РЕШЕНИЕ
№ 2587
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110104895 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.405 КЗ
Съдът е сезиран от ЕВГ. СТ. ХР. с иск по чл. 405 КЗ срещу „*“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в
размер на 409,02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на предна броня и лайсна предна броня лява, причинени в резултат на
застрахователно събитие по договор №0312211000001957/22.01.2021 г. за застраховка
„Каско“, клауза „Пълно“ на л.а. „*“ рег. № **ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че на 04.10.2021 г. е закупил л.а. „*“ рег. № * от *, която като
собственик на автомобила на 22.01.2021 г. сключила договора за застраховка „Каско“ с
ответника с период на действие от 25.01.2021 г.-24.01.2022 г. Ищецът уведомил ответника за
промяната в собствеността и бил издаден добавък 1, в който е вписан новия рег. номер и
добавък 2, в който е вписан ищеца като собственик на автомобила. Излага, че на 20.01.2022
г. в гр. Варна, на ул. „Чаталджа“ при маневра за паркиране е увредил предната броня на
автомобила в предпазно колче. На следващия ден уведомил ответника като застраховател по
имуществена застраховка „Каско“, по която е застрахован автомобила за констатираните
увреждания. Били извършени оглед и опис, като в последния като увредени били посочени
предна броня и лайсна на предна броня лява. Ответникът му заплатил извънсъдебно сумата
от 164,54 лв. застрахователно обезщетение, която обаче не съответствала на реалната цена за
отстраняване на щетите, за която ищецът след проучване в няколко автосервиза намира, че е
в размер на 573,56 лв. След приспадане на заплатена от ответника сума, ищецът счита, че
има вземане в размер на 409,02 лв. от което в настоящото производство претендира
частично сумата от 20,00 лв. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
плати частично претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът „*“ АД оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба. Поддържа, че съобразно уговорки в застрахователния договор е
определено застрахователно обезщетение по експертна оценка – т.77 и т.78.3.3 от договора.
Сочи, че дружеството е определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на
164,54 лв., съобразно приложимата от него методика, за която ищецът е уведомен. Излага
доводи за валидност на клаузите за изплащане на обезщетение по методика на
застрахователя. Евентуално иска се оспорва, като завишен по размер, тъй като
1
претендираната сума надвишава обичайните пазарни цени. Счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т.26.1. от ОУ
допълнителен лимит на отговорността, а именно за обезщетения за събития доказани само с
декларация – до 15% от застрахователната сума / 2950,00 лв./ или не повече от 442,50 лв.
Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: 1) валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, както и неговия механизъм;
4) причинените вреди и техния размер; 5) причинна връзка между произшествието и
вредите; При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
направените възражения,както и че е заплатил претендираното обезщетение.
С определението по чл.140 ГПК от 11.06.2022 г. като безспорни са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по
силата на договор за застраховка №0312211000001957/22.01.2021 г. за застраховка „Каско“,
клауза „Пълно“ на л.а. *“ рег. № *, валидна към 20.01.2020 г.л на 20.01.2022 г. на
автомобила са нанесени щети по предна броня и лайсна на предна броня лява при покрит
застрахователен риск; ответникът е заплати извънсъдебно на ищеца сумата от 164,54 лв. –
застрахователно обезщетение във връзка с процесните щети.
Спорен по делото е въпросът за размера на причинените вреди.
От приетата по делото САТЕ се установява следното: щетите на автомобила се
изразяват в лека степен деформация и издиране на лаковото покритие на предна броня и
лява лайсна на предна броня. Средната пазарна стойност на увреждането на предната броня
е -330,30 лв. с ДДС, а на лайсна предна броня лява- 115,80 лв. с ДДС или общо- 446,10 лв. с
ДДС. Експертът сочи, че размерът на вредите към датата на увреждането, съобразно
правилата на приложената методика за определяне на размера на обезщетенията по
експертна оценка на щети по застраховка „Каско на МПС“ утвърдена от застрахователя е
151,57 лв. В откритото съдебно заседание експертът уточнява, че разликата при оценката по
пазарни цени и методиката на застрахователя е основано от стойността на труда на час, като
ответника използва цена от 12 лв./ч., която не може да се намери при пазарни условия.
Обяснено е, че разлика се получава от заложените от застрахователя часове за определени
действия, които също не съответства на реалните условия, а била били приложими в
заводски такива.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение изцяло, доколкото
същото е компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи. Експертът
е отговорил на въпроса за стойността на вредите като е използвал стойността на материали и
труд от шест различни сервиза, които не са официални сервизи на марката „Алфа Ромео“.
Съдът намира, че следва да даде вяра на заключението и да възприеме посоченото в него
цени, доколкото за формиране на средна пазарна цена, следва да се изследват широк кръг от
възможности, а не следва да се взема само най-ниската възможна цена, което би бил
резултата, ако преценката се извърши само въз основа на цените на несертифицирани и
неофициални за никоя марка сервизи.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
2
Относно размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е
категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери
по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
Ответникът е навел възражение, че стойността на щетите е определена по експертна
оценка и съобразно нея дължимото обезщетение е изцяло платено извънсъдебно. Съгласно
т.77 от ОУ начините на обезщетяване при частина вреад зависят от възрастта на МПС,
определена от датата на първата регистрация до датата на сключване на застраховката.
Съобразно т.78.3 са определени начините за обезщетяване на частични вреди по МПС над 5
до 10 г.- 78.3.1. в избран от застрахования сервиз след предварително съгласие на
застрахователя; 78.3.2. в доверен сервиз при плащане на премия даваща това право и т.78.3.3
– по експертна оценка, изготвена от застрахователя.
Съдът намира, че разпоредбата на т.77 вр. т.78.3.3. от ОУ противоречи на
императивната норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради което е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори застрахованият да се е съгласил с тези условия за изплащане на
обезщетение - по експертна оценка или при съобразяване с ограничения по отношения
стойността на сервизния час или стойността на труда, то това не може да доведе до отричане
на възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в
размер, различен от действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока
възражение се явява неоснователно.
По отношение на приложението на чл.26.1 от ОУ на ответника.
Съгласно т.26 от ОУ са предвидени хипотези, в които се ограничава отговорността на
ответника. В т.26.1. е посочено, че за събития с незначителни щети, които не пречат на МПС
да се движи на собствен ход и които се доказват с декларация без документи, издадени от
компетентни държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователно събитие
или без двустранен констативен протокол за ПТП, съставен съгласно изискванията на
приложимото право в съответната държава, застрахования има право да получи общо
обезщетение до 15% от застрахователната сума на МПС за едно или повече събития,
настъпили през срока на застраховката.
Съдът намира, че тази клауза е валидна, като с нея се предвижда едно облекчение за
ползвателя който има право да получи обезщетение без да доказва по общия ред
настъпването на покрит риск, а във връзка с това облекчение отговорността на
застрахователя се ограничава до определен размер от застрахователната сума. Не е спорно,
че в конкретния случай е заявена щета за обезщетяване въз основа единствено на
декларация от застрахования, поради което и посочения член е приложим. Видно от
застрахователния договор застрахователната сума е в размер на 2950 лв., т.е. 15% от нея се
равняват на 442,50 лв. Ответникът сочи, че по застрахователния договор е предявено само
искането за обезщетяване от 21.01.2022 г., по което е образувана преписката 21073962 за
описаните в исковата молба вреди. Застрахователят е изплатил извънсъдебно сумата от
164,54 лв., а в настоящото производство е предявен частичен иск за сумата от 20,00 лв., с
оглед на което дори при уважаването му, няма да бъде надхвърлен петнадесет процентния
лимит уговорен в т.26.1 от ОУ. В настоящото производство се разглежда частичен иск,
поради което и силата на пресъдено нещо се простира върху присъдения частичен размер.
Въпросът за спазване на лимита по т.26.1. от ОУ може да бъде разгледан в евентуално
следващо производство, в което предмет е разликата до целия размер на вземането.
При изложените по-горе съображения за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва същото да се определи по средни пазарни цени към
датата на събитието.
В конкретния случай вещото лице, изготвило САТЕ е посочило стойността на
вредите по средни пазарни цени, които следва да се вземат предвид от съда - 446,10 лв.
Тази сума следва да бъде намалена със сумата от 164,54 лв.- определено и заплатено
извънсъдебно от ответника обезщетение / независимо, че тази сума е по-висока от
обезщетението, което се дължи по прилаганата от ответника методика, доколкото сумата е
3
реално заплатена на ищеца/, като разликата от 281,56 лв. е дължимото и незаплатено към
момента обезщетение. Доколкото в настоящото производство е предявен частичен за 20,00
лв. същият се явява изцяло основателен и подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 20,00 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на следните разноски –
50,00 лв.- държавна такса, 100 лв.- депозит за САТЕ и 360,00 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./. Адвокатското възнаграждение без ДДС е съобразено с
минимума по Наредбата. Съгласно параграф 2а от Наредбата за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Видно от приложеното по делото удостоверение за регистрация, издадена
на адвокатското дружество представляващо ищеца, същото е регистрирано по ЗДДС, поради
което съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 510,00 лв.-
разноски в съдебното производство.
В хода на производството, във връзка с направено и от двете страни искане за
допускане на експертиза, съдът е дал указания да внасяне на депозит за възнаграждение в
размер на 200 лв., вносим поравно от ищеца и ответника. Ответното дружество „*“ АД е
представи доказателства / платежно нареждане от 21.06.2022 г. – л.57/ за внасяне на целия
определен от съда размер на депозита, а не само на половината, т.е. надвнесъл е сума. При
изрична молба в този смисъл и посочване на банкова сметка, недължимо внесената сума ще
бъде възстановена на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление: гр. *да заплати на
ЕВГ. СТ. ХР., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. * , сумата от 20,00 лв., представляваща
частичен иск от сумата в размер на 409,02 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди изразяващи се в увреждане на предна броня и лайсна предна броня лява, причинени в
резултат на застрахователно събитие по договор №0312211000001957/22.01.2021 г. за
застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ на л.а. „*“ рег. № *, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*“ АД, ЕИК: *със седалище и адрес на
управление: гр. *да заплати на ЕВГ. СТ. ХР., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. В* сумата
от 510,00 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4