РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. М.
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110106272 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. С. и Д. П. С., и
двамата от гр. Варна, с която срещу Г. М. С., гр. Варна, е предявен конститутивен иск за
отмяна на сключения между страните договор за дарение, поради отказ на дарения да даде
на дарителите издръжка, от която те се нуждаят, на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД.
В исковата молба ищците М. С. С. и Д. П. С. излагат, че са родители на ответницата Г.
М. Б.. В полза на същата на 04.11.2019 г. било извършено дарение, обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., на собствения на ищците имот, а
именно: апартамент № ***, с идентификатор № ****по КККР на гр. Варна, находящ се в
град ***с площ 66,26 кв. м., ведно с прилежащата му изба № 20, с площ 6,57 кв.м., както и
1,0117 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди
се, че ползването на процесното жилище било осъществявано от ответницата още от 2005 г.,
като последната не заплащала комуналните си разходи. Доколкото титуляр на партидата за
***услуги бил именно ищецът, това довело до образуването на изпълнителни производства
срещу него и запориране на част от трудовото му възнаграждение за сумите от 183 до 353
лв. месечно, като към м. 07.2018 г. задължението му по образуваното срещу него
изпълнително дело било в размер на 7 380,02 лв. След извършването на дарението обаче
ответницата променила отношението към родителите си, като започнала да ги отбягва и
настроила дъщеря си Деница срещу тях. Посочено е, че дори било образувано производство
по реда на ЗЗДН срещу ищците от дъщеря им, завършило с отхвърляне на иницииралата
делото молба. В исковата молба се излага, че ищецът е пенсионер по болест, като получава
пенсия в размер на 425 лв. и с Експертно решение № 0511 от 10.02.2022 г. на ТЕЛК му е
опредЕ. 96 % трайно намалена работоспособност. Добавя, че ниските му доходи налагат да
работи като общ работник в ОП „Управление на проекти и озеленяване“ при Община Варна,
където получава трудово възнаграждение в общ размер от 1 078,80 лв. Сочи, че миналата
година е претърпял сърдечна операция, като състоянието му провокира ексцеси и болнично
лечение. Трудовото възнаграждение на ищцата Д. С. било в размер на 710 лв. и добавки за
трудов стаж и професионална квалификация. Изложено е, че ищците не притежават
1
недвижимо имущество, поради което живеят в общинско жилище, за което заплащат наем, а
автомобилът им – марка „*** г. е на незначителна стойност. В исковата молба е посочено, че
липсата на парични средства довело до изтеглянето на потребителски кредити, чиито вноски
следва да бъдат заплащани ежемесечно. Твърди се, че в края на 2022 г. е изпратена покана
чрез телепоща до ответницата с искане за заплащане на месечна издръжка в размер на 300
лв. и на натрупаните до момента задължения по образуваното срещу ищеца изпълнително
дело, но и към настоящия момент такава не е давана. Предвид изложеното се моли за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответницата Г. М. Б. е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Така предявения иск се оспорва от страната, както и изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Страната счита, че дарението не обвързва страните по него със
заплащането на разходи, предхождащи разпоредителната сделка. В тази връзка твърди, че
между страните е налице спор за дължимостта на потребени преди дарението ВиК услуги на
процесния имот. Оспорват се твърденията на ищеца за нуждата му от издръжка, като
ответницата излага, че баща й получава както пенсия, така и трудово възнаграждение, а и
майка й също реализира трудови доходи. Сочи се в отговора, че наемът на ищците за
общинския имот, в който живеят и който е в размер на около 40 лв., се заплаща от другите
им деца. Не се оспорва, че ответницата е получила покана за заплащането на издръжка и за
погасяване на суми по изпълнително производство, но счита, че последните са лични
задължения на родителите й, поради което не следва се търси отговорност за заплащането
им от нея. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че теглените от насрещната
страна потребителски кредити са служили за погасяването на сумите по образуваното
изпълнително дело, доколкото изплащането на това задължение се осъществява посредством
наложения на трудовото възнаграждение на ищеца запор. Отбелязва, че не са наведени
доводи за нуждата от издръжка от страна на ищцата Д. С.. Добавено е, че сестрата на
ответницата живее при родителите си и купува нужната храна и плаща сметките им.
Страната твърди, че работи в чужбина, но доходите й са непостоянни и в минимален размер,
като следва да издържа и дъщеря си с тях. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на
претенцията и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители, поддържат
исковата молба. Представят писмена защита.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** на нотариус ***С. /л. 8-9/ се
установява, че М. С. С. и Д. П. С. са дарили на дъщеря си Г. М. Б. собствения си недвижим
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр.***,
ведно с прилежащата му изба № *** % ид.ч. от о.ч. на сградата. Представена е и схема на
обекта.
От Телепоща от 06.06.2022 г. от адв. Е. Е. към Г. М. Б. /л. 11/ се установява, че от
името на М. С. ответницата е поканена да му заплати 4 415 лв., както и да погасява
задълженията му по образуваното изп.д. дело във връзка с незаплатени ***услуги, за които е
бил осъден. Поискано е и ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.,
като е предупредена, че при неизпълнение ще се пристъпи към отмяна на дарението по
съдебен ред. Представено е пълномощно от М. С. към адв. Е. /л. 211/.
Представен е трудов договор от 17.05.2022 г. между М. С. и ОП „Управление на
проекти и озеленяване“ /л. 18/, от който е видно, че основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е 870 лв., като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионална квалификация е 208,80 лв. Представени са фишове за заплати /л. 19-37, л.
119-142/.
2
Представена е Справка от работодателя ОП „Управление на проекти и озеленяване“
за удържани суми на М. С. по изп.д. №***. на ЧСИ *** /л. 12/, от която се установява, че са
наложени запори за суми в общ размер от 8 387 лв. От Справка за извършени плащания от
длъжника по изп.д. № 1260/2018 г. / 13/ се установява, че М. С. е заплатил 5 475,94 лв. по
делото. Представено е Удостоверение за размера на дълга /л. 14/. Представени са
изпълнителни листи по гр.д. № ***/2016 г. на ВРС, ч.гр.д. № ***/2021 г. на ВРС и ч.гр.д. №
1749/2019 г. на ВРС /л. 15-17/, от които е видно, че М. С. е осъден да заплаща суми на ВиК-
Варна за потребени ВиК услуги, обезщетения за забава и разноски.
Представени са епикризи, решения на ТЕЛК и други медицински документи /л. 38-49,
л. 209-2010/ за здравословното състояние на ищеца за периода 2019 г. – 2024 г., които няма да
бъдат обсъждани отделно от допуснатата медицинска експертиза.
Представен е Анекс към Договор № 52/05.06.2020 г. между р-н ***и М. С. /л. 50/ за
наем на общинско жилище с адрес – ж.к. ***, от който е видно, че е променена месечната
наемна цена, като е даден срок за доброволно погасяване на натрупаните задължения.
Представено е Свидетелство за регистрация от 07.09.2021 г. /л. 51/, от което е видно,
че М. С. притежава лек автомобил – О***
Представен е Договор за паричен заем от 31.03.2022 г. /л. 52-56/, от който се
установява, че „В*** е предоставило на М. С. заем в размер на 1 000 лв. за срок от 60
седмици. От Договор за потребителски кредит от 25.01.2022 г. /л. 57-60/ се установява, че
„***е предоставило на М. С. кредит в размер на 500 лв. за срок от 12 месеца. От Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия-на момента от 22.08.2022 г. /л. 61-64/ се
установява, че ****“ е предоставило на М. С. кредитна линия с кредитен лимит от 2 000 лв.
От Договор за паричен заем от 15.11.2019 г. /л. 65-67/ се установява, че *** ООД е
предоставило на М. С. кредит, с който да се рефинансира старо задължение. От Договор за
потребителски кредит от 02.06.2020 г. /л. 171-175/ се установява, че *** е предоставило на
М. С. кредит в размер на 1 620 лв. за срок от 27 месеца. Общата сума за плащане е 2 738,82
лв. Представени са решения по гр.д.№ 8945/2022 г. на ВРС /л. 176-179/, с които М. С. е
осъден да заплати на „***суми във връзка с кредита.
Представени са декларации за материално и гражданско състояние от ищците М. С. и
Д. С. /л. 77-82/, които съдът коментира, доколкото са от значение предвид предмета на спора.
От същите се установява, че М. С. получава месечен доход 957 лв. от заплата и 530 лв. от
инвалидна пенсия. Страда от заболяване, което налага разходи от 120 лв. на месец. Д. С.
получава месечен доход от 780 лв. от заплата. Двамата се грижат за внука им, който е на 15
години.
От писмо от НОИ-ТП Варна /л. 203/ се установява, че М. С. получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване от 2019 г. Плащани са му обезщетения за временна
неработоспособност. Не е получавал обезщетение за безработица. Д. С. не получава пенсия.
Изплатени са и парични обезщетения за временна неработоспособност. Не е получавала
обезщетение за безработица. Към писмото са приложени 3 бр. удостоверения /л. 203-207/, от
които са видни конкретните суми.
От писмо от МВР от 09.05.2024 г. /л. 212/ се установява, че на 05.05.2024 г. в
оперативния център е получено съобщение за пожар с преки материални загуби на
апартамент на адрес: гр. ***. В ликвидиране на произшествието са взели участие два екипа
с два пожарни автомобила.
От показанията на разпитания по делото свидетел Георги Д. Халов /л. 147/ се
установява, че е колега на ищеца и го познава от 2022 г., когато е постъпил на работа.
Споделя, че още в самото начало му е поискал заем от 100 лв., като през месец му е давал
пари. Като причина за това ищецът му е казал, че има проблеми с дъщеря си, като към
момента му дължи 780 лв. Не знае ищецът да се грижи за някого и да работи на друго място.
От показанията на разпитания по делото свидетел **** /л. 147, гръб/ се установява, че
е колега на ищеца и познава него и съпругата му от 7 години. Знае, че ищецът е получил
3
инсулт, защото имал сърдечно заболяване. Наскоро му правили операция на дебелото черво
и го изкарали отпред на стомаха. М. му споменал, че това можело да се оправи, но в
чужбина и операцията струвала 30 000 евро. Всеки месец ищецът искал пари от свидетеля.
Връщал ги, но пак оставал без пари. Знае, че има наложен запор заради сметки за вода. Знае,
че има внук, който гледа, защото майка му живее в друг град, а бащата е починал преди 7
години. Ищецът искал пари от колегите. Ищецът му е споделял за разходите за лекарства.
Някои се поемали от касата, но други не. Не знае какво е поето. Не знае дали ищецът е искал
помощ от дъщеря си, но знае, че не са в добри отношения.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.
192-200/ се установява, че от 2018 г. до август 2024 г. в голямата си част разполагаемият
месечен доход на ищците е бил близко или под посочените разходи за издръжка по НСИ,
като само за някои месеци доходът е бил положителна величина.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза /л.
231-250/ се установява, че ищецът М. С. страда от исхемична болест на сърцето, коронарна
атеросклероза, хипертонична болест, дислипидямия, карцином на ректур, захарен диабет,
хемангиом на черен дроб и аденом на НБЖ. Петкратно е бил пролежавал в Първа клиника
по Кардиология на ***“ и еднократно в Клиника по Токсикология, поради инцидент – пожар
в дома. Пациентът се намира в стабилен стадий на сърдечно-съдовите си заболявания. При
нормално физическо натоварване не изпитва симптоми на стенокардия и сърдечна
недостатъчност, но е налице дискомфорт от кокостомата при физическо натоварване, поради
постоперативна херния. Възможността да изпълнява допълнителна трудова дейност се
лимитира от дискомфорт на колостомата, но при движение се чувства добре. Към момента
не са наложителни оперативни намеси. Вещото лице посочва кои медикаменти се покриват
от НЗОК. Всички хоспитализации в болничните заведения са изпълнени по НЗОК. Не се е
налагало допълнително заплащане от пациента. В съдебно заседание вещото лице пояснява
какво означава „перманентна колостома“ и потвърждава изложеното в заключението.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е иск за отмяна на сключения между страните договор за дарение, с правно
основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД. Съгласно тази разпоредба дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съобразно разпредЕ.та в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат, че са дарили в полза на Г. М. Б. процесния недвижим имот; възникването на
необходимост от осигуряване на издръжка, както и поискването й спрямо ответницата. В
тежест на ответницата е било да докаже положителните факти, които я ползват, както и
всички направени правоизключващи възражения, а именно, че след получаване на поканата
за заплащане на издръжка, такава е била предоставена.
Между страните няма спор и от представените доказателства се установява, че през
2019 г. ищците са прехвърлили на ответницата притежавания от тях недвижим имот с
процесния договор за дарение, както и че са поискали от ответницата да им даде издръжка,
като са отправили покана чрез телепоща през 2022 г. Не се спори, че издръжка не им е била
предоставена, съответно е налице отказ за това.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищците са се нуждаели/се нуждаят от
предоставяне на издръжка от страна на ответницата.
За да бъде уважен предявеният на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД иск за отмяна на
дарение иск следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал издръжка от
дарения, дареният да е отказал престирането й. От момента на възникване на
необходимостта от издръжка, моралното задължение за нейното даване се трансформира в
правно, което и налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно
размера й. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства
на всеки конкретен случай, като съдът следва да има предвид личността на дарителя,
4
неговите конкретни битови и здравословни нужди, и индивидуални потребности, социална
му среда, както и определения от държавата размер на линията на бедност. От значение е
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към датата на отправената от него
покана към надарения или към датата на исковата молба или към датата на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция. Трайно в съдебната практика се приема, че
нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да
не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на
подаване на исковата молба, която дата също има значението на покана или по-късно към
датата на приключване на съдебното дирене. По см. на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, нуждата от
издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните
му нужди. За целта е необходимо съдът да установи размера на средно месечната издръжка
на едно лице за процесния период по статистически данни, при съобразяване с перата, по
които е формирана, и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя, преценявайки кои
от тези суми по пера следва да отпаднат или да бъдат коригирани; трябва ли да се прибавят
нови пера с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя, напр. за лечение, за
придружител и др. Сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага
се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажба, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и от допълнителни доходи, които реално би могъл
да реализира от наеми или продажба на имущество. Наличието на допълнително имущество,
от което е възможно да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като
следва да се изясни какво е състоянието му, възможно ли е да се получат от него наеми и в
какъв размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат
доходи от продажбата му. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите
обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на
дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономически живот в страната. От друга страна,
съдът следва да съобрази и дали дареният има материална възможност, дали поради липса
на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издръжка по закон в по-лошо положение от това на дарителя. /В
този смисъл са Решение № 50299 от 22.12.2022 г. по гр.д. № 2804/2022 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 163 от 19.06.2019 г. по к.гр.д. № 4903/2018 г. на ВКС/.
В конкретния случай се установи по делото, че още през 2022 г. чрез телепоща
ищецът М. С. писмено е поискал от дъщеря си да заплати дължими суми за потребени ВиК
услуги, както и да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., предвид затрудненото
му финансово състояние. Ответницата е знаела за тази молба и не е оказала помощ. В хода
на цялото производство и до настоящия момент не се твърди и не се и представят
доказателства, че ответницата е предприела някакви действия, за да даде поисканата
издръжка. Преди подаване на исковата молба няма данни ищцата Д. С. да е искала издръжка,
като самата искова молба може да се счита за такава покана, съобразно съдебната практика.
Санкционната последица за непризнателното поведение на надарения, който отказва на даде
на дарителя издръжката, от която се нуждае, е в породеното право на отмяна на дарението.
/Определение № 492 от 20.06.2018 г. по гр.д. № 1335/2018 г. на ВКС, III г.о./.
Относно преценката дали ищците са се нуждаели от тази издръжка, и дали все още се
нуждаят от нея, са събрани множество доказателства в производството. Представени са
писмени доказателства за доходите и разходите на ищците, както и за здравословното
състояние на М. С.. Представени са доказателства за множеството задължения, които
семейството има спрямо финансови институции и спрямо ВиК. Всички тези доказателства
са анализирани от вещите лица по допуснатите ССЕ и СМЕ.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява лошото здравословно
състояние на М. С., който е с множество заболявания. Дори и голяма част от средствата за
направените интервенции и за медикаментите да се покриват от НЗОК, това не изключва
5
необходимостта от заплащането със собствени средства за някаква част от тях, както и
общото лошо здравословно състояние, което ограничава възможността да се полага опредЕ.
категория труд. Тук следва да се съобрази и възрастта на двамата ищци, съответно 67 г. и 62
г.
Същевременно вещото лице по допуснатата ССЕ е анализирало всички доказателства
по делото за доходите и разходите на ищците, както и статистическите данни от НСИ и
съобразно съдебната практика е дало подробен анализ в табличен вид, от който се вижда, че
през голямата част от периода 2018 г. – 2024 г. ищците са били на ръба на финансовите си
възможности, като в голям брой от месеците величината е била отрицателна. В тези
периоди се е налагало семейството да взима заеми от финансови институции и от приятели,
за което сочат и събраните по делото свидетелски показания.
За иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е без значение дали невъзможността на дарения
да дава издръжка е трайно фактическо състояние или не. Последното би имало значение, ако
искът бе такъв за присъждане на издръжка, която дарения да дава на дарителя за в бъдеще
време, но не и когато се преценява дали е налице неизпълнение на правно задължение, което
е основание за отмяна на дарението. /Определение № 242 от 09.03.2016 г. по гр. д. №
5318/2015 г. на ВКС, IV г.о./ В тази връзка и няма значение дали някой от месеците от
таблицата на вещото лице по ССЕ сочат за положителна величина между доходите и
разходите, след като в преобладаващите периоди тази величина е била отрицателна, което
сочи за невъзможност за покриване на разходите.
Периодът на затруднено финансово състояние е бил достатъчно продължителен, като
може да се приеме, че той е такъв и към момента на приключване на съдебното дирене, като
в производството се събраха и доказателства за скорошно настъпил пожар в дома на
ищците. Няма изгледи финансовото състояние на ищците да се подобрява, а точно
обратното, предвид заболяванията и напредналата им възраст.
Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от
издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на
присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене и, поради това,
съдът, в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. /Решение № 60327 от
28.06.2022 г. по гр.д. № 911/2021 г. на ВКС, IV г.о./
По отношение на въпроса дали и двамата ищци се нуждаят от тази издръжка съдът
намира, че следва да се даде положителен отговор, доколкото договорът за дарение е
сключен и от двамата, те живеят заедно, споделят общо домакинство, общи разходи и
приходи. Отделно се грижат и за техният внук, поради което и преценката дали дарителите
се нуждаят от издръжката следва да се извършва съвкупно, а не по отделно за всеки от тях.
По този начин и са събрани доказателствата и е направен анализът на вещото лице по ССЕ,
макар и преимуществено да са събирани доказателства за здравословното състояние на М. С.
и за теглените от него заеми.
В заключение настоящият състав намира, че в производството се доказа, че ищците са
имали нужда и все още имат нужда от издръжка.
По отношение на възможността ответницата да дава тази издръжка не бяха събрани
доказателства по делото, като в тази връзка следва да се съобрази съдебната практика, която
изключва този факт като подлежащ на доказване.
При законното задължение за издръжка ищецът доказва както нуждата от издръжка,
така и възможността на ответника да я дава, тъй като размерът на издръжката зависи от
нуждата и възможността да се дава, а както основанието, така и размерът на вземането се
доказват от ищеца. Това правило обаче е неприложимо в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. “в“
ЗЗД, защото тук размерът на издръжката не зависи от възможностите на надарения да я дава.
/Решение № ***от 24.06.2019 г. по к.гр.д. № 2911/2018 г. ВКС/. За да е точно изпълнението
на задължението паричната издръжка трябва да се съизмерява с ежемесечната нужда на
праводателя за удовлетворяване на неговия социален, здравословен и житейски стандарт.
6
Материалните възможности на праводателя представляват ирелевантно обстоятелство,
именно защото длъжникът трябва да му осигурява нормален начин на живот. /Определение
№ 409 от 31.05.2018 г. по к.гр.д. № 4123/2017 г. на ВКС, III г.о./
Изключение се допуска само съобразно постановките на ТР № 1 от 21.10.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, в което е прието, че непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните
свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки
това отказва да я даде.
В настоящия случай не бяха наведени такива твърдения от ответницата и не бяха
представени доказателства в тази връзка.
Предвид всичко изложено за дарителите се е породило правото да искат отмяна на
извършеното дарение поради отказ на надарения да им даде издръжка, поради което
предявеният конститутивен иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищците, които са
представили списък и доказателства за плащане. Съдът приема посочените в списъка
разноски в размер на 90 лв. такси във връзка с производството, за които суми са представени
доказателства за реално плащане и следва да се възложат в тежест на ответницата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищците са освободени от заплащането на държавни такси и разноски в
производството, като от бюджета на съда са поети държавната такса по делото в размер на
177,56 лв., както и депозитите за вещите лица в размер на 1 180 лв. Сумата в общ размер от
1 357,56 лв. следва да се заплати от ответницата в полза на бюджета, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА от адв. Е., съобразно представения
договор за правна защита и съдействие с ищеца С., което съдът определя в размер на 3 000
лв., съобразявайки минималния размер по Наредбата (2 000 лв.) и обстоятелството, че
производството е с правна и фактическа сложност над средната, като са събрани множество
доказателства, изслушани са две експертизи, разпитани са двама свидетели и са проведени
няколко открити съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло сключения между М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** Д. П.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. В*** и Г. М. Б., ЕГН **********, гр. ***, договор за
дарение от 04.11.2019 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***г., с предмет: апартамент № 20, представляващ самостоятелен обект с кадастрален
идентификатор ****по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна, *** с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта***, с площ 66,26
квадратни метра, състоящо се от три стаи, кухня-бокс, сервизни помещения и една тераса,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***и ***, под обекта: няма,
над обекта: ***, ведно с прилежащата му изба № ***, с площ 6,57 кв.м., при съседи: тревна
площ, коридор, изба иа ап. *** и изба на ап. ***, както и 1,0117 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради отказ на надарената да даде
на дарителите издръжка, от която те се нуждаят, на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, гр***, ДА ЗАПЛАТИ на „М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***и Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 90 лв.
7
/деветдесет лева/, представляваща сторените от ищците разноски в производството по
настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 1 357,56 лв. /хиляда триста
петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължими в
производството държавна такса и възнаграждения за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Г. Е.-ВАК
сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца М. С. в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8