Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 06.03.2017 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р
О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 976 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр. Перник, кв. „Х.“, бл. . вх. „.“, ет. ., ап. .. Титуляр на партидата с
абонатен номер .била ответницата З.Г.С..
Тъй като ответницата не заплатила
стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество
подало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било
образувано ч. гр. д. № ./2016 г. на РРС. В това производство била издадена
заповед за изпълнение за исковите суми, като след издаване на процесната
заповед за изпълнение, в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК
постъпило възражение от ответницата.
Ищецът посочва, че цената за
потребена питейна вода била начислена на база действащите към момента на
предоставяне на услугата цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на
дружеството. Изразходваното количество вода от ответницата било определено в
съответствие с разпоредбата на чл. 22 от Общите условия и се отчитало от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора.
От съда се иска да признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение суми, а
именно: сума в размер на 235,58 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода за обект в гр. Перник, кв. „Х.“, бл. .,
вх. .“, ет.., ап. .за периода от 18.05.2014 г. до 12.12.2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
29,78 лева - обезщетение за забавено изпълнение (мораторна лихва), за периода
от 02.08.2014 г. до 10.08.2016 г.
Претендират се разноски както за
исковото, така и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата З.Г.С.,
се явява лично. Оспорва подадената искова молба и моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник е подало на 12.08.2016 г. до Пернишкия районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против
ответницата З.Г.С. за дължими суми за доставена и консумирана питейна вода за
обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Х.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . за
периода от 18.05.2014 г. до 12.12.2015 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № ./2016 г. на ПРС, препратено по компетентност на РРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № .14.09.2016 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът З.Г.С. депозирала възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са приети и фискални
бонове, от които е видно, че вземанията,
претендирани от ищеца и подробно индивидуализирани по месеци, са изцяло
заплатени.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За успешното водене на предявения
иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи,
че между него и ответника са налице договорни отношения, т. е., че последният
притежава качеството „потребител на В и К услуги“, че ищецът е изпълнил своето
задължение по договора, както и какъв е видът и размерът на задължението на
ответника.
По смисъла на § 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребител на В и К
услуги“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Доказателства за
установяване на обстоятелство, че ответницата притежава качеството „потребител
на В и К услуги“, не бяха представени от ищеца по делото. Не бяха представени и
доказателства относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло на
посочения в исковата молба адрес В и К услугите в размерите, претендирани с
исковата молба. Нещо
повече, от представените по делото фискални бонове, съдът констатира, че
вземанията, претендирани от ищеца и подробно индивидуализирани по месеци, са
изцяло заплатени.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответницата е собственик
или ползвател на имота, за който се твърди да са предоставяни В и К услуги,
както и че ищцовото дружество е доставяло на посочения в исковата молба адрес В
и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба. При доказателствена
тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства.
Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответницата има право на разноски с оглед изхода на спора, но доколкото такива
не е претендирала, не е представлявана от адвокат и не е представила
доказателства за направени разноски, то и не ù се следват, тъй като
съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции, било то и за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище и адрес на
управление:*** за признаване за установено по отношение на З.Г.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи сума в размер на на 235,58 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект в гр.
Перник, кв. „Х.“, бл. ., вх. „.“, ет., ап. . за периода от 18.05.2014 г. до
12.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 29,78 лева - обезщетение за забавено изпълнение
(мораторна лихва), за периода от 02.08.2014 г. до 10.08.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР ММ.