РЕШЕНИЕ
Номер 737 26.02.2013
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
IV брачен състав
В
публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и тринадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като
разгледа докладваното от съдията
дело
номер 20337 по описа за 2012 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 от СК.
Производството е
образувано по искова молба на Р.И.К. ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на малолетната С.В.Р. ЕГН ********** против В.А.Р. ЕГН **********.
Ищцата твърди, че с Решение по гр.д. № 3352/2007г.
ответникът бил осъден да заплаща на детето си С. месечна издръжка от 100лв.
Твърди се, че от тогава е изминал значителен период от време, понастоящем
разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на
издръжката, заплащана от бащата. Твърди се, че от 27.08.2012г. ищцата е
регистрирана като безработна, а освен това бащата се дезинтересирал от детето
си. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на издръжката, дължима
от бащата от 100лв. месечно на 300лв. месечно, считано от датата на завеждане
на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване
или прекратяване. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
Иск с правната квалификация чл. 150 вр. чл.143 от СК.
Претендираното от ищеца право
произтича от следните обстоятелства: ищцата С.Р. е
дъщеря на Р.И.К. ЕГН **********,
а ответникът е баща на детето С.;
доходите на майката са недостатъчни за покриване нуждите на детето; ответникът
има възможност да предоставя средства за по-висока издръжка; всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими
за развитието на детето му; налице са нараснали нужди на
детето от издръжка.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като
е допустима, родово и местно
подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и
приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения срок е
постъпил писмен отговор от ответника В.А.Р. ЕГН **********. В отговора не се спори по факта, че искът е допустим, но
се заявява, че е неоснователен, тъй като не са представени доказателства за
нарасналите нужди на детето, нито такива за доходите на ответника. Твърди се,
че последният получава месечно възнаграждение от 414лв. и няма никакви други
доходи, както и се оспорват твърденията, че се е дезинтересирал от дъщеря си.
Заявява, че редовно изплаща присъдената издръжка, включително заплаща таксата
за детска градина на детето.
Налице е специална процесуална дееспособност на ищцата, с което
искова молба се явява подадена
от лице с представителна власт, както и пасивна легитимация на ответника, като попадащ в кръга на задължените за издръжка лица,
съгласно чл.140, ал.1, т.2 от
СК.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, и от
представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че С.В. Р. ЕГН ********** е дъщеря на Р.И.К.,
ЕГН ********** и В. А. Р.,
ЕГН **********.
Видно от представеното Решение №
164/10.12.2007г., постановено по ГД № 3352/2007г. по описа на ПРС, VІ Гр.състав ответникът е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря
ежемесечна издръжка в размер на 100.00лв.
По делото не са
събрани гласни доказателства, тъй
като никоя от страните не е
направила доказателствено искане в тази насока.
Установява
се, че когато със съдебно Решение бащата е осъден за заплаща издръжка, майката получавала възнаграждение в размер на
220 лева, тъй като била в социалния патронаж. Твърди се, че понастоящем бащата
работи като кондуктор.
Видно от постъпилите по делото писмени
доказателства: служебна бележка , изх. №
9/15.01.2013г. е, че детето С. посещава
детска градина „Щ.” – гр Пловдив
за учебната 2012/2013г.
Видно
от социалния доклад
изготвен по делото е, че детето С. е на
6 навършени години и посещава детска градина „Щ.”- ІV-та група.
Жилището в което живеят майката и детето представлява къща, собственост
на дядото на майката на детето, където за
детето С. е
осигурено всичко необходимо, съобразено с възрастовите и индивидуални особености на момичето. Майката е осигурила
подходящи условия за отглеждане на
дъщеря си. Направен е извод, че предвид възрастта и потребностите на детето в негов
интерес е да се актуализира издръжката му с оглед адекватно посрещане на
личните и образователните му потребности.
За
установяване на нуждите на детето
С. не са ангажирани никакви
доказателства. При това положение
съдът ще следва да изходи от
обичайните нужди на едно дете на същата възраст, като се съобрази
необходимостта от средства за
закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки и такива необходими за задоволяване на интелектуалните и
образователни нужди на детето.
От приетите по делото писмени
доказателства: писмо – справка от ТД на НАП, се установява, че майката на детето
С. – Р. К. няма
декларирани недвижими имоти,
както и МПС-та.
Лицето притежава дружествени дялове в
„Актив 2002” ООД с дата на регистрация 20.12.2001г. и дата на прекратяване на дейността 01.01.2012г. За лицето няма
подадени ГДД чл 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2012г; Към момента за лицето няма подадени
уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ
, които да не са прекратени и действащи.
Видно от представената
служебна бележка от Агенция по
заетостта е, че майката на детето
С. е регистрирана
като безработна от 27.08.2012г. Видно от представената служебна бележка изх. №
1009/29.01.2013г. е, че майката на
детето е била преимуществено
регистрирана като безработна в периода от
17.09.2009 година до момента на
изготвяне на справката, като през
това време е работила с прекъсвания
и за
кратко. Следва да се отбележи, че
и по време на постановяване на решението
с което е присъдена издръжка на
детето С. в размер на 100 лева майката
също не е работила.
От приетите по делото писмени
доказателства – писмо - отговор от ТД на НАП се установява, че ответникът
по делото В. Р.
на 02.11.2012г. е сключил
трудов договор с ЕТ„Р. - В. К.”- Б.
с основна заплата 480 лева месечно.
Същият за периода
от време септември – декември
2012г. включително е получил
доход от трудовото си
възнаграждение в размер на
1 442.92 лева или средно
месечно за описания
период от време по 360.73 лева.
Освен това същият е собственик и управляващ ЕТ „ В.Р.- Раховци”,
регистрирана на 21.01.2009г.
Към момента на изготвяне на
отговора от НАП – Пловдив
няма данни при тях за
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
финансовата 2012г.
Ответникът в производството притежава идеални
части от два недвижими имота,
а именно
¼ ид.част от земя в с. Марково, обл. Пловдивска с площ 539 кв.м. и ½ ид.част от земя
и сграда в с. Марково. И двата
недвижими имота са придобити от лицето
по наследство, съответно през 2004 и 1998 година. Бащата на
детето притежава лек автомобил
марка БМВ, закупен през 2005 година.
Съдът отбелязва, че по време на
постановяване на Решение №
164/10.12.2007г. по гр. дело №
3352/2007г. по описа на ПРС , VІ граждански състав бащата
е нямал постоянни доходи,
като се е издържал от временна заетост,
без сключени договори.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от
присъдения вече размер на детето си,
следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите
на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група
обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от
една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето С.Р. издръжка. Същата е
присъдена преди три години. За изминалия период от време е налице промяна в
нуждите на детето, а и промяна на икономическата обстановка в страната, при
която обективно е трудно едно дете на тази възраст да бъде издържано със
средства от общо 160 лева /издръжката, която
ответникът е осъден да плаща в размер на 100 лв
и средствата, които
би следвало да осигурява майката
на детето, като се има пред вид, че
същата осъществява и фактическото отглеждане на
детето/.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, че майката на детето може да разчита на подкрепа
от родителите си. Не се установява детето да има специфични нужди различни от тези на дете на неговата възраст, както и да страда
от някакво заболяване или пък
да е често
боледуващо.
Съдът приема, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им/ обща
месечна издръжка в размер на около 220 лв - за храна, дрехи, здравни нужди и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, свързани
с емоционално- психическото и интелектуалното
развитие на детето.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва
да осигурява 130 лева месечна издръжка на детето, а останалите 90 лева следва
да се поемат от майката, която полага грижи
и за фактическото отглеждане на детето/.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в размер на 130
лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2012г,
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът
намира, че липсата на задължения от
страна на бащата към други низходящи и
възходящи, които не могат сами да се грижат за издръжката си, и предвид факта, че същият се намира в работоспособна
възраст, която му позволява при по-добра
активност от негова страна да
реализира доходи около средните за страната, му позволяват без
особени затруднения да заплаща издръжка в този размер. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 200 лева искът следва
да се отхвърли
като неоснователен. Не бяха ангажирани от
ищцовата страна, въпреки
многократните указания на съда в
тази насока никакви доказателства, сочещи на завишени нужди от
детето С., различни от
тези, които имат деца на
нейната възраст.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от исковете. Същата възлиза
на 43.20 лева (четиридесет и три лева и
двадесет стотинки). Ищецът не претендира разноски, а и не се констатира
такива да са направени, поради
което не следва да му бъдат
присъждани. Ответникът също не претендира разноски, а и не се констатира да е направил такива по водене на делото, поради което не следва такива да му бъдат присъждани, въпреки, че искът не
бе уважен изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №
164/10.12.2007г. по гр. дело №
3352/2007г. по описа на ПРС , VІ граждански състав месечна издръжка, дължима от бащата В. А. Р.,
ЕГН ********** на детето С.В. Р. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата
от 100 лева на 130 лева (СТО И ТРИДЕСЕТ лева) месечно, считано от 03.12.2012г, до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над посочения размер до пълния претендиран
от 200 лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. Р.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на
ВСС сумата от 43.20 лева (четиридесет
и три лева и двадесет стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Ц.Б.