Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2011 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Р.К.Т. срещу решение от 20.12.2019 г. по гр.д. №65053/2017 г. на
Софийския районен съд, 158 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от
781,24 лв. - главница, представляваща съответна част от стойността на доставена
топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г., вкл. и съответната
част от топлинната енергия по изравнителна сметка, отразена в обща фактура
№**********/31.07.2015 г. за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., за имот,
находящ се в гр. София, жк. „*********, с аб. №067173, и сумата от 7,50 лв. -
главница, представляваща съответна част от стойността на такса за дялово
разпределение за периода мес.07.2014 г. - мес.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2017 г.
до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че по делото не е установено, че е
собственик на процесния топлоснабден имот. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявените срещу ответника
Р.К.Т. осъдителни
искове за главници за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери и в частта, в която са отхвърлени
изцяло предявените осъдителни искове за лихва за забава върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение, както и в частта, в която предявените
срещу ответниците К.Ж.Г. и К.Ж.Г. осъдителни искове за топлинна енергия и
дялово разпределение, и за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, поради което решението в тези
части е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът Р.К.Т. е оспорила, че е собственик
на процесния имот през процесния период, но това обстоятелство се установява от
представените по делото и неоспорени от страните искане за вписване на възбрана
от 24.04.2013 г. на ЧСИ М.Б., акт за разпределение на кубатурата, удостоверение
за наследници, изх. №РВТ17-УФ01-443/22.012.2017 г., издадено от СО, район
„Витоша“.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за особен представител на въззивника.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №307500 от 20.12.2019
г., постановено по гр.д. №65053/2017 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
Р.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 150,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.