№ 16337
гр. ******, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110143156 по описа за 2024 година
М. П.е предявил срещу ЮЛ в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи в болки и страдания в резултат на неосъществен личен прием на
23.04.2024 г. от 14.30 часа от изпълнителния директор на ЮЛ, сумата от 11.50
лв., представляваща обезщетения за претърпени имуществени вреди
представляваща разходи за билет за пътуване с влак на дата 23.04.2024 г. по
линията *********-**********, както и сумата от 9.15 лв., представляваща
обезщетения за претърпени имуществени вреди представляваща разходи за
билет за пътуване с влак на дата 23.04.2024 г. по линията ******-**********.
Ищецът твърди, че на 08.03.2024 г. се бил записал за личен прием от
изпълнителния директор на ЮЛ на дата 23.04.2024 г. Посочва, че през месец
април се бил обадил, за да потвърди актуалността на записа, като никой не се
бил свързал с него, за да отмени срещата. Посочва, че живеел в ******* и на
23.04.2024 г. пътувал с влак до ****** във връзка със срещата. Посочва, че бил
пристигнал в 23.04.2024 г. от 14.30 часа в ЮЛ, като му било съобщено, че
изпълнителният директор нямало да го приеме. След връщането си от ******,
бил уморен, нервен, боляла го главата, не можел да спи добре. Посочва, че
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за пътуване. Моли
съда да уважи предявените искове. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с която оспорва исковете по основание и по размер. Липсвали
незаконосъобразни действия от страна на ответника. Ответникът нямал
1
задължение за прием на всяко лице в точно определена дата и час, а това се
осъществявало според организационните възможности и ангажираността на
длъжностното лице. Липсвали елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, като твърдените вреди не били доказани, като липсвало и противоправно
поведение. Недоказан бил и искът за имуществени вреди. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен билет за пътуване с влак с дата на пътуване
23.04.2024 г. по линията ******-******* на стойност 11.15 лв. Представен е и
билет за пътуване с влак с дата на пътуване 23.04.2024 г. по линията ********-
********** на стойност 9.15 лв.
Представена е извадка от интернет страницата на ответника, в която е
посочено, че приемния ден на изпълнителния директор е вторник от 14 до 15
часа.
Представени са и жалба на ищца от 02.05.2024 г., както и отговор на
ответника от 13.05.2024 г.
По делото е представен пропуск № 24549 от 10.09.2024 г. издаден от
ответника на ищеца за посещение при изпълнителния директор на посочената
дата от 13.55 часа до 14.20 часа.
По делото са представени и два броя квитанции за извършени
медицински услуги издадени на ищеца от 21.05.2024 г. и 25.05.2024 г. за масаж
на шийно-вратна зона и масаж на гръдна зона на гръбнака.
Представен е по делото заверен препис от преписка на ответника с № 94-
773 от 02.05.2024 г.
Като свидетел по делото по делегация пред РС –***** е разпитан А. С.
П., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява
съпруга на ищеца. Свидетелят посочва, че познавала ищеца от 4 години.
Ищецът на 23.04.2024 г. дошъл в ******, за среща с директора на ЮЛ, която
среща не се била състояла, като не му били казали конкретна причина. Била
отказана и среща със заместник- директора. Първоначално накарали ищеца да
чака, след това са го уведомили, че такава среща нямало да се проведе.
Свидетелката посочва, че преди да замине ищецът бил спокоен, като след това
станал изнервен заради срещата и станал по-избухлив, негативно му било
повлияло, че не успял да се срещне с директора на ЮЛ. Посочва, че ищецът
получил силно главоболие още на 23 април, като след това главоболие,
получил мускулни схващания, болки в гърба и раменете, които продължили
доста време, около седмица, защото след това се наложило медицинска
интервенция, като ищецът страдал и от безсъние. През месец май се наложило
ищецът да замине за Русия, като там първоначално отишъл в частна клиника,
където го насочили за лечебни масажи, които не помогнали, след това отишъл
на невролог, който му изписал медикаменти, които приемал, докато бил в
Русия, като се върнал още ги приемал известно време, докато приключили. В
2
България ищецът не бил търсил медицинска помощ, като единствено на
23.04.2024 г., когато се върнал, за главоболието приел таблетки „солпадеин“.
Първоначално, когато се провеждали консултациите в Русия, болките били с
по-силен интензитет, който впоследствие намалял, като ищецът можел да спи,
като болките продължили месец-два. Ищецът не могъл да празнува рождения
си ден на 23.04.2024 г., тъй като след като се прибрал нямал желания за
празнуване. Ищецът имал недоверие към държавните институции в България
и негативно към ЮЛ, който впоследствие му били определили дата за нова
среща през месец септември.
Разпитван по делото е свидетелят Е. М., която посочва, че работела в ЮЛ,
като секретар на Изпълнителния директор на агенцията и само тя изпълнявала
тази длъжност от около година и половина. Посочва, че изпълнителният
директор имал приемен ден за граждани, който ден бил вторник между 14:00 и
15:00 ч. Посочва, че ищецът се бил обадил по телефона и свидетелката
разговаряла с него и му записала час за среща, който бил за 23.04 в 14:00 ч.
Ищецът бил дошъл на датата няколко минути преди 14:00 ч. се обадили от
охраната, тъй като за всеки гражданин, който влизал в сградата трябвало да
бъде записан и да му издаде пропуск. Свидетелят уточнява, че непосредствено
преди да дойде ищеца се обадил заместник министърът на Министерство на
земеделието и поканил изпълнителния директор на ЮЛ на среща, която била
спешна и извънредна, в резултат на което изпълнителният директор тръгнал за
срещата в министерството. Посочва, че след като ищецът дошъл, отишла при
него и му обяснила, че в момента срещата с изпълнителния директор не може
да бъде осъществена, защото същият не се намирал в сградата и му се било
наложило по спешност да отиде в Министерството на земеделието, но тъй
като бил дошъл и за да не се отлагала срещата, за която бил дошъл, можело да
се извикат колеги и експерти, които са от дирекция „Здравеопазване на
животните“, за да отговорят на всички въпроси на ищеца. Посочва, че ищецът
останал при охраната, за да изчакал експертите от дирекция „Здравеопазване
на животните“, които да разговарят с него, а свидетелката отишла да ги
извика, като включително довела и човек от международен отдел, който да
превеждал, тъй като ищецът бил руски гражданин. Посочва, че дала на ищеца
първата възможна дата за среща през месец септември, като всички часове до
септември били заети, тъй като изпълнителният директор имал само един
приемен ден вторник от 14:00 до 15:00 ч., като дори в същия ден имало
записани още двама граждани. Свидетелката уточнява, че когато имало
предварителна информация, че изпълнителният директор ще отсъства на
приемния ден, уведомявали гражданите за отмяна на срещата, но в случая не
станало, защото това се случило непосредствено преди срещата. Всеки един
гражданин можел да запише среща на телефон, който се намирал в сайта на
Агенцията, като това се записвало на тефтера на свидетелката.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД е да установи всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние – неосъществен личен прием на
3
23.04.2024 г. от 14.30 часа, неимуществените и имуществените вреди,
причинна връзка между деянието и неимуществените и имуществените вреди,
противоправност и вина), 3) неимуществените и имуществените вреди да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се
установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място
предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. В случая ищецът твърди, че резултат на неосъществена
среща с представляващия ответника са му причинени неимуществени и
имуществени вреди. Настоящият състав намира, че в процесния случай не се
установи противоправно деяние осъществено от служител на ответника.
Действително съгласно правната норма, уредена в чл. 110, ал. 3 АПК е
предвидено, че органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и
представители на организации и да изслушват техните предложения и
сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Такава
организация при ответника е била създадена, което се установява както от
представената извадка от електронната страница на ответника, така и от
показанията на свидетелката М., която посочва, че изпълнителният директор
имал приемен ден за граждани, който ден бил вторник между 14:00 и 15:00 ч.,
като свидетелката лично била записала на ищеца дата за среща, а именно
23.04.2024 г. в 14:00 ч. По делото не е спорно, че така насрочената среща
между ищеца и изпълнителния директор на 23.04.2024 г. не била осъществена.
Следва да се посочи, че с оглед на събраните по делото доказателства само по
себе си непровеждането на срещата не е в състояние да ангажира
отговорността на ответника. В тази връзка от показанията на свидетелката М.
се установи, че непосредствено преди пристигането на ищеца изпълнителния
директор на ЮЛ е бил извикан на спешна и извънредна среща от заместник
министъра на Министерство на земеделието и при пристигането на ищеца,
същият вече не е бил в сградата. Съгласно показанията на свидетелката
гражданите били уведомявани за отмяна на срещите, когато имало
информация, че изпълнителният директор ще отсъства на приемния ден, но в
случая това не станало, защото това се случило непосредствено преди
срещата. Още повече, че на 23.04.2024 г. на ищеца му е осигурена възможност
за среща със съответните компетентни служители на ответника, доколкото
свидетелката М. изрично посочва, че тъй ищецът вече бил дошъл и за да не се
отлагала срещата, извикала експерти от дирекция „Здравеопазване на
4
животните“, които да отговорят на всички му въпроси, както и човек от
международен отдел, който да превеждал, тъй като ищецът бил руски
гражданин. Също така от показанията на свидетелката М. се установява, че на
ищеца му е определена и нова среща с изпълнителния директор, като първата
възможна дата за среща била месец септември, доколкото всички часове до
септември били заети, тъй като изпълнителният директор имал само един
приемен ден вторник от 14:00 до 15:00 ч. За пълното следва да се посочи, че
съдът не кредитира показанията на свидетелката П., в частта относно
обстоятелствата на във връзка с провеждане на срещата на 23.04.2024 г.,
доколкото в тази им част те не представляват непосредствено възприети от
свидетелката факти и обстоятелства, а пресъздават твърденията на ищеца. С
оглед на гореизложеното, в процесния случай не се установи противоправно
деяние, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно
деяние, предявените искове за обезщетение на неимуществени и имуществени
вреди се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлен, като се явява
безпредметно обсъждане на останалите елементи от посочения фактически
състав.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи сумата от
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П., ЛНЧ**********, със съдебен адрес
*******, ************ чрез адв. Е. К. срещу ЮЛ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, ************, искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ЮЛ да заплати на
М. П. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания в резултат на
неосъществен личен прием на 23.04.2024 г. от 14.30 часа от изпълнителния
директор на ЮЛ, сумата от 11.50 лв., представляваща обезщетения за
претърпени имуществени вреди представляваща разходи за билет за пътуване
с влак на дата 23.04.2024 г. по линията *********-**********, както и сумата
от 9.15 лв., представляваща обезщетения за претърпени имуществени вреди
представляваща разходи за билет за пътуване с влак на дата 23.04.2024 г. по
линията ******-**********.
ОСЪЖДА М. П., ЛНЧ**********, със съдебен адрес *******,
************ чрез адв. Е. К. да заплати на ЮЛ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******, ************, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6