РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е въззивен състав, в публичното
заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Симова
гр. дело № 3421 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 125956
от 22.05.2017 г., постановено по гр. д. № 65053/2015 г., по описа на СРС, II
ГО, 72 състав, са уважени частично субективно съединените искове на „Т.С.“ ЕАД
срещу К.К.М., действащ лично и със съгласието на майка си М.Д.Т., и срещу М.Д.Т.,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и е признато за установено,
че дължат разделно сумата от 271,01 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащане на вземането, с която
ответниците са се обогатили без основание за сметка на обедняването на ищеца,
от която сума К.К.М. дължи 180,67 лв., ведно със законната лихва за периода от
23.04.2015 г. до изплащането й, а М.Д.Т. дължи 90,34 лв., ведно със законната
лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащането й, като за присъдените суми е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
22178/2015 г. на СРС. С решението са отхвърлени исковете за разликата над
присъдените 271,01 лв. до пълния предявен размер на вземането от 2032,33 лв.,
от които – срещу К.К.М. – за разликата до претендираните 1354,89 лв., а срещу М.Д.Т.
– за разликата до претендираните 677,44 лв., като са отхвърлени и исковете за
вземанията за лихва срещу К.К.М. в размер на 267,93 лв. за периода от
29.02.2012 г. до 27.03.2015 г., и срещу М.Д.Т. в размер на 133,96 лв. за
периода от 29.02.2012 г. до 27.03.2015 г.
Решението е
поставено при участието на третото лице помагач на станата на ищеца „Б.“ ООД.
Срещу така постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Т.С.“ ЕАД, в частта му,
с която са били отхвърлени исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излагат се
съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска
неговата отмяна в обжалваната част, като въззивният съд постанови друго, с
което да уважи така предявените искове в цялост. Претендират се разноски в
настоящата инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответниците,
в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба от ответниците, в
частта, в която исковете са уважени. Излагат се доводи за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По
същество се сочи, че между страните е възникнало облигационно отношение, поради
което неправилно е уважена претенцията по субсидиарния иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от страна на „Т.С.“
ЕАД и третото лице помагач „Б.“ ООД.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран по реда на чл. 422, ал.1 ГПК вр. ал. 415, ал.1 ГПК с
обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта от страна на ответниците при условията на
разделност, при квоти 2/3 за К.К.М. и 1/3 за М.Д.Т. на сумите съответно от
1354,89 лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
23.04.2015 г. до изплащане на вземането, и 267,93 лв. законна лихва за забава
от 29.02.2012 г. до 27.03.2015 г., претендирани от К.К.М., и сумата от 677,44
лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.
01.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2015
г. до изплащане на вземането, и 133,96 лв. законна лихва за забава от
29.02.2012 г. до 27.03.2015 г., претендирани от М.Д.Т.. За посочените суми е
било подадено заявление по чл. 410 ГПК на 23.04.2015 г., въз основа на което в
полза на ищеца по ч. гр. д. № 22178/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 72 състав,
на 01.07.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано след подадено
възражение против заповедта, като между страните не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК.
От приложен по
делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 118, том II, рег. № 04420, дело № 261/2004 г. от 25.03.2004 г. на
нотариус В.Б., с рег. № 302 в НК и район на действие района на СРС, се
установява, че К.К.М. – малолетен, действащ чрез законния си представител М.Д.Т.,
и М.Д.Т. са придобили при квоти съответно от 2/3 и 1/3 следния недвижим имот:
магазин, находящ се в гр. София, ул. „*******партер,
с площ от 40 кв.м.
По делото е приложено
е заверено копие от молба-декларация с вх. № 1656/22.06.2005 г. от ЕТ „ИМ – М.Д.Т.“,
с МОЛ М.Д.Т., адресирана до „Т.С.“ АД, с която моли да й бъде открита партида
за ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди за имота на адрес: гр.
София, ул. „*******с абонатен номер 340 820. Представено е и заверено копие от заявление от
ЕТ „ИМ – М.Т.“, представлявано от М.Д.Т., в което е заявено желание за
сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ АД на потребители, извършващи стопанска дейност в гр. София, за
топлоснабдения имот на ул. „*******партер, представляващ магазин № 2, с
абонатен номер 340 820.
Видно от
представения протокол от проведеното на 05.02.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*******етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия. На 04.06.2006 г. е сключен договор между
етажната собственост с адрес: гр. София, ул. „*******като възложител, и „Б.Б.“
ООД, като изпълнител, по силата на който дружеството се е задължило да извършва
услугата топлинно счетоводство.
Представен е
договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По
делото е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза. Същото е дадено
от компетентно вещо лице, с притежавани специални знания в науката
топлотехника, обосновано е, като експертът е дал категоричен отговор на
поставените му въпроси, предвид което и настоящият съдебен състав, при
извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира
изцяло. Вещото лице изяснява, че количеството топлинна енергия за абонатната
станция се измерва и отчита съгласно ЦЕ от средство за търговско измерване –
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установил е, че технологичните
разходи са отчислявяни от топлинната енергия. По данни на дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение, вещото лице е констатирало, че в
имота е имало монтирани 2 отоплителни тела и два топлоразпределителя. В имота
не е ползвана топла вода и не е начислена топлинна енергия за подгряването на
такава. За процесния период е изчислен служебен разход на максимална мощност на
монтираните отоплителни тела. Сумата, изчислена в изравнителните сметки за
процесния период възлиза на 1897,73 лв. за топлинна енергия за отопление.
Дължимата сума за сградна инсталация възлиза на 271,01 лв. Сумите за топлинна
енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба
От
свидетелските показания на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Д.Ч.–
живееща в сградата и изпълняваща функциите на домоуправител там, се установява,
че процесният магазин е затворен и никога не е бил използван.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.
259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което
са процесуално допустими.
Съгласно
нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. По повод правилността на същото, въззивният
съд намира следното:
В
конкретния случай както в заявлението по чл.
410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане
от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че те са
потребители на топлинна енергия
за стопански нужди, но поради бездействието им не е бил сключен предвидения в
разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия. Поради
това сочи, че като собственици на процесния имот, до който е доставяна топлинна енергия
ответниците следва да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване за
потребената топлинна енергия.
При тези твърдения на ищеца първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
главния иск като такъв с правно основание чл.
59 ЗЗД.
За
уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД е необходимо
да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на
едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване
изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или
намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
направени; 2) обедняване на друго
лице чрез ефективно
намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез
придобиване на нова облага; 3) липса на
правно основание за обогатяване; 4) между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и
следствие, т.е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното,
а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този
смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за
защита на обеднелия. С оглед конкретните доводи по делото, в тежест на ищеца е
да установи доставянето на топлинна енергия до имота на ответниците в соченото
количество и стойност. При установяване на тази предпоставка, за да бъдат
отхвърлени исковете, в тежест на ответниците е да докажат плащане.
Предвид
доказателствата по делото, настоящата инстанция намира, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че между страните не съществува валидно облигационно
правоотношение, на липсата на което ищецът се е позовал в исковата молба.
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия са регламентирани в Закона за
енергетиката /ЗЕ/. Съгласно §
1, т.ЗЗа ДР на ЗЕ небитов клиент е този, който купува
електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В
чл.
149, ал.1, т.3 ЗЕ (в ред. от ДВ бр.47/21.06.2011 г.), касаеща целия процесен период, е
посочено, че продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди, а след изм. с
ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за небитови нужди. Това е предвидено
и в чл. 2 от ОУ за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към
исковия период. По делото се установява, че процесният имот, собственост на
ответниците и представляващ магазин, е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, съответно небитови нужди. Този факт се установява не само от
вида на обекта, но и се подкрепя от представената по делото молба-декларация за
откриване на партида за ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди. Ето
защо топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия,
сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. В
производството не се спори, че такъв писмен договор между главните страни по
делото за процесния период не бил изрично подписван. С адресираната до ищеца Молба-декларация
вх. № 1656/22.06.2005 г., подадена от ответницата М.Т., действаща като ЕТ „ИМ –
М.Д.Т.“, с която е поискано откриване на партида за ползване на топлинна енергия
за нежилищни нужди за процесния недвижим имот, собственик на имота е отправил предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия – арг. чл.
13 ЗЗД. Като е приел това заявление чрез енергетик В.Вълчев,
входирал го е при себе си, вписвайки и аб. № 340 820 и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент и за процесния период, като и с оглед обстоятелството,
че в конкретния случай продажбата на топлинна
енергия по аргумент на обратното от
разпоредбата на чл.
318, ал. 2 ТЗ е търговска сделка по смисъла на чл.
286, ал. 1 то ТЗ, то предвид разпоредбата на чл.
293, ал. 3 ТЗ ищецът не може да се позове на липса на
форма на сделката, обуславяща нейната нищожност, респективно липсата на
договорни правоотношения между страните по делото. От поведението на ищеца може
да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението на ответника,
обективирано в Молба-декларация вх. № 1656/22.06.2005 г., а с твърденията в
исковата молба е признал, че е доставяна топлинна
енергия до собствения на ответниците стопански
обект – магазин, и след подаване на тази Молба-декларация. Съгласно т. 2 на
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да
осигури правилното приложение на императивния материален закон, и когато
констатира, че е нарушена императивна правна норма – да приложи съответните правни последици от
това. Нормата на чл.
293, ал. 3 ТЗ е императивна, като уредена в обществен
интерес, поради което и без наведени доводи от страните в тази насока,
въззивният съд разполага с правомощието да я приложи служебно.
Изложеното налага извода, че за процесния период между страните е възникнало и
съществувало валидно облигационно правоотношение, на плоскостта на което ищецът
може да реализира твърдяното вземане. Доколкото искът за неоснователно
обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД е винаги субсидиарен, т.е. когато не
съществува друг иск, с който обеднелият може да се защити – арг. чл.
59, ал. 2 ЗЗД, следва, че предявеният главен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли, а като последица от това следва да се отхвърли и
акцесорния иск за мораторна лихва, поради което жалбата на „Т.С." ЕАД е
неоснователна. Респективно, макар и по различни съображения, въззивната жалба
на ответниците се явява основателна.
Тъй
като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете са
уважени, като същите следва да се отхвърлят, а в останалата част, в която
исковете са отхвърлени – следва да се потвърди като правилно като краен
резултат, макар и по други съображения по същество. С оглед изхода на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
ответниците К.К.М. и М.Д.Т. са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплатят на ищеца разноски за производството, съответно К.К.М. е осъден да
заплати сумата от 64 лв. разноски в исковото производство и 25,88 лв. за
заповедното, а М.Д.Т. – 32 лв. за исковото и 12,94 лв. за заповедното
производство.
Предвид
изхода на спора и с оглед обстоятелството, че въззивната жалба на ответниците е
подадена чрез особен представител, въззивникът-ищец следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивното производство в общ размер
на 50,00 лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 125956 от 22.05.2017 г., постановено по гр.
д. № 65053/2015 г., по описа на СРС, II ГО, 72 състав, в частта, с която са уважени кумулативно субективно съединените искове
на „Т.С.“ ЕАД срещу К.К.М., действащ лично и със съгласието на майка си М.Д.Т.,
и срещу М.Д.Т., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и е признато
за установено, че ответниците дължат разделно сумата от 271,01 лв. за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г.,
ведно със законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащане на
вземането, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на
обедняването на ищеца, от която сума К.К.М. дължи 180,67 лв., ведно със
законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащането й, а М.Д.Т. дължи
90,34 лв., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащането
й, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 22178/2015 г. на СРС, както и в
частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски по делото, като ответникът К.К.М. е
осъден да заплати сумата от 64 лв. за исковото производство и 25,88 лв. за
заповедното производство, а ответницата М.Д.Т. е осъдена да заплати сумата от
32 лв. разноски в исковото производство и 12,94 лв. разноски в заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.К.М.,
действащ лично и със съгласието на майка си М.Д.Т., и срещу М.Д.Т., субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 271,01
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2012 г.
до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до
изплащане на вземането, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка
на обедняването на ищеца, от която сума К.К.М. дължи 180,67 лв., ведно със
законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащането й, а М.Д.Т. дължи
90,34 лв., ведно със законната лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащането
й.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125956 от 22.05.2017 г., постановено по гр.
д. № 65053/2015 г., по описа на СРС, II ГО, 72 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:*** Б да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по сметка на СГС
държавна такса в общ размер от 50 лв. за подадената от процесуалния
представител на ответниците въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК********, с адрес: ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.