№ 137818
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110152070 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.417-418 ГПК
Образувано е по заявление по чл.417 ГПК с вх. № 261424/21.09.2023 г.,
подадено от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК .. срещу
длъжника Б. А. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Проф. Ф. Н.“ № 21, вх. 1, ет.3,
ап.5 за сумите:
1. 59.78 лева главница, по Договор за потребителски кредит № **********
от 02.07.2021 г.
2. 3.08 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.06.2022 г.
до 05.07.2022 г.
3. 37.93 лева, представляващи мораторна лихва от 05.06.2022 г. до
07.09.2022 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него – извлечение по
чл.417, т.2 ГПК, договор и общи условия е посочено, че вземането произтича
от договор за потребителски кредит с длъжника от 02.07.2021 г., с начален
падеж 05.08.2021 г., като кредитът е бил разсрочен на 12 месечни анюитетни
вноски, като падежът бил на 5-то число на месеца. Последният падеж е на
05.09.2022 г. В извлечението е написано, че длъжникът е платил само 2
вноски, като са разбити сумите по главница и договорна лихва и мораторна
1
лихва.
Претендират се и разноски в размер на 25.00 лева, представляващи
държавна такса и 150.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С молба с вх. № 291860/18.10.2023 г. заявителят уточнява, с която
обяснява за характера на заповедното производството, за същността на
извлечението от банка. По същността на заявлението уточнява, че сумата,
която е разпределена в погасителния план е включена освен главницата от
288 лева, но и застраховка Bank пакет 1 уред на стойност 17.28 лева. Твърди,
че длъжникът изрично заявил, да сключи застраховка. Посочва, че
застраховка „Защита на кредита“, отпусната от заявителя предоставя
възможност на застрахованото лице закрила при настъпване на
застрахователния рисков – загуба на обичайния си доход, влияещ
неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните
вноски по кредита. Уточнява, че застраховка „Защита на уреда“ включва
рискове като пълна повреда на застрахованата стока, частична повреда на
застрахованата стока, кражба и грабеж.
Посочва, че длъжникът е платил по кредита, както следва:
ДатаСума
07.08.202131.45
13.08.20210.03
06.09.202131.42
07.10.2131.48
13.10.20210.03
06.11.202131.42
12.11.20210.03
07.12.202131.49
05.02.202263.55
07.05.202297.71
Общо318.61
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 100.79 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
25.00 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 19.09.2023 г.
(л.22 от делото). Заявлението изхожда от банкова инстанция. Ето защо
заявлението е редовно.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
3
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Видно от представения договор, кредитът е усвоен за закупуване на
прахосмукачка 1 бр и домакински уреди на обща стойност 288 лева.
Следователно като правен извод следва, че това е стойността на главницата
по кредита.
Към договора страните са се договорили да включат услугите BANK
ПАКЕТ 66+ ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер 17.28 лева. Така общата сума,
която потребителят следва да върне е в размер на 305.28 лева (чл.7 от
договора).
ОЛП по цитирания договор е в размер на 40.89 %, а ГПР – 48.32 %.
Заедно с тези параметри общата сума, която потребителят трябва да върне
заедно с възнаграждението на кредитодателя е 377.06 лева.
От представеното уточнение се установи, че в погасителния план в
размера на главницата са включени двете застраховки. Т.е. при формиране на
процесното задължение са включени и двете застраховки. В сумата главница
в погасителния са включени и двете застраховки.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1-2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя допълнителни такси и комисионни за услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Но същият не може да иска заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В процесния случай са уговорени именно такива клаузи,
предвиждащи такси и комисионни за дейностти, свързани с усвояване на
кредита, чието съдържание е изрично забранено на основание чл.10а, ал.2
ЗПК. Посочените в договора такси „BANK пакет 1 уред“ – застраховка
„Защита на уреда“, „BANK пакет 1 кредит“ – застраховка „Защита на
кредита“ и оценка на риска представляват действие по усвояването и
управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможност да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (§1, т.1 ДР
на ЗПК).
На следващо място се установява, че в претенцията за главница е
включена и разсрочената вноска за застраховки. Видно е, че
кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който
4
банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на
настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните
вноски е ЗК "Кардиф Живото застраховане Клон България“ АД, не банката.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това
вземане към кредитополучателя.
Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Защита на кредита“ и
„Защита на уреда“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това
предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да
се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ следва да се приеме за такава.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента
за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на
уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото
такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за
потребителски кредит.
В този смисъл клаузите за допълнителните пакети от услуги,
сключената застраховка и такса оценка на риска са нищожни и не следва да
се дължат от потребителя.
Съгласно даденото разрешение в дело C‑170/21 на СЕС съдът може
служебно да извърши прихващане с оглед наличието на неравноправни
5
клаузи. Следователно при издаване на заповедта съдът служебно може да
извърши премахване сумите по неравноправните клаузи и да издаде
поисканите суми без тях.
При служебно изчисляване на кредита без неравноправните клаузи, а
именно сумите по застраховката, при размер от 288 лева главница, при ГЛП в
размер на 40.89 %, съгласно чл.9 от Договора за потребителски кредит, при
разсрочено връщане на сумата на 12 анюитетни вноски, размерът на 11
вноски от тях възлиза на 29.64 лева, а на последната 29.67 лева.
Общата дължима сума, която длъжникът следва да върне по кредита е
355.71. Длъжникът е платил 318.61 лева. Следователно същия е платил
всички вноски от 1 до 10 вноски (10 x 29.64), което е 296,40 лева. Разликата
от 296.40 лева и 318.61 лева е 22,21 лева. От тази сума частично се погасява
вноска номер 11 (1.92 лева договорна лихва и 27.72 лева главница).Съгласно
правилото на чл.76 ЗЗД изцяло се погасява договорната лихва, а разликата от
20.29 (22.21-1.92) отива са погасяване на главницата по вноска 11.
Следователно непогасената част от вноска 11 е главницата от 27.72 минус
надвнесената сума от 20.29 лева, което е 7,43.
Следователно длъжникът има непогасена главница в размер от 7,43 лева
от вноска № 11 и изцяло не е погасил вноска № 12 (0,98 лева договорна лихва
и 28,69 лева главница).
Кредитът е с настъпил падеж, следователно следва да се присъди
мораторна лихва (за забава) за всяка просрочена вноска (11 и 12) от датата на
падежа до 07.09.2023 г., както е посочено в заявлението.
Вноска №Неплатена договорнаНеплатенаОбщоМораторна
лихвалихва
главница
до 07.09.2023
11–0,007,437,431,05
05.06.2022
18–0,9828,6929,673,93
05.07.2022
Общо0,9836,12-5,96
6
Следователно длъжникът следва да заплати сумата от 36,12 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/02.07.2021 г.; договорна лихва в размер на 0.98 лева и мораторна
лихва в размер на 5,96 лева, представляваща лихва върху всяка една от
вноските, считано от датата на падежа на вноските до 07.09.2023 г.
С оглед изложеното, съдът следва да издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение в полза на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54,
ЕИК .. срещу длъжника Б. А. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Проф. Ф. Н.“ №
21, вх. 1, ет.3, ап.5 за сумите:
36,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № **********/02.07.2021 г.;
0,98 договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/02.07.2021 г.;
5,96 лева, представляваща мораторна лихва лихва върху всяка една от
вноските по Договор за потребителски кредит № **********/02.07.2021
г.;, считано от датата на падежа на вноските до 07.09.2023 г.
В останалата част, заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание
чл.411, ал.2, т.2 - 3 ГПК, искането противоречи на закона и добрите нрави и се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно
за сумите:
за горницата от 36,12 лева до 59,78 лева, представляваща претендирана
главница по Договор за потребителски кредит № **********/02.07.2021
г.;
за горницата от 0,98 лева до 3,08 лева, представляваща претендира
договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/02.07.2021 г.;
за горницата от 5,96 лева до 37,93 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху всяка една от просрочените вноски за периода от датата
на падежа за всяка вноска до 07.09.2023 г.
По разноските
При този изход на делото, заявителят има право на разноски
пропорционално на уважената част от заявлението. Същият е претендирал
разноски, както следва: 25,00 лева за държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че юрисконсултското
7
възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 50.00 лева Делото не е
сложно от правна или фактическа страна. Подаването на заявление представя
неговото попълване, съгласно представено извлечение от счетоводните книги
на банката, което се прави автоматизирано чрез компютърни системи и
пускане по пощата на една молба, която е бланкетна. Следователно общите
разноските са в размер на 75,00 лева.
Заявлението е в размер на 100,79 лева, а се присъждат 43,06 лева.
Пропорционално разноските, които длъжника следва да плати са в размер на
32,04 лева (75,00 x 43,06/100,79).
Ето защо Б. А. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Проф. Ф. Н.“ № 21, вх. 1,
ет.3, ап.5 следва да бъде осъден да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, гр. С., ул. „Д.
Х.“ № 52-54, ЕИК .. сумата от 32,04 лева (тридесет и два лева и четири
стотинки), представляващи разноски в заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК в полза на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК ..
срещу длъжника Б. А. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Проф. Ф. Н.“ № 21, вх.
1, ет.3, ап.5 за сумите:
36,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № **********/02.07.2021 г.;
0,98 договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/02.07.2021 г.;
5,96 лева, представляваща мораторна лихва лихва върху всяка една от
вноските по Договор за потребителски кредит № **********/02.07.2021
г.;, считано от датата на падежа на вноските до 07.09.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 261424/21.09.2023 г., на основание
чл.411, ал.2, т.2 - 3 ГПК, тъй като искането противоречи на закона и добрите
нрави и се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, в частта за следните сумите:
8
за горницата от 36,12 лева до 59,78 лева, представляваща претендирана
главница по Договор за потребителски кредит № **********/02.07.2021
г.;
за горницата от 0,98 лева до 3,08 лева, представляваща претендира
договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/02.07.2021 г.;
за горницата от 5,96 лева до 37,93 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху всяка една от просрочените вноски за периода от датата
на падежа за всяка вноска до 07.09.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която се отхвърля заявлението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
разпореждане от заявителя по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.413,
ал.2 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която се издава изпълнителен лист
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването
на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно
изпълнение, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.407 ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Проф. Ф. Н.“ № 21, вх.
1, ет.3, ап.5 да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК
.. сумата от 32,04 лева (тридесет и два лева и четири стотинки),
представляващи разноски в заповедното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9