Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр.
Русе, 30.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1632 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която са предявени
установителни искове срещу Х.С.М. за съществуването на вземания, произтичащи от
сключен между ответника и „Микро кредит“ АД Договор за кредит CrediHome+№ ****/21.11.2017г.,
Договор за допълнителни услуги и застраховка „Защита“, които вземания са
прехвърлени на ищцовото дружество на 10.04.2018г. с Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и за които в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.12.2018г. по ч.гр.д.№****/2018г. на РС – Русе. Претендира се
установяване дължимостта на следните суми: 1000 лв. – главница, по Договор за
кредит CrediHome+№ ****/21.11.2017г., 175,16лв. договорна лихва за периода
25.12.2017г. /падежна първа неплатена погасителна вноска/ до 25.11.2018г.
/падеж на последна вноска/, 105,60лв. за
предоставени допълнителни услуги за периода от 25.12.2017г. до25.11.2018г.,
792,00 лв. представляващи застрахователна премия 56,04 лв. обезщетение за
забава, от което 31,31лв. по договора за заем, за периода от 26.12.2017г. до датата
на подаване на заявлението 07.12.2018 г. и 24,73лв. по договора за допълнителни
услуги, за периода от 26.12.2017г. до датата на подаване на заявлението
07.12.2018 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ****/2018г. на РС - Русе –
07.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва се претендираните вземания да са надлежно
прехвърлени от първоначалния кредитор на ищцовото дружество, както и това
прехвърляне да има действие по отношение на длъжника, доколкото то не му е било
съобщено. Също така от представените по делото доказателства не се установявала
исковата претенция по размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените и
неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че на 21.11.2017г.
между ответника М. и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем
CrediHome+№ ****, по силата на който той е получил в заем от дружеството сумата
от 1000лв., от която е удържана еднократна такса в размер на 50лв. Съгласно
уговореното с договора и Общите условия на кредитора, ответникът следвало да
върне сумата заедно с договорна лихва в размер на 175,16лв., на 12 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 97,93лв. всяка от тях, първата с падеж
25.12.2017г., а последната на 25.11.2018г. ГПР по договора е определен на 50 %,
а фиксирания лихвен процент на 30.91.
На 22.11.2017г.
страните по договора за заем са подписали и Договор за допълнителни услуги към
договора за паричен заем, посочени в т.3.1 като посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска директно на
касата на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и без
наказателна лихва за просрочие до 15 дни.
На 22.11.2018г.
между „Микро Кредит“ АД, в качеството на застрахователен посредник на „Уника
Живот“ АД и ответника е сключена застрахователна полица за застраховка
„Защита“, покриваща рискове смърт от злополука, трайна пълна неработоспособност
над 50 % и временна неработоспособност вследствие на злополука. Уговорената
застрахователна сума е 1000лв., а застрахователната премия на 792лв., ползващо
се лице „Микро Кредит“ АД, срок на покритието 12 месеца. Дължимата застрахователна премия е заплатена
от заемодателя „Микро Кредит“ АД, а ответникът се е задължил да я връща
разсрочено, на 12 равни месечни вноски заедно с вноските по заема, изрично
посочено в искане за предоставяне на допълнителни услуги от 15.11.2017г.
На 16.01.2015г.
между „Микро Кредит“ АД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД като цесионер е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). В приложение №1 към договора за цесия от 10.04.2018г., под
№***е посочено вземане от ответника Х.С.М. по договор от 21.11.2017г., в размер
на 1000лв. главница, 175,16лв. договорна лихва и общо дължими по кредита
2072,76лв. първоначалният кредитор е упълномощил „Агенция за събиране на
вземания“ АД от негово име да съобщи на длъжниците извършеното прехвърляне на
вземанията им.
До ответника са
изпратени уведомителни писма от цесионера, в качеството му на пълномощник на
цедента за извършената цесия и за размера на претендираното вземане – на
13.04.2018г. и на 06.03.2019г., които са върнати като непотърсени пратки.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, ответникът е получил сумата
от 950лв. в брой на каса на „Микро Кредит“ АД в гр. Русе на 21.11.2017г. и не е
извършил плащания за погасяване на задълженията си по договора и сключения
допълнителен такъв за предоставяне на допълнителни услуги. Общото задължение на
ответника възлиза на 2072,76лв. и включва 1000лв. главница по заема, 175,16лв.
договорна лихва, 105,60лв. задължение по договор за допълнителни услуги – пакет
„Комфорт“ и 792лв. за застраховка „Защита“.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе, по което
срещу ответника на 10.12.2018г. е издадена Заповед №***за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми : 1000 лв. – главница, по Договор за
кредит CrediHome+№ ****/21.11.2017г., 175,16лв. договорна лихва за периода
25.12.2017г. до 25.11.2018г., 105,60лв. за предоставени допълнителни услуги за периода
от 25.12.2017г. до 25.11.2018г., 792,00 лв. застрахователна премия, 56,04 лв.
обезщетение за забава, от което 31,31лв. по договора за заем, за периода от
26.12.2017г. до 06.12.2018 г. и 24,73лв. по договора за допълнителни услуги, за
периода от 26.12.2017г. до 06.12.2018 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от 07.12.2018г. до окончателното й изплащане, 42,58лв. държавна
такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени указания да
предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между ответника и „Микро Кредит” АД е сключен договор за паричен
заем и договор за предоставяне на допълнителни услуги, както и какви са поетите
по тях задължения за плащане на суми от ответника, каквито не са извършвани.
Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесните
договори е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело и следва да се приеме,
че с изпращането на уведомителното писмо до адреса на ответника, посочен от него
при сключване на договора той е уведомен
надлежно за цесията, независимо, че не е получил писмото, налице е т.н.
фингирано връчване, изрично предвидено в чл.23 от ОУ към договора за заем.
Новият кредитор като пълномощник на стария и от негово име е съобщил извършената
цесия на длъжника – ответник и тя му е противопоставима. Също така с връчването
на препис от исковата молба на особения
представител в настоящото производство, извършената цесия също е редовно
съобщена на длъжника. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на
процеса и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по
отношение на ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е
извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198
от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
Въпреки,
че по делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, константна
е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори,
какъвто се явява и процесния. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право, като в чл. 146, ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността,
доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да
следи служебно.
След извършена
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
потребителски договор съгласно константната по този въпрос съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай между страните е сключен и договор
за предоставяне на допълнителни услуги, които, според посоченото в него, се
изразяват във предоставянето на възможност за посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска директно на
касата на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и без
наказателна лихва за просрочие до 15 дни. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната
дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са
свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява
задължително условие за получаване на кредита. Анализът на съдържанието на
описаните „допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят
управлението на кредита (по отношение на възможността за предоговаряне и
разсрочване) и за „възможността“ да се заплащат дължимите вноски. Извеждането
на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от
договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а
съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва
да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети
от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно
описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така или иначе
потребителят има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да
поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не
кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и
постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и
Решение №26/25.02.2019г. по
в.т.д.№26/2019г. Също така извеждането на „допълнителните услуги“ в отделен
договор води до заобикаляне на изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като дължимостта
на плащане за тях води реално до надвишаване на лимитирания от закона максимум
на ГПР по потребителски кредит.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги в размер на 105,60лв. е недължимо.
Нищожна се явява и
застрахователната полица „Защита“ по следните съображения: на първо място
представената полица е с изключително ситен шрифт, трудна за прочитане, което
води до извод, че ответникът най-вероятно е разписал същата и общите условия
към нея, без да може да се запознае със съдържащите в тях уговорки. Това
обстоятелство, както и съотношението на дължимата застрахователна премия и
покрития застрахователен риск дават основание да се приеме, че
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на
насрещните престации. Законодателят придава правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В случая е
уговорена застрахователна премия в размер на 792лв. срещу застрахователна сума
от 1000лв. (евентуално възможното най-голямо обезщетение). Т.е ответникът
трябва да заплаща по 66 лв. всеки месец застрахователна премия, при положение,
че обикновено предоставяното срещу такива суми от застрахователите покритие е в
десетки пъти по-голямо и то за повече рискове, което би могло да се приеме и за
общоизвестен факт. В конкретния случай застраховката е сключена и в полза на
кредитора и като представляващ застрахователя, което допълнително обосновава
извод, че тя е условие наложено от кредитора, а не избрано свободно от
потребителя. С оглед на това и на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, процесната
застрахователна полица се явява нищожна.
На следващо място,
дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит (обезпечава
вземането на кредитора и е сключена в негова полза) и се явява част от общите
разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до
нарушаване на чл. 19, ал.4 ЗПК, което е допълнително основание за нищожността
на полицата извън посоченото по-горе.
По изложените
съображения следва да се приеме, че ответникът не дължи и сумата от 792лв. за застрахователна
премия.
Недължимостта на
главниците за допълнителни услуги и застрахователна премия обосновава и
недължимостта на претендираните върху тях обезщетения за забава в размер на
24,73лв.
С оглед изложеното,
предявеният иск следва да бъде уважен само в частта по отношение на
претендираната главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за
кредит и отхвърлен в останалата част като неоснователен.
При този изход на
спора следва да се сметнат дължимите на ищеца разноски за производството. От
общо претендираните разноски в размер на 857,42лв. за исковото производство,
следва на ищеца да се присъдят 473,26лв. За заповедното производство от
включените в издадената заповед за изпълнение 92,58лв. на присъждане съобразно
уважената част от искове подлежат 51,10лв. Ищецът е претендирал с исковата
молба юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв., но съдът съобразявайки
материалния интерес на производството и разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
определя дължимото за това производство юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв, който размер съобразява при изчислението на общия размер на дължимите
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.
ЕГН********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директори Николина Станчева и Мартин Деспов сумите : 1000 лв. – главница, по Договор за кредит CrediHome+№ ****/21.11.2017г.,
175,16лв. договорна лихва за периода
25.12.2017г. до 25.11.2018г., 31,31лв. обезщетение
за забава за периода от 26.12.2017г. до 06.12.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от 07.12.2018г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №***/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за сумите 105,60лв. за предоставени допълнителни
услуги за периода от 25.12.2017г. до 25.11.2018г., 792,00 лв. застрахователна премия и 24,73лв. обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 26.12.2017г. до 06.12.2018 г., за които суми е издадена Заповед №***/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе., като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.С.М. ЕГН**********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 51,10лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе и сумата от 473,26лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: