Определение по дело №3687/2015 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.248 ГПК вр.§2 ДОПК .

Постъпила е молба от директора на Дирекция “ОДОП” гр.Варна при ЦУ на НАП, с която се претендира изменение на Решение № 1065/19.07.23г., постановено по адм.д.№ 3687/2015г. в частта за разноските, като бъде осъден жалбоподателя да заплати в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 548.70лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

Жалбоподателят счита, че на ответника следва да бъде определено възнаграждение съобразно правилата на чл.37 Закона за правната помощ в рамките от 100 до 360лв., като предвид това, че делото не представлява фактическа и правна сложност то следва да е в законовия минимум.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

С решението си по адм.д.№ 3687/2015г. съдът е отменил ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП в частта, с който са му установени задължения за внасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. за разликата над 2013лв. –главница до 34 809.65лв. и за разликата над 474.02лв. до 8368.95лв. лихви и е отхвърлил жалбата на Ц.Н.И., адрес-*** против ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са му установени задължения за внасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2013лв. –главница и 474.02лв. лихви.

С решението не са присъждани разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.161 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.

В с.з. на 19.06.2023г. процесуалният представител на ответната страна ю.к. М. е направила искане за присъждане в полза на дирекцията на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на адвокатските възнаграждения.

С решението си съдът е приел, че дължимият за внасяне данък по ЗДДФЛ за 2012г. следва да е в размер на декларирания от жалбоподателя.

Предмет на спора е допълнително установеният в хода на ревизията данък, а не декларирания от лицето, поради което на ответната страна не се следва възнаграждение в случая.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.11239/27.07.23г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП за изменение на Решение № 1065/19.07.23г., постановено по адм.д.№ 3687/2015г. в частта на разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: