П Р
О Т О
К О Л № 1205
11.08.2020 година Град
ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХVІІІ наказателен състав
На единадесети август две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР: ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА
ПРОКУРОР: РУМЯНА
ЗАЙКОВА – КАЛЕЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
АНД № 912 по описа за 2020 година.
На
поименното повикване в 13,30 часа се
явиха:
ОБВИНЯЕМ:
П.Б.Й. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, чрез защитника си - адв. Д.П., не се явява.
В залата се явява защитникът му - адв. Д.П., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание.
За РП Пловдив се явява прокурор Румяна Зайкова –Калеева.
По делото е постъпила изискана от съда справка от ЦПЗ Пловдив, в която е
отразено, че обвиняемият Й. не е посещавал амбулаторията и не е лекуван в ЦПЗ
Пловдив.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Уведомил съм подзащитния ми за днешното съдебно заседание.
Той не се чувства добре, за да дойде, но
е редовно уведомен, каза, че желае делото да се разгледа и не държи да
присъства в съдебната зала.
Съдът намира, че не са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, поради следните
съображения:
На първо място не може да се приеме, че е
изпълнено условието на чл.78а, ал.1, б. „б“ от НК – деецът да не е осъждан за
престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от НК.
Видно от справката за съдимост на обвиняемия Й.
спрямо него са били постановени два влезли в сила съдебни акта, както следва:
1. С определение за одобряване на споразумение
№413 от 24.08.2007г., постановено по НОХД №203/2007г. по описа на Районен съд –
Несебър, в сила от 24.08.2007г., е бил признат за виновен за извършено на
12.08.2007г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на осн. чл.55, ал.1,
т.2, б. „б“ от НК му е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ при двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 часа в рамките на една година. Наред с това наказание на осн.
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е било наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от пет месеца, като е било приспаднато времето,
през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от
12.08.2007г. Наказанието пробация е било изтърпяно от Й. в периода от 19.09.2007г.
до 18.03.2008г. и същият е бил реабилитиран по право за посоченото осъждане.
2. С Присъда №337 от 01.12.2016г., постановена по
НОХД №5874/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с., в сила от
16.12.2016г., Й. е бил признат за виновен за извършено на 21.08.2015г.
престъпление по чл.204, б. „б“, вр. чл.202, ал.1, т.2, вр. чл.201, вр. чл.18,
ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева. Глобата е била платена на 23.01.2017г.
При така постановените съдебни акта не може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.78а, ал.1, б. „б“ от НК – деецът да не
е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от НК. Съгласно постановление №7
от 04.11.1985г. по н.д. №4/85г. на ВС - т.4 - от наказателна отговорност по
чл.78а от НК могат да се освобождават и лицата, които са били осъждани, но са
реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава VІІІ от НК, ако е
изтекла една година от изпълнението на наложената мярка за обществено
въздействие или на административното наказание по чл.78а от НК. В мотивите на
ВС се сочи, че деянието по чл.78а от НК
запазва престъпния си характер, като по отношение на него се прилагат
разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго.
В чл.78а, ал.2 НК не е предвидена забрана за приложението на чл.85 и сл. от НК,
затова чл.78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но
към момента на извършване на деянието са били реабилитирани. По отношение на
лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на
Наказателния кодекс, разпоредбите на чл.85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация,
не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да
бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по
Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна
отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по
чл.78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено
въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл.86, т.3 НК.
В настоящия случай Й. е бил реабилитиран за
осъждането му по НОХД №203/2007г. по описа на Районен съд – Несебър. Поради
настъпилата реабилитация за това осъждане е било възможно приложението на
института на чл.78а от НК по НОХД №5874/2016г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Лицата, за които е намерило приложение разпоредбата
на чл.78а от НК, не могат да бъдат реабилитирани по смисъла на НК, но за да не
бъдат поставяни в по – тежко положение от осъжданите лица /за които може да
настъпи реабилитация/ ВС е приел, че могат повторно да бъдат освободени от
наказателна отговорност след изтичане на срокове, съобразени със сроковете за
реабилитация. В тази връзка е цитиран срокът по чл.86, ал.3 от НК – една година
от изпълнение на наказанието глоба. Този срок е обвързан с повторно приложение
на института на освобождаване на наказателната отговорност, след като е бил
приложен един път. Поради това и е цитиран срокът на реабилитацията по право,
която се налага при първо осъждане. При последващо освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК /т.е. постановяване на съдебен акт за трети
път/ следва да се приложи срокът не по чл.86, т.3 от НК, а този по чл.88а от НК. В конкретния случай Й. е бил реабилитиран за първото му осъждане по НОХД №203/2007г. по описа на
Районен съд – Несебър, след което е бил освободен от наказателна отговорност, а
престъплението, за което е предаден на съд, отново с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е извършено според повдигнатото обвинение на 28.04.2018г. За да може
да бъде приложен чл.78а от НК за това престъпление следва да са изтекли две
години от заплащане на глобата по НОХД №5874/2016г. по описа на Районен съд -
Пловдив /по аргумента на чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК/. Тази глоба
обаче е била заплатена на 23.01.2017г. и към 28.04.2018г. необходимият
двугодишен срок не е изтекъл.
Наред с това съдът намира, че внесеното в съда
постановление не е мотивирано в достатъчна степен. Постановлението на
прокурора, с което се прави предложение обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, се приравнява
на обвинителен акт, поради което в обстоятелствената му част следва да се
посочат престъплението, извършено от обвиняемия, начинът, времето, мястото на
извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите. В постановлението
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието, както и участието на обвиняемия в него.
Постановлението като обвинителния акт очертава рамките на обвинението, като
посочените в него обстоятелства определят както предмета на доказване, така и
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия именно по изложените от
прокурора факти.
В обстоятелствената част на така внесеното постановление обаче не са отразени фактите, които обуславят
съставомерността на повдигнатото спрямо Й. престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр. чл.130, ал.1 от НК. В постановлението не се съдържат в достатъчна степен
факти и обстоятелствата, които да
индивидуализират престъплението, за да се приеме, че е посочен начинът на
извършването му. Посочени са факти, предхождащи действията на обвиняемия по
причиняване на телесното увреждане, но не и такива за начина на причиняването
му и за хулиганските подбуди за осъществяване на престъпното посегателство. В
тази връзка единственото, което е сторил прокурорът е да посочи наличие на
противоречие между показанията на пострадалия и обясненията на обвиняемия,
както и анализ на приобщения по досъдебното производство компактдиск, със запис
от три охранителни камери и протокол за оглед на видеозаписа. Анализът на
събраните по делото доказателства, направен в обстоятелствената част на
постановлението, не освобождава прокурора от задължението му да изложи
фактическата обстановка, която той приема за установена. Ясното, точно и
конкретно посочване на всички факти и действия на обвиняемия, с които се твърди
да е извършил престъпното деяние е от особено значение, тъй като не само дава
възможност за адекватна защита, но и предоставя предвидената в закона
възможност за приложение на разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, при нови фактически положения съдът да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Липсата на
описание на фактическите положения, посочени в постановление, практически би
довело да невъзможност за приложението на тази процедура.
Тази некоректност на внесеното в съда
постановление несъмнено представлява съществено и отстранимо нарушение на
процесуалните правила, допуснато на досъдебното производство по смисъла на
чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
По изложените мотиви образуваното наказателно
производство не може да продължи да се развива, като съдебното производство
следва да бъде прекратено и делото бъде върнато на РП – Пловдив за правилното
приложение на закона и за отстраняване на посоченото в мотивите съществено
процесуално нарушение.
Ето защо и на осн. чл.377, ал.1, вр. чл.249,
ал.4, т.1 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД
№912/2020г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІІ н.с.
ВРЪЩА делото на РП – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7
– дневен срок от пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието приключи в 13,57
часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.