РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело №
20233400900034 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от
„ИНТЕРПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковски” №13, ет.1, ап.1,
представлявано от постоянен синдик В С. срещу Е. Д. Й. , ЕГН **********, ,
с правно основание чл.145 от ТЗ за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 348 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцовото дружество имуществени вреди от действия на ответницата във
връзка получени и неотчетени парични средства, в качеството й на управител,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че с
Решение №260021/29.04.2021г., постановено по т.д. № 25/2020г. по описа на
ОС – Силистра, е обявена неплатежоспособността на „Интерпродукт” ЕООД и
е открито производство по несъстоятелност. С Определение
№260155/31.05.2021г. е назначен постоянен синдик и са предприети действия
по издирване и уточняване на имуществото на длъжника, на основание чл.658,
ал.1, т.5 от ТЗ. При анализ на закрита понастоящем банкова сметка на
длъжника при „Райфайзен банк България” АД се установило, че дружеството
се е разпоредило със сумата от 348 000лв. на 10.09.2019г. в полза на ЕТ „Нико-
ний – Николай Йорданов”, ЕИК *********, с вписано основание при банковия
превод „предоставен заем”. При покана парите да бъдат върнати, ЕТ заявил,
че няма неизплатени задължения и представя доказателства – 2 бр. приходни
1
ордери №6/11.09.2019г. за сумата от 178 000лв. и №7/12.09.2019г. – за сумата
от 170 000лв., платени от Н И Й. В квитанциите не са посочени имената на
лицето, получило сумата, но по данни на правоприемника на едноличния
търговец - „Нико Ний” ЕООД, че това е именно Е. Й. и справка в ТР за
представляващ към 12.09.2019г. била изпратена покана до ответницата да
възстанови парите. Последната отрекла да има задължение, с твърдението, че
парите са предоставени на собственика на дружеството – „Агроинвест” ООД.
Същевременно от счетоводните записвания на дружеството вземането от
ЕТ не е отразено да е погасено. Излага, че ответницата е освободена като
управител с Протокол-Решение от 30.12.2019г., но не е освободена от
отговорност. Счита, че с невнасяне на сумата от 348 000лв., получена от нея, в
качеството й на управител, последната е причинила вреди на ищеца в този
размер. Навежда, че за ангажиране на отговорността й, след момента, в който е
освободена, не се изисква решение на общото събрание на дружеството по
смисъла на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.367 ГПК, ответницата депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Конкретно излага,
че на 30.12.2019г., при освобождаването й като управител, е предоставила
цялата счетоводна документация на новия управител – И Д, за което е съставен
приемо-предавателен протокол. Очевидно средствата са върнати в ищцовото
дружество в брой, но дали са осчетоводени от него не може да отговори,
доколкото годината приключва счетоводно края на м.юни на следващата
година, поради което счита, че не може да й бъде търсена отговорност.
Навежда, че на 17.09.2019г. собственика на ищцовото дружество -
„Агроинвест” ООД е взел решение процесната сума да бъде предоставена в
заем на „Агроинвест” ООД. В изпълнение на горното, с приходен касов ордер
№28/19.09.2019г. е внесла в касата на „Агроинвест” ООД процесната сума от
348 000лв. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
С допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията,
изложени в отговора на ответника. Счита, че представеният протокол на ОС
на „Агроинвест” ЕООД е неотносим към настоящия правен спор, доколкото не
съществува правна конструкция, при която заемателят да вземе решение
заемодателят да му предостави сума. На основание чл.240 от ЗЗД излага, че
този протокол не може да породи каквото и да е действие към „Интерпродукт”
ЕООД. Протоколът е следвало да бъде от едноличния собственик на капитала
на ищцовото дружество, в който да вземе решение за предоставяне на заем на
„Агроинвест” ЕООД. Отделно излага, че учредителният акт не дава
възможност на едноличния собственик да взема такова решение за
предоставяне на заеми. Оспорва наличието на заемно правоотношение
между „Интерпродукт” ЕООД и „Агроинвест” ЕООД и поддържа
твърдението си, че процесната сума е останала в държане на ответницата.
Счита, че от представения с отговора на исковата молба приемо-предавателен
протокол от 30.12.2019г. не се установява да е предадена касова наличност,
2
като индиция в тази насока е и публикуваната по партидата на „Агроинвест”
ЕООД в ТР декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. Оспорва като антидатирани и
неавтентични документи квитанция към ПКО 28/17.09.2019г. и приемо-
предавателен протокол от 30.12.2019г. Конкретно излага, че подписът на
квитанцията не е положен от лице - гл.счетоводител. Оспорва се и верността
на приемо-предавателния протокол.
В срока по чл.373 ГПК, ответника депозира допълнителен писмен
отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова
молба доводи. Излага, че с издадената квитанция към приходен касов ордер от
„Агроинвест” ООД се доказва предаване на сумата, като не е задължително
договорът за заем да е в писмена форма. Заявява, че ще се ползва от
оспорените протокол и квитанция, след представянето им в оригинал.
В о.с.з. страните по делото, чрез представителите си, поддържат
заявените позиции по спора. Депозират писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и се установява при справка в
ТРРЮЛНЦ, че ответницата е имала качеството на управител на ищцовото
дружество в периода 20.03.2008г. до 06.01.2020г., както и че в този период
едноличния собственик на капитала на „Интерпродукт” ЕООД е „Агроинвест”
ООД, чийто съдружници са били сина й и мъжа й – Ивайло и Николай
Йорданови.
От приетото по делото банково извлечение /л.10/ е видно, че на
10.09.2019г. „Интерпродукт” ЕООД е прехвърлило сумата от 348 000лв. на ЕТ
„Нико ний – Николай Йорданов”, с посочено основание на банковия превод -
„заем”.
Връщането на така предоставения заем на „Интерпродукт” ЕООД е
обективирано в квитанции №6/11.09.2019г. за сумата от 178 000лв. и
№7/12.09.2019г. за сумата от 170 000лв., предадени от Н И Йорданов.
Видно от протокол от Общо събрание на „Агроинвест” ООД,
проведено на 17.09.2019г., съдружниците Н И Й, ЕГН ********** и И Н Й,
ЕГН **********, при разглеждане на единствената точка от дневния ред, а
именно: „Вземане на решение за вземане на заем от „Агроинвест” ООД с
ЕИК ********* от „Интерпродукт” ЕООД с ЕИК *********, чиито собственик
на капитала изцяло е именно „Агроинвест” ООД, Общото събрание
единодушно е взело следното решение: „сумата, получена от
„Интерпродукт” ЕООД, ЕИК *********, от Н И Й с приходни касови ордери
на 11.09.2019г. за сумата от 178 000лв. /сто седемдесет и осем хиляди/ лева и
на 12.09.2019г. за сумата от 170 000лв. /сто и седемдесет хиляди/ лева, като
върнат заем от името и за сметка на ЕТ „Нико ний-Николай Йорданов”, ЕИК
*********, да се предостави незабавно в заем от „Интерпродукт” ЕООД на
„Агроинвест” ООД. Срокът на заема е седем години от датата на
нотариалната заверка на подписите на съдружниците в настоящия протокол.
Задължава Е. Д. Й., в качеството й на управител на „Интерпродукт” ЕООД да
3
предостави посочената сума общо в размер на 348 000лв. /триста четиридесет
и осем хиляди/ лева на „Агроинвест” ООД в заем за посочения по-горе срок.
Копие от настоящото решение да се сведе до знанието на Е. Д. Й. за сведение
и изпълнение”.
Приобщен по делото е и препис от квитанция към приходен касов
ордер №28/17.09.2019г., в която е посочено получаване на заем от
„Агроинвест” ООД от „Интерпродукт” ЕООД за сумата от 348 000лв., с
положен подпис на мястото на гл.счетоводител. В приходен касов ордер
№28/17.09.2019г., изискан и представен в оригинал от „Агроинвест” ООД, от
друга страна, е посочено, да се приеме от Е. Д. Й. като управител на
„Интерпродукт” ЕООД получен заем - 348 000лв., с положен подпис
единствено на вносител.
С декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, подадена на 30.03.2020г., И Н Й,
в качеството на представляващ „Агроинвест” ООД, е декларирал, че
предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от
Допълнителните разпоредби на ЗСч през отчетния период 2019г.
С решение на едноличния собственик на капитала на „Интерпродукт”
ЕООД – И Д от 30.12.2019г. Е. Й. е освободена като управител в дружеството,
на основание чл.137, ал.4, т.5 от ТЗ, след депозирана нарочна молба от нейна
страна в този смисъл /л.37-38/. Липсва решение за освобождаването й от
отговорност.
С приемо-предавателен протокол от 30.12.2019г. е извършено и
предаване от ответницата на Иван Димитранов на „всички документи от
счетоводството на „Интерпродукт” ЕООД за периода 2004г.-2019г., а именно: -
фактури за покупки, - фактури за продажби, -договори, - банкови документи и
извлечения, - ведомости за заплати и Годишни данъчни декларации и
счетоводни отчети”.
На 30.12.2019г., с Договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на „Интерпродукт” ЕООД, „Агроинвест” ООД е продало на И КД
ЕГН ********** собствените си сто дяла.
С решение №260021/29.04.2021г. по т.д. № 25/2020г. по описа на ОС –
Силистра е обявена неплатежоспособността на „Интерпродукт” ЕООД, ЕИК
*********, открито е производство по несъстоятелност с начална дата
01.12.2019г., с произтичащите от това последици. За постоянен синдик е
назначена Венцислава С., с Определение № 260155/31.05.2021г.
Предоставена по делото е кореспонденция между синдик С. и ЕТ
„Нико ний – Николай Йорданов”, „Нико ний” ЕООД /правоприемник на ЕТ/ и
ответницата Е. Й..
В отговор на задължаване по реда на чл.192 ГПК от „Нико Ний“ ЕООД,
представлявано от Н Й е депозирано становище вх. №2091/06.06.2024г.
/л.170/, с който заявява, че не може да представи оригинал на квитанции към
ПКО №6/11.09.2019г. и №7/12.09.2019г. доколкото Н Й е върнал сумата общо
от 348 000лв. като физическо лице, поради което няма как това да е
осчетоводено и да има отношение към документите на дружеството.
4
По силата на Договор за продажба на дружествени дялове от капитала
на „Агроинвест” ООД, на 19.04.2022г. И Н Й и Н И Йпродават собствените си
100 дяла на „Венеция 82” ЕООД, ЕИК *********.
По повод направено възражение за антидатиране на Приемо –
предавателен протокол от 30.12.2019г. е разпитана свидетелката А К П, която
излага пред съда, че тя е съставител на ГФО до 2019г. на „Интерпродукт”
ЕООД и именно тя е подготвила процесния приемо-предавателен протокол.
На 30.12.2019г. сутринта й било съобщено, че фирмата ще се продава и трябва
да събере всички счетоводни документи, да ги опише в приемо-предавателен
протокол и да ги предаде на управителката Е. Й.. Свързва датата с въпроса,
който е възникнал у нея дали на 31.12.2019г. има ангажимент да подава ГФО.
Предала подготвеният документ на управителката в офиса, като впоследствие
й е бил върнат подписан същия ден. На въпрос дали в предадените
документи има такива, в които е отразена дейността на дружеството в
частта на продажби, покупки, на движение на парични средства, отразяване
на вземания и задължения, отговорът на свидетеля е отрицателен, предвид
това, че не са описани изрично и се предоставят само при проверки.
Във връзка с направено оспорване от ищцовата страна е допусната
СГЕ, заключението по което съдът приема за обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните. От заключението се установява, че подписът,
положен за „приел” в приемо-предавателен протокол 30.12.2019г. е изпълнен
от И К Д; подписът, положен за „Главен счетоводител” в Квитанция към
Приходен касов ордер №28 /копие/, е изпълнен от И Н Й и подписът, положен
за „Предал” в Приемо –предавателен протокол от 30.12.2019г., е изпълнен от
Е. Д. Й..
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че „Интерпродукт” ЕООД е упражнявало дейност в
периода 01.2019г. -12.2019г., като е декларирало извършени сделки за
продажба в размер на 834 070.51лв. без ДДС и покупки в размер на 811
643.97лв. без ДДС. Въпреки осъществяваната дейност, дружеството не е
подавало ГДД по ЗКПО, както и не е подало отчет в НСИ за финансовата
2019г. В приложения Приемо-предавателен протокол не се съдържат данни за
предаване на оборотна ведомост, счетоводни регистри, инвентарни описи.
Последно подаден ГФО за „Интерпродукт“ ЕООД е за 2018г. За „Агроинвест”
ООД в НАП по ЗДДС за месеци 01.-12.2019г. са подавани Справка декларация,
Дневник за покупки и дневник за продажби с нулеви данни. По ЗКПО
дружеството не е подало ГДД за 2018г. и 2019г., а е приложило правото си да
обяви в партидата си в ТР декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. Последно
подаден ГФО за “Агроинвест” ООД е за 2017г. Поради липса на информация
не може да отговори на поставените въпроси на експертизата, а именно дали
за периода от 11.09.2019г. до 30.12.2019г. е постъпила сумата от 348 000лв. в
„Интерпродукт” ЕООД и дали сумата от 348 000лв. е осчетоводена от
„Агроинвест” ООД.
5
В с.з. вещото лице уточнява, че г-жа П е водила счетоводството
както на „Интерпродукт” ЕООД, така и на „Агроинвест” ООД и че липсва
достъп до счетоводни регистри и счетоводни записвания. При контакт с г-жа
П вещото лице я е попитало дали е запазила счетоводна база, макар и на
архив, от който да се направят евентуално извлечения, като отговорът е бил,
че счетоводна база не пазят. Подчертава, че с приемо-предавателния
протокол не са предадени счетоводни регистри и оборотни ведомости.
Самото предаване на счетоводните регистри означава на електронен носител
или разпечатка на хартия. При извършване на справка в съответните
счетоводни сметки – дали сметка „Каса“, дали сметка „Банкова разплащателна
сметка“, „Други дебитори“, „Други кредитори“ би трябвало да има отразен
запис на първичния счетоводен документ, който показва движението на
паричните средства. Излага, че счетоводните операции във връзка с движение
на паричните средства би трябвало да се отразяват хронологично, по дата
на възникване. Трябва да се отрази веднага. Във връзка с допълнително
поставените въпроси, се установява, че Справките декларации по ЗДДС от
01.2019г. са подавани по ел. път, подписани с квалифициран електронен
подпис на упълномощено лице с титуляр „Фригоинвест -03” ООД, ЕИК
********* и автор на КЕП – Н Й. Извършвани са данъчни проверки, при които
няма данни за лице за контакт, различно от управителя, с ел. адрес за
кореспонденция – **************@*******.***. Определя размера на пазарната
лихва мужду свързани лица, като са съобразени данните от БНБ за
едногодишен договор. Счита, че независимо от наличната декларация по чл.38
от ЗСч при формиране на разходи, които са различни от упражняване на
стопанска дейност, би следвало да се подаде ГФО в статистика „Агроинвест”
ООД, което би следвало да има отражение съставяне на баланс, попълва се
справка за кредити, в която статистическата форма е формирана така, че се
декларира остатъка от получен заем.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.145 от ТЗ.
Предвидената в чл.145 от ТЗ специална имуществена отговорност на
управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното
правоотношение между него и търговското дружество и възниква при
осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно
неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ решението на ОС на
дружеството за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху
фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на
управителя, и представлява предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от
ТЗ.
С Определение № 70/26.01.2024г. по в.ч.т.д. №622/2023г. Апелативен
съд – Варна е разгледал въпроса за допустимостта на производството, като
6
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия,
приемайки, че от момента на откриване на производство по несъстоятелност
правомощието за вземане на решение за предявяване на иск срещу управителя
преминава върху синдика и не би могло да се изисква приемане на решение по
чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ като абсолютна процесуална предпоставка за
иницииране на производството по чл. 145 ТЗ.
За успешно провеждане на предявения иск за ангажиране на
отговорност по реда на чл.145 ТЗ, ищецът следва да установи качеството на
управител на ответницата през процесния период, решение за открито
производство по несъстоятелност за „Интерпродукт” ЕООД, при наличие на
което отпада необходимостта за взето решение на едноличния собственик на
капитала за предявяване на иска, настъпила вреда в резултат на действия и
бездействия на управителя, причинна връзка между това поведение и вредата,
както и нейния размер.
В тежест на ответницата е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, в това число, че процесната сума е
предоставена в заем на „Агроинвест” ООД, в резултат на сключен договор за
заем между „Интерпродукт” ЕООД, в качеството на заемодател и
„Агроинвест” ООД, в качеството на заемополучател, или че не са настъпили
вреди за ищцовото дружество.
Не е налице спор между страните по делото и е изведено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4
ГПК, обстоятелството, че на 10.09.2019г. „Интерпродукт” ЕООД е
предоставил в заем на ЕТ „Нико ний- Николай Йорданов” сумата от 348
000лв., че същата сума е върната на „Интерпродукт” ЕООД, за което са
съставени два броя квитанции към приходни касови ордери №6/11.09.2019г. за
сумата от 178 000лв. и №7/12.09.2019г. за сумата от 170 000лв., както и че
сумата от 348 000лв. е получена от ответницата, в качеството й на управител
на ищцовото дружество.
Спорно по делото е това дали ответницата е предоставила
процесната сума в заем на „Агроинвест” ООД и ако да, въз основа на
валидно решение на едноличния собственик на капитала или не, както и
налице ли е увреждане на „Интерпродукт” ЕООД.
Правомощията на управителя да извършва определени действия
произтичат от законовото му представителство като орган на дружеството с
ограничена отговорност /чл.135, ал.1, т.2 ТЗ/ и поради това се определят с
дружествения договор и закона, а в случаите на възлагане с договор за
управление и при съобразяване с обема на дадения мандат. Независимо от
вида на правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и
неговия управител, избраният с негово съгласие и вписан в търговския
регистър управител на търговско дружество придобива в пълен обем
правомощията и представителната власт, които законът предвижда за
уреждане на отношенията с трети за дружеството лица. Дружеството с
ограничена отговорност формира и изразява общата воля на съдружниците
7
чрез своите органи, поради което действията на управителя са подчинени на
взетите решения от общото събрание на дружеството, но имат значение само
във вътрешните отношения, тъй като обвързват дружеството. По отношение
на третите лица, ограниченията на представителната власт на управителя
нямат действие, освен при няколко управители /чл.141, ал.2 ТЗ/.
Важно е в случая да се отбележи, че сключването на договори за заем
от името и за сметка на дружеството е безспорно в обхвата на действията на
управление. За сключването му не е необходимо предварително взето решение
от ОС, с оглед Учредителният акт и разпоредбата на чл.137, ал.1 ТЗ, където е
предвидено кои въпроси са в изключителна компетентност на ОС.
Естествено, въпреки горното и предвид това, че най-съществената
характеристика на отношенията между ОС и управителя е подчинеността на
последния на решенията на ОС /по арг. от чл.141 ТЗ/, то важно е в случая да се
даде отговор на въпроса има ли валидно взето решение от едноличния
собственик на капитала за предоставяне на заем в размер на 348 000лв. в полза
на „Агроинвест” ООД.
За да се отговори на този въпрос следва на първо място да се изясни
кой е органът, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала
на ЕООД, когато собственик на същото е друго търговско дружество.
По отношение управлението на ЕООД, каквото е ищцовото дружество
разпоредбата на чл.147, ал.1 и ал.2 от ТЗ предвижда, че едноличният
собственик на капитала управлява и предсталява дружеството лично или чрез
определен от него управител, ако собственикът е юридическо лице, неговият
ръководител или определено от него лице управлява дружеството, а
едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото
събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото
събрание форма. Съобразно ясната разпоредба на чл.65, ал.3 от ТЗ, когато
търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник
или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да
го представлява, или от изрично упълномощено лице. Следователно,
органният представител на търговското дружество – едноличен собственик на
капитала /в случая управителя на „Агроинвест” ООД – И Й/ е лицето, което
упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД /в този смисъл е
Решение №50024/21.06.2023г. на ВКС по т.д. № 289/2022г., II т.о. и
цитираните в него решения/.
С оглед горното, за да е налице обвързаност на Е. Й., в качеството й на
управител на „Интерпродукт” ЕООД, то решението за сключване на договор за
заем между „Интерпродукт” ЕООД, като заемодател и „Агроинвест” ООД,
като заемополучател, следва да е взето от управителя на „Агроинвест” ООД,
на основание чл.65, ал.3 от ТЗ, а не от Общото събрание на съдружниците на
„Агроинвест” ООД - едноличният собственик на капитала.
Такова решение на И Й, в качеството му на управител на „Агроинвест”
ООД липсва, а ОС на дружеството не може да бъде волеформиращ орган и на
дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност.
8
Отделно от горното, от съдържанието на Протокола от ОС на
„Агроинвест” ООД, на чиято доминираща позиция се позовава ответницата,
се установява, че се касае за решение за вземане на заем /а не за предоставяне
на заем/ от „Интерпродукт” ЕООД, с маркиране на евентуални параметри
на бъдещата сделка.
В обобщение, за Е. Й. не е съществувало каквото и да е задължение с
така взетото решение на ОС.
Дали при сключване на договора за заем управителят се е отклонил
виновно от дължимото, съобразно грижата на добрия търговец, съдържание, е
предмет по съществото на спора и в случай че такава сделка се доказва по
делото да е осъществена.
Договорът за заем е неформален, реален договор, при който едната
страна – заемодател, предоставя на другата страна – заемател, определена
сума пари или заместими вещи за временно ползване, която сума пари или
вещи от същия вид, количество и качество заемателят се задължава да върне в
уговорения срок. Ако срок на връщане не е уговорен е приложима
диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която в този случай
заемателят дължи да върне сумата в едномесечен срок от поканата.
В тежест на ответницата, която се позовава на договор за заем, сключен
между „Интерпродукт” ЕООД, в качеството на заемодател и „Агроинвест”
ООД, в качеството на заемополучател е да установи в процеса не само
предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за
заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за
връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива
/срок на връщане, лихва и пр./.
По въпроса за тава дали е сключен договор за заем и при какви условия
ответницата ангажира писмени доказателства, а именно: Протокол от ОС на
съдружниците на „Агроинвест” ООД и препис от квитанция към проходен
касов орден №28/17.09.2019г.
Квитанцията е оспорена от ищцовата страна както относно
автентичността, така и относно достоверността на датата. Доколкото се
поддържа, че сумата продължава да бъде в държане на ответницата, то се
оспорва и верността на съдържанието. От приетото по делото заключение по
СГЕ, неоспорено от страните, се установява, че квитанцията е подписана от
управителя на „Агроинвест” ООД и син на ответницата – И Й.
Доколкото частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК /Решение № 50/
21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., Решение № 270/ 19.02.2015 г. по
гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о./. Страната не следва да разчита на
доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е
съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото
съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за
вярна датата на съставянето му /Решение № 213/15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/
9
2017 г., ІІІ г.о./.
В случая в една част „Интерпродукт” ЕООД оспорва издадени от негов
бивш органен представител частни документи /ПКО, Приемо-предавателен
протокол/ с твърдения, че са антидатирани, поради което не се явява „трето
лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позавава на липсата на
достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде
оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния документ, или това в случая е именно
ответницата Е. Й. /в този смисъл Решение № 17 от 13.06.2019 г. по т. д. №
1104/2018 г. на 1 ТО/. В нейна тежест се явява и оспорената квитанция.
Допустими доказателства, удостоверяващи достоверността на датата на
съставяне на квитанция № 28/17.09.2019г. не бяха ангажирани от страна на
ответницата, поради което и съдът намира, че не са налице данни за сключване
на договор за заем към 17.09.2019г. При анализ на събраните доказателства, и
конкретно на заключението на ССЕ, се установява, че липсват данни за
счетоводни записвания, от които може да се изведе евентуално
осчетоводяване на осъществената сделка, поради което тезата на ответницата
остава недоказана.
Изводът, че такова осчетоводяване няма се извежда от обстоятелството,
че съконтрахентите по твърдения договор не се изпълнили задълженията си
по ЗСч за представяне на необходимата счетоводна информация в ТРРЮЛНЦ
и НСИ, а предаване на сумата не е извършена и с банков превод, въпреки
високата си стойност и противоречието с изискванията на Закон за
ограничаване плащанията в брой. От друга страна, управителят на
„Агроинвест” ООД е декларирал неосъществяване на търговска дейност с
депозиране на декларацията си по чл.38 ЗСч, а според вещото лице заемът е
подлежал на деклариране.
Горното, дори и обосноваващо евентуално ангажиране на
административна отговорност води до извод и за липса на каквото и да е
счетоводно отразяване действията на представляващия, които са от името и за
сметка на дружеството. Принципно дори същото да не се отразява на
валидността на сделката, то безспорно води до недоказаност достоверността
на датата, която е съществен елемент от т.нар. реална сделка, както и извод за
евентуално наличие на привидност.
Съдът не споделя поддържаното от Е. Й. възражение, че доколкото
моментът, в който е следвало да се подава ГФО за 2019г. е след прехвърляне
на дружеството и нейното освобождаване, то тя не може да бъде държана
отговорна.
В проведено о.с.з. вещото лице изрично посочва, че принцип в
счетоводството е отразяване на счетоводните операции хронологично и
своевременно, поради което както върнатият заем от страна на ЕТ „Нико –
10
ний Николай Йорданов”, така и твърденият предоставен заем на „Агроинвест”
ООД са следвали да намерят веднага отражение в счетоводството на
дружеството, което е представлявала към него момент. Или, още към
11.09.2019г., респективно към 12.09.2019г. върнатият заем първо е трябвало да
бъде отразен като такъв в счетоводството на дружеството, а едва към
17.09.2019г. да има отчитане на нов заем. Тези операции, касаещи
„Интерпродукт” ЕООД са все по времето на управление от страна на Е. Й..
Такова отразяване очевидно е следвало да бъде направено и в дружеството –
заемополучател „Агроинвест” ООД, за което отново няма данни.
Като несъстоятелен съдът оценява и другото въведено възражение
относно това, че заключението на ССЕ не може да даде отговор предвид
липсата на информация, за което се твърди вина да има ищцовото дружество.
Безспорно се установи, че информация липсва основно поради факта, че с
приемо-предавателния протокол нужните за целите на производството
документи не са предавани по една или друга причина от страна именно на
ответницата. Понастоящем вече липсва и счетоводна база откъдето да се
извлекат някакви данни.
Горното, в съвкупност, води до недоказаност на твърденията на Й., че
на 17.09.2019г. е предоставила заем от името и за сметка на „Интерпродукт“
ЕООД в полза на едноличния собственик на капитала, както и евентуално
условията, при които е направено това.
За пълнота, настоящият състав намира, че следва да се посочи и
следното:
Дори и в случаите, в които извършените от управителя действия не
влизат в противоречие с параметрите на сделката, зададени с решение на
ОС на съдружниците в търговското дружество /или управителя на едноличния
собственик на капитала, когато това е ЮЛ/, но са осъществени без полагане
на дължимата грижа при управление на дружеството, от което са
причинени вреди, то отново отговорността към дружеството може да бъде
ангажирана по реда на чл.145 ТЗ /вж Решение № 232/16.11.2018 по гр.д. №
3745/2017 на IV г.о. на ВКС/.
В случая както беше изложено такова решение няма, но следва да се
обърне внимание, че наличието му нямаше да освободи ответницата да
упражнява правата и задълженията си, полагайки необходимата грижа за
интересите на дружеството, което представлява, респективно и да не го
уврежда. Твърдяната от самата ответница сделка /дори да беше доказана от
нейна страна/ – предоставен безлихвен заем в размер от 348000лв. от
„Интерпродукт” ЕООД на „Агроинвест” ООД, което е свързано по смисъла
на §1 от ДР на ТЗ, лице на заемодателя, при наличие на подадени
декларации по чл.38 от ЗСч за 2018г. и 2019г. от страна на последното, чрез
управителя си Ивайло Йорданов /син на ответницата/, че дружеството не
осъществява дейност, настоящият състав намира, че очевидно уврежда
дружеството. Твърденията, че срокът на договора е седем години,
препращайки към Протокола от ОС на „Агроинвест” ООД не доказва
11
параметрите и условията на договора, чиято тежест е била отново на
ответницата.
Относно вината за вреди, следва да се има предвид, че отговорността
на управителя е гражданска по характер и е без значение дали произтича от
неизпълнението на задължения по сключен договор за управление на
дружество или неизпълнение на законови такива, доколкото и при
договорната, и при деликтната отговорност вината се предполага до доказване
на противното. За деликтната отговорност това разбиране следва от чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, а за договорната-от съвкупното тълкуване на чл. 79 и чл. 81, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като в чл. 79 от ЗЗД предвижда ангажиране на отговорността при
неизпълнение, а чл. 81, ал. 1 от ЗЗД отпадането й при липса на вина, т. е.
длъжникът носи тежестта да докаже отсъствието на вината.
По настоящото дело не бяха представени доказателства, налагащи
извод за безвиновно поведение на ответницата.
В обобщение на изложено съдът намира, че искът по чл. 145 от ТЗ е
доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сторените по делото разноски в размер на 800лв., заплатени
депозити за вещи лица. Предвид определеното окончателно възнаграждение
на вещото лице по допуснатата ССЕ, което в размер на 600лв., то по делото са
налице 100лв., които подлежат на възстановяване на ищеца, на основание
чл.4б от ЗДТ.
Доколкото държавната такса за образуване на делото в размер на
13 920лв. не е внесена предварително, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ и с
оглед изхода му такава следва да бъде възложена в тежест на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на
„ИНТЕРПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковски” №13, ет.1, ап.1 сумата от
348 000 лева /триста четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди от
действия на ответницата във връзка получени и неотчетени парични средства,
в качеството й на управител, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска /с п.к. от 18.09.2023г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.145 ТЗ.
ОСЪЖДА Е. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на
„ИНТЕРПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковски” №13, ет.1, ап.1 сумата от
800лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
12
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. Й., ЕГН **********, да заплати сумата от 13 920лв.
/тринадесет хиляди деветстотин и двадесет лева/ по сметка на ОС –
Силистра, представляваща дължима държавна такса, за образуване на делото,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13