 от ЗООС и Приложение 4 към закона.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че при повторната проверка извършена от контролните органи при РИОСВ- Пазарджик не са били изпълнени двете условия от КР- Условие 4.1. и Условие 11.2.2.

Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя направеното в жалбата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение на материалния закон и по конкретно на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, т.к. в НП били описани две неизпълнени условия на КР, т.е. били вменени две отделни нарушения, но била наложена само една санкция. Съставът на административното нарушение по чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС включва от обективна страна неизпълнение на „условията” в комплексното разрешително. Т.е. законодателят борави с множествено число, което пък означава, че неизпълнението на едно, множество или всички от условията на КР води до едно единствено административно нарушение, за което следва да се наложи и една санкция. Но дори и да се допусне, че е налице нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН, то същото не води до накърняване на правото на защита на санкционирания субект и не влошава правното му положение, а напротив- облекчава го, като му спестява налагането на още санкции.

По-нататък съдът намира, че безспорно от установеното по делото е налице извършено нарушение по чл.125 ал.1 т.2 във вр. с чл.164 ал.1 от ЗООС. Субект на същото обаче съдът намира, че не е Община Пазарджик, макар че принципно би могла да бъде субект на това нарушение като притежател на посоченото КР и оператор на инсталация и съоръжения, съгласно същото.

Община Пазарджик обаче като оператор и притежател на КР може да възложи експлоатацията на инсталацията и съоръженията на регионалното депо за неопасни отпадъци на друго лице. Това е сторено чрез откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет именно избор на оператор за експлоатация, мониторинг и поддръжка на процесния обект. Тази възможност е предоставена от ЗООС, ЗУО и Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване на отпадъци, при спазване на процедурата по ЗОП.

Установи се по делото, че Община Пазарджик е сключила с Консорциум „РД-Пазарджик 2017“ ДЗЗД договор № 99-ЗОП-4 на 15.01.2018 г., по силата на който общината възлага, а консорциумът приема да осъществява експлоатация и стопанисване на Регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура (виж л.7- 23 от делото). Съгласно чл.2 от договора, изпълнителят се задължава да предоставя услугите в съответствие с условията на КР № 509- Н0/2015 г. и неговите изменения и допълнения, техническата спецификация, предложението на изпълнителя за изпълнение на обществената поръчка и ценовото предложение на изпълнителя. Съгласно чл.24 т.3 от договора изпълнителят (консорциум „РД-Пазарджик 2017“- бел. моя) се задължава да изпълнява всички задължения на оператор в Регионалното депо, така както са посочени в условията на КР. Освен това съгласно т.1 от Раздел V.12. от Техническата спецификация „Открита процедура за възлагане на обществена поръчка“ с предмет „Избор на оператор за експлоатация, мониторинг и поддръжка на регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, клетка 1 и съпътстваща инфраструктура“- „Изпълнение на условията по КР“ (виж л.24-26 от делото), е вменено задължение на изпълнителя по договора за обществена поръчка да изпълнява от името на Община Пазарджик всички изисквания по условията на КР за процесната инсталация, в т.ч. мониторинг, докладване, отчитане, документиране, спазване на инструкции и др. Вменено му е в задължение да изпълнява и всички предписания на контролните органи свързани с експлоатацията на обекта и то в срок. Определено е също така, че наложените от контролните органи санкции за неизпълнение или нарушение на условията по експлоатацията, са за сметка на изпълнителя.

Следователно съгласно сключения договор за възлагане на обществена поръчка, Община Пазарджик е възложила изцяло дейността по осъществяване на експлоатация и стопанисване на Регионалното депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура на изпълнителя по договора- Консорциум „РД-Пазарджик 2017“ ДЗЗД.

При това положение субект на нарушението е именно изпълнителя по договора. От значение в случая е, че става въпрос за неизпълнение на предписание, респ. извършено нарушение от дружество по ЗЗД. Съгласно действащото ни законодателство това дружество не е персонифицирано лице, т.к. със сключването на дружествен договор не се учредява нов субект. ДЗЗД не е ЮЛ и не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество. Правата и задълженията на такова дружество не са права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници.

Административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана само спрямо персонифициран субект на правото- физическо лице, респ. имащият качеството ЕТ и юридическо лице. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. В чл.26 от ЗАНН е установено изрично кои са субектите на административнонаказателната отговорност. Това са физически лица с определени качества. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, която сочи, че „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност”.

В специалната норма на чл.164 ал.1 от ЗООС са посочени конкретно адресатите на административна отговорност, като се сочи че на оператора на инсталация- ЮЛ или ЕТ се налага имуществена санкция. Вмененото нарушение е извършено обаче от дружество по ЗЗД, което не е нито ЮЛ нито ЕТ. Това обаче не означава, че не важат общите принципи на административно наказване, визирани в ЗАНН, относно субектите, носещи административнонаказателна отговорност.

Гражданското дружество по чл.357 и следващите от ЗЗД, каквото в процесния случай е и ДЗЗД Консорциум „РД- Пазарджик 2017“ не е юридическо лице и отговорност за задълженията му носят неговите съдружници- „К.С.“ ЕООД гр. Русе и „Е.Е.Т.“ ООД гр. София, съгласно справка в Регистър Булстат на Агенция по вписванията. Тези две дружества запазват своята юридическа самостоятелност, след учредяването на консорциума.

Обстоятелството, че за целите на отделни административни производства (напр. по ЗОП, ДОПК), за дружествата по чл.357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, не променя горния извод. Посочените случаи на фикция на процесуална правосубектност, като изключения от правилото, са изрично законодателно уредени и производствата от вида на настоящото не попадат между тях. Следователно, дружеството по ЗЗД не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за вмененото му нарушение по ЗДДС. В случая административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение могат да носят всеки един от съдружниците в сдружението (обединението). Тъй като съдружниците са ЮЛ, то е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на „К.С.“ ЕООД гр. Русе и „Е.Е.Т.“ ООД гр. София, чрез съответните им законови представители с предвидената в чл.164 ал.1 от ЗООС имуществена санкция, съгласно чл.24 ал.2 и чл.83 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.360 ал.2 изр.1 от ЗЗД.

В случая след като АНО е приел, че е налице извършено нарушение е следвало да съобрази, че Община Пазарджик е възложила експлоатацията на обекта съгласно КР на друго лице- ДЗЗД, състоящо се от две самостоятелни ЮЛ, е следвало да ангажира отговорността на някое от тези две ЮЛ.

В този смисъл съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна относно субекта на нарушението, респ. административнонаказателната отговорност, в смисъл че след като изпълнителят по договора е дружество по ЗЗД и то няма правосубектност, следва да се ангажира отговорността на Община Пазарджик като титуляр на КР, с оглед на изложените по-горе съображения за същността, имуществото, правата и задълженията и отговорността на ДЗЗД.

АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Община Пазарджик, като не е съобразил сключения договор за обществена поръчка между Общината и консорциума.

Всичко изложено до тук дава основание на съда да приеме, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Тока мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44 от 28.01.2019 г. издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на Община Пазарджик, Булстат *********, представлявана от кмета Т.Д.П., на основание чл.164 ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) за нарушение на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: