РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200281 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 410/11.06.2024 г. на
Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителя Г. Й. Г. от с. Л. д., общ.гр.М., е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.50 ал.9 от Наредба №8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения РДГ гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Г.
от с. Л. д., общ.гр.М. направените по делото разноски за адвокат, в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г. Й. Г. от с. Л. д., общ.гр.М., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 410/11.06.2024 г. на Директора на РДГ гр.Б.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Г. П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното
Наказателно постановление като незаконосъобразно и бъдат присъдени
направените по делото разноски по приложен списък. С депозираната по
делото жалба се поддържа, че при съставяне на акта и оформяне на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до опорочаване на административното производство.
Акцентува се , че описания състав на нарушение в акта и в НП се разминават с
действително настъпилите събития на място, както и не съответстват на
посочените разпоредби на закона. Подчертава се, че технологичния план
съставен и одобрен от свидетеля Ц. В. не съдържа обекти поради, което и няма
как по своя воля жалбоподателят да поставя произволни такива без да се
предвидени в технологичния план. Намира се, че не следва да бъде
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за описаното в
акта и наказателното постановление нарушение.Представени са и Писмени
бележки, в които се развиват доводи в подкрепа на изложеното.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, но на
съдебното следствие е ангажирал Писмени бележки,чрез юрк. М. Д., с които
моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и респективно бъде
потвърдено атакуваното Наказателно постановление като законосъобразно и
обосновано. Акцентува се, че по несъмнен и категоричен начин е установена
описаната в акта и впоследствие в наказателното постановление фактическа
обстановка. Подчертава се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.Визира се,
че няма основание нарушението да се определи като маловажен случай. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен от
2
съда.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е
мястото да се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 17.06.2024 г., като същият е упражнил правото си
на жалба и такава е входирана пред ответника на 19.06.2024 г.,респективно
изпратена на 18.06.2024г., като в тази насока е приложения в оригинал
пощенски плик с клеймо от същата дата и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №410/11.06.2024г., АУАН
№0112336/19.03.2024г., Констативен протокол №148477/06.03.2024г.,
Пощенски плик в оригинал с клеймо от 18.06.2024г.,Писмо под изх.
№РП410/12.04.2024г. на Директора на РДГ гр.Б., Справка за извършени
нарушения по Закона за горите от лицето Г. Й. Г., Позволително за сеч
№0757659/24.01.2024г., Известие за доставяне с клеймо от 18.04.2024г.,
Постановление за отказ да се образува наказателно (досъдебно) производство
на основание чл. 213 от НПК от дата 19.04.2024г., Пощенски плик в оригинал
с изх. №2781/19.04.2024г. и Известие за доставяне с клеймо от
17.06.2024г,заверен Препис на прокурорска преписка №2781/2024г. по описа
на РП В., ТО М. съдържаща 14 бр. листа, заверен препис от 1 бр. технологичен
план относно имот №12704.218.20 попадащ в отдел „170“ подотдел „а“ в
землището на с. В., общ. М. , заверено копие от Заповед № РД 49-
171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, заверени преписи от
позволително за сеч №757659/24.01.2024г. представляващо извадка от
Информационната система на ИАГ и извадка от Информационната система на
ИАГ представляваща удостоверение за регистрация № 6936/25.06.2022г. на
Министерство на земеделието, храните и горите, извадка от информационната
система на ИАГ от Технологичен план №1 за имот с идентификатор
12704.218.20, землище с. В. към позволително за сеч № 57659/24.01.2024г. и
извадка от информационната система на ИАГ от Технологичен план №2 за
имот с идентификатор 12704.218.20, землище с. В. към позволително за сеч №
3
57659/14.03.2024г. Съответно са разпитани свидетелите В. П., К. К. и Ц. В.
Първите двама свидетели работят като главни специалисти към РДГ гр.Б. и
съответно са актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и
съставяне на акта. За разкриване на обективната истина и по почин на
процесуалния представител на жалбоподателя по делото, бе допуснат и
свидетеля Ц. В., изготвил и одобрил приложените технологични планове от
23.01.2024г. и 14.03.2024г.
АУАН №0112336/19.03.2024г. е съставен на жалбоподателя затова, че
като лице извършило маркиране на насаждение предвидено за сеч в имот
№12704.218.20, отдел „170“, подотдел „а“, издадено позволително за сеч
№0757659/24.01.2024г. не е ограничил с видим знак върху оставащите на
корен дървета технологичните просеки съгласно технологичен план за добив
на дървесина. Отразено е, че нарушението е извършено в период от
24.01.2024г. до 06.03.2024г. в землището на с. В., общ. М., обл. В. в имот
№12704.218.20, отдел „170“, подотдел „а“, горска територия собственост на
физически лица.Въз основа на така съставения акт е издадено и наказателно
постановление, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 50 ал.9 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл. 257 ал.1 т.1 от
Закон за горите е наложено административно наказание на жалбоподателя в
размер на 300 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, по безспорен
начин, че жалбоподателят е лице, което работи на трудово правоотношение в
ДГС М. и е нает като регистриран лесовъд.В това му качество извършва
маркиране на насаждения предвидени за сеч. В тази насока е и приложеното
по делото Удостоверение №6936/25.06.2012г. на Министерство на
земеделието, храните и горите. В рамките на тези правомощия на
жалбоподателя е издадено позволително за сеч №0757659/24.01.2024г.,
касателно имот №12704.218.20, отдел „170“, подотдел „а“, находящ се общ.
М., в землището на с. В..При осъществяване на дейността си жалбоподателят
се ръководил от одобрения и утвърдения технологичен план от 23.01.2024г.
На 06.03.2024г. била извършена проверка на посочения имот в землището на с.
В. от свидетелите В. П. и К. К. и двамата работещи като гл. специалисти –
горски инспектори в РДГ Б.Прави впечатление, че в показанията си дадени на
съдебното следствие и двамата поддържат, че проверката е била извършена на
05.03.2024г., но видно от представения констативен протокол и вписаното в
4
акта, е отразено, че тази проверка е осъществена на 06.03.,2024г. и именно
тази дата се приема от съдебния състав за точната такава.Констативният
протокол под №148477/06.03.2024г. е съставен в отсъствие на жалбоподателя,
като в него е отразено, че :“ в технологичния план изготвен и утвърден не са
предвидени просеки. На терена са направени два броя просеки неограничени
на терена и разстоянието между тях е около 15 метра.“Прави впечатление, че
гласните доказателства в лицето на разпитаните свидетели П. и К. са
изключително противоречиви, лаконични и не водят до разкриване на
обективната истина.Така отразената фактическа обстановка в приложения по
делото Констативен протокол не намира потвърждение в показанията на
свидетелите П. и К.. Първият от тях, а именно свидетелят П. уточнява, че на
05.03.2024г. е била извършена проверка в землището на с. Върбешница в
посочения отдел и е било констатирано, че са направени две технологични
просеки, които не са отразени на терен. До известна степен това подкрепя
изложеното в констативния протокол, но не става ясно тези технологични
просеки били ли са предвидени в технологични план или съответно не. В
диаметрална противоположност са показанията на свидетеля К., който също
твърди, че проверката е осъществена на 05.03.2024г., а не както е отразено в
официалните документи на 06.03.2024г. и че е било констатирано наличието
на отворен извозен път, който не е отразен на терен.В същото време
свидетелят К. конкретизира, че акта не е съставен за технологичен план, а е
съставен за извозни пътища, които не съответстват на технологичния план. На
практика свидетелят П. уточнява, че се касае за нарушение за технологични
просеки, които не са отразени на терен, а свидетелят К. за извозни пътища,
които не са отразени на терен. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния
състав приема, че има разлика между извозни пътища и технологични
просеки, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Цонко Василев,
който е изготвил и одобрил представените по делото два броя технологични
планове. Същият уточнява, че когато се прави технологичен просек, се
очертава на терена ,самите дървета през които минава се секат и се прави нова
сортиментна ведомост. В конкретния случай такива дървета не са сечени и
затова не е отразено, т.е. няма технологичен просек и в технологичния план
не е отразено това, защото не съществува на терен. И свидетелят подкрепя
констатираното от съдебния състав, че просек и извозен път не е едно и също
нещо. Конкретизира, че по извозния път влиза камиона и извозва дадената
5
дървесина, а при просеката тя се очертава на терена. Дърветата, които попадат
в тази просека се маркират и се прави нова сортимента ведомост, която няма
нищо общо с маркирането. Свидетелят В. подчертава, че е изготвил и втори
технологичен план, тъй като е имало извозен път, който е бил стар и човека,
който добивал дървесината е установил, че до половината може да се влезе в
сечището и това е наложило изготвянето на извозен път, но категорично по
него няма дървета за сеч.Подчертава се, че това са извозни пътища, а не
просеки ,стари съществуващи, които ги има от отдавна и че няма сеч на
немаркирани дървета. В противоречие с констатираното, на жалбоподателя на
19.03.2024г. е съставен процесния АУАН, че като лице извършило маркиране
на насаждения предвидени за сеч не е ограничил с видим знак върху
оставащите на корен дървета, технологични просеки съгласно технологичния
план за добив на дървесина.Процесният акт е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетелите по акта , а както бе подчертано и в по-горните
абзаци впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление
със същото съдържание. При съставяне на акта и при неговото подписване
жалбоподателят категорично е вписал, че не е съгласен с така констатираното
и съставения акт. От показанията на свидетелят Ц. В., който както вече бе
отразено е одобрил изготвения технологичен план преди утвърждаването му
от Директора на ТП ДГС М. е видно, че за сочения отдел има изготвени два
технологични плана първоначалният от 24.01.2024г. и последяващ такъв от
14.03.2024г. Посочените технологични планове са приложени по делото и от
тяхното съпоставяне е видно, че в технологичния от план от 24.01.2024г. на
изготвената легенда графично са отразени елементи под номера 1,2 и 3 , които
съответства на съществуващи извозни пътища ,площ за сеч и временен
склад.В технологичния план №2 от 14.03.2024г. на изготвената схема
графично са отразени елементи под номера 1,2 , 3 и 4 отговарящи на
съществуващи извозни пътища ,площ за сеч, временен склад и проектиран
автомобилен път. На практика и в двата технологични плана не са предвидени
и отразени просеки и безспорно няма как същите да са изпълнени чрез
маркира не или по друг начин върху оставащите на корен дървета.Посочените
писмени доказателства категорично опровергават отразеното в акта и в
наказателното постановление, а именно, че жалбоподателят не е извършил
маркиране без то изрично да е предвидено в технологичните планове.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че са спазени
6
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено на
06.03.2024г.,а акта е съставен на 19.03.2024г. ,респективно НП е издадено на
11.06.2024г. Тук е мястото да се посочи, че от приложения заверен препис на
Прокурорска преписка №2781/2024г. по описа на РП В., ТО-М. съдържаща 14
бр. листа се установява, че след съставяне на процесния акт и приложените
към него доказателства на основание чл. 33 ал.2 от ЗАНН Директора на РДГ Б.
е изпратил административнонаказателната преписка на РП В., ТО-М. за
преценка за образуване на наказателно производство и ангажиране на
наказателната отговорност на настоящия жалбоподател като е отразено, че по
данни на регистрите на ДГС и териториалния обхват на дейност на РДГ Б. до
настоящия момент по отношение на жалбоподателя Г. Г. има образувани три
броя административнонаказателни производства за нарушения на Закон за
горите. След като е разгледал депозирания сигнал на РДГ Б. Зам. Районния
прокурор при РП В. в лицето на Е. К. е отказал да образува досъдебно
производство по административнонаказателната преписка на РДГ Б., като е
приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.
Постановено е на основание чл. 213 ал. 1 от НПК Постановлението за отказ
да се образува наказателно производство от 19.04.2024г. на РП В., ТО-М., да
се изпрати на Директора на РДГ Б. с оглед преценка по компетентност в
рамките на правомощията му и издаване на наказателно
постановление.Постановлението на РП В., ТО-М. е получено от ответника по
делото на 23.04.2024г. и мотивирайки се на него Директора на РДГ Б. е издал
процесното наказателно постановление на 11.06.2024г. Както в акта, така и в
наказателното постановление времето на извършване на нарушението е
правилно посочено, а именно от 24.01.2024г. до 06.03.2024г. т.е. от началната
дата на извършване на сечта до момента на извършване на проверката и тъй
като се касае за продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108
ал.2 от Закон за горите имащо задължение да следи за спазването на
одобрения технологичен план.Друг е въпроса дали е доказано визираното в
акта и в наказателното постановление нарушението.
Безспорно по делото от представените писмени доказателства в
лицето на Заповед № РД 49-171/23.05.2024 год. на Министъра на земеделието
и храните се установява, че ответника в лицето на С. К. – Директор на РДГ
гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.
7
Съдебният състав намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и от така възприетата фактическа обстановка, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
по следните съображения: От събраните на съдебното следствие гласни
доказателства в лицето на разпитаните свидетели В., К. и П. се установява, че
има драстична противоречие в тях относно твърдението какво нарушение е
допуснал жалбоподателя. Както бе отразено в по-горните абзаци свидетелят
П. говори за налични технологични просеки, а свидетелят К. за извозни
пътища.Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.
2, т. 5 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, в технологичния план се
определят схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии. В т. 1 от технологичния
план е поместена легенда, в която е указано по какъв начин следва да бъдат
отразени в схемата технологичните просеки и извозни пътища. Следователно
се касае за две различни понятия, като основната разлика между тях е в
параметрите им. Извозният път е с ширина до 4 м., а технологичната просека е
по- тясна до 2м., а в някои случаи може да достигне до 3, 3, 5 м. Освен това
има разлика и в начина на превоз на дървесина – по извозния път, същата се
извозва с товарен автомобил, а по технологичните просеки – посредством
животинска тяга или ако теренът позволява специализирана горска техника.
Начинът на изграждане при двете е различен – при извозния път се наблюдава
изменение на почвения пласт, дори чрез използване на земекопна техника за
заравняване на терена, а при технологичната просека, където се изсича
растителността, няма изменение на почвата. Или в обобщение съдът приема,
че технологичните просеки представляват коридори или т. нар линии на
достъп. От така изложеното се установява драстичното несъответствие в
показанията на разпитаните служители на РДГ Б., като свидетелят П. говори
за просеки, а от своя страна свидетелят К. за извозни пътища, който безспорно
понятия са различни. От показанията на двамата свидетели и от приложените
писмени доказателства се установява, неяснота относно обстоятелството
какво нарушение изобщо е констатирано от последните. Прави впечатление,
че в Констативния протокол изготвен в отсъствието на жалбоподателя е
отразено, че в изготвения технологичен план, който е утвърден по надлежния
ред не са предвидени просеки, като на терена са направени два броя просеки
неограничени на терена и разстоянието между тях е около 15 метра.Ако тази
8
констатация от свидетелите П. и К. изготвили и подписали процесния
протокол, бе отразена в акта и в наказателното постановление, то би се
стигнало до установяване на нарушение на чл. 257 ал.1 т.1 във вр. с чл. 108
ал.3 от ЗГ във вр. с чл. 12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.Така констатираното и отразено в
констативния протокол би отразявало следното нарушение, а именно, че
жалбоподателят като лице по чл. 108 ал.2 от Закон за горите, на което е
издадено позволително за сеч във връзка със задълженията му по чл. 12б ал.1
т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии не е изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения
технологичен план като е допуснал прокарването на 2 бр. нови просеки не
планирани и не посочени в технологичния план и на терена. Въпреки, че
актосъставителят е отразил в акта, че същият е съставен въз основа на
констативния протокол е приел съвсем друга фактическа обстановка на
нарушението, а именно, че жалбоподателя не е ограничил с видим знак върху
оставащите корен дървета технологичните просеки съгласно технологичния
план, т.е. той приема, че технологичните просеки съществуват и са отразени в
технологичния план за добив на дървесина. Същата констатация е отразена и в
атакуваното наказателно постановление, с което се приема, че жалбоподателят
е нарушил чл. 50 ал.9 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. Както бе
отбелязано многократно в по-горните абзаци в приложените по делото 2 бр.
технологични плана действащия такъв към момента на извършване на
деянието от 23.01.2024г. и последващия такъв от 14.03.2024г. не са предвидени
налични просеки. Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал.1 т. 6 от
Наредба№8/05.08.2011г. вменяваща в отговорност и възлагаща правомощие за
контрол на лицето, на което е издадено позволителното за сеч по спазване на
изискванията на чл. 47 и чл. 48 се изисква при провеждане на сечите да се
спазва технологичния план за добив на дървесина и безспорно
жалбоподателят е сторил последното. От така приложените технологични
планове за жалбоподателя не е съществувало задължение за направата на
просеки, тъй като те не са били предвидени в технологичния план. Съгласно
разпоредбата на чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева,
ако не е предвидено по- тежко наказание длъжностно лице или лице
упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни
несвоевременно или контролни правомощия възложени му по този закон,
9
подзаконовите актове по прилагането му както и решение и предписание
основани на тях. По делото не се оспорва, че жалбоподателят е регистриран
лесовъд. Спорният момент е има ли в технологичните планове технологична
просека.Съгласно нормата на чл. 50 ал.9 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите
в горите: новосъздадените извозни пътища технологичните просеки и
трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на
корен дървета. Безспорно от приетите като доказателства 2 бр. технологични
планове няма отразени технологични просеки, при което неотразяване на
същите несъставлява административно нарушение.
Съдебния състав се солидаризира с така взетото становище от
процесуалния представител на жалбоподателя , че тъй като в технологичните
планове не са предвидени и отразени просеки по този начин няма как да се
изпълни чрез маркиране или по друг начин оставащите на корен дървета.
Твърдението от актосъставителя въз основа на което е издадено и атакуваното
НП ,че жалбоподателя не е извършил такова маркиране без то изрично да е
предвидено в технологичните планове безспорно не би могло да бъде
квалифицирано, като извършено нарушение на възложените му задължения
по Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. Съгласно разпоредбата на чл.
50 ал.9 от Наредба №8 задължението за жалбоподателя е да ограничава с такъв
видим знак само и единствено когато такива от изброените обекти са налични
на място, конкретния подотдел за сеч и са предвидени в технологични план.
Категорично съставения и одобрен съответно от свидетеля Ц. В. и утвърден от
Директора на ТП към ДГС М. действащ към датата на констатацията не
съдържа такива обекти, поради което няма как жалбоподателя да поставя
произволно такива без те да се предвидени в технологични план.
Ето защо настоящия съдебен състав приема, че жалбоподателя не е
осъществил състава на извършено административно нарушение при което
атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
10
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 400 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство са проведени две заседания ,при което процесуалният
представител на жалбоподателя е взел активно участие.Възнаграждението
съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2, вр. чл.8 т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ
бр.88 от 04 ноември 2022 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения
адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при интерес до 1 000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева.
Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие
уговореното и изплатено възнаграждение е в размер също на 400 лева.
Органът издател на НП е РДГ Берковица, поради което именно това
юридическо лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя.
Присъждането на разноските следва да бъде съобразено с уважената част от
жалбата, в случая напълно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление №
410/11.06.2024 г. на Директора на РДГ гр.Б.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11