№ 245
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20231800500852 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от на Р. В. Д. и Г. В. Г. против Решение
02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 470/2019 г. по описа на РС – Етрополе.
С обжалваното решение е признато за установено на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК съществуване на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19 по отношение на Г. В. Г., ЕГН ********** и Р. В. Д., **********, съобразно
наследствените им квоти, в качеството на наследници на В. Г. Л., за сумите
4 549.87 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
17.09.2013 г., ведно със законната лихва от 05.07.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на вземането, 1664.78 лева – договорна лихва за
периода 07.09.2014г. до 17.09.2018 г., 120 лева – заемни такси, 535.12 лева –
наказателна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 17.09.2018 г., за които суми е
издадена Заповед № 153 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 269/19 г. по описа на
РС-Етрополе.
Разноските са възложени в тежест на ответниците.
В жалбата са доводи за частична недопустимост на обжалвания акт,
неправилност поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивниците не са
конституирани в производството в качеството на процесуални
правоприемници на починалата в хода на процеса И. П. Г., макар да е било
признато са установено, че дължат припадащата се съобразно от
1
наследствения им дял размера на дълга й. Съдът не е изготвил доклад, не е
разпределили доказателствена тежест, не е указал на страните за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства. Неправилно е прието
наличието на облигационно отношение между страните в производството.
Липсва отговор на възраженията нищожност на процесния договор. Твърди
се, че към началния момент за настъпване на предсрочна изискуемост,
въззивниците не са били в забава, доколкото банката не ги е уведомила за
обявяване на предсрочна изискуемост. Незаконосъобразно е отхвърлено
възражението за изтекла погасителна давност, липсват мотиви защо се счита,
че е прекъсвана. Неправилно, в противоречие с т. 9 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК, за преценка на основателността на възражението са взети предвид
плащания, сторени в хода на изпълнителното производство, образуваното след
издаването заповедта за изпълнение. Иска се обезсилване на
първоинстанционото решение и връщане на делото за ново разглеждане и
повтаряне на процесуалните действия, извършени след смъртта на И. П. Г., а
при условията на евентуалност отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ищец пред районния
съд, оспорва жалбата. Развиват се доводи за допустимост на решението.
Твърди се наличие на облигационна връзка между страните по силата на
универсално правоприемство от въззивниците на кредитополучателя по
договора. Излага се, че процесните вземания са дължими, тъй са падежирали с
изтичане на срока на договора, а не поради обявена предсрочна изискуемост,
каквато не е доказана по делото. По същество се твърди, че вземанията,
предмет на производството, не са погасени по давност поради признание с
конклудентни действия – плащане в хода на изпълнителното производство.
При тези съображения се моли за потвърждаване на решението в тази му
обжалвана част и присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
частично неправилно.
Неоснователно се възразява срещу допустимостта на обжалваното
решение. Противно на развитите във въззивната жалба оплаквания с
определение от 31.03.2019 г. въззивниците Р. Д. и Г. Г. са конституирани в
качеството на процесуални правоприемници на починалата в хода на процеса
И. П. Г.. Следователно решението, в частите, с които е признато за установено,
че дължат на ищеца вземания, равняващи се припадащата се съобразно от
наследствения им дял, размера на дълга на наследодателката им, е допустимо.
Относно неправилността на решението жалбата е частично основателна.
На първо място, нужно е да се отбележи, че първоинстанционният съд е
действал изключително непрецизно като в мотивите на акта и в неговия
диспозитив (както впрочем и в заповедта за незабавно изпълнение) е
постановил, че ответниците в първоинстанционното производство Г. В. Г. и Р.
В. Д. дължат на ищеца, съобразно наследствените им квоти, в качеството на
наследници на В. Г. Л. суми в общ размер без да се посочи точният размер,
2
който всеки от тях дължи. Нещо повече, в решението дори не е посочено какви
са наследствените им квоти, за да бъде размерът определяем без да се прави
справка в доказателствата по делото. В случая вземанията се претендират
разделно от всеки от наследниците, не солидарно, ето защо всяко от тях
следва да е ясно и конкретно посочено по размер в диспозитива на акта.
Същото важи и за отговорността за разноски, която е разделна, а солидарна.
Прави впечатление още, че нито в заповедта за незабавно изпълнение,
нито в диспозитива на обжалвания акт, е посочено основанието за вземанията
(договора за кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г., между „Банка
ДСК“ ЕАД и В. Г. Л.), като в диспозитива на решението липсва и периодът, за
който са дължими лихвите.
Никъде в първоинстанционният акт не са посочени материалноправни
норми, т.е. каква е правната квалификация на предявените искове, липсва и
изготвен доклад, което ще бъде посочено по-долу във връзка с изрично
наведено възражение.
Въпреки незаконосъобразността на избрания процесуален подход,
въззивният състав успява, макар със сериозни трудности, да идентифицира
волята на първоинстанционния съд и приема, че тя е на основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 9 и чл. 33 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде признато съществуване на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо
потребление от 17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Г. Л.,
спрямо неговите наследници Г. В. Г., ЕГН ********** за сумите 2 274,93 лева
– главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г., ведно
със законната лихва от 05.07.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
вземането, 832,39 лева – договорна лихва за периода 07.09.2014г. до
17.09.2018 г., 60 лева – заемни такси, 267,56лева – наказателна лихва за
периода от 10.06.2015 г. до 17.09.2018 г. и Р. В. Д., **********, за сумите
2 274,94 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
17.09.2013 г., ведно със законната лихва от 05.07.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на вземането, 832,39 лева – договорна лихва за
периода 07.09.2014г. до 17.09.2018 г., 60 лева – заемни такси, 267,56 лева –
наказателна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 17.09.2018 г., за които е
издадена Заповед № 153 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 269/19 г. по описа на
РС-Етрополе.
Както и че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК .............. сумата 494,73 лева –
разноски в заповедното и първоинстанционното производство и Р. В. Д.,
**********, сумата 494,73 лева – разноски в заповедното и
първоинстанционното производство.
Основателни са оплакванията в жалбата за допуснати процесуални
нарушения във връзка с доклада. В нарушение на чл. 146 ГПК съдът не е
изготвил доклад, не е разпределили доказателствена тежест, не е указал на
страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Въпреки
допуснатия порок и макар че в първоинстанционният акт липсва
квалификация на исковете, страните са се ориентирали в предмета на
3
доказване и са ангажирали всички релевантни за спора доказателства. Не се
констатира да са били лишени от възможност да ангажират доказателства.
Този извод намира косвена подкрепа във факта, че във въззивната жалба
липсват доказателствени искания или конкретни твърдения за липса на
възможност да представят доказателства поради отсъствие на доклад.
При преглед на събраните доказателства се установява, че по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 9 и чл. 33 от ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно отношение между него и ответниците по договор
за заем, по силата на което за тях е възникнало задължението за плащане на
процесните суми, а именно – предаване от ищеца на наследодателя на
ответниците на паричната сума, предмет на договора за заем, писмена
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер,
изискуемост на претендираните вземания - настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва,
както и че ответниците имат качество на наследници на кредитополучателя.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на
облигационни отношения между страните в производството. Тя се установява
от договора за кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г., по силата на
който „Банка ДСК“ ЕАД (в качеството на кредитодател) е предоставило в заем
на В. Г. Л. (в качеството на кредотополучател) сумата в размер на 6000 лева –
потребителски кредит, срещу задължение на кредитополучателя да я върне на
59 месечни вноски за срок от 60 месеца при преференциален лихвен процент
от 11.2 % годишно, или 0.03 % на ден, формиран, съгласно т. 8 от договора, и
годишен процент на разходите – 13.71 %. Според чл. 7, падежната дата е всяко
7-мо число на съответния месец. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, сумата е предоставена в пълен размер на
кредитополучателя чрез банков превод, извършен по негова банкова сметка по
уговорения в договора начин.
Както и от Удостоверение за наследници с изх. № 5/30.03.2015 г.,
издадено от длъжностно лице при община Етрополе, съгласно което
кредитополучателят В. Г. Л. е починал на 30.03.2015 г. и е оставил за свои
наследници съпругата си И. П. Г. (ответница в първоинстанционното
производство, починала в хода на процеса) и децата си – въззивниците Г. В. Г.
и Р. В. Д.. Не е спорно, че последните са приели наследството както на своя
баща (кредитополучателят В. Г. Л.) след откриването му, така и на своята
майка Ивана Петрова, която няма други от първи ред или преживял съпруг. С
приемане на наследството те са встъпили в облигационното правоотношение,
като част от пасива му, а с връчване на препис от исковата молба са били
изрично уведомени за наличието на падежирали вземания, претендирани в
настоящото в производство. По тези съображения неоснователно се явява
оплакването във въззивната жалба за недоказаност на облигационна връзка
между страните. Всеки от въззивниците отговаря съобразно наследствената си
квота, т.е. ½ за изискуемите задължения възникнали от неизпълнени на
4
процесния договор за кредит.
В хода на производството не се доказват твърденията в исковата молба,
че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем. Въпреки това,
към момента на депозирането й (05.07.2019 г.) всички вземания по договора са
падежирали поради изтичане на срока му на 17.09.2018 г. Следва да се
припомни, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК).
От заключението на ССчЕ, изготвена във въззивното производство,
което съдът кредитира в цялост като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено, се установява, че към 05.07.2019 г. непогасеният
остатък от главницата е в 4 549,87 лв., непогасената договорната лихва в
периода 07.09.2014 г. до 17.09.2018 г. в размер на 1 424,31 лева, от които
517.32 лева – дължими за периода 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г. и 906,99 лева,
дължими за периода 06.07.2016 г. до 17.09.2018 г. След образуване на
производството по изп. дело № 20199210401356 на ЧСИ Стефан Петров
липсват доброволни плащания от въззивниците.
Относно размерът на дължимите вземания за главница и договорна
лихва съдът кредитира изцяло горното заключение, за сметка на заключението
на ССчЕ, изготвено в първоинстанционното производство, доколкото първото
е значително по-подробно и обосновано. Всички вземания и погашения са
индивидуализирани по размер и периоди.
От заключението на ССчЕ, изготвено в първоинстанционното
производство, се установява, че размерът на лихвата за забава (наказателна)
лихва за периода от 10.06.2015 г. до 17.09.2018 г. е в размер на 535.12 лева.
Не се доказва съществуване на вземане в полза на ищеца спрямо
ответниците в първоинстанционното производство за възнаградителна лихва
за периода за периода 06.07.2016 г. до 17.09.2018 г. за сумата от 240,47 лева,
представляваща разликата над 906,99 лева до пълния претендиран размер от
1147,46 лева.
Предвид това, първоинстанционното решение е неправилно в частите, с
които е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуване на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо
5
потребление от 17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Г. Л.,
спрямо неговите наследници - Г. В. Г., ЕГН ********** за сумата от 120,23
лева, представляваща разликата над 453,50 лева до пълния претендиран
размер от 573,73 лева възнаградителна лихва за периода за периода 06.07.2016
г. до 17.09.2018 г. и Р. В. Д., **********, за сумата от 120,23 лева,
представляваща разликата над 453,50 лева до пълния претендиран размер от
573,73 лева възнаградителна лихва за периода за периода 06.07.2016 г. до
17.09.2018 г. и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Основателна е жалбата за неправилност на решението в частта, с която
на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато
съществуване на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, произтичащи от
неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Г. Л., спрямо неговите наследници Г.
В. Г., ЕГН ********** за сумата 267,56 лева – наказателна лихва за периода от
10.06.2015 г. до 17.09.2018 г. и Р. В. Д., **********, за сумите 267,56 лева –
наказателна лихва. Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и доколкото се
касае до правоприемство, длъжникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не доказва да е отправил до ответниците. При това положение
решението в тази част е неправилно и подлежи на отмяна.
Основателни са оплакванията в жалбата за неправилност на решението в
частта, с която са приети за изцяло неоснователни наведените възражения за
погасителна давност. В противоречие на задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
първоинстанционният съд е приел, че извършените в хода на изпълнителното
производство плащания са прекъснали давността за процесните вземания. С
предявяване на процесните искове, считано на основание чл. 422, ал. 1 ГПК от
05.07.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда), на основание чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД давността за вземанията, предмет на производството е спряла да тече,
поради което задължение на първоинстанционния съд е било да направи
преценка до този момент (05.07.2019 г.) кои вземания са били погасени по
давност, без да съобразява плащанията по спорните вземания в образуваното
по-късно изпълнително производство.
Съгласно ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска.
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок, каквото е главницата по договор за кредит, а чл. 111, б. „в“ ЗЗД, че
вземанията за лихви, включително възнаградителна по договор за кредит, с
тригодишна давност (вж. в този смисъл мотивите към ТР № 3/2023 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното всички падежирали вноски за главница в периода
до 05.07.2014 г. би следвало да са погасени по давност на основание чл. 110
ЗЗД. От заключението на ССчЕ, изготвено във въззивното производство, се
установява, че размерът на непогасените задължения за главница по договора
6
до 05.07.2014 г. са в размер на 81.44 лева. От разплащателната сметка,
обслужваща кредита с титуляр В.Г. Д., извършените доброволни плащания на
задълженията за главницата след 05.07.2014г. до изготвяне на експертизата са
в размер на 733,91 лв. Плащанията са осъществени в периода 10.06.2015 г. –
26.02.2016 г. От платената 733,91 лв. след 05.07.2014г. доброволно сума, 81,44
лв. са отнесени в погашение на задължения за главница, падежирала до
05.07.2014г. Погасен е остатък от 9-та вноска с падеж 07.06.2014г. (5,11 лв.) и
част от 10-та вноска, дължима до 05.07.2014г. (76,33 лв.). Предвид
извършеното плащане на възражението в жалбата за настъпила погасителна
давност в на претендираните вземания за главница е неоснователно, тъй като
към 26.02.2016 г. срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл.
На основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички непогасени вземания за
възнаградителна лихва в периода 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г. са погасени по
давност.
От заключението на ССчЕ, изготвено във въззивното производство се
установява, че размерът на непогасените задължения по договора за
възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г. е в размер
на 517,32 лева.
В тази част първоинстанционното решение е неправилно и следва да
бъде отменено, в частите, с които е признато за установено на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуване на вземания на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, произтичащи от неизпълнение на договор за
кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и В. Г. Л., спрямо неговите наследници Г. В. Г., ЕГН ********** за
сумите 258,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до
05.07.2016 г., и спрямо Р. В. Д., ********** за сумите 258,66 лева –
възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г. и
предявените искове отхвърлени, като неоснователни поради изтекла
погасителна давност.
Частично основателно е оплакването в жалбата за наличие на
неравноправна клаузи в процесния договор. Такава е клаузата, на която е
основано вземането за сумата от 120 лева – заемни такси (разходи по изискуем
кредит). Тя е неравноправна, освен това противоречи на морала и добрите
нрави. Дължимостта й сумата е обусловена единствено от изпадането в забава
на кредитополучателя. Ето защо по естеството си има неустоечеен характер.
Така уговорената неустойка се кумулира с обезщетението за забава, поради
което противоречи на ограничението, визирано в чл. 33, ал. 1 ЗПК. Нещо
повече – разходите при изискуем креди се генерират при осъществяването на
действия, които по своята правна същност представляват управление на
кредита, а за тях законът забранява да се събират такси и комисионни – чл.
10а, ал. 2 ЗПК
Ето защо в частите, с които е признато за установено на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че съществуват вземания на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, произтичащи от неизпълнение на договор за
кредит за текущо потребление от 17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и В. Г. Л., спрямо неговите наследници - Г. В. Г., ЕГН ********** за
7
сумите 60 лева – заемни такси и Р. В. Д., ********** 60 лева – заемни такси,
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а
предявените искове отхвърлени, като неоснователни поради.
Останалите оплаквания за наличие на неравноправни клаузи в договора
са неоснователни.
По разноските:
Решението подлежи на пълна ревизия в частите за разноските с оглед
крайния изход на делото и доколкото се иска компенсация, при която следва да
се съобразят направените пред настоящата инстанция разноски, то следва да
бъде отменено изцяло.
В заповедното производство се доказват разноски в полза на ищеца в
размер на 294,73 лева (144.73 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение). В първоинстанционното производство се доказват разноски,
сторени от ищеца в размер на 694,73 лева (144.73 лева държавна такса, 400
лева депозит за изготвяне на ССчЕ и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В първоинстанционното производство се доказва, че всеки от
ответниците е сторил разноски в размер на 500 лева (300 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева за изготвяне на ССчЕ).
Във въззивното производство се доказва всеки от въззивниците да е
сторил разноски в размер на 337,10 лева (37,10 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение). Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като
сумата от 300 лева, претендирана от всеки, е съответна фактическата и правна
сложност на делото.
В полза на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
въззивниците (ответници в първоинстанционното производство) следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия (ищец в първоинстанционното
производство) сумата от 117,05 лева – разноски в заповедното производство,
съразмерно в уважената част от исковете, 275,92 лева – разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 59,57
лева – разноски съразмерно с оставената без уважение част от въззивната
жалба.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият (ищец в
първоинстанционното производство) следва да бъде осъден да заплати на
всеки от въззивниците (ответници в първоинстанционното производство)
сумата от 102,83 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 69,33 лева – разноски съразмерно с
уважената част от въззивната жалба.
Предвид направеното искане на процесуалния представител на
въззиваемия за постановяване на решение по компенсация по чл. 104 ЗЗД в
частта за разноските, следва да бъде извършено прихващане на насрещните
вземания за разноски, след което всеки от въззивниците следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сумата от 280,38 лева – представляваща дължими
8
разноски след компенсация в производството.
Назначената във въззивното производство ССчЕ е заплатена от бюджета
на съда. Поради това на основание чл. 77 ГПК следва всяка от страните да
бъде осъдена да заплати в полза на съда съответната дължима част от сумата
500 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на
основание чл. 11, пр. 2 от ТГПК, както следва всеки от въззивниците сумата от
198,58 лева, а въззиваемият сумата от 102,84 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 470/2019 г. по
описа на РС – Етрополе в частите, с които е признато за установено на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 9 и чл. 33
от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуване на вземания на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за
текущо потребление от 17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Г.
Л., спрямо неговите наследници - Г. В. Г., ЕГН ********** за сумите 258,66
лева – възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г.,
267,56 лева – наказателна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 17.09.2018 г.,
120,23 лева - представляваща разликата над 453,50 лева до пълния
претендиран размер от 573,73 лева възнаградителна лихва за периода за
периода 06.07.2016 г. до 17.09.2018 г. и 60 лева – заемни такси и Р. В. Д.,
********** за сумите 258,66 лева – възнаградителна лихва за периода от
07.09.2014 г. до 05.07.2016 г., 267,56 лева – наказателна лихва за периода от
10.06.2015 г. до 17.09.2018 г., 120,23 лева - представляваща разликата над
453,50 лева до пълния претендиран размер от 573,73 лева възнаградителна
лихва за периода за периода 06.07.2016 г. до 17.09.2018 г. и 60 лева – заемни
такси.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 9 и
чл. 33 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато съществуване на вземания
произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от
17.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. Г. Л., спрямо неговите
наследници - Г. В. Г., ЕГН ********** за сумите 258,66 лева –
възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до 05.07.2016 г., 267,56
лева – наказателна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 05.07.2016 г., 120,23
лева - представляваща разликата над 453,50 лева до пълния претендиран
размер от 573,73 лева възнаградителна лихва за периода за периода 06.07.2016
г. до 17.09.2018 г. и 60 лева – заемни такси и Р. В. Д., ********** за сумите
258,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.09.2014 г. до 05.07.2016
г., 267,56 лева – наказателна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 05.07.2016 г.,
120,23 лева - представляваща разликата над 453,50 лева до пълния
претендиран размер от 573,73 лева възнаградителна лихва за периода за
9
периода 06.07.2016 г. до 17.09.2018 г. и 60 лева – заемни такси.
ОТМЕНЯ Решение 02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 470/2019 г. по
описа на РС – Етрополе в частта за разноските.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 сумата от 280,38 лева – представляваща разноски в
производството след компенсация.
ОСЪЖДА Р. В. Д., **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 280,38 лева –
представляваща разноски в производството след компенсация.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийския окръжен съд сумата от 198,58 лева -разноски, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. В. Д., **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийския
окръжен съд сумата от 198,58 лева -разноски, както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийския окръжен съд сумата от 102,84 лева -разноски, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 02.11.2023 г., постановено по гр.д. №
470/2019 г. по описа на РС – Етрополе, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10