Решение по дело №710/2024 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Ю. К., действащ чрез адв. Г. К. – П., със съдебен адерс [населено място], [улица], против Решение № 88/17.06.2024г., постановено по а.н.д. №305/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В жалбата са наведени бланкетни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила. Касационният жалбоподател счита, че съдът е направил некоректен и неправилен прочит и анализ на доказателствата, поради което са последвали неправилни правни изводи. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, чрез процесуален представител в депозиран отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на Районен съд – Свиленград за постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и предлага да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №88/17.06.2024г., постановено по АНД №305/2024г., Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление №BG2023/1000-4387/НП от 18.03.2024г., издадено от и.д. Зам. директор на ТД Митница Бургас към Агенция Митници в частта, с която на основание чл.233. ал.6 вр. с чл.233, ал. 3 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на Държавата“ от Г. Ю. К. на 38 бр. Хард диск „Seagate Video 3.5HDD 1000GB“, с обща стойност 1892.40 лв., като е преквалифицирал основанието за отнемане като такова по чл. 233, ал.6 вр. с чл.233, ал.1 от ЗМ и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на Г. Ю. К., за нарушение и на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1892.40 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържали изискуемите от закона реквизити, като за безспорен съдът приел факта, че на 21.11.2023г. през МП "Капитан Андреево", при излизането си от страната за Република Турция Г. Ю. К. направил опит да превози през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер – 38 бр. Хард диск „Seagate Video 3.5HDD 1000GB“, без знанието и разрешението на митническите органи, с което осъществил състава на нарушението "митническа контрабанда" по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Приел е, че липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки и се основава на приетото по делото становище на Комисия при ТД Митница Бургас, от същото се установявал вида и качеството на стоката предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи, съгласно §1, т.38 от ЗМ въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза. Разпоредбата на §1, т.38 от ДР на ЗМ, съдържаща легална дефиниция на понятието „стойност на стоки при износ“ сочела, че за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данък върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българската граница. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът не е кредитирал представената от жалбоподателя фактура.

На следващо място съдът е посочил, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението, но е констатирал, че неправилно отнемането на основание чл.233, ал.6 от ЗМ е привързано към разпоредбата на чл.233, ал.3 от ЗМ, вместо към разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ. В тази връзка е приел, че е налице порок при описанието на привързващата санкционна разпоредба, позовал се е на т.1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г.по т.д. №1/2020 г. на ВАС и е посочил, че НП в частта относно отнемането предмета на административно нарушение следва да бъде изменено, като вместо на основание чл.233, ал.6 вр. с чл.233, ал.3 от ЗМ, да се счита, че процесните вещи са отнети на основание чл.233, ал.6 вр. с чл.233, ал.1 от ЗМ.

Настоящата инстанция намира, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ „който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките“. Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните елементи: 1. адресат е лице, което пренася или превозва стоки през държавната граница, или 2. лице, което направи опит за това, като и в четирите хипотези се изисква от страна на митническите органи незнание /т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи/ и липсата на разрешение /, т.е. има забрана за пренасянето и превозването й/. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. В конкретния случай не е спорно, че касаторът е превозил през държавната граница между Република Турция и Република България стоки, които не е декларирал пред митническите органи (чл. 66, ал. 1 ЗМ). Под деклариране се има предвид липсата на знание и без разрешение на митническите органи, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и дадените от лицето писмени обяснения в хода на административнонаказателното производство. Отделно от това от съществено значение, е че същите са били и укрити в предните калници на управлявания от наказаното лице автомобил, което е индиция, че Г. К. не е предвиждал тяхното деклариране.

Правилно районният съд не е кредитирал представената от касатора фактура, с която последният е целял да установи стойността на процесните стоки.

На първо място съдът отчете обстоятелството, че фактурата, е представена за първи път в хода на съдебното производство, а не в хода на проверката, извършена от митническите органи. Наред с това, както е посочил и самия въззивен съд прави впечатление, че издадената от Б. Е. фактура е с дата 01.01.2024г., почти около два месеца след извършване на нарушението – 21.11.2023г., т.е. може да се приеме, че е създадена за целите на производството и по- конкретно да обоснове по-ниска стойност на стоката – предмет на митническата контрабанда, от тази приета от митническите органи. Поради което правилно въззивният съд не я е кредитирал с доверие и не е изградил правните си изводи въз основа на нея, а се е позовал на изготвеното от комисията към АМ становище. В този размер е и наложеното с оспореното НП наказание. Законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил административното наказание „глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от ЗАНН), при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.

Във връзка с извършеното от районния съд преквалифициране на основанието за отнемане на процесните вещи, следва да бъде посочено, че районният съд разполага с правомощието, когато установи, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификация на деянието, да подведе изложените факти под правилната правна квалификация, ако тя е за същото, еднакво, или по-леко наказуемо административно нарушение, и да измени наказателното постановление, като посочи правилната правна квалификация, а не да го отменя като незаконосъобразно. Това правомощие не ограничава и не накърнява правото на защита на наказаното лице, предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал възможност да се брани срещу тях.

При тези съображения изложените от районния съд мотиви за изменение на наказателното постановление в тази му част изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което не е необходимо същите да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК се препраща към тях.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на решението не са налице визираните в касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88 от 17.06.2024г., постановено по АНД №305/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Г. Ю. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Митници“, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.