№ 570
гр. Плевен, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Ж. Н. С.
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600675 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 64, АЛ. 7 И 8 ОТ НПК
Образувано е по подадена частна жалба от адвокат Л. Н., като служебен
защитник на обвиняемия С. Ц. П., против Определение № 616/21.09.2022 г.,
постановено по ЧНД № 1762/2022 г. на Районен съд - гр. Плевен, с което по
отношение на С. Ц. П., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство ЗМ № 404 от 2022 година по описа на Второ РУ-Плевен, пр.пр.
№ 5029/2022 година, по описа на Районна прокуратура – Плевен, е взета
мярка за неотклонение "Задържане под стража".
С жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на
определението на първоинстанционния съд. Твърди се, че не са налице
изискуемите от нормата на чл. 63, ал.1 НПК предпоставки, за да бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение. Навеждат се твърдения, че не се спори
относно наличието на обосновано предположение, а относно реалната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление,
доколкото не са налице кумулативно налични. Посочва се, че обвиняемият
следва да полага грижи за малолетната си дъщеря, както и че отнетите вещи
ще бъдат възстановени на ощетеното юридическо лице Навеждат се
твърдения, че обвиняемият е направил самопризнания и е съдействал за
разкрИ.е на обективната истина. С оглед на тези обстоятелства се сочи, че не
е налице нито една от изискуемите по чл. 63, ал.1 НПК реална опасност П. да
1
се укрие и ли извърши друго престъпление. Моли се, да се отмени
постановеното определение, като по отношение на обвиняемия, да се
постанови по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по
същество от защитника - адвокат Н.. Навеждат се твърдения, че обвиняемият
е съдействал за разкрИ.е на обективната истина, като доброволно се е явил
пред органите на досъдебното производство. Отново се иска от въззивния съд
да измени мярката за неотклонение в по-лека.
Обвиняемият поддържа становището на защитника си.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че
са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане най-тежката мярка по
отношение на обв. П.. Навеждат се твърдения, че в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде
направено обосновано предположение за авторството на деянието. Пледира
по същество да се потвърди определението на първоинстанционния съд, с
което на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Въззивният съд, след като съобрази изложеното в жалбата, доводите на
страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на
обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.
64, ал. 6 от НПК и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Досъдебно производство № 5029/2022г., по описа на Второ РУ-Плевен, е
образувано по реда на чл. 212, ал.1 НПК, с първото действие по
разследването, а именно с протокол за оглед на местопроизшествие от
27.08.2022г.
С постановление за привличане на обвиняем, С. Ц. П. е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 26, ал.1 НК, за това
че: през периода 26.08.-27.08.2022г., в гр. Плевен, от новострояща се сграда
към МБАЛ „Сърце и мозък“, находяща се на ул. „П.К.“, при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
противозаконно отнел чужди движими вещи, подробно описани в
постановление за привличане на обвиняеми от 20.09.2022г. на обща стойност
3018,90 лв., от владението на собственика „АТАРО КЛИМА“ ЕООД гр.
Пловдив, с ЕИК ***, без съгласието на представителен орган на дружеството
– Стойно Христов Рогачев – Изпълнителен директор, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Постановлението е предявено в присъствието на служебен защитник
адвокат Н. -АК-гр. Плевен.
2
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съобразно чл.
63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на
досъдебното производство доказателства. Настоящият съдебен състав
намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани
по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на убеждение за
участие на обвиняемия П. в извършване на инкриминираното деяние, за което
е бил привлечен с постановление от 20.09.2022 г. Обоснованото
предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК в достатъчен обем се
подкрепя от събраните към настоящия етап на разследването доказателствени
материали, а именно от обясненията на обвиняемия, разпитите на С.Р., Г.Д,
Р.Г, В.Т., Л. И.ов. Доказателствената съвкупност се допълва и от събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно протокол за
претърсване и изземване от 27.08.2022 г., свидетелство за съдимост, както и
от изготвените в хода на досъдебното производство лицево-
идентификационна и съдебно-оценителна експертизи, представляващи способ
за доказване. Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да
навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно
изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и
логическа връзка, може да се изведе обосновано заключение, относно
участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние.
На следващо място, Районен съд - Плевен правилно е приел, че е налице и
към настоящия момент опасност от укрИ.е или извършване на друго
престъпление от обвиняемия. Деянието, за което е привлечен обвиняемият
към наказателна отговорност, се характеризира с висока степен на
обществена опасност. За наличието на реална опасност от извършване на
престъпление, при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съдът
съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се
изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала,
имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото
безпокойство за определено време. Наличните данни по делото, касаещи
предишната съдимост на обвиняемия, се установява, че последният е
многократно осъждан за престъпления против собствеността.
Обстоятелството, че обвиняемият е извършил деянието, за което е привлечен,
е в сравнително кратък период от време след освобождаването му от
изтърпяването на последното наказание на 15.10.2021 г., определено с ЧНД №
1376/21г., по описа на РС- Плевен, което го характеризира, като личност със
завишена степен на обществена опасност, а така наложените му наказания
очевидно не са изпълнили целите си. Ето защо и предвид създалите си трайни
престъпни навици у обвиняемия се обуславя реална опасност, същият да
извърши друго престъпление.
За пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав сочи, че в конкретния
случай е налице и не е оборена презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. 2
3
НПК, касаеща предвидената в ал.1 реална опасност да се укрие или да
извърши друго престъпление. Последната се извежда от предходната
съдимост на обвиняемия по НОХД 875/2021г., по описа на РС-Плевен, по
което било наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ в размер на
5 месеца, за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК и НОХД 1111/2020 г., по
описа на РС- Плевен, по което било наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 4м., за престъпление по чл. чл. 194 ал.1 вр.
с чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК. От гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че по отношение на обвиняемия П. е налице съществен риск от
повторяемост на престъпната му дейност, което налага прилагане по
отношение на него на най-тежката мярка за неотклонение.
В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на
извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата съдебна
инстанция, счита, че целите предвидени в чл. 57, НПК по отношение на
обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с налагане на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По изложените съображения, атакуваното определение на Районен съд –
гр. Плевен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Окръжен съд - Плевен,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 616/21.09.2022 г., постановено по
ЧНД № 1762/2022 г. на Районен съд - гр. Плевен, с което по отношение на С.
Ц. П., обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 404 от 2022 година по
описа на Второ РУ-Плевен, е взета мярка за неотклонение "Задържане под
стража", като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4