№ 143
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102330 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена
Трохарова, срещу Р. Д. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1724.83 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 4, находящ се в
*****, от които главница в размер на 1561.16 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. вкл, и 163.67 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Д.М., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже
наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се,
че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били
публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели
действие. Посочва се и че липсват документи за откриване на партида на
името на лицето. По тези съображения се твърди, че страните не са били в
облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода на делото са представени: писмо от Община Перник от
10.08.2021 г. ведно с приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
05.08.2021 г. и нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на
недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г. и справка от
НБД „Население“.
Извършена и приета е комплексна съдебна техническо икономическа
експертиза /КСТИЕ/.
В съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище за
уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не се явява по делото и не
изразява становище по исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 261021/08.04.2021 г.
2
по ч.гр.д. № 1698/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез адв. М..
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт от 10.02.2010 г. за
покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от
2010 г. се установява, че на 10.02.2010 г. ответникът Р. Д. В. е придобило
собствеността върху имот – апартамент № 4, находящ се в *****, за който е
доставяна топлинна енергия. Съгласно нотариалния акт имотът е придобит от
Р. Д. В. по време на брака му и представлява съпружеска имуществена
общност. Видно от депозирана с писмо от Община Перник от 10.08.2021 г.
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2021 г. имот – апартамент № 4,
находящ се в ***** е деклариран от Р. Д. В. като собственост на Р. Д. В. и
А.Г. В.а при квоти в правото на собственост по ½ за всеки от тях. В
декларацията като основание за придобиване на имота е посочен цитираният
по-горе нотариален акт. На последно място от приложена справка от НБД
„Население“ се установява, че Р. Д. В. и А.Г. В.а са сключили граждански
брак – на 08.12.2001 г. /акт за брак 370 от 08.12.2001 г./ като няма данни
бракът да е прекратен. В тази връзка предвид датата на сключване на
граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния
недвижим имот следва извод, че последният действително е придобит от Р. Д.
В. и А.Г. В.а по време на брака им. Няма данни нито в справката, нито в
нотариалния акт съпрузите да имат вписан режим на имуществени
отношения.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, след придобиването му
с нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на недвижим имот №
23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г. и в частност такива промени,
касаещи процесния период. В тази връзка следва да се отбележи и в
подадената лично от ответника декларация по чл. 14 от ЗМДТ същият е
декларирала, че притежава собственост върху имота към дата 05.08.2021 г.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна техническо
икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно
която дяловото разпределение се осъществява от дружеството „Нелбо“ АД от
2006 г. насам т.е. в сградата, където се намира процесният имот, е въведена
услугата „дялово разпределение“. Налице е договор между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение – договор № 99/08.12.2011 г.
По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че
през процесния период топломерът е преминал задължителните периодични
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва
за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.
Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно,
3
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи
на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално
отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата
се установява, че главницата на задълженията за процесния период 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1561.16 лева. На последно място от
заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., стойността на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1561.16 лева - главница.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. е в
размер на 163.67 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. Видно е и че в
счетоводната система на дружеството са съобразени изравнителни сметки
релевантни за процесния период на стойност 39.32 лева. На последно място
от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е
водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е
извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. Дадено
е становище и относно погасените по давност суми.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 261021/08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1698/2021 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
упълномощен представител, но в срока по чл. 414 от ГПК последният е
4
депозирал възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай първият спорен по делото
въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид
направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /писмо от Община Перник от 10.08.2021 г. ведно с
приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2021 г. и
нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23,
том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г., справка от НБД „Население“, както и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди/ следва извод, че ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на
процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
5
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото действително се установява /видно от
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2021 г., нотариален акт от 10.02.2010
г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. №
19 от 2010 г. и справка от НБД „Население“/, че процесният имот е придобит
от ответника по време на брака му с А. В.а. Няма данни бракът да е
прекратен, нито да е отбелязан режим на имуществени отношения, поради
което предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/, действал
към момента на придобиване на имота, съдът приема, че процесният имот,
закупен през 2010 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ между ответника и съпругата му. Съгласно чл. 32 от СК
разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване
на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на
СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите
се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и
разходът за доставяна топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по
вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото сам да определя
към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници
отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените
искови претенции. По тези съображения съдът намира, че ответникът следва
да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия за
процесния период, доколкото приложимата нормативна уредба урежда
солидарна отговорност между съпрузите досежно заплащането на същите / в
този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
595/2017 г./.
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно
отношение между страните по делото.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
От експертизата в икономическата й част е видно, че сумите не са заплатени.
Само за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
6
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 1561.16
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл,, следва да се приеме за
доказана по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и
доказателства същата да е изцяло или частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в
размер на 163.67 лева, считано от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както твърди
ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. такава
давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото такива се дължат само на ищцовата страна.
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1698/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
7
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 84.50 лева, от които 34.50 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да му бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 2330/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 504.50 лева, от които 34.50 лева държавна такса, 20 лева за
четири броя съдебни удостоверения, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 350 лева депозит за експертизи, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни
документи претендираните разноски са действително извършени. В тази
връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 504.50
лева.
Ответната страна няма право на разноски предвид изхода на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Д. В., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
сумата от общо 1724.83 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 4,
находящ се в *****, от които главница в размер на 1561.16 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 163.67 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. вкл., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1698/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Р. Д. В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 84.50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
1698/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 504.50 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1698 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9