№ 8660
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110117631 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 21 122,52
лева, представляваща незаплатено регресно вземане за изплатено по комбинирана
застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Други вреди на имущество“
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г., както и сумата от 5
087,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2019 г. до
31.03.2022 г., ведно с законна лихва от 01.04.2022 г. до погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на
имущество“ е настъпило събитие – пожар, вследствие на което са причинени
вреди на застрахованото имущество. Поддържа, че събитието е настъпило поради
късо съединение в електропреносната мрежа в частта от стълб, разположен до
оградата на поземления имот, в който се намира застрахованото имущество.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин
на електропреносната мрежа. Поддържа, че вредите са в общ размер на 21 122,52
лева, от които сумата в размер на 11 352,69 лева, необходима за ремонтни
дейности, и сумата от 9 769,83 лева, представляваща стойността на увредените
1
застраховани стоки. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение в
негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради
което претендира същата. Поддържа, че след връчена на ответника покана за
плащане регресното вземане не е погасено, поради което претендира обезщетение
за забава.
Ответникът оспорва иска при твърдения, че след границата на собственост
задължение на потребителя е да поддържа и експлоатира технически безопасно и
правилно собствените си уредби и съоръжения съгласно действащото
законодателство и в съответствие с чл. 15, т.8 от ОУ на договорите за използване
на електроразпределителните мрежи на .... Сочи, че застрахователят не е
изследвал дали възникналите вреди не се дължат на процеси, възникнали в
електроинсталацията на застрахованото лице след границата на собственост. По
тези съображения счита, че не е доказано вредите да са причинени от ответното
дружество. Оспорва да е налице причинна връзка между настъпило късо
съединение и настъпилите увреждания.
Третото лице помагач на страната на ответника оспорва предявените искове
по съображения, изложени в писмено становище по делото.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Безспорни между страните е обстоятелството относно наличието на
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
„Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“, застрахователна полица №
...,, обективиран в застрахователна полица №..., със срок на валидност от ...г. до
...г, по отношение на обект - пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
находяща се в местността „...“, гр. ..., собственост на ....
Базспорно е и това, че в срока на действие на договора за застраховка е
настъпило застрахователно събитие – пожар, при който са били увредени дюза
пропан и маркуч сдвоен 8х15; горелка резак, 2 бр. накрайници и дюза пропан;
горелка резак и 2 бр. предпазен клапан; 2 бр. ъглошлайф; моторна резачка „...“;
бензинов агрегат „...“ 5,5 k/W; 2 бр. куфар с гидори; 4 бр. кантари за претегляне; 6
бр. катализатори и цветни метали, на действителна стойност 9 769,83 лева при
отчетено овехтяване, както и е увредена дървена постройка, ремонтните дейности
за възстановяването на която възлизат на действителна стойност от 11 352,69 лева.
Не е спорно и това, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил ,на ... - собственик на увреденото имущество, застрахователно
2
обезщетение за вредите в размер на 21 122,52 лева.
Спорният по делото въпрос се свежда до причините, довели до
настъпването на пожара.
В тази връзка по делото са приети три заключения на вещи лица, които
съдът изцяло крадитира като взаимно допълващи се, непротиворечиви,
компетентно изготвени и неопровергани от останалия, събран по делото
доказателствен материал.
От заключението на в.л.Д. Г. се установява възможните причини за пожара,
както и това, че същият е можело да бъде избегнат ако в електромерното тобло е
била монтирана дефектнотокова защита, изключваща захранването при дефектен
ток. Вещото лице сочи, че задължението за закупуване на тази защита е върху
потребителя – в случая пострадалото лице, защото се монтира след изходящите
клеми на електромера.
Вещото лице С. С. в заключението си от 19.04.2023г. потвърждава
причината за пожара – късо съединение и дава заключение относно стойността на
унищожените вещи.
От заключението на вещото лице Б. Г. от 03.05.2023г. се установява, че
пожарът в сградата на обекта е следствие от късо съединение - термичното
действие на тока на късо съединение, а мястото на самото късо съединение, че е в
близост или в самото електромерно табло (монтирано на фасадата на
постройката). Вещото лице е категорично, че пожара е следствие от късо
съединение. Вещото лице сочи, че съществения въпрос, за който няма събрани
доказателства и което не могат да бъдат събрани, тъй като мястото на
произшествието не е запазено, е, коя е първопричината за пожара в сградата и
дали това е същото късо съединение причинило запалването на захранващите
проводници след стълб № 12, или е имало друго първично късо съединение. в
електрическата инсталация на постройката явяващо се огнището на пожара, и
след като пламъците обхващат електромерното табло и стопяват изолацията на
захранващия кабел, се стига до вторично късо съединение, ефектът от което е бил
видян и от свидетеля по делото Д. П. Г..
По делото е разпитан свидетелят О., собственик на процесния обект, от
показанията на който се установява, че в процесния обект имало прекъсване на
захранването в различни периоди, като същото било възстановено, било
констатирано от служители в обекта, че са изгорели част от уредите.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
3
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, било срещу причинителя на вредата, било
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,
било срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. И в трите хипотези, за да възникне посоченото
регресно право на застрахователя е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните положителни предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увреденото
лице, в изпълнение задължението му по застрахователното правоотношение.
Наред с това обаче, когато регресният иск е насочен против собственика на вещта
и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД, следва да бъдат установени и следните
следните елементи от състава на чл. 50 от ЗЗД: наличие на вреди; връзка между
тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. За разлика от
хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат
на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може
да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без
виновно поведение при ползването й.
В разглеждания случай доколкото ищецът не твърди, че вредите са
настъпили в резултат от виновни действия или бездействия на ответниците -
неподдържане на ел. инсталацията в изправност, некомпетентното й изграждане,
претоварване и пр., а твърди, че увреждането е причинено от обективни свойства
или дефекти на вещта, то търсената отговорност следва да се ограничи до
приложението на чл. 50 от ЗЗД.
Съобразявайки, че при насрочване на делото съдът е дал различна правна
квалификация на претенцията, а именно такава по чл. 410 от КЗ, вр-чл.49 от ЗЗД,
от тази която действително отговаря на фактическите твърдения във връзка с
4
пораждане на спорното материално право, а именно по 410, вр.чл.50 от ЗЗД, то се
налага нейната промяна и произнасянето по предпоставките на осъдителен иск с
посочената квалификация. Обстоятелството, че съдът коригира правната
квалификация на разглеждания иск не препятства произнасянето по него, тъй като
в предмета на доказване на иска по чл. 410 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД са същите факти
и обстоятелства, очертани в доклада на съда – касае се за обективна безвиновна
отговорност за вреди.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, както
предпоставките за възникване на регресното му право- валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увреденото
лице, така и предпоставките по чл. 50 от ЗЗД-– вредите да са причинени от вещи,
за които отговаря ответникът. Следва да се установи и причинната връзка между
настъпилото застрахователно събитие (пожара) и вредите, размера на вредите.
В настоящия случай се установява, че в действителност причинените вреди
от настъпилото застрахователно събитие са в причинна връзка, но причината за
настъпване на застрахователното събитие не е причинена от вещ, която е
собственост или е била под надзор на ответника (хипотезата на чл. 50 от ЗЗД).
Ищецът, чиято бе доказателствената тежест не проведе пълно и главно доказване
по отношение на тези факти, поради което предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Не бе установено по делото причина за пожара да е
скъсване на горящ проводник, нито късо съединение в електропреносната мрежа,
стопанисвана от ответника. Напротив – от заключенията на вещите лица по
приетите експертизи може да се направи извод, че причината за пожара е в
електрическото табло, собствено на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., границата на собственост между
доставчика и ползвателя са изходящите клеми на средствата за търговско
измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях
предпазители или прекъсвачи, а в.л.Г. категорично отхвърля тезата че пожарът в
сградата на обекта е вследствие от късо съединение във въздушната кабелна
линия между стълб № 12 и стълб № 16, стопанисвани от ответника.
Поради това, доколкото не е установено безспорно и категорично по делото,
причина за настъпването на застрахователното събитие да е причинено от вещ под
надзора на ответника, съдът счита, че исковата претенция се явява недоказана – не
е установено наличие на условия за ангажиране обективната отговорност на
ответното дружество. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
5
отхвърлен.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава, която също подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест
следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 600 лева –
заплатени депозити за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., срещу ..., /предишно наименование .../, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., искове по чл.410 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД –
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 21 122,52
лева – заплатено застрахователно обезщетение по щета №..., ведно със законната
лихва върху сумата от 01.04.2022г. до окончателното плащане.както и лихва за
забава в размер на 5 087,41 лева за периода от 16.11.2019г. до 31.03.2022г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на ..., /предишно наименование .../, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., сумата от 600 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6