№ 1521
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501682 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от Г. К. К. ЕГН **********, чрез адвокат
Светлозар Арнаудов, съдружник в Адвокатско дружество „Арнаудова и
Узунова“ със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 7а, ет.1, офис
1а, против Определение №2523 от 09.09.2021 г., постановено по гр. дело №
4976/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил
производството по делото поради недопустимост.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения.
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок
против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Пред БРС производството е започнало по искова молба на частният
1
жалбоподател против „Химремонтстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Георг Вашингтон“ №
41, и ТП на НОИ – Бургас с адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №
126, с искане да бъде установено по отношение на частния жалбоподател и
ответниците, че времето на полаган труд въз основа на трудов договор от
ищеца Г.К. като работник в дружеството „Химремонтстрой“ АД за периодите
от 26.03.1991 г. до 01.06.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 20.04.1995 г. се зачита за
трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране. За да постанови обжалвания
резултат районният съд се е позовал на разпоредбите на чл.68 и 98 от Кодекса
за социално осигуряване, чл.354 от КТ и е стигнал до извод, че
производството по делото е недопустимо, тъй като съгласно §9 от ПЗР на
КСО придобитият трудов стаж натрупан преди 31.12.1999г. се зачита за
осигурителен стаж. Според съда данните, книжките и документите се издават
въз основа на първични документи – разплащателни ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а при
тяхната липса – на други автентични документи, съдържащи данни за
осигурителен стаж и осигурителен доход. Съдът правилно е посочил, че
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР/ предполага наличието на правен интерес и съгласно чл.3, ал.2 от
ЗУТОССР претенцията се предявява срещу работодателя и съответното
териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността
си и няма правоприемник – срещу съответното териториално поделение на
НОИ. Първоинстанционният съд е счел, че правен интерес от предявяване на
иска за установяване на трудов стаж ще е налице, когато липсват документи,
които да го удостоверяват – данните в НОИ, трудови, служебни и
осигурителни книжа, документи по образци или липсата е свързана с
изначална липса на първични документи. Позовал се е на разпоредбата на
чл.347 от КТ за това, че трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя. Т.е. трудовата книжка е документа за установяване
на трудов и осигурителен стаж, поради което е счел, че при нейното наличие
и надлежно попълване липсва правен интерес по ЗУТОССР.
Следва за пълнота да се отбележи само, че действително според чл.347
от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните
2
в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя и в това си качество тя може да бъде използвана като
доказателство за тези обстоятелства – в производство по искане за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въз основа на нея не може да
бъде издавано удостоверение за осигурителен стаж или трудов стаж, който да
се зачита при пенсиониране. В този смисъл решение № 5379 от 17.04.2013г.
на ВАС по адм.д. №1432/2013 г.
Въпреки логичните разсъждения на първата инстанция съдът намира,
че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на първостепенния съд. Това е така, тъй като в самия Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са въведени
изисквания, на които предявената искова молба следва да отговаря. Нещо
повече, изрично в разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗУТОССР е посочено, че ако
към исковата молба не е приложено удостоверение по чл.5, то тя се оставя без
движение като на ищеца се предоставя срок за представянето му. В
конкретния случай действително по делото има удостоверение по смисъла на
чл.5, но оставяйки без движение исковата молба на 09.07.2021г. БРС не е
изправил всички нередности. В представеното удостоверение /стр.8/ е
посочено, че за периодите от 26.03.1991 г. до 01.06.1993 г., както и от
01.01.1995г. до 20.04.1995г. липсват ведомости, без обаче да е посочено на
какво се дължи тази липса – дали ведомостите са изгубени или унищожени. В
този смисъл първоинстанционният съд е следвало да остави без движение
исковата молба, като укаже издаване на удостоверение в пълнота, съгласно
изискванията на чл.5 от ЗУТОССР.
С оглед на изложеното съдът намира, че определението следва да бъде
отменено и делото върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №2523 от 09.09.2021 г., постановено по гр.
дело № 4976/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
прекратил производството по делото поради недопустимост.
3
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4