Р Е Ш Е Н И Е
№86
гр.В.,
22.06.2021 година
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВОС, гражданска колегия,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: А.П.
Членове : В.М.
Мл.
Съдия Д.В.
при секретаря А.А., като
разгледа докладваното от съдия
В.М. в. гр.дело №180 по описа за 2020 г. , и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалбата на П.К.М. ***
против Решение №585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по
описа на ВРС.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като
излязъл извън въведения от страните предмет на спора, приемайки, че недвижимия
имот и движимите вещи, предмет на иска за делба, са придобити по време на
фактическата раздяла между тях, започнала през 2006г. и продължила до
прекратяване на брака. Поддържа се, че такива факти нито една от страните не е
заявявала. В отговора на исковата молба, ответницата Й. не е поддържала такива
обстоятелства, а е посочила, че покупката на недвижимия имот е реализирана
изцяло с нейни средства – кредит, получен като земеделски производител.
Като друго нарушение на процесуалните правила в жалбата се сочи, че съдът е
основал изводите си за фактическа раздяла на мотивите на брачното
решение по гр.дело №1566/2016г. по описа на ВРС. Съдът е допуснал
нарушение, тъй като мотивите на съдебно решение, нямат обвързваща сила за решаването
на други спорове.
Посочва се, че съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото и
всички обстоятелства, изложени от страните. По този начин е постановил
необосновано решение, поради което е поискано обжалваното решение да бъде
отменено, като се постанови решение, с което се уважи иска за делба.
Ответницата по жалба Л.Д.Й. не е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
С Решение
№ 585 от 30.11.2018 г. Районен съд-В. е отхвърлил
исковете за делба на недвижимия имот и движимите вещи, както и разпределение на ползването при
условията на чл.344, ал.2 от ГПК.
Мотивира отказът си да допусне делба с изводи за фактическа раздяла мужду
страните, датираща от 2006 година, съгласно брачното решение, с регистриране на
ответницата като земеделски производител и сключване на договор за кредит за
финансиране на дейността й.
Решението е обжалвано пред въззивния съд /Окръжен съд-В./ като неправилно -
поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон.
С Решение
№ 30 от 7.05.2019 г. по гр.д. № 73/2019 г. ВОС потвърждава първоинстанционното
решение.
По касационна жалба против въззивното решение от П.К.М. С Решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр.д. № 3081/2019 г. ВКС обезсилва
решението на ОС – В. за движимите вещи без лекия автомобил и го отменя в
останалата част, като връща делото за
разглеждане от друг състав на въззивния съд.В Решението си ВКС е приел, че „Делото следва
да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите
нарушения — оставяне на исковата молба без движение за уточняване
регистрационните номера на вещите с регистрационен режим и уточняване на
периода на владение за всяка от вещите, даване възможност на уточнение на
отговора на ответницата в съответствие с уточненията, които ще направи ищеца,
разпределение на доказателствената тежест съобразно твърденията на страните и
събиране на доказателства за правнорелевантните факти. В частта за недвижимият имот, въззивната инстанция следва да
разгледа спора, като съобрази
твърденията на страните и доказателствата, събрани във връзка с тях
съобразно доказателствената тежест, която ще укаже и конкретно дали ответницата
е оборила презумпцията за съвместен принос.
В изпълнение на касационното решение Окръжен съд – В., е дал по
новообразуваното в.гр.д.№ 180/2020 г. указания на ищеца да отстрани
констатираните от ВКС нередовности и е дал на ответницата възможност да уточни
отговора си в съответветствие с уточненията на ищеца.
В изпълнение на дадените указания с две отделни молби ищецът П.М. е
уточнил:
а/, регистрационните номера, съответно характерните белези на движимите
вещи;
б/. конкретния период на владение на всяка от движимите вещи;
в/, качеството на лицето, което е придобило вещите, както и правното
основание на придобиването.
Жалбоподателят е посочил следните уточнения
:
-
Трактор „Б.” и Ремарке *т. - придобити от двете страни по делото чрез
неформален договор за покупко-продажба.
-
Автомобил „*” 1.9 D, с рег.№ *- придобит лично
от П.К. чрез покупко-продажба и платен от него.
-
Фуражораздаващо ремарке марка „*” - 12, моно, рама №*,произведено през 1998
г. и доставено от Германия - придобито лично от П.К. от Германия чрез
покупко-продажба и докарано от него в България.
-
Балирачка марка „*”, идентификатор №*, произведена през 1882 г. - придобита
лично от П.К. чрез неформален договор за покупко- продажба.
-
Фуражомелки - 3 бр. - придобити от двете страни по делото чрез неформален
договор за покупко-продажба.
-
Електропастир със соларен панел - придобит лично от П.К. чрез договор за
покупко-продажба и платен от него.
При новото разглеждане на делото ищецът е
оттеглил иска за делба по отношение на следните движими вещи поради ниската им
актуална стойност, като с определение то 01.12.2020 производството по делото е
прекратено за следните движими вещи :
-
Товарен автомобил „*” - бордови самосвал с английски номера, двигател 2.5
литра, дизел.
-
Хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в Силистра.
-
Окопен култиватор - 7 редов, руско производство.
В отменителното решение ВКС е поддържал, че
„процесиите вещи с изключение на лекия автомобил са такива за упражняване на
професия - земеделски производител /стопанин/.” и в тази връзка е посочил, че
съдът е длъжен да приложи за тях императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от СК независимо от това дали има възражение и позоваване на този текст.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, събрани при повторното разглеждане на
делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и
в законоустановения срок.
По същество въззивната жалба е неоснователна.
В исковата молба с правно основание чл.34 от ЗС ищецът П.К.М. е
поддържал, че с ответницата Л. Й. са
съсобственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, който са
придобили по време на брака си в режим на СИО по договор за покупко-продажба,
предмет на нот.акт №*, том *, рег. №*,
н.дело № 64 /2009г. на нотариус Т.А. Поддържал е, че през време на брака си са
придобили и движими вещи при СИО, които подробно са изброени в исковата молба и
доуточнени с молба при повторното разглеждане на делото пред ВОС.
Заявява, че с решение по гр.дело
№1566/2016г. на ВРС, влязло в сила, е прекратен с развод бракът между страните,
поради което СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост с
равни права по ½ идеална част за всяка от страните.
-
Поискал е да се допусне делбата на недвижимия имот и движимите вещи - Трактор „Б.” и Ремарке *т..
-
Автомобил „*” 1.9 D, с рег.№ *
-
Фуражораздаващо ремарке марка „*” - 12, моно, рама №*,произведено през 1998
г. и доставено от Германия –
-
Балирачка марка „*”, идентификатор № 18825, произведена през 1882 г. –
-
Фуражомелки - 3 бр. –
-
Електропастир със соларен панел - при
равни права.
Ответницата Л.Д.Й. в подадения от нея писмен отговор на исковата молба
поддържа, че не оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства, а именно, че
страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение.
Оспорила е предявения иск за делба, като е посочила, че недвижимия имот е
придобит по време на брака, но е закупен изцяло с нейни средства – кредит,
който е получила като земеделски производител и който е върнала на банката.
Оспорила е иска и по отношение на движимите вещи, като поддържа, че същите не
са придобити през време на брака на страните и не са СИО. Посочва, че част от
вещите ответницата е придобила по наследство от своя баща, а част от тях не са
били собственост – нито нейна, нито на бившите съпрузи.
В подкрепа на твърденията и възраженията си страните са представили по
делото писмени доказателства, изслушани са свидетели, въз основа на които
доказателства съдът е приел с обжалваното решение, че предявеният
иск за делба е неоснователен и го отхвърля. Съдът е обсъдил установените по
делото обстоятелства, като е приел че по делото не е доказано втората
кумулативно дадена предпоставка на разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК, а именно
съвместният принос при придобиването на недвижимото и движимо имущество на
страните през време на брака.
При повторното разглеждане на делото пред ВОС са разпитани свидетели М.П.М. ,И.В.И. ,С.Г.М., А.Т.Р. , П.П.П.,
Свид.Р.
установява, че,П. и Л. са купили трактор „*“през 2007г, закупили ремарке
3 тона, заявява, че бащата на Л. е имал трактор „*“, а не „*“ и полско ремарке,както
и балирачка синя и че я е продал.
Свид.П. посочва, че страните купили трактори,
ремаркета, л.а.Л.Н. Имали една стара
балирачка, а после от Г. П. закупил нова, модерна балирачка.П. купил и ел.пастир-
жици на колчета, захранвани с ток- 60 волта. Тези вещи са купени 2010г. Не установява, с чии средства са закупени. Не се
установява модела, цвета или други белези на новата балирачка .Бащата на Л.
имал трактор „*“, и стара балирачка. Свидетелят не е присъствал на закупуването и на плащането на
техниката, като обстоятелствата относно
закупуването и доставяне на вещите знае от жалбоподателя - П., който му
споделял намеренията си . Заявява, че П.М. е
купил и ел.пастир, защото „щом е казал
ще вземе, ще вземе.“
Свид.С. М. е
ветеринарен лекар, полагащ от
10г.грижи за животните на Л..*** един
път седмично, ако има някакъв проблем ходи по-често . Установява, че за последните 10г. когато е ходил, през този период един път е видял П.. Л. заплащала на ветеринаря прегледите и лечението при посещенията му.
Свид.М.М.
заявява пред съда, че във фермата има трактор „*“, за който знае, че е закупен от бащата на Л.-Д.-това знае
лично от него преди да почине , както и ,че е взел с ремарке този трактор. Ремаркето е
4тона. Балирачка и ел.пастир също имало във фермата. Тракторът „*“ бил
жълт. Бащата на Л. имал и трактор „*“.
Свидетелят установява, че не е виждал П.
в с.Р. от 2007г.
Свид.И. И. от 2013г. работи постоянно във
фермата в с.Р., а през 2010г. е помагал на Л. във фермата. Заявява, че от 2010г. до сега не е виждал П. във фермата да помага нещо или да
докарва техника.
Заяви пред Съда, че във фермата имало трактор
и ремарке, когато първоначално отишъл във фермата. Балирачки има, но знае, че
техниката е купувана от Л..Л. е купувала и ел.пастир.Ел.пастир се закупил
2013-2014г. , като Л. лично го получила и заплатила стойността в офис на „Е. „.
Посочва, че има фуражомелки, една работеща и 2 неработещи . Първоначално
като започнал работа във фермата имало 1, след това Л. закупила още 2
фуражомелки. Той е присъствал лично при
закупуване на фуражомелките.
Установява лицата от които са закупени, както и, че Л. лично е заплатила
стойността.
В момента има 2 балирачки, Л. , като
едната балирачка „*“ е закупена от баща
й. заявява, че л.а. „Л.Н.“ е на Л., тя я е закупила.
Назначена е и е изслушана техническа
експертиза, изпълнена от инж.
Р.П.И., който е описал селскостопанската
техника, намираща се във фермата, при посещението му.
Поддържа в съдебно заседение, че л.а. „Л.Н.“,
балировачка марка „Ф.“ и фурожараздаващо ремарке „С.“ са идентични с така
описаните в делото.
За
другите вещи – четириколесен двуосен трактор „*, ремарке самосвално двуосо
марка „*“4, фуражомелки-3 броя, електропастир със соларен панел“- няма
достатъчно данни да се твърди категорично, че са идентични с описаните.
Белезите
са от физическото описание от материалите по делото, а от друга страна са
идентификационните №,№ на рама на съответните вещи. На тези вещи не са
намерени идентификационни № или
заводски № на рамите, а други по външни белези отговаряли, но не са достатъчни,
защото външните и идентификационните трябва да отговарят с тези по делото. Заключението,
посочващо , че описаните машини са идентични се отнася за вещите по т.3,4 и 5. По
отношение на вещите за които са посочени идентифициращи признаци и ги няма
посочени в заключението, това е така
защото е описал това което е видял.
При така установената фактическа обстановка, ВОС, намира
предявеният иск за неоснователен по следните съображения :
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак
през 2002г. с Решение № */28.12.2016г. брака между страните прекратен, като
решението е влязло в законна сила на 25.01.2017г. Установено е, че през време
на брака съпругата Л. Й. е придобила недвижим имот чрез покупко-продажба,
предмет на нот.акт №*, том*, рег.№ *, нот.дело № 54/2009г. на нотариус Т.А., а
именно урегулиран застроен поземлен имот № *в кв.* по плана на с.Р.
, община макреш, В. област „стопански
двор“, целият с площ от 8 000 кв.метра ведно с построената в
него едноетажна масивна стопанска сграда-краварник. Имотът е закупен за сумата
29.400 лева, като в нот.акт е отбелязано, че сумата е изплатена напълно
на продавачите преди подписване на договора по банков
път. По отношение на недвижимия имот първоинстанционния съд е приел, че имотът
е закупен през време на фактическата раздяла между страните, като ищецът не е
доказал съвместен принос при закупуване на имота поради което е приел, че след
като по бракоразводното дело е установено по изявление на ищеца по
бракоразводното дело в исковата му молба, че с ответницата по делото и негова
съпруга, съпрузите живеят разделени от около десет години, не поддържат никакви
контакти на което основание е ппрекратен брака между страните поради дълбокото
му и непоправимо разстройство.При наличието на тези обстоятелства твърдени от
ищеца и след като по настоящето производство същият не е представил
доказателства за съвместен принос придобиване на недвижимия имот районния съд
се е позовал на дадените в ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС разяснения и е приел, че
по отношение на този имот не следва да се допуска делба, тъй като същият не
съставлява семейна и имуществена общност и не е принадлежал на
двамата съпрузи поради което след прекратяване на брака липсва трансформация в
обикновена съсобственост.
Настоящата
инстанция счита за законосъобразни изводите
на първоинстанциониня съд .Съдът
се е позовал на волеизявления на ищеца по бракоразводното дело, който в
исковата молба е твърдял за дългогодишна фактическа раздяла и липсва на
всякакви взаимоотношения между съпрузите . По делото е спорен въпроса дали сумите, получени от
единия от съпрузите, в качеството му на земеделски производител се включват в
съпружеската имуществена общност или представляват лична собственост на
получилия ги съпруг.
По съществото си тази сума
представлява парично вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта. Затова
тя не може да бъде включена в съпружеската имуществена общност, която по силата
на чл. 21, ал. 1 от СК обхваща само вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, но не и вземанията на всеки един от съпрузите,
поради което е лична собственост на съпруга, който я е получил. Т.е.
средствата, които Л.Й. е получила за финансиране на дейността си
като земеделски производител представляват нейна лична собственост и не са
съпружеска имуществена общност.
По въпроса дали недвижимия имот е придобит единствено с такива средства, по
делото се установи, че ищцата е регистрирана като земеделски производител.
Сключила е договор за банков кредит за финансиране на дейността й. от
разпечатката на банковата сметка на Й. е
видно, че на 16.05.2008г е усвоила кредит в размер на 30 000 лв. за имот
/краварник /в с.Раковица, като същия ден е превела сумата 29 400 лв. на В.Н.И.-собственика
на недвижимия имот и продавач по сделката.Всички тези факти водят до
категоричния извод, че средствата, с които процесният недвижим имот е бил
заплатен, са получени от Л.Й. в качеството ѝ на земеделски производител и
представляват лично нейно вземане, лична собственост, а не съпружеска
имуществена общност.
Следователно процесният недвижим имот е лична собственост на ответницата .
По
посочените съображения, съдът приема, че Искът е недоказан, неоснователен и следва да
бъде отхвърлен и по отношение на Автомобил „Л.Н.” 1.9 D, с рег.№ *
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. За да възникне семейна имуществена общност върху вещ е необходимо да
са налице две кумулативни предпоставки: придобиване по време на брака и
съвместен принос. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл. 21 от СК съвместният принос
се предполага до доказване на противното. В настоящият случай съдът
намира, че липсва съвместен принос. В хода на съдебното производство по гр.
дело № 1566/2016г. по описа на Районен съд В. е установено, че страните са във
фактическа раздяла от 10 години, т.е. от 2006г.
Придобитото по време на брака
от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена
общност и когато то е придобито по време на настъпила трайна и окончателна
фактическа раздяла между съпрузите.
В настоящия случай обаче, по време на брака между
страните и при фактическа раздяла, при придобиване на лекия автомобил, само
ответната страна е участвала като купувач по договора за покупко-продажба на
лек автомобил и видно от
регистрационния талон на автомобила, е регистриран на ответната страна.
Придобиването на собствеността не е било съвместно от двамата съпрузи.
Показанията на разпитаните свидетели, посочени от
ищеца, относно съвместно придобиване собствеността на лекия автомобил,
противоречат на събраните писмени доказателства – изявления на ищеца за
фактическа раздяла от 2006г., регистриране на ответната страна като земеделски
производител, сключване на договор за банков кредит от ответната страна за
финансиране на дейността й, поради което съдът не дава вяра на показанията в
тази част.
По отношение на описаните в уточняващата
молба, след връщане на делото от ВКС- движими вещи-Трактор „Б.” и Ремарке *т..
-
Фуражораздаващо ремарке марка „*” - 12, моно, рама №*,произведено през 1998
г. и доставено от Г. –
-
Балирачка марка „*”, идентификатор №*, произведена през 1882 г. –
-
Фуражомелки - 3 бр. –
Електропастир със соларен панел -
Ответницата е направила възражение, че част от тези вещи са останали в
наследство от нейния баща или са придобити изцяло с нейни средства,
тъй като през време на фактическата раздяла същата се е регистрирала като
земеделски производител и е отглеждала едър рогат добитък. Ползвала е във
връзка с нейната дейност посочените в исковата молба движими вещи. Ищецът е
поддържал в исковата молба, че с изключение на лек автомобил „Л.Н. “ останалите
вещи са придобили по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от
пет години.
При повторното разглеждане на делото пред ВОС са разпитани две групи
свидетели .
Първата група свид.
А.Т.Р., П.П. П.,които установяват, че трактора „ Б.“, ремарке и „Л.Н.“
са закупени общо от П. и Л., като П. установява, че балирачка
„Ф.” и електропастира са закупени лично от П. ,който ги е доставил от Г.
Тези обстоятелства знаят от намеренията на П. и изявленията му в тази насока,
не индивидуализират вещите.
Втората
група свидетели М.П.М. , И.В. И. ,С.Г.М.,
установяват, че трактора „Б. „, жълт на цвят е закупен лично от бащата на ответницата,
заедно с ремарке към този трактор, че баща й е имал и трактор модел „*“ , че Л.
лично е закупила електропастира и балировачката „Ф. „, че жалбоподателят не е
посещавал фермата и подпомагал дейността
на ответницата.
Съдът
дава вяра на втората група свидетели, тъй като са непротиворечиви,
непосредствено възприети, в синхрон със заключението на вещото лице , както и
писмените доказателства- копие от фактура № *21.07.2015г., както и разпечатка
от банковата сметка на Л.Й..
Свидетелите
И., М., С. М., установяват, че ответницата е регистриран земеделски производител и като
такава е получавала субсидии, теглела е кредити, имала е доходи като земеделски
производител, работела е и се е грижила за стопанстовото си. Единствено тя е работела във фермата си в с.Р., обл.В., като
земеделски производител, а ищеца е живял и продължава да живее в гр.М. П.М. и Л.Й. живеят фактически разделени от 2006 г.,
като бракоразводното им дело е приключило с решение № */ 28.12.2016 год. по
гр.дело № 1566/2016 г., влязло в сила на 25.01.2017 год. По време на
фактическата раздяла между страните по делото П.М. е посещавал много рядко
фермата в с.Р., като през цялото време е работел по трудов договор в гр.М.,
където е и живял.
Не се установи идентичност на вещите описани в исковата молба и вещите,
намерени от вещото лице във фермата на ответницата в с.Р.
По отношение на трактор „Б.“ - седалката е
оригинална, без тапицерия /а не неоригинална от лек автомобил „В*/ и няма щампа
на фирмата „К.“.
По отношение на трите фуражомелки -
посочената мощност в уточняващата молба на ищеца и намерените във фермата фуражомелки въобще не съвпада, което означава
че липсва идентичност между тях.
Процесиите вещи следва
да имат № на рама и на двигател / по
отношение на трактора/, № на рама /по отношение на ремаркето/ или производствен
номер - табела с инвентарен номер /по отношение на фуражомелките/.
Цветът , боята и момента на придобиване на една вещ не я
индивидуализира, така че да се отличи от други еднакви по вид вещи.
По отношение „индивидуализацията“ на движимата вещ електропастир със
соларен панел и във връзка с твърденията на ищеца, че той е придобил същия се опровергава, както от свидетелските
показания, както и от заверено копие на фактура
№ * 21.07,2015 год., от която е видно, че Л.Й. е закупила от „А.- М.“ ЕООД гр.С.З.
соларен бокс, заедно с други стоки, необходими за функционирането на един
електропастир със соларен панел.
От друга страна П.М. не е доказал да е съсобственик на описаните в исковата
си молба движими вещи, което е първата и необходима предпоставка за уважаване
на исковата му претенция за допускане на съдебна делба.
Доказателства в тази насока не са
събрани, тъй като ищецът не е посочил кога е установено владението върху вещите
от него за да може да се приеме, че същият заедно с бившата си съпруга е станал
собственик на движимите вещи въз основа на придобивна давност.
Ищецът се позовава на представен по делото констативен протокол от 12.04.2017г.
в който е отбелязано, че на тази дата комисия в състав от ищеца и други лица е
направила проверка в обект /ферма/, находяща се в с.Р. и е констатирала
наличието на движимо имущество, описано в констативния протокол. Във връзка с
този протокол, който е бил оспорен от ответницата, по делото са разпитани
свидетели, които са положили подписа си върху протокола и които са заявили, че
са присъствали при описа на тези вещи,които са се намирали в двора на фермата.
Нито един от тези свидетели не установява чии са тези вещи и от кога се намират
в двора на фермата, като заявяват, че не са виждали документи за закупена
техника. Констативният протокол не представлява писмено доказателство по
делото, тъй като е съставен с участието на ищеца и по съдържанието си съдържа
свидетелски волеизявления на подписалите протокола, които не могат да се обсъждат
като писмено доказателство по делото.
Отделно от това
процесните вещи , /с изключение на лекия автомобил/, са такива за упражняване
на професия – земеделски производител /стопанин/. Съгласно чл. 22, ал.2 СК, лична собственост по силата
на закона, а не СИО са движимите вещи за упражняване на професия или занаят,
предвид провъзгласената в чл. 16 СК свободата на избор и упражняване на
професия от всеки от съпрузите. Стойността им е без значение. За личният
характер на собствеността на тези вещи, няма значение и обстоятелството, че
другият съпруг може да е допринесъл за тяхното придобиване по аргумент от чл. 30 СК. /Решение № 143/2002 г. от
13.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г. на ВКС, I г. о., Решение № 37 от
18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г., I г. о., Решение № 90 от
18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г., I г. о./ Тъй като по силата на
закона движимите вещи за упражняване на професия не са съпружеска имуществена
общност и съдът е длъжен да приложи закона независимо от това, дали има
възражение и позоваване на този текст. Нормата е императивна и приложението й
не зависи от волята на съпрузите.
В случая не се касае за трансформация на лично
имущество в друго, придобито по време на брака, а за вещи, които не се
придобиват в режим на СИО.Законодателят е уредил правото на другия съпруг да
получи само част от стойността на тези вещи, ако е допринесъл за придобиването
им и те са на значителна стойност, т.е. предоставил му е само облигационно
право, а не вещни права.
Предмет на иска
за делба са движими вещи със селскостопанско предназначение, установи се, че
ответницата има качеството на земеделски производител , че в това си
качество ползва движимите вещи.Същите са лична собственост по
силата на закона, а не СИО, като и на това основание искът за делба се явява неоснователен и недоказан.
Окръжния съд приема, с оглед изложените по-горе съображения, че
обжалваното решение е законосъобразно и обосновано поради което ще следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен
Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
основанията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.