Определение по дело №1679/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №1707

                                                                                                                                      

                                    27.08.2019г, гр.Пловдив                                                                 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         Председател: Фаня Рабчева

                                                Членове: Анна Иванова

                                                                   мл.с.Свевотаслав Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева ч.гр.д. № 1679/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                  Производство по чл.413, ал.2 и сл. ГПК.

                    Постъпила е частна жалба вх.№ 22246/ 22.07.2019г. от „Ленно“ АД – гр.Пловдив, със законен представител ИД А.Т., представлявано от юрк.М. В.М. ***, р-н Централен, бул.“Марица“, № 154, А, ет.11 против Разпореждане от 18.06.2019г. , постановено по ч.гр.д.№ 7971/ 2019г. по описа на ПРС – 22 гр.с., в частта, в която е отхвърлено  заявление с вх. № 32910 от 21.05.2019 г., подадено от  „Ленно“ АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците ЕТ“Л.-Н. В., ЕИК ********* и Н.И.В., ЕГН ********** в условията на солидарност за плащане на следните суми: 1 674.60 евро, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 04.09.2018 г. до 30.11.2018 г. по чл.2.3, букви /с/ и /d/ от Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018 г.и Анекс към него от 24.08.2018г. и сумата от 664.21 евро, обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.4.4 б. /к/ от Анекса №1 към Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018г.  . По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част като неправилно и необосновано и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като се иска при уважаване на жалбата да се присъдят и разликата между признатата държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство съответно в претендираните суми от 105.59 лева за ДТ и 112,37 лева за юриск.възнаграждение.

         Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, намери следното:

         Жалбата изхожда от надлежна страна и е в указания двуседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. 

         Съдът е сезиран със заявление вх.№ 32910/ 21.05.2019г. от  „Ленно“ АД – гр.Пловдив, със законен представител ИД А.Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжниците ЕТ „Л.-Н.В., ЕИК ********* и Н.И.В., ЕГН ********** в условията на солидарност за плащане включително на следните суми: 1 674.60 евро, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 04.09.2018 г. до 30.11.2018 г. по чл.2.3, букви /с/ и /d/ от Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018 г.и Анекс към него от 24.08.2018г. и сумата от 664.21 евро, обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.4.4 б. /к/ от Анекса №1 към Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018г. В приложение на заявлението по чл.417 ГПК е налице представен Договор за заем Бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите между дружеството – заявител и ЕТ „Л.-Н.В., ЕИК ********* и Н.И.В., ЕГН **********, както и  Анекс към него от 24.08.2018г.

         С обжалваното разпореждане районният съд  е изходил от служебното задължение на съда да следи за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза в съответствие със съдебната практика в тази насока, както и въз основа на критериите за нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойката съобразно ТР №1/ 15.06.2010г. по т.д.№1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС и е констатирал, че предвидената в договора клауза за неустойка по чл.2.3, букви /с/ и /d/  от представения договор за заем Бизнес кредит от 05.02.2018г. между страните  противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Констатирано е, че уговорената мораторна неустойка в размера й от 0,27% е предвидено да се начислява върху сбора на цялата непогасена част от заема, в т.ч. главница, лихви, неустойки и други такси и разноски по договора, вкл. при предсрочна изискуемост, поради което е мотивирано, че това  уговарянето на неустойката за цялото непогасено вземане при предсрочна изискуемост без да се държи сметка на броя на непогасените вноски, дори и при една непогасена вноска целият кредит да се обявява за предсрочно изискуем,  да излиза извън обезпечителната функция на неустойката и да не съответства с евентуалните вреди, които заемодателят ще понесе в резултат от неизпълнението. Констатирано е наличието на учредена договорна ипотека от 23.08.2018г., която съответно обезпечава всички вземания по договора/ главница, лихви и разноски/, при което интересът на кредитора по договора се явява защитен, а вземането му обезпечено. Поради това е отчетено, че основната цел на така уговорената неустоечна клауза би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и солидарния длъжник.

 При това противоречие  на клаузата за неустойката с добрите нрави още към момента на сключване на договора, на основание чл.26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД е прогласена нищожността на клаузата относно неустоечното задължение по чл.2.3, букви /с/ и /d/  от договора за заем. По отношение  искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК относно претендираното еднократно обезщетение в размера от 2 000 евро за неизпълнение на договорно задължение е констатирана също нищожност на клаузата по чл.4.1 /к/ от Анекса към посочения договор за Бизнес кредит от 03.08.2018г. отново с мотива за наличие на противоречие с добрите нрави  поради констатацията, че това задължение също има характер на неустойка, предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно задължение за сключване на договор за застраховка, което задължение има вторичен характер, вкл. имайки предвид, че за вземанията по договора е налице  учредена договорна ипотека, която обезпечава всички вземания по договора, при което интересът на кредитора се явява защитен, а от друга страна съответно се явява скрито оскъпяване на кредита и отново с основа цел неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.

        

            В частта на неустоечната клауза. В случая се претендира неустойка за падежирала главница в размер на 0,68 евро, при отпуснат заем съобразно представения Договор за заем Бизнес кредит от 03.08.2018г. в размер на 10 000 евро, която неустойка възлиза в размер на претендираната сума от 1 674,60 евро. Видно от приложения към Договора за заем от 05.02.2018г. Погасителен план – Приложение №1 към договора, месечната вноска за погасяване на лихва и главница възлиза на 225.07 евро, съответно при съпоставка от заявлението по чл.417 ГПК относно посочения размер на падежиралата главница от 0,68 евро към общия размер на отпуснатия заем в размер на 10 000 евро по договора, касае се за заявено неизпълнение на договорно задължение в значително по-нисък размер от задължението за погасяване на месечната вноска от 225.07 евро. В конкретния случай по сключения на 03.08.2018г. договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6061 в частта на клаузата по чл.1.5, б./с/ от представения със заявлението цитиран договор за бизнес кредит е визирано заемополучателят „при неизпълнение на кое и да е имуществено или неимуществено задължение на съответната дата и падеж, както и при предсрочна изискуемост на кредита , същият да дължи неустойка за забава в размер на 0,27% върху сбора от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски“ по договора, както и „с цел избягване на съмнение неустойката по тази точка да се изчислява върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването й.  Така договорена санкция за неизпълнение касае принципно неизпълнение на кое и да е задължение, независимо от броя на непогасените месечни вноски, в размера от 0,27 %  за всеки просрочен ден върху сбора от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента лихва, а в изр. второ е уговорено във всички случаи с цел избягване на съмнение всъщност неустойката по тази точка на договора да се изчислява  върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло или което при всички случаи води до прекомерност на неустойката. Следователно в тази насока от фактическа страна правилно е преценена от заповедния съд прекомерността на формиращата се неустойка, уговорена в размера от 0,27 % за всеки просрочен ден, вкл. върху цялата непогасена част от заема в размера му от 10 000 евро. В насока възражението на частния жалбоподател действително съгласно т.3, изр. Първо  на ТР №1/ 15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/ 2009г. на ОСТК се приема, че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните или търговски договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. С т.3, изр.Второ на  ТР №1/ 15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/ 2009г. на ОСТК обаче съдът е приел и постановил  наличието на основание за нищожност поради добрите нрави на клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая така посочената сума на формираща се неустойка налага извод действително за това, че неустойката се явява  уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, по смисъла на  ТР №1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК явяваща се нищожна поради противоречие с добрите нрави и даваща право на заповедния съд съгласно изричната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2, пр.2 ГПК да постанови отказ на това основание. Доводът, основан на разпоредбата на чл.309 ТЗ относно неприложимостта на чл.92 ЗЗД с оглед възможността на съда да намалява поради прекомерност неустойката, е неотносим към спора относно действителността на коментираната неустоечна клауза.   

             В частта на обжалваното разпореждане, с което е отказано издаване на ЗНИ относно претендираното еднократно обезщетение в размера от 2 000 евро за неизпълнение на договорно задължение с така констатираната също нищожност на клаузата по чл.4.1 /к/ от Анекса към посочения договор за Бизнес кредит от 03.08.2018г. От въззивния съд се споделя становището на заповедния съд, че така  уговореното еднократно обезщетение в размер на 2 000 евро за неизпълнение на конкретно отделно диференцирано задължение по  предвиденото сключване на имуществена застраховка във връзка с договора за кредит има характер на неустоечно задължение, за което заемодателят вече е предвидил неустойка за неизпълнение за кое и да е договорно задължение по чл.1.5, б/с/ от основния договор от 03.08.2019г., намерило отражение по съдържание като договорно задължение  и в чл.2.3, б./с/ и /d/.    Следователно наред с останалите предвидени в сключения договор и анекс към него обезпечения в частта на основната договорена неустойка и  учредената договорна ипотека, обезпечаващи интереса на кредитора с цел събиране на главното и акцесорните вземания по договора, се налага  извод за прекомерност и на предвиденото от заемодателя в клаузата на чл.2.3, б./с/ и /d/ от Анекса от 24.08.2018г. към договора еднократно обезщетение за неизпълнеине на конкретно посочено договорно задължение, което оскъпява необосновано стойността на заема и води недопустимо неоснователно обогатяване в противоречие с добрите нрави, както е отчетено и от заповедния съд с оглед уговорения в договора размер на тези разходи, поради което се следва постановяване на отказ на законово предвиденото по чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 ГПК основание – поради противоречие с добрите нрави.  

            По така изложените по-горе съображения, частната жалба се явява неоснователна, а постановеното разпореждане на заповедния съд като правилно и законосъобразно ще се потвърди.

            Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

                                                   О   П   Р   Е   Д    Е   Л   И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане от 18.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 7971/ 2019г. по описа на ПРС – 22 гр.с., в частта, в която е отхвърлено  заявление с вх. № 32910 от 21.05.2019 г., подадено от  „Ленно“ АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците ЕТ „Л.-Н.В., ЕИК ********* и Н.И.В., ЕГН ********** в условията на солидарност за плащане на следните суми: 1 674.60 евро, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 04.09.2018 г. до 30.11.2018 г. по чл.2.3, букви /с/ и /d/ от Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018 г.и Анекс към него от 24.08.2018г. и сумата от 664.21 евро, обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.4.4 б. /к/ от Анекса №1 към Договор за заем бизнес кредит с № 6061 от 03.08.2018г.  

         В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:                              Членове: