Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 868 Година
2022, 16.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 19.04.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 457 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от А.П.Б. *** срещу
Решение №61/10.01.2022г., постановено по АНД №5302/ 2021г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVII н.
състав, с което е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К №3931764, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4,
във връзка с чл.182 ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Със същото решение жалбоподателят е
осъден и да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева,
представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
като се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на всички наведени възражения и се настоява за отмяна
на съдебното решение и отмяна на ЕФ.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск.Б., в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и
в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав
установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №3931764 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на 30.08.2020г. в 13,46 часа в град Пловдив, бул.“Асеновградско
шосе“ срещу номер 20 в посока бул.“Цар Симеон“, при максимално разрешена
скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в
полза на водача, Б., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано
МПС – лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. №***, е бил санкциониран на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.5 ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за това, че управлява
МПС със скорост от 91 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч –
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че
от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на Б. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че
наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна
дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от административнонаказващия орган.
Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
От страна на касационния
жалбоподател са направени възражения, които са идентични с твърденията,
изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани
и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради
което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед
наведените в касационната жалба възражения, касаещи несъответствието в
метеорологичната обстановка, видна от снимката на поставеното АТСС и снимката
на управлявания от него автомобил, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05. 2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението/ал.1/, който протокол се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък/ал.2/. Като при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда/ал.3/. Казано
по друг начин, снимката на разположението на уреда е от началото на неговата
работа, която, видно от изготвения за целта протокол, е 08,10 часа, който период
е различен от периода, в който е установено извършеното нарушение, а именно
13,46 часа и за който са налице данни да е било слънчево, поради което
наведените в тази връзка възражения съдът намира за неоснователни.
По отношение на
наведените твърдения за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН е необходимо
да се посочи, че за да се достигне до извод за маловажност, следва да се
разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от
общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са
ангажирани доказателства, които да установяват смекчаващи отговорността
обстоятелства и които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен
на обществена опасност от други деяния от този вид. От една страна нарушението е
формално и за извършването му не е необходимо настъпване на вредоносен
резултат. От друга, безспорно са засегнати важни обществени отношения, касаещи
безопасното движение на ППС, народното здраве, правата и свободите на други
граждани. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на
обществените отношения спрямо личните, не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред.
В настоящия случай
касационната инстанция намира, че районният съд не е нарушил закона при
неговото приложение, също и не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хипотезите на чл.348 ал.3 НПК, поради което атакуваното решение на районния съд като валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да
бъде оставено в сила.
По разноските.
При този изход на спора, на ответника се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха
в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №61/10.01.2022г., постановено по АНД №5302/
2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII н. с.
ОСЪЖДА А.П.Б. *** да заплати на ОД на
МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/
лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.