Присъда по дело №233/2023 на Окръжен съд - Търговище

Мотиви по нохд № 233 по описа на Окръжен съд Търговище за 2023 година

Подсъдимият Р. И. А. от гр.*******, е предаден на съд по обвинение за това, че за времето
от 01.10.2022 г. до 04.10.2022 г., в гр.Търговище при условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент банкова/кредитна карта ,,DSK Maxi Go“, номер 415596хххххх9650
с издател „Банка ДСК“АД, без съгласието на титуляра Ф. Б. Х. от гр.*******, както следва:
-на 01.10.2022 г. в 06,37 ч. от АТМ устройство с номер DO 122501 изтеглил сумата от 400
лева;
-на 02.10.2022 г. в 05,46 ч. от АТМ устройство с номер D0122501 изтеглил сумата от 400
лева;
-на 03.10.2022 г. в 06,25 ч. и 06,27 ч. от АТМ устройство с номер D0122501 с две
транзакции изтеглил сумата от общо 150 лева;
-на 04.10.2022 г. в 06,36 ч. от АТМ устройство с номер D0122501 изтеглил сумата от 50
лева, или общо сумата от 1000 лева /хиляда лева/ и деянието не представлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл. 249, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС към
специалния минимум, определено по реда на чл.58а, ал.1 от НК, изтърпяването на което бъде
ефективно изтърпяно с оглед съдимостта на подсъдимия непозволяваща обсъждане на условно
осъждане,както и налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба. Претендира и за
приложение на чл. 68, ал.1 НК по отношение предходно условно осъждане по нохд № 12/ 2020 г.
на ТОС.
До започване на разпоредителното заседание, пострадалата от престъплението Ф. Б. Х.,
редовно призована, не се явява и не се представлява, не заявява претенция за заплащане на
имуществени вреди.
В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимия адв.Н.Л. от ТАК, прави искане за разглеждане на делото
по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съдът намери, че са налице
предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира
производството и разгледа непосредствено след разпоредителното заседание делото по този
процесуален ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие подсъдимия се признава
за виновен, съжалява за стореното, моли за минимално наказание. Същото е и становището на
служебният защитник, който претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде
ефективно изтърпяно и привеждане в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК на предходно условно
наказание. Сочи се, че е проявено съдействие от подсъдимия при проведеното ДП; налице са
разкаяние и критичност, както и изключително тежко социално и материално положение.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р. И. А. живеел в гр.********, бил разведен със съпругата си - св. К. А., но
от време на време оставал да пренощува в жилището й находящо се на ул. „Бистрица“№9. Бил
със средно образование, трайно безработен, без доходи, осъждан неколкократно /справка за
съдимост, л.95-97 от ДП/, както следва:
1

1.С пр.№ 18/07.02.1995 г. по нохд № 62/1994 г. на РС Търговище за престъпления по
чл.215, ал.1 и чл.266, ал.1 НК му било наложено общо наказание 1 г. ЛОС, отложено по реда на
чл.66 НК с изпитателен срок от 4 г. Присъдата влязла в сила на 21.02.1995 г.;
2.С пр. от 19.03.1996 г. по нохд № 147/1994 г. на РС Провадия, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 НК, му било наложено наказание 1 г. и 2 м. при „общ“ режим. Присъдата влязла в сила на
03.04.1996 г., като с определение на ПлОС от 25.02.1997 г. бил предсрочно освободен с остатък от
2 м. и 27 дни при 6 м. изпитателен срок;
Видно от направеното отбелязване, за посочените две осъждания е настъпила
реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК.
3.С опр.№104/28.09.2017 г. за одобряване на споразумение по нохд № 876/2017 г. на РС
Търговище, за престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК е било наложено наказание пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. при
периодичност 3 пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1 г.; 100 ч. безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 1 г. Определението
влязло в сила на 28.09.2017 г., като видно от приложената справка, наказанието е било изтърпяно
но 06.10.2018 г.;
4.С пр.№ 4/02.03.2020 г. по нохд № 12/2020 г. по описа на ОС Търговище, за престъпление
по чл.249, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26 НК, извършено на 10.11.2019 г., са били наложени
наказания 1 г. и 6 м. ЛОС и глоба в размер на 300 лв. На осн.чл.66, ал.1 НК изтърпяването на
наложеното наказание ЛОС било отложено с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 18.03.2020 г.
Пострадалата Ф. Х. живеела със семейството си в гр.Търговище, притежавала кредитна
карта издадена към сметка за обслужване на кредитна карта DSK Maxi Go с IBAN
BG45STSA93000027489177 към „Банка ДСК“ЕАД. Издадената карта била с номер
415596хххххх9650; с одобрен кредитен лимит в размер на 1000 лева, като имала и лимит за теглене
на пари в брой не повече от 400 лева на ден. Пострадалата разполагала и с дебитна карта издадена
от същата банка, поради което изобщо не използвала кредитната си карта. Всъщност след като
получила тази кредитна карта от банката- издател, Христова я прибрала /ведно с плик, в който
имало и ПИН-код/ в гардероб в жилището си.
В края на м.09.2022 г. в жилището на пострадалата започвал ремонт, при който тя се заела с
разчистване на непотребните вещи и несъзнателно изхвърлила плика с кредитната карта в
контейнер за отпадъци, намиращ се на ул. „Шейново“ в гр.Търговище. Същата вечер подс. А.
минал покрай контейнера и намерил плика, отворил го и видял кредитната карта, ведно с ПИН-
кода за достъп.
Сутринта на 01.10.2022 г., около 06.30 ч. подс.А. взел кредитната карта и отишъл до
банкомат (АТМ) с терминален идентификационен номер (ТИД) DO 122501, обслужван от „Банка
ДСК“, намиращ се непосредствено до входа на сградата на „Енерго Про Варна“ ЕАД на ул.
„Генерал Столетов“ № 14 в гр.Търговище. На входа на сградата имало монтирана охранителна
камера, в чийто обхват попадал и банкомата. В 06,37 ч. подс.А. поставил картата в банкомата,
въвел ПИН-кода и изтеглил сумата 400 лв., като извършеното теглене било отчетено като
транзакция номер **********, с авторизационен код 76М9Е4.
На следващия ден - 02.10.2022 г. рано сутринта подс.А. отново отишъл до посочения по-
горе банкомат. Той отново собственоръчно поставил кредитната карта с номер 415596хххххх9650,
въвел ПИН кода на картата и изтеглил сумата 400 лв., като извършеното теглене било отчетено
като транзакция номер ********** с авторизационен код 60В13Е.
На 03.10.2022 г. рано сутринта подс.Ангелов се намирал в къщата на св.К. А. Събудил А. и
я попитал дали иска да й вземе кафе. Тя се съгласила и двамата излезли от къщата, след което
отишли до банкомата, намиращ се в сградата на „Енерго Про Варна“ ЕАД – същият, от който
подсъдимия бил теглил пари и предходните два дни. В присъствието на св.А., подсъдимия извадил
кредитната карта с номер 415596хххххх9650 с титуляр св. Ф. Х. и я поставил в банкомата. Тъй
като А. се изненадала, че подсъдимия има банкова карта го попитала от къде е, на което
2

отговорил, че е започнал работа, издадена му била карта и си тегли заплатата. В 06,25 ч. А. чрез
въвеждане на ПИН кода на картата изтеглил сумата от 100 лв., като тази транзакция била отчетена
под № ********** с авторизационен код 78M0UB. След като взел парите, А. извадил картата от
банкомата и веднага след това отново я поставил, след което в 06,27ч. изтеглил сумата от 50 лв.,
като операцията била отразена като транзакция №********** с авторизационен код 4MS1R2. От
изтеглените пари подс.А. дал 20 лева на св.А., а останалите задържал за себе си.
На 04.10.2022 г. рано сутринта около 06,36 ч. подс.А. отново отишъл до същия банкомат и с
помощта на картата изтеглил още 50 лева, които се отчели като транзакция №********** с
авторизационен код 2N98AY. С изтеглянето на тези пари кредитния лимит на картата бил
изчерпан, поради което А. я изхвърлил.
В началото на 2023 г., чрез онлайн банкирането си, св.Ф.Х. извършила проверка на
сметките по банковите си карти, при която забелязала, че по кредитната й карта има налични
458,42 лева вместо 1000 лева. Свързала се с банката-издател на картата и от там и обяснили, че в
периода 01.10 - 04.10.2022 г. от кредитната карта са изтеглени общо 1000 лева. Тъй като картата
следвало да има средства, от други сметки на св.Х. тази сума била запълнена, а впоследствие
лимита й бил увеличен до 1400 лева, като по този начин и независимо от изтеглените 1000 лева,
към момента били налични въпросните 458,42 лева. Свидетелката поискала детайлно извлечение
от сметката и в същото време потърсила и самата карта в дома си, но не успяла да я открие, след
което подала сигнал до МВР. Във връзка с постъпилия сигнал били предприети незабавни
действия от органите на РУ-Търговище. Мероприятията по издирването на извършителя на
деянието били възложени на св. С. и св.Ж. Двамата посетили сградата, където било монтирано
АТМ устройството и установили, че има камера, чиито записи се съхраняват в „Енерго Про
Варна“ЕАД.
На 05.01.2023 г. било образувано ДП №4/2023 г. по описа на РУ Търговище, в хода на
което били изискани и приложени записите от охранителната камера. Впоследствие полицейските
служители се запознали със записите от камерата и разпознали в лицето, което извършва
тегленията Р. А. Била разпитана и св.К. Я., която потвърдила, че на 03.10.2022 г. е станала
свидетел как А. тегли пари от банкомата, намиращ се в сградата на „Енерго Про“ в гр.Търговище.
В хода на досъдебното производство били назначени две видео- технически експертизи на записи
от камерата, намираща се на входа на сградата на „Енерго Про Варна“ ЕАД на адрес гр.Търговище,
ул. „Генерал Столетов“ № 14. Първата експертиза, изготвена от НТЛ при ОДМВР- Търговище
изготвена Г.Г. - експерт в сектор НТЛ при ОДМВР Търговище /л.35-44 от ДП/ дала заключение за
това, че не може да идентифицира заснетите лица. Била назначена повторна видео-техническа
експертиза в НИК – София, при която след задълбочен анализ на изображенията, вещите лица
М.Й. и А.Д. /л.78/ дали заключение за това, че лицето от мъжки пол на записите вероятно е Р. А., а
лицето от женски пол на записа от 03.10.2022 г. е идентифицирано като К. А.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по ДП № 4/2023 г. по описа на РУ Търговище писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключенията на
вещите лица по извършените видео-техническа експертиза и повторна видео-техническа
експертиза/лицево-идентификационна експертизи, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно
следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от подсъдимия
в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така
установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс.Р. А. от гр. ******** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1, вр. с чл.26 от НК, за
извършването на което е бил предаден на съд, което от своя страна несъмнено води до ангажиране
на наказателната му отговорност.
Безспорно се установи, че в периода 01.10-04.10.2022 г. в гр.Търговище, подс.А. няколко
пъти е използвал и употребил по предназначение платежния инструмент-кредитна карта. Чрез
поставянето й в терминалното устройство /АТМ/, последвано от избиране на една от няколкото
3

възможни операции, които банкоматът позволява да бъдат извършени, чрез набиране на
съответния ПИН-код като потвърждение, че тегленето на сумата се осъществява от оторизирано
лице. Ползването на картата не е станало със съгласието на титуляра й- св. Х., която е
оправомощения ползвател на платежните услуги и като такава е разполагала с персоналния
идентификационен номер, определен от банката-издател на картата, тъй като картата е била
загубена, респ. намерена от подсъдимия.
С оглед горепосоченото, деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна,
доколкото държателят на банковата карта е този, който ползва същата лично и в съответствие с
условията на нейното издаване и ползване, като деянието не разкрива признаци на по-тежко
престъпление. При осъществяване на деянието подс.А. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал,
че използва кредитна карта, която не му е предоставена от нейния държател и не е негова; както и
и че няма право да използва такава карта, издадена на друго лице, а в случая е сторил това и то без
съгласието на собственика на банковата сметка. Подсъдимият е съзнавал всички обективни
елементи от състава на извършеното престъпление, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал и целял настъпването
им. Следва да се подчертае, че в случая подсъдимият е изтеглил на няколко транзакции
максимално възможната сума и изчерпил кредитния лимит.
Правилно престъпната му дейност е квалифицирана от държавното обвинение и като
„продължавано престъпление” по см. на чл.26 НК. Налице е обективна и субективна връзка
(общност на вината и еднородност на умисъла),изразяваща се в това, че осъществява поотделно
едно и също по вид престъпление против паричната и кредитната система, чийто обект на защита
са обществените отношения, свързани с законосъобразното осъществяване на паричното
обръщение, включително и когато същото се реализира посредством платежни инструменти по
смисъла на чл.93, т.24 от НК; извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не
позволява петте еднородни деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от
няколко дни, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като
“непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от принципно
установеното в съдебната практика положение за продължителността му (ТР № 52/09.11.1988 г.
по н.д. № 34/1988 г.).
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.А. следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е
необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в
хипотезата на чл.58а, ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито
едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетени тежкото
материално и социално положение на подсъдимия. Съдът не отчита направеното в с.з.
самопризнание като отделно изключително смекчаващо вината обстоятелство и застъпваното от
защитата въз основа на него становище, че подсъдимият е оказал съдействие за разкриване на
престъплението и своето собствено участие в него. Принципно вярно е, че в производството по
Глава ХХVІІ-ма от НПК е възможно самопризнанията на дееца да се ценят като смекчаващи
обстоятелства, но само в случаите, в които се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно,
обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на
ВКС/. Спецификата на настоящият случай не разкрива подобно поведение на подсъдимия,
доколкото е бил установен като извършител едва след събиране на множество показания на
свидетели и изготвяне на експертизи, довели до разкриване на цялата престъпна дейност. Ето защо
съдът приема, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие признание за извършеното
престъпление, в случая следва да се третира само като предпоставка за провеждане на
диференцираната процедура и определяне на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода.
4

От друга страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство съдебното минало на
подсъдимия и най-вече осъждането през 2020 г. за такова престъпление.
Предвидените в чл.249, ал.1 НК кумулативни наказания са от 2 до 8 г. лишаване от свобода
и глоба до двойния размер на получената сума, при което и констатирайки липсата на
предпоставките на чл.55 НК и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът прие,че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на специалния минимум от две години
лишаване от свобода, което бъде задължително намалено /редуцирано/ с 1/3 и бъде определено
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „строг“ режим, както и наказание ГЛОБА
във възможния минимален размер на 100 лв. /сто лева/. Съдът намира за необходимо да отбележи,
че в диспозитива на присъдата не посочва наказанието ЛОС преди редукцията, респ. не посочва и
начина на редуцирането му, тъй като това задължение е относимо само към мотивите към
присъдата – съгл. т.2 от ТР №2/19.06.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК. Налице е законова пречка
за обсъждане на отлагане на ефективното изтърпяване на наложеното наказание предвид
посоченото в уводната част на мотивите съдебно минало на подсъдимия. На осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С оглед констатацията, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по нохд №
12/2020 г. на ОС Търговище, съдът, на осн.68, ал.1 НК приведе в изпълнение за ефективно
изтърпяване и наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, на което подс.А. е бил осъден с присъдата по това дело и постанови да бъде изтърпяно
също при първоначален „строг” режим на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
Съдът счете, че с този размер на наказанията ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от
НК и ще се въздейства спрямо подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо в извършване на други
престъпления като се изолира за продължителен период от време от обществото.
Съдът се произнесе и по въпросите за разноските и разпореждането в веществените
доказателства като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата 512.26 лв. за в.л.
от ДП – в полза на ОДМВР Търговище, както и постанови ВД – 1 бр. диск Verbatim приложен по
делото, да бъде унищожен като вещ с незначителна стойност.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
5

Номер на акта:	11
Дата:	7 юли 2023 г. (в сила от 25 юли 2023 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20233500200233
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2023 г.

Присъда по дело №233/2023 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите